Imperia Online България  
Март 28, 2024, 16:51:15 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1] 2 3 4   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Отговора на ИМПЕРАТОРИТЕ  (Прочетена 20203 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Chingiz
Генерал
*******

Karma: +1153/-240
Неактивен Неактивен

Публикации: 2888


ZEALOT


Профил
« -: Юли 21, 2008, 17:12:57 »

И така ...тъй като с удоволствие чета описанията на Отон за вълните номадски ,а вече срешнах и няколко такива от имперските редици ....нека тук ги опишем и през нашата призма Smiley
.... спама ще го трия Smiley
« Последна редакция: Август 22, 2008, 10:38:21 от Oton » Активен

_LadyBlack
Гост
« Отговор #1 -: Юли 21, 2008, 17:20:04 »

Храбрата Амазонка Джейн неспокойно бе вперила очи в здрача...Империите, които нейните храбри орди трябваше да превземат утре привечер бяха някъде там...в далечината, обвити в призрачна мъгла...Дори и утрините на Авалон не изглеждаха толкова призрачно, както тази непозната земя, помисли си за миг Номадката...
Кафявите и очи се притвориха уморено и тя се загърна по - плътно в тънкото си наметало. Странен трепет пропълзя по тялото ти...този път не бе от студ.
Ще успее ли да се справи утре привечер?...Джейн усети как за първи път от толкова години насам във вените и бавно запълзя предателското усещане за страх...Дали ще се справи утре вечер?...Номадските орди бяха от най гордите и диви мъже на света, но Императорите се биеха до последната капка кръв за земята си...едничкото, което притежаваха освен своята чест...
Дали ще успее да се справи?...Въпросът на Джейн увисна нямо във въздуха и само ниско надвисналите над номадската и шатра облаци предвещаваха лютата битка утре...
Нощта на истината бавно настъпваше....to be continued...
« Последна редакция: Юли 21, 2008, 17:29:45 от _LadyBlack » Активен
MucKuHeH
Starkiller
Капитан
****

Karma: +135/-122
Неактивен Неактивен

Публикации: 274


COMECON


Профил
« Отговор #2 -: Юли 21, 2008, 17:27:27 »

И така след третата атака от страна на номадските нашественици бе отблъсната от смелите мискини.  "Лъвовете" на империята отново доказаха, че няма да се предадат никога, независимо каква армия ги атакува. Сега се задава нова орда от кръвожадни номади, но дори и те няма да уплашат храбрите имперци! Амазонката Джейн ще усети вкуса на загубата, както всички други, дръзнали да нападат владенията на Императорите!
« Последна редакция: Юли 21, 2008, 17:38:48 от MucKuHeH » Активен

If you kill a man, you become a murderer, if you kill 1000, you become a king, and if you kill all, you become a God!
MucKuHeH
Starkiller
Капитан
****

Karma: +135/-122
Неактивен Неактивен

Публикации: 274


COMECON


Профил
« Отговор #3 -: Юли 21, 2008, 17:44:53 »

Ето още една моя мисъл: Измряха много варвари, но има още много да загинат, докато постигнат целта си - унищожението на Империята, обаче, когато я атакуват, Империята отвръща на удара. Все пак това бе само началото. Жреците предричаха още милиони да напоят земята с кръвта си...
Активен

If you kill a man, you become a murderer, if you kill 1000, you become a king, and if you kill all, you become a God!
_LadyBlack
Гост
« Отговор #4 -: Юли 21, 2008, 18:15:40 »

“ - О, Господи!…Аз ли направих това?”…
Един мъж невярващо бе вперил поглед в пламъците, стелещи се над изпепелената имперска земя. Мълчанието го пронизваше, а въпросите, които напираха в него разкъсваха на парчета гордоста му на завоевател и го сриваха до първичното диво…Край него бавно се изнизваха номадските орди, претърпели поредното си поражение. Собствените му войни…
Великият Отон трудно удържаше коня под себе си. Животното инстинктивно усещаше нажежената пръст и пръхтеше, опитвайки да се отскубне от здравите ръце на номада…Миризмата на кръв и на пушек го блъскаше в ноздрите, впиваше се в хълбоците му и се забиваше в сърцето му – там, където отекваха и писъците на похитените от повелителя му Отон жени и деца…Дивият страх вцепеняваше животното, покорено от силните ръце на ездача…
Отон Касапинът…Легендите за номадското страшилище отдавна бяха прехвърлили границите на всички империи. Земите на юг и на север трепереха от силната му ръка. Сега той бе поискал и последните имперски територии…Воините му не знаеха пощада. За тях силата на оръжието се измерваше с мощта на огъня, милосърдието – с отрязване главите на похитените и набучването им на кол…
…Този мъж носеше бучка лед вместо сърце, очите му не трепваха, десницата му бе здрава като камък. Никой от неговите военноначалници не знаеше нищо за миналото му. Бе се появил в една призрачна сутрин в номадския лагер, потънал в кръв. След чашата с вино поиска само едно – да служи като обикновен войник сред номадите…Не след дълго омразата му към всичко живо, презрението към враговете му и убийствената саможертва с която се биеше го изведоха нагоре и той застана начело на номадските легиони…
Отон Безпощадният, Отон Главорезът, Отон Касапинът…Простите хорица се надпреварваха да го кичат с имена, кое от кое по – кървави и да тръпнат пред него…Гневът му се стоварваше с цялата си сила безпощадно, до последна капка кръв…Оцелелите се надпреварваха да разказват легенди как адът слязъл на земята и сред пламъците препускал черен кон и призрачен ездач на него – Отон Касапинът….
Този път обаче Номадът бе надценил силата си и тази на своята армия…Малцината оцелели императори не преклониха глава и се заклеха да бранят народа си…Не ги спряха нито гъстите облаци от кладите, опожарените села и градове, писъците на отвлечените в робство бащи, майки, синове и дъщери…Номадите гинаха, сразени от ръцете на имперските войници…Пълчищата нашественици бавно се стопяваха под мечовете и стрелите имперски…За първи път непобедимият Отон усети горчивият вкус на загубата…и предчувствието, че това няма да е последното му поражение тук, в земите имперски…Обратният път към лагера бе отчайващо дълъг…
...to be continued…
« Последна редакция: Юли 21, 2008, 18:19:11 от _LadyBlack » Активен
SeeK-nDestroY
Гост
« Отговор #5 -: Юли 21, 2008, 18:20:19 »

Номади-диваци
вие сте глупаци,
че подценявате имперските юнаци,
защото те са родени смелчаци.
И сега ще остареят - дъртаци
А вие ще гниете още млади-хлапаци

Да се опитвате да ги изколите -
По азиатски - като Монголите.
Но на полето си сменихме ролите -
големи ви станаха крачолите.
и сега, мъртви, можете да се помолите
Да не ви изядат лешоядите пържолите.

Правите се уж на смели,
но сега се вижте - умрели.
Та дори вашият лидер- Отон, някой, гадина
Вдигна полата и побягна като балерина.
Зареди той до горе бензина
И на обратно - да бяга - замина.






пп. Това е работа за 2-3 минути и за това се надявам никой да не подчертава несъвършенствата в поемата  *pardon*
Активен
the_knight
Гост
« Отговор #6 -: Юли 21, 2008, 18:30:22 »

Из владенията на Рицарката

   Тя стоеше самотна на върха на кулата. Не можеше да откъсне очи от горящите си владения - за нея утрото бе дошло тревожно, предвещаващо червена луна...Все още виждаше ордите от кръвожадни и свирепи мъже. Те палеха наред селските къщурки и работилниците, а варварските им крясъци почти заглушаваха риданията на безпомощните жени, деца и старци...Но Рицарката продължи да ги чува още дълго след като дългите редици, отвеждани в робство, се скриха от погледа й...
   Най-жестокият и безпощаден варварин обаче, бе техният пълководец. Отон стоеше гордо настрани и докато ревеше заповедите си, в очите му проблясваха огньове. Подкладени не само от пожарите, подпалени от неговите орди, но и от нестихващата омраза към храбрите имперци. Защото той знаеше, че тук може и да е успял да осъществи пъклените си замисли, но в същото време кръвта на неговите войници напоява много от имперските земи...
   И ето че номадите атакуват отново. Преди да е свършил денят, вече щеше да се чува онзи тътен, предизвестяващ приближаването им. Сега ги водеше още по-жесток боец - Джейн, наричана още от някои Страховитата...Но този път Рицарката и още стотици имперци щяха да я посрещнат подобаващо.
« Последна редакция: Юли 21, 2008, 18:33:38 от the_knight » Активен
_LadyBlack
Гост
« Отговор #7 -: Юли 21, 2008, 20:36:20 »

Кръволакът не спираше да броди из притихналия лагер…Нощта отдавна бе превалила билото на планината. Луната се белееше сънено притихнала в единия и край и само от време на време в тъмата проблясваха върховете на номадските шатри. Малко оцелелите войници спяха  трескавия си сън, а спомените за кървавата битка откъртваха стонове от гърдите им в нажежената нощ….
САХО – най – прославения, най - кръвожадния сред номадските генерали  се взираше с влудяващ поглед в тъмното и не спираше трескавата си обиколка из лагера…Няколко чифта очи внимателно следяха всяка негова стъпка… Най – близките му хора се питаха какво ли търси, но никой не се осмеляваше да прекъсне броденето му…Кръвожадният бе добре познат сред хората си.
Присвитите ириси, трескавите жълти пламъчета в зениците, инстинктивното свиване на юмруците зовяха само едно – МЪСТ, МЪСТ, МЪСТ…МЪСТ…
Това бе първото поражение за 24 - годишният мъж. Той не познаваше парещо – отровния вкус на загубата. Смесването на кръвта на собствените му войни с изпечената от слънцето имперска земя го влуди…
След първия загубен милион войници се отказа да брои…Чуковете в главата му не спираха кънтежа. Бойните коне цвилеха с онази неудържима нота на предсмъртна агония. Облаци стрели зачерниха небето. Ордите му падаха като покосени…Не искаше да си спомня този миг. Искаше да забрави…да забрави, когато най – близкия му военноначалник докладва страшната истина – 2 565 280 номадски войни са сред загиналите…Сгрешена атака от страна на номадите? Малшанс? Или безпримерен героизъм от страна на имперските войни? Въпросите нахлуваха като отприщен бент в главата на генерал САХО – парещи, убийствено многобройни…Отговорите щеше да потърси много по – късно…когато напрежението се смъкнеше от плещите му, когато оголената беззъба болка от загубата се стопеше в земята и прозрението бавно го превземеше – Имперските войни бяхо победили…него, Непобедимият, Кръвожадният САХО!…
Отдавна бе влязъл в шатрата си. Дори не помнеше как стигна до нея…Погледът му се спря за миг на отрупаната с ястия трапеза. Само след миг позлатените съдове полетяха към земята. Издрънчаването им не укроти кипналата кръв на младия варварин…Той бе загубил от имперските войни! Той бе загубил!…
…Разсъмваше. Черната нощ се бе запътила към утрото. Усещането за космическа самота се настаняваше все по – силно в младия номад. Вкусът на тишината ставаше горчив... и тъжната истина - голямата битка с имперците тепърва предстоеше…и голямата повторна загуба…Може би!…
…to be continued…
Активен
MucKuHeH
Starkiller
Капитан
****

Karma: +135/-122
Неактивен Неактивен

Публикации: 274


COMECON


Профил
« Отговор #8 -: Юли 21, 2008, 21:08:29 »

Докато номадските пълководци проклинаха съдбата и крояха пъклените си планове за бленуваното унищожение на Империята, доблестните и хладнокръвни крале и кралици гледаха как горят градове, села и всеки сантиметър от земята, през която ордите, водени от Отон- Кръвожадния, са успели да преминат. Някои се радваха на поредната си победа над варварите, те се присмиваха на съседите си- техните къщи бяха вече изгорели до основи и щяха да прекарат нощта под единствения им останал покрив- този на звездите. Глупците, които си позволяваха да поглеждат с пренебрежение над задаващата се опасност от Изток, щяха да съжаляват жестоко. Те дори не подозираха как номадските глашатаи ще стоварят цялата си мощ върху империите им. Имаше и такива, които вярваха на жреците си, а те не предричаха нищо добро. Тези смели имперци се готвеха за следващата кървава битка, която отново трябваше да спечелят! Този път те не познаваха номадката, която предвождаше варварските орди към красивите им земи, само бяха слушали легенди за нея. Мълвеше се, че тя не познава вкуса на загубата. Дали и този път щеше да е така? Дали Джейн-Страховитата щеше да триумфира? Никой незнаеше отговора, въпреки че всеки си задаваше тези въпроси. Храбрите императори нямаше да оставят спора да бъде решен от съдбата! Те обучаваха нови легиони, ковяха по-здрави брони, точеха мечове и строяха непревземаеми крепости, поне според тях... Оставаше съвсем малко време, никой нямаше да спи, всички щяха да се раздадат за заветната цел - ПОБЕДАТА!
Активен

If you kill a man, you become a murderer, if you kill 1000, you become a king, and if you kill all, you become a God!
Glicerman
hitt_man
Редник
*

Karma: +8/-17
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


MoNeY oVeR BiTcHe$


Профил
« Отговор #9 -: Юли 22, 2008, 01:43:38 »

Някъде из земите на Glicerman:
Млад човек на не повече от 21 години се поклони и заговори плахо:
-Императоре...Столицата...Oton...
Владетелят се изправи рязко от трона си и махна с ръка:
-Говори по-ясно момче ,ако ти е мил живота.
Пратеникът си пое дълбоко дъх и отново заобяснява:
-Oton Касапина нападна столицата през ноща с голяма армия...Атаката беше бърза и преднамерана...Повече от половината население падна в плен.Гобернаторът каза да предам ,че сред нас има чужди шпиони.
-Ах това куче Oton,само е чакал да напусна столицата с армията ,за да я опожари...
-Това не е всичко ,господарю.Jane_Air е засякана на северната ни граница с голяма пехота....
-Край- развика се императорът чак пяна захвърча от устата му -Тази провинция беше грешка.Искам войската строена до час.Тази вечер ще се лее кръв ,но този път няма да бъде нашата...Всички номадски кучета ще изколя до крак...
Активен

bebezavar
Сержант
**

Karma: +20/-10
Неактивен Неактивен

Публикации: 58



Профил
« Отговор #10 -: Юли 22, 2008, 10:10:03 »

Днес с умиление, всички Императори населили световете на Северната земя, с умиление си спомнят времената в който те живееха в мир и разбирателство с изключение на малкото войни водени най-вече за спечелването на красива императрица или просто за Слава на определен брой императори Сбрали се в съдружие и избрали свой водач.
Но наскоро тъмна сила се надига от далечния изток! Номадските орди изтикани преди хилядолетия в тъмните източни планини надигат глава и искат само едно - МЪСТ! Те не знаят милост! Нямат почивка! Всъщност как започнаха тези Тъмни векове на човешката история. Имперци предали собствените си хора дали най-ценната информация на не безисвестният Отон-Касапина, който преди години претърпя тежки поражения от храбрите Имперци, а именно че в момента гарнизоните на всички Императори са сведени до минимум, и скужат единствено и само за охрана на Императорското семейство. За няколкото си години живот в Източните планини Отон-Касапина вече бил възстановил голяма част от своите орди, но също така се бил и научил да няма 100% вяра на никого. Преценяйки всички предимства и недостатъци, знаейки че предприемайки първата крачка, няамло да има връщане назад Касапина решил да изпрати разузнаветелни отряди с които да прецени дали думите които е дочул са верни. Така първата вълна над 1 000 000 варвари, водени от самия Отон, нахлу в земите на Империя. Ордите бяха забелязани от далеч въпреки бързото им придвижване поради отсъствието на обсадни машини и голяма част от Императорите успяха да се подготвят за отблъскването на тази внезапна и неочаквана от никой атака. Неизползваемите крепостни кули и стени запустели с годините отново се изпълниха със най-точните и храбри стрелци. Битките бяха жестоки и кървави, сноповете стрели изстреляни от имперските стрелци закриха слънцето на небосклона за повече от една секунда. На всички бе ясно! Настъпи времето за всички Нас да понесем последствията от отслабването на защитните си сили. За всеки бе ясно на среща ни има безбройните пълчища от номадски племена и те искат да ни отнемат правото ни да живеем цивилизовано! За нещастие 8 от Ордите на Касапина успяха да постигнат целта си. А самия той предвеждал една такава орда успява да се завърне в планината при останалите Номадски предводители където да им съобщи новините.........
Ето така всичко започна и над Империите от Северните земи се изипа проклятието наречено НОМАДИ!
« Последна редакция: Юли 22, 2008, 10:30:28 от bebezavar » Активен

Не се страхувай да правиш това, което не умееш.Знай, че Ноевият ковчег е строен от любители.Професионалистите са построили Титаник.
bebezavar
Сержант
**

Karma: +20/-10
Неактивен Неактивен

Публикации: 58



Профил
« Отговор #11 -: Юли 22, 2008, 10:29:11 »

Сахо-Кръволока чувайки новините и разбирайки за отслабената защита на Имперските земи поведе пълчищата от номади, разпределяйки ги на отряди 3 пъти по-големи от тези на Отон-Касапина. Тръгна с едничката цел да прекърши всички Императори дръзнали да се изправят срещу номадските орди първият път. Но Сахо дори не подозираше че в Имперските земи атаката на Касапина беше изтълкувана правилно и всички Императори бяха разбрали нейната цел - а именно разузнаване. Така до пристигането на Кръволака в Северните земи хората се бяха подготвили и му бяха поставили не толкова приятни за самия него изненади. Сахо погледна красивото слънце в небето и прекрасните земи по които нахлуваше и си помисли с усмивка "това е бъдещото номадско царство на Хаос". Точно в този момент на лицето му се появи изражение, което никои поет или писател не може да опише, а то се дължеше на фактът че слънцето изчезна скрито от стрелите които текущите жители на това бъдещо номадско царство бяха изпратили към неговите орди. Кръволака едва успя да се прикрие от тях, взе една орда със себе си и се понесе към едно от селата. За жалост това селце не бе така добре укрепено и Сахо, успя да го превземе, изколи всеки когото видя с оръжие, изплаши всички селяни в него и се оттегли от там като победител. За жалост не бе само едно селцето което падна, а бяха 11. По обратния път назад Сахо гледаше мрачно в земята и се опитваше да изработи стратегия за отмъщение която да накара Имперците разгромили толкова много неговите орди да страдат и да се мъчат. "Да горят!" - помисли си Кръволака и сякаш искрици от огън проблеснаха в очите му.
Събирайки се отново с номадските водачи и споделяки с горчивина това което го е сполетяло, същата тази искрица на огнена стихия всякаш мина през очите му и тя не остана незабелязана от ОТОН, който стана и каза че следващата атака е негова и ще има много кръв, сълзи, пленници и жертви под тежестта на пламъците които ще се излеят всякаш от АДА!

[следва продължение.........]
Активен

Не се страхувай да правиш това, което не умееш.Знай, че Ноевият ковчег е строен от любители.Професионалистите са построили Титаник.
bebezavar
Сержант
**

Karma: +20/-10
Неактивен Неактивен

Публикации: 58



Профил
« Отговор #12 -: Юли 22, 2008, 11:08:21 »

Видели своите лесни победи голяма част от Императорите се успокоиха и решиха да се отеглят за кратко съвещание със съветниците си във своята малко по-отдалечена втора провинция, където да обсъдят бъдещите мерки и действия срещу постоянно нахлуващите варвари.
Дали това е било грешка или не само времето може да покаже, защото докато те стояха далеч от столиците си Отон имаше план. Този път той беше взел решение да използва прикритието на ноща да нахлуе близо до крепостните стени и да изпепели из основи владенията на всички Императори. Но този път Касапина тръгна подготвен, ордите му наброяваха над 10 000 000 и бяха леко въоръжени и бързи. Тихи под прикритието на ноща и промъкващи се бавно но сигурно към своите цели. Когато пламнаха хилядите огньове и варварите започнаха своите безчинства за по-голяма част от Имериите спасението беше невъзможно. Армиите им бяха прекалено далеч и нямаха време да се върнат на своите позици. Но за голяма изненада на Отон, имаше империи, чиито владетели всякаш предвиждали действията му бяха покрили войските си в изгодни позиции. В момента в който ордите се осветиха от собствения си огън Императорите подговящи засадите издали команда за атака. В погледа на Касапина за миг се прочете колебание, той не можеше да повярва на собствените си очи, че има Императори които ще дръзнат да се изправят срещу него при тази атака. Дори гледайки как неговите орди, ще бъдат посрещани от 3-4 пъти по-малка по численост армия и цивилно население излезнало с лопати, кирки, мотики, триони и чукове от мините и работилниците. Касапина за миг си помисли че освен опожарените села, взетите пленници и прекършените Империи, ще постигне и пълна победа дори над тези дръзнали да му се изправят. За пореден път Отон подцени храбростта и смелостта на хората защитаващи земите си. Въпреки загубите които понеса, тази стратегия на Отон се оказа печеливша за него и той успя да направи 781 yспешни опожарявания. Взе дълги кервани с роби най-вече жени във възраст в която могат да имат поколение и момчета и младежи, които можеха да бъдат използвани за обучаване като бъдещи войници. Керваните с роби които отнесе бяха дълги с километри и се влачеха бавно, навявайки само ужасавящи мисли на всеки които ги беше видял.
Въпреки цялото си старание да мисли за себе си като за победител. Касапина не можеше да преглътне фактът, че имаше Империи които бяха предвидили тактиката му и които му нанесоха тежки поражения. Дори гледката на взетите в плен не можеше да го успокои, че е бил победен. Стъпвайки по нажежената земя оглеждайки това което оставя след себе си, усещайки миризмата на кръв и пушек която беше нагнетила въздуха до неописумае степен, Отон обмисляше своите следващи ходове. Очите му гледака Кръвожадно към хората дръзнали да застанат на пътя му.......Утрото и Джейн - Британската Амазонка завариха Касапина застанал на един хълм да оглежда обстановката и да си води "черен списък" на Империите дръзнали да му се изпъчат. Отон погледна в черното си сърце, ако можем така да наречем бучката лед намираща се в гърдите му, подаде списъка на Амазонката и каза:
"Искам да гледам как тези Империи биват застигнати от бавна и много мъчителна смърт".
[.......следва продължение..... ]
Активен

Не се страхувай да правиш това, което не умееш.Знай, че Ноевият ковчег е строен от любители.Професионалистите са построили Титаник.
gargaran
Black_kn1ght
Вестоносец
*

Karma: +490/-330
Неактивен Неактивен

Публикации: 547


Anger, misery... you'll suffer unto me


Профил
« Отговор #13 -: Юли 22, 2008, 13:04:06 »

Слънцето ленививо се примъкваше към западния хоризонт, удължавайки сенките. Напечената земя се беше пропукала и приличаше на стар сухар. Вятъра си беше взел няколко почивни дни, а за дъжда казваха че е заминал много далеч и скоро няма да се върне. Само жегата присъстваше в тази пустош и нямаше никакво намерение да си тръгне скоро. Единственото движение което се забелязваше на десетки мили наоколо бе бясно препускащ ездач. Току що събудил се, той бе нахранил и напоил коня си набързо и поел към своята мисия. Гаргаран се връщаше от дългото си изгнание и търсене, събрал сили и променил мирогледа си. Бързаше към дома, защото макар и много далеч от родната земя бе чул новината за задаващото се зло. Скоро всичко щеше да бъде отново само метал, огън и кръв. Говореше за се за огромни орди, събрали се на изток и готови да съкрушат империята....НОМАДИТЕ.......тази "твари" предизвикваха само ненавист в душата му. Тези нецивилизовани, хищни за кръв, първобитни главорези не знаеха нищо друго освен да се бият. "И се бият доста добре, дяволите да ги приберат дано". Не, нямаше да им позволи да завладеят тази прекрасна земя, която той наричаше свой дом, щеше да живее в нея до края на живота си свободен, ако ще този край да е съвсем скоро.....
След още седмица бясно нощно препускане и след още седем сменени коня той влезе в земите си и започва да разпознава  местата. Местата където бе отраснал, местата където се бе превърнал от обикновено момче в голям мъж, войн и владетел. Спомни си, макар и доста мъгляво за безбройните битки, безбройните интриги, предателства и развалени съюзи, които го бяха отегчили и прогонили за дълго от дома. Бързо разтърси глава за да се освободи от тези мисли, нямаше време за това сега. Трябваше да се организира отбрана - предишния ден бе чул новината за ордите на ОТОН-Касапина представляващи първа вълната и поелите веднага по пети му пълчища на САХО-Кръволока. Това бяха "само разузнавателни" атаки, но щеше да се пролее много кръв и много души щяха да се преселят при богинята на смъртта......
"Той се завърна" проехтя вик на ратайче заедно с изгрева, "господарят е тук, господарят си е у дома!".....от цитаделата на замъка се затичаха войни и все още сънени придворни. Спря се, огледа всички лица, някой познати, други не и каза с уморен глас - Тук съм, защото огромна опасност е надвиснала над империята - НОМАДИТЕ са в атака, предприеха своята отдавна замислена кампания за унищожение и поробване - стягайте отбраната.
..............
Първите две атаки донесоха пълен провал за атакуващите, но това беше очаквано и нормално. Макар и господарят им да бе далеч, войните не се бяха запуснали и не бяха занемарили отбраната. Ята стрели посрещнаха атакуващите и ги принудиха да се оттеглят в див бяг, оставяйки телата на загиналите си братя пред портите на замъка. Но не беше време за празненства, защото атаките щяха да стават все по-безмилостни, атакуващите все по-организирани и безжалостни, а предводителите им - все по-дръзки.
..............

След първия си провал ОТОН не се беше замислил дори и за миг и бе организирал подла атака целяща да удари селяните, а не замъците на имперците. Плана бе да се отведат колкото се може повече деца и жени в плен, да се изгори реколтата и въобще да се отслабят империите по всякакъв възможен начин. Този път Касапина бе много по-организиран и предизвика смут в Съвета на Императорите. Получили безмилостните разузнавателни доклади описващи огромни пълчища от номадски войни по северната граница, много от тях твърдяха че атаката на номадите трябва да се запази в тайна от народа, да не се организира защита и ОТОН да бъде оставен на спокойствие да осъществи плана си. Посрещането на тази атака би било твърде скъпо и би попречило за благоприятна защита от бъдещата кампания на номадите. Естествено имаше и много други, които не можеха да жертват поданиците си, които не искаха да изграждат империите си върху кръвта на невинни жени, деца и старци. споровете бяха дълги, изморителни и изтощителни както за спорещите, така и за слушащите.

Гаргаран седеше на страна, пиеше от любимото си бяло вино и организираше в ума си защитата от третата вълна, водена от Касапина. Неговите горяни му бяха донесли сведения с точния състав на отряда поел към земите му и засадта бе организирана почти перфектно, но нямаше време за напълно перфектно. Тръгвайки си от двореца в главата му кънтяха думите на другите императори - не е икономически изгодно........"не, няма и не може да има икономическа изгода във война, целяща пълното унищожение на един народ. Има само кръв, огън и смърт. Смелост, героизъм и дълг. Не, аз няма да оставя никога хората си, НЕ, аз няма да позволя на нито един номадски генерал да си тръгне, като победител от земите ми, НЕ, аз няма да жертвам живота на нито един човек!".
..............
 "О, боже, какви времена настанаха. Ада се разцепи и номадите нахлуха от там. Започвам да си водя този дневник, защото предтстоят много тежки времена. Надявам се някой ден, когато четете това да не ме съдите за действията ми, но само времето ще покаже. Преди няколко часа Ордата на Касапина (част от така наречената Трета вълна) бе буквално смляна. Понесохме загуби сред пехотата, но номадите ни превъзхождаха многократно по численост. Не бях виждал такъв героизъм, какъвто показаха хората ми. Всички вече са герои, а битките тепърва предстоят. Сега се говори за Амазонката ДЖЕЙН, но и нейните отряди ще паднат. Но тези номади не са глупаци - макар подобни битки да вдъхват кураж на войните ми, носят ценна информация за диваците. Забелязвам как от битка на битка овладяват владеенето на меча все по-добре, оцелите от боя носят информация за терена и характерните защити на замъка. На всичкото отгоре са безбройни.....това няма да доведе до нищо добро. Много битки ще се проведат, дано боговете с нас и ни насочват в действията ни. Дано мойте съседи си извадят изводи и гледката на опустошените села, горящите ниви и керваните роби им вдъхнат кураж и започнат да се отнасят с по-малко пренебрежение към предстоящите атаки"

(следва продължение)
Активен

Животът пред смъртта.
Силата пред слабостта.
Пътят пред целта.
gargaran
Black_kn1ght
Вестоносец
*

Karma: +490/-330
Неактивен Неактивен

Публикации: 547


Anger, misery... you'll suffer unto me


Профил
« Отговор #14 -: Юли 22, 2008, 16:49:04 »

Из дневника:
"Джейн, Джейн, Джейн...., това име носи само дъх на червено. Земята е почервеняла от кръв, а сякаш в безумен унисон с нея, залязващото слънце е превърнало небето в огледало на ада. Лицата на хората ми са червени от умора. Днес се бихме добре, не дадохме жертви, а безумните номади оставиха четири хиляди и двеста мъртви. Всъщност дадохме жертва - куция Джо не можа да се прибере зад стените и бе догонен от един номадски отряд - би се смело, но падна бързо. Трябва да се погрижим за телата. В тея жеги ще почнат да разнасят зарази. Кладата е почти готова и скоро нов червен нюанс ще озари околността. Опитвам се да не мисля ден за ден. Всяка предстояща атака е все по-тежка, трябва да се организира защита за предстоящите набези. Не мога да си представя какво ще бъде след още 10 такива атаки. Според мен тогава ще започне истинската кампания на номадите, а истинската им сила ще се разгърне след поне двойно повече битки. Как може да разполагат с такъв неограничен ресурс. Боговете да са ни на помощ. Свикал съм военен съвет след 2 часа, до тогава който почивал - почивал! САХО Кръволока е тръгнал вече на нов поход, а и ме викат в имперския дворец за разговор с другите императори. Днес били паднали 429 крепости. Та това е абсурдно, тези владетели са полудели...... какво ли ще се случи следващата седмица?  Нови хиляда момчета доброволно се присъединиха към армията. Докато пристигнат ордите на САХО от тези момчета ще са станали годни мечоносци. Ще имат възможност да се калят в поредната засада. Ентусиазмът от четерите спечелени битки е голям, но трябва да успокоявам хората си. Още е много рано за сбиране на голяма войска. Трябва да доусъвершенстваме толкова много неща. А защитите се печелят лесно, поне за сега. Отивам да видя настроенията сред войската, после е съвета, после в имперския форум да видя как са минали нещата при другите."
Активен

Животът пред смъртта.
Силата пред слабостта.
Пътят пред целта.
Страници: [1] 2 3 4   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!