Петата вълна.

[Oton]

С дивашки викове, предвкусвайки клането, номадите нахлуха в селото, но техния капитан беше усетил много преди това, че нещо не е наред.
В малкото селище, разположено насред не много голяма долина, нямаше абсолютно никой.
Ордата се смълча.
Нямаше ги дори и животните. А според разузнавателните доклади тук трябваше да има поне шестстотин човека цивилно население - повечето от тях - дървари, които снабдяваха намиращата се на няколко мили Крепост със строителен материал.
Капитанът тръгна да свири отбой, но в този момент чу тътена.
Бавен, ритмичен, злокобен. Меч, удрящ се в щит.
Имперските мечоносци излязоха от северния край на гората, построени в съвършени бойни линии. Лицата им бяха каменни, а очите им бяха пълни със смърт. Бавно тръгнаха напред, не спирайки да удрят мечовете в щитовете си.
 - Назад... - капитанът не успя да довърши, защото гърлото му бе пронизано от стрела, идваща от разположените в тила им стрелци, които отрязваха пътя на ордата за отстъпление.

Резултати от Петата вълна:

Успешни опожарявания: 694
Победи за защитниците: 311

Убити номади: 2339683
Убити имперски войници: 391021

Убити и взети в плен цивилни: 2445723

Хаос, единият от двамата предводители на Ордата, изтегли бавно острието си и го опря в гърлото на Кръволока.
 - Кажи ми една добра причина да не нахраня кучетата с младото ти тяло тая вечер - гласът му, макар и овладян, излизаше сякаш изпод някое ледено езеро.
Гласът на Сахо трепереше, но не от страх. Очите му горяха от омраза и от наранена гордост.
 - Ще ги избия до крак и ще простра главите им в краката ти, Господарю! Всичко, което искам, е още един шанс! Само още един!
Хаос присви очите си, изгледа младия генерал още известно време и бавно прибра меча в ножницата си.
 - Върви в шатрата си и почивай - Предводителят на Ордата небрежно махна с ръка, сякаш прогонваше муха.
 - Извикайте Амазонката - нареди той и отпи малко вино от бокала.
Имперските владетели не се предаваха.
А това го караше да изпитва леден и заслепяващ гняв.