Шестата вълна.

[Oton]

Дъждът валеше, сякаш небесата се бяха разцепили.
Имперският офицер, командващ отряда крепостни стрелци, се взираше към хоризонта.
Даже и времето работеше срещу имперци. Водата се просмукваше и смразяваше костите на войниците. Не бяха спали от няколко дни. Да не говорим за...
Мислите му бяха прекъснати от черната гора копия, която закри северната част на долината.
Бяха повече. Дяволски повече.
Всеки отряд носеше по една обсадна стълба.
"Твърде много..."
Сърцето му се сви, когато видя Страховитата Амазонка начело на обсадната армия. Джейн яздеше грамадния си боен кон, стиснала в едната ръка пика, която можеше да набучи поне петима войни едновременно.
Номадите се заковаха като един, редиците им бяха изпънати като по конец.
Дъждът внезапно спря.
Амазонката изкрещя диво и препусна напред. Копията се насочиха към Крепостта и варварите бавно тръгнаха.
"Започна се..."
 - Изчакайте тия кучета да влязат в обсег и ги пратете обратно в ада - извика офицерът, застана до своя войник и опъна тетивата на лъка си.

Резултати от шестата вълна:

Унищожени имперски Крепости: 454
Победи за защитниците: 551

Убити имперски войници: 517638
Убити номади: 5401968

Отон отчупи стрелата, за да може да я хване по-добре, а Амазонката замахна и го удари през лицето. От зейналата в корема й рана бликна кръв. Въпреки силния удар Касапинът не трепна, а само процеди през зъби:
 - Стой мирна или, кълна се, ще те оставя да умреш в страшни мъки!
В палатката влезе войник. Сцената го смрази, но въпреки това успя да отдаде почест.
 - Господарят Ви вика, Генерале...
Отон изсумтя, хвана главата на Джейн с едната си ръка, а с другата рязко измъкна стрелата от корема й.
Страховитата изкрещя и припадна.
 - Притискайте раната. Ако не се удави в собствената си кръв и оцелее тая нощ, ще живее - каза той, рязко се обърна и излезе от палатката.
В главата му имаше само една мисъл.
Искаше да убива.