Въвеждане на нови родове войски и промяна наименованието на съществуващи такива

[Julius_Caesar]

По повод на това се замислям, че няма да е лошо да се въведат нови единици, които да отговарят на изискванията за средновековен свят, не само като реално съществуващи единици в европейските армии през този времеви период, но и адекватно отговарящи като наименование родове войници.Нека да започнем с това, което имаме на лице."Леки копиеносци" и "Леки мечоносци" наистина е имало, но те не са били известни под това име... - за средновековието те са известни като "Милиция" - вид народна армия, която е могла да се снаражи до толкова, че да осъществява някакви военни функции въобще... повечето войници от "милицията" са получавали оръжието си наследствено... от бащи и дядовци, понеже народните маси са били достатъчно бедни, за да си закупят каквато и да е било форма на тежка екипировка."Милицията" се е свиквала по искане на местен благородник или васал и е била за негова сметка влизайки в състава на армията на по - голям в йерархията благородник или на самия крал."Милицията" е имала основна функция на "пушечно месо" за вражеската армия.Никой благородник не хвърлял в боя по тежко екипираните си и опитни войници."Тежките мечоносци" следва да бъдат преименувани в "Тежка пехота" защото те точно това са били.Въоръжени с щит покриващ от рамо до коляно в триъгълна форма, меч, шлем и плетена ризница с налакътници и наколенници.По - заможни хорица без ранг на благородници, но имащи достатъчно пари да бъдат екипирани като такива благодарение на занаята си или спонсорство от васала или благородника, при който са били на служба са влизали в състава на тежката пехота."Тежките копиеносци", тоест такива е нямало в действителност, защото копието е излязло от употреба и е заменено от далеч по - ефективно оръжие наречно "ПИКА".Пиката има две функции... - да събаря ездачите от седлата било чрез просто закачване за бронята или друга част от екипировката заради заострения край от едната страна на оръжието или дай боже чрез директно пронизване, както и да наранява конете.Следователно "Тежките копиеносци" следва да се нарекат "Пиконосци" - въоръжени с пика и висок щит с правоъгълна или триъгълна форма, който е покривал почти цялото тяло...Абсурдно е да се наричат "елитните копиеносци" - "фаланги"... - фаланга е било наименованието на формация през античността до залеза на Западната Римска империя.След това фалангата е разпусната като боен строй и е заместена от по - модернизирания вариант за противодействие на пехота и кавалерия - "Шилтронът"."Фалангите следва да се преименуват в най - ефективните за средновековието противоконни войници, а именно "Алебардисти".Алебардата е специфично за средното и късно средновековие оръжие и използвано чак до 18 век.Леките стрелци са обикновено "Стрелци с къс лък"... удобен за европейските армии и ефективен... поради климатичните условия на "Стара Европа" (влага и студ) композитния дълъг лък изграден от няколко слоя, типичен за изтока и източните армии (сасиниди, селджуки и всякаква форма на персийци в Мала азия и близкия изток), не е бил познат по тукашните земи, в това число и в Западна Европа."Тежките стрелци" - такива в действителност е имало са използвали дълъг лък.... - типични примери са прословутите английски стрелци с дълъг лък, по чийто образ и подобие се превъоръжават тежките стрелци във Франция и Немските кралства."Елитни стрелци" е имало, но те са под друго название и въоръжени с друго оръжие "арбалет".Елитността произхожда от високата им способност да пробиват и най - добре изкованите брони.Тъй като арбалета има форма на статична "балиста" тези елитни в средновековните армии стрелци са известни като "Балистари" като по - често са срещани в литературата като "Арбалетисти".Така че елитните стрелци следва да се нарекат "Арбалетисти" или "Балистари".Елитните "гвардейци" са съвсем друга бира.В епохата на "барута" през най - късния етап на средновековието, на границата с епохата на просвещението и първите наченки на ренесанс, когато хладните оръжия на средновековна Европа отстъпват място на леко екипираните пехотинци въоръжени с мускети, се оформят в кралските дворове и първите "гвардейски" части, чиято функция е била на дворцова стража, но на полесражението са се ползвали и със статут на елитни части.В периода, който обхваща играта не може да се говори за гвардейци, а по - скоро за "дворцова" или "кралска стража".В дворцовата и кралска стража са влизали най - заможните синове на аристокрацията, много добре обучени във фехтовално майсторство и най - добре снаражените с тежка кована броня благородници, като същите са се обособявали в елитна пехота и кавалерия.По тази причина "гвардейците" които се появяват 17 - 18 век в епохата на барута следва да се преименоват на "кралска" или дворцова стража.Въоръжени от глава до пети в кована броня, като личното оръжие е било двурък меч или меч и щит в зависимост стила на бой предпочитан от тези наистина елитни в ръкопашния бой войници.По повод на кавалерията също следва да се въведат кореции главно в наименованията.Още през 13-14 век "Леката конница" е известна като "Хусари".Леко екипирани идеята на тоя род войски и да изниква в гръб на противника и да посича стрелците му от последна линия или да догонва и посича отстъпващи без ред и в паника противници.Тежката конница си я имало под същото название и тя не е била съставена от благородници.Принципа на организация при нея е идентичен с този на тежката пехота.По - заможни хора без благороднически титул на служба при благородник.Елитните конници обаче не са се наричали "Паладини" в никой случай."Паладините" са рицари на особена почит от най - висшата част на аристократичната върхушка в средновековието.Но тази бройка от "паладини" е имала ръководни за армията функции, а не са били масовите елитни тежки рицари на коне (също благородници, но от по низшите рангове на съсловието).Под "Паладини" също са известни и част от войнстващите рицари на кръстоносните ордени, които освен че са били отлични бойци, но бидейки и вид монаси са имали и качеството да лекуват.От където произтича и схващането за повечето магически способности за лечение на "паладините" като персонажи в голям брой игри.Паладини са били рицарите от ордена на "Хоспиталиерите".Извън всичко това "Паладините" следва да се преименуват "В тежки конни рицари" или само "рицари" с цел разграничаването им от рицарите които са били пеши и са сформирали гръбнака на "кралската (пеша) стража".Като нова единица за времевия период може да се обособи първообраза на мускетарите от по - късните векове, а именно "аркебузера".Първите "аркебузи" са навлезли в употреба около 1400 г. и са се ползвали, но не са повлиявали достатъчно с пробивност на бронята при дистанция повече от 50 м.От разстояние 20 - 30 м аркебузите са пробивали броните като хартия, като при по - късните варианти на оръжието прераснали в мускети и пистолети, се стига до премахването на броните окончателно след 1650 г."Аркебузерите" могат да се въведат като изцяло нов род войска и няма да е грешно от историческа гледна точка.Надявам се да съм бил полезен информативно и това да спомогне за евентуални по - нататъшни нововъведения в играта.Главната цел отново е повишаване достоверността на играта, следователно интереса и удовлетворението на играчите на база исторически реализъм  

[Apuyc1912]

Ще предам предложението ви.Благодаря

[Галахад]

По повод на това се замислям, че няма да е лошо да се въведат нови единици, които да отговарят на изискванията за средновековен свят, не само като реално съществуващи единици в европейските армии през този времеви период, но и адекватно отговарящи като наименование родове войници.Нека да започнем с това, което имаме на лице."Леки копиеносци" и "Леки мечоносци" наистина е имало, но те не са били известни под това име... - за средновековието те са известни като "Милиция" - вид народна армия, която е могла да се снаражи до толкова, че да осъществява някакви военни функции въобще... повечето войници от "милицията" са получавали оръжието си наследствено... от бащи и дядовци, понеже народните маси са били достатъчно бедни, за да си закупят каквато и да е било форма на тежка екипировка."Милицията" се е свиквала по искане на местен благородник или васал и е била за негова сметка влизайки в състава на армията на по - голям в йерархията благородник или на самия крал."Милицията" е имала основна функция на "пушечно месо" за вражеската армия.Никой благородник не хвърлял в боя по тежко екипираните си и опитни войници."Тежките мечоносци" следва да бъдат преименувани в "Тежка пехота" защото те точно това са били.Въоръжени с щит покриващ от рамо до коляно в триъгълна форма, меч, шлем и плетена ризница с налакътници и наколенници.По - заможни хорица без ранг на благородници, но имащи достатъчно пари да бъдат екипирани като такива благодарение на занаята си или спонсорство от васала или благородника, при който са били на служба са влизали в състава на тежката пехота."Тежките копиеносци", тоест такива е нямало в действителност, защото копието е излязло от употреба и е заменено от далеч по - ефективно оръжие наречно "ПИКА".Пиката има две функции... - да събаря ездачите от седлата било чрез просто закачване за бронята или друга част от екипировката заради заострения край от едната страна на оръжието или дай боже чрез директно пронизване, както и да наранява конете.Следователно "Тежките копиеносци" следва да се нарекат "Пиконосци" - въоръжени с пика и висок щит с правоъгълна или триъгълна форма, който е покривал почти цялото тяло...Абсурдно е да се наричат "елитните копиеносци" - "фаланги"... - фаланга е било наименованието на формация през античността до залеза на Западната Римска империя.След това фалангата е разпусната като боен строй и е заместена от по - модернизирания вариант за противодействие на пехота и кавалерия - "Шилтронът"."Фалангите следва да се преименуват в най - ефективните за средновековието противоконни войници, а именно "Алебардисти".Алебардата е специфично за средното и късно средновековие оръжие и използвано чак до 18 век.Леките стрелци са обикновено "Стрелци с къс лък"... удобен за европейските армии и ефективен... поради климатичните условия на "Стара Европа" (влага и студ) композитния дълъг лък изграден от няколко слоя, типичен за изтока и източните армии (сасиниди, селджуки и всякаква форма на персийци в Мала азия и близкия изток), не е бил познат по тукашните земи, в това число и в Западна Европа."Тежките стрелци" - такива в действителност е имало са използвали дълъг лък.... - типични примери са прословутите английски стрелци с дълъг лък, по чийто образ и подобие се превъоръжават тежките стрелци във Франция и Немските кралства."Елитни стрелци" е имало, но те са под друго название и въоръжени с друго оръжие "арбалет".Елитността произхожда от високата им способност да пробиват и най - добре изкованите брони.Тъй като арбалета има форма на статична "балиста" тези елитни в средновековните армии стрелци са известни като "Балистари" като по - често са срещани в литературата като "Арбалетисти".Така че елитните стрелци следва да се нарекат "Арбалетисти" или "Балистари".Елитните "гвардейци" са съвсем друга бира.В епохата на "барута" през най - късния етап на средновековието, на границата с епохата на просвещението и първите наченки на ренесанс, когато хладните оръжия на средновековна Европа отстъпват място на леко екипираните пехотинци въоръжени с мускети, се оформят в кралските дворове и първите "гвардейски" части, чиято функция е била на дворцова стража, но на полесражението са се ползвали и със статут на елитни части.В периода, който обхваща играта не може да се говори за гвардейци, а по - скоро за "дворцова" или "кралска стража".В дворцовата и кралска стража са влизали най - заможните синове на аристокрацията, много добре обучени във фехтовално майсторство и най - добре снаражените с тежка кована броня благородници, като същите са се обособявали в елитна пехота и кавалерия.По тази причина "гвардейците" които се появяват 17 - 18 век в епохата на барута следва да се преименоват на "кралска" или дворцова стража.Въоръжени от глава до пети в кована броня, като личното оръжие е било двурък меч или меч и щит в зависимост стила на бой предпочитан от тези наистина елитни в ръкопашния бой войници.По повод на кавалерията също следва да се въведат кореции главно в наименованията.Още през 13-14 век "Леката конница" е известна като "Хусари".Леко екипирани идеята на тоя род войски и да изниква в гръб на противника и да посича стрелците му от последна линия или да догонва и посича отстъпващи без ред и в паника противници.Тежката конница си я имало под същото название и тя не е била съставена от благородници.Принципа на организация при нея е идентичен с този на тежката пехота.По - заможни хора без благороднически титул на служба при благородник.Елитните конници обаче не са се наричали "Паладини" в никой случай."Паладините" са рицари на особена почит от най - висшата част на аристократичната върхушка в средновековието.Но тази бройка от "паладини" е имала ръководни за армията функции, а не са били масовите елитни тежки рицари на коне (също благородници, но от по низшите рангове на съсловието).Под "Паладини" също са известни и част от войнстващите рицари на кръстоносните ордени, които освен че са били отлични бойци, но бидейки и вид монаси са имали и качеството да лекуват.От където произтича и схващането за повечето магически способности за лечение на "паладините" като персонажи в голям брой игри.Паладини са били рицарите от ордена на "Хоспиталиерите".Извън всичко това "Паладините" следва да се преименуват "В тежки конни рицари" или само "рицари" с цел разграничаването им от рицарите които са били пеши и са сформирали гръбнака на "кралската (пеша) стража".Като нова единица за времевия период може да се обособи първообраза на мускетарите от по - късните векове, а именно "аркебузера".Първите "аркебузи" са навлезли в употреба около 1400 г. и са се ползвали, но не са повлиявали достатъчно с пробивност на бронята при дистанция повече от 50 м.От разстояние 20 - 30 м аркебузите са пробивали броните като хартия, като при по - късните варианти на оръжието прераснали в мускети и пистолети, се стига до премахването на броните окончателно след 1650 г."Аркебузерите" могат да се въведат като изцяло нов род войска и няма да е грешно от историческа гледна точка.Надявам се да съм бил полезен информативно и това да спомогне за евентуални по - нататъшни нововъведения в играта.Главната цел отново е повишаване достоверността на играта, следователно интереса и удовлетворението на играчите на база исторически реализъм  

Ave Caesar! Добро изложение но с някой неточности и една откровенна заблуда! Композитния лък е известен в цяла Европа и се използва масово! Българската, ромейската, маджарската и куп други средновековни армии го ползват неотклонно! Има обаче едно нещо, което ти бяга! Не климата на Европа а големата цена на композитния лък и трудната му изработка определят и приложението му. Английските крале създават милиция или опълчение от стрелци с "long bow" ! Long bow или дългият лък е лесен за изработка, евтин а като пробивност се доближава до тази на композитния лък, с една разлика - голямата сила, нужна за опъването му!! Точно тази му евтиност го прави масов в англиската армия и го прославя! Има и друго - просто в западна Европа лъка не е толкова широко застъпен като в средна и източна!
Фалангата е вид строй, постройка на пешата армия! Фаланга са копиеносците на Филип и Александър, но фаланга е и англосаксонския фирд на Харолд, въоръжен с дълги секири! Фаланга е шумерската армия на Еанатум но фаланга са и испанските пикиньори, групирани в каре, наречено "терца" при Рокроа! Фалангата е просто вид построение на войската най-общо!
Относно гвардията - тя почти никога не се е набирала по имуществен ценз а по качества като вярност и лоялност! За справка виж - швеицарската гвардия на Папата! Тази гвардия е съставена от заможните селтици на швейцарските кантони! По назад във времето е варяжката гвардия на римските императори в Константинопол! Грузинската гвардия на иранските шахове! Всеки един военен корпус, без оглед на оръжието, може да бъде издигнат в гвардейска стража - охрана на суверена, благодарение на вярност и лоялност,
Относно конницата не може да се пледира за наименования в играта> Дай определение за лека и тежка конница! Пример - повечето автори определят хетайрите на Сандо Двурогия като тежка конница, но тази негова тежка конница действа в много от битките като лека такава и е умешана със стрелци и пелтасти бегачи! Същата работа е и при германската тежка конница в битката при Аргентуратум! От друга страна масовата монголска конница на Темуджин е лека а в много битки действа като тежка! Сасанидските и партски катафракти стрелци каква конница са? По какво се определя какъв вид е дадена конница? От начина и на действие и тактика ли? От нейната бронираност? От големината на конете ли?

[Zvezdi]

Може ли да върнат във версия 6 расите, че дори ида ги разширят вместо познатите от 5 версия имперци и номади - да са много: саксонци, франки, викинги, хуни, османци, варвари и т.н. Всеки да си избира каквото иска и всяка раса да има своите характеристики и разнообразие от единици.

[battle_brawler]

Може ли да върнат във версия 6 расите, че дори ида ги разширят вместо познатите от 5 версия имперци и номади - да са много: саксонци, франки, викинги, хуни, османци, варвари и т.н. Всеки да си избира каквото иска и всяка раса да има своите характеристики и разнообразие от единици.

Най-доброто предложение! Напълно ЗА! Естествено обаче да не забравят да въведат и Българите...

[Julius_Caesar]

Ave Caesar! Добро изложение но с някой неточности и една откровенна заблуда! Композитния лък е известен в цяла Европа и се използва масово! Българската, ромейската, маджарската и куп други средновековни армии го ползват неотклонно! Има обаче едно нещо, което ти бяга! Не климата на Европа а големата цена на композитния лък и трудната му изработка определят и приложението му. Английските крале създават милиция или опълчение от стрелци с "long bow" ! Long bow или дългият лък е лесен за изработка, евтин а като пробивност се доближава до тази на композитния лък, с една разлика - голямата сила, нужна за опъването му!! Точно тази му евтиност го прави масов в англиската армия и го прославя! Има и друго - просто в западна Европа лъка не е толкова широко застъпен като в средна и източна!
Фалангата е вид строй, постройка на пешата армия! Фаланга са копиеносците на Филип и Александър, но фаланга е и англосаксонския фирд на Харолд, въоръжен с дълги секири! Фаланга е шумерската армия на Еанатум но фаланга са и испанските пикиньори, групирани в каре, наречено "терца" при Рокроа! Фалангата е просто вид построение на войската най-общо!
Относно гвардията - тя почти никога не се е набирала по имуществен ценз а по качества като вярност и лоялност! За справка виж - швеицарската гвардия на Папата! Тази гвардия е съставена от заможните селтици на швейцарските кантони! По назад във времето е варяжката гвардия на римските императори в Константинопол! Грузинската гвардия на иранските шахове! Всеки един военен корпус, без оглед на оръжието, може да бъде издигнат в гвардейска стража - охрана на суверена, благодарение на вярност и лоялност

Със сигурност има неточности, но като цяло се движа по отношение на термините чисто като историческо - времево приложение."Личните" или по - точно "Елитните" части на служба в която и да е европейска армия придобиват общо название "гвардия" или "гвардейци" едва в началото на 17в., когато вече нямаме средновековие.В античността за Рим, а и по късно през вековете в ранното средновековие всички лични имперски стражи са се подбирали както каза на умения и лоялност, но са имали общо название "палатини", а не "гвардия".Ние го наричаме гвардия за наше удобство с цел елементарно разнаграничение на рода войска.В това число императорите в Константинопол също са са давали статус на варягите като "палатини" - демек дворцова стража.Идеята ми е, че гвардейците са сравнително ново за средновековна Европа понятие, дори и да е било ползвано за наименование на специфичен род войска, то само определени видове войници са го носели и то в много малка част от кралските дворове.Елитните части са били под общо название, "лична охрана", и "имперска стража", "кралска стража", "почетна стража", "дворцова стража" или "царска стража", но не и гвардия."Гвардеец" навлиза по - късно във времето на широка основа.По отношение на примерите ти за фалангата двата са от античността, което е различно от средновековието като епоха, а другите два са частни случаи, а не широко разпространение на определение за тежка пехота с предназначение да противостои на кавалерия.Защото фалангата се е ползвала и за противодействие на пехота както и Алебардистите.Но в крайна сметка Алебардистите също са имали фалангов строй, но това не ги прави "фаланги" като название.По отношение набора на личната стража в средновековието се наблюдава прехвърлянето на набора от чиста лоялност и качества към вече по елитен социален статус.Всичко произтича от естеството на обществения строй.Личната стража се е подбирала вече от елита, тъй като елита е имал финансовите възможности да си набивя отлична екипировка и да си заплати за разширено обучение от майстори по фехтовално изкуство.Като си "селяк" свикан на служба в редовете за два сребърника на седмица, няма кой да те вземе в стражата и да те "оцени" като способен боец, при положение, че си целия навлечен в дрипи. Но дори и да си способен, пак си далеч от всички определения за "елитна стража".И както каза дългият английски лък е далеч по - популярен и лесен за изработка.За това се е и ползвал от "тежките стрелци" в Европейските армии.Композитния лък е бил познат на Балканите както и в централна и западна Европа.Но именно в централна и западна Европа не се ползва въобще.Освен цената за направата му климатичните условия също не са позволявали практическа употреба.Английския дълъг лък е еднопластов, поради което се е налагало прилагането на по - голяма сила за ползването му.Но е бил лесен за поддръжка и не се влияел от студа и влагата.Композитния лък е многопластов лък, от минимум три различни слоя положени един върху друг с цел подобряване неговата гъвкавост, а от там и лесна употреба, но в лошите климатични условия на западна и централна Европа след известно време употреба започва да се "разшива", сиреч разпада, като буквално слоевете на корпуса почват да се отделят един от друг.Което налага заместването му от еднопластовия дълъг лък.По труден за употреба, но по - надежден, а и по - далекобоен в интерес на истината заради по - голямата си височина.
Иначе по повод определението за лека и тежка конница много просто може да се обособи... и двата варианта лежат върху два водещи показателя.Лекостта следователно тежестта на конницата се определя от фактора "бронираност".Ако коня има предпазна ризница и ездача на него също е екипиран в метална броня, било кована в цели плочи, плетена или люспеста този критерии го обособява като тежък конник.Сиреч факта че коня е облечен в предпазни средства и ездача на него също обособява необходимостта от тази конница да влезе в пряко сражение (меле) с друга подобна на нея конница или пехота.Демек тежко бронирани коне и ездачи, чиято цел и предназначение са да влязат в пряк контакт или при първо съприкосновение да разкъсат вражеския строй се класифицират като тежка кавалерия.Целта и е да отвори пролука във вражеските редове за да може напредващата пехота да се възползва.Но за целта трябва до осигуриш достатъчно време на коня и ездача му да оцелеят в това първоначално меле затова ги екипираш тежко с цел да повишиш оцелеваемостта им.Катафрактите които спомена са класически пример за тежка шокова кавалерия.Ако им се провали първоначалния устрем и ги превърнеш в статична цел, което добре организирана пехота е правила, лесно ги разгромяваш.Още по тежка кавалерия са типичните рицари... при тях елемента "шок" е подменен изцяло след първото съприкосновение като идеята е да водят при необходимост пасивен бой от седлото без възможност коня да се движи, а само да се върти на място с цел разбъркване строя и организацията на пехотата.Леката кавалерия разчита на скорост, като елемента "бронираност" при нея е значително занижен.Коня трябва да е максимално бърз, следователно липсва броня която да му пречи, забавя и изморява бързо, а ездача трябва да е гъвкав, което също значи липса на броня.Функцията е идентична с тази на тежката кавалерия.Леката конница също трябва да влезе в меле, но от нея не се е очаквало да "купува" време за напредващата пехота да заеме своите позиции.Под меле за лека кавалерия следва да се разбира следните функции... - нападения над леко бронирани цели или такива без броня, които са или статични или в походна колона, но с елемента на изненада и в двата случая в ползва на леката конница.Концепцията е както бързо се влезе в сражение толкова бързо да се излезе и от такова.Леките кавалеристи не са пригодени да оцеляват срещу добре организаран или брониран опонент.Направиш ли ги статични загиват.За това са и леки за да излезат бързо от боя при необходимост.Нещо с което тежката кавалерия не разполага като опция.Друг типичен пример за лека кавалерия са конните стрелци на хуните и много други, ако и ние се числим към тях.Леки коне без брони и небронирани ездачи, чието основно оръжие е лъка.Имат и оръжие за близък бой, но не се разчита на него.Прабългарската кавалерия е имала конница с мултифункционално значение.Неброниран кон с относително добре екипиран ездач, който има на разположение, дълъг меч за бой от седлото при статичен бой, копие за шоков ефект при първо съприкосновение и лък с кочан стрели ползвани преди влизане в пряко сражение.Всичкото това на коня и ездача му.Но въпреки небронироността на коня, бронята на ездача и всичкото му въоръжение предопределят функцията му на тежка кавалерия, която завършва боя си в меле.Поне в първите етапи на българското царство, когато концепцията за "пешия" бой не е добре усвоена.След като се установяваме на Балканите трайно и след дългогодишни вземания - давания с Византия и най - вече след приемане на Християнството, военната концепция на България преминава изцяло по Византийски образ и подобие.Пехотата започва да има водеща роля и в армиите на Българското царство.Като мултифункционалността на кавалерията е изоставена и същата е организирана изцяло като организация и предназначение по подобие на Византийската.Преминава се на тежки и леки конници без стрелба в движение с лък, а лъка като оръжие преминава изцяло на въоръжение в пешите стрелци.То си е цяла еволюция на начините за водене на бой, но горе - долу това е което се случва и с българската армия.Силно сме повлияни от Византия и западно - европейските сили по отношение на военните концепции.Но като цяло гореизброеното е това което ти обособява тежката и леката кавалерия.Броня или отсъствие на такава и начина на водене на бой на едните и другите според бойните задачи поставени пред едните и другите конници.

[Галахад]

Така е, написаното от теб! Но...
 Най - далечното документирано разстояние при стрелба с лък е осъществено от турски бей с турски лък, който е композитен! Изстрела е наречен - Престрелването на Босфора! Като качества, дългобойност, пробивна мощ, начална скорост и удобство  композитния лък е несравнимо по- напред от дългия такъв! Времето оказва влияние на всеки лък, или по точно няма лък, който да не се влияе от влагата! Древните българи като конен народ са ползвали композитния рефлексен лък с тежки накладки в двата края за  за стрелба с тежки стрели! Скорострелноста с композитния рефлексен е доста по-голяма от тази на дългия! Условията в степите на Евразия, където се ражда композитния лък не са се различавали много от тези в гориста Германия! Сибирските племеена, живеещи в тайгата при голяма влажност също ползват композитен лък! Траки, римляни, елини, египтяните след хиксоското нашествие, българи, унгарци, кумани, узи, печенеги, хуни, сармати и много др!!  Преекспонира се силата на дългия лък! При Креси, Поатие и Азенкур Стрелците с Лонг Боу изиграват решаваща роля но предимно избивайки конете на френското рицарство, а спешените рицари в разкаляното поле са били лесна плячка за повратливата и лека английска армия. Дългият лък спокойно пробива халчестата ризница, но е далеч по неефективен при ламелара а при цяла броня почти не нанася урон, докато българите в "овчата битка" размазват елитната армия на Чингиз точно с композитни лъкове, ползвайки изцяло железни стрели, като при това е упоменато че буквално са пронизвали целия конник, заковавайки го за коня!

[Julius_Caesar]

Така е, написаното от теб! Но...
 Най - далечното документирано разстояние при стрелба с лък е осъществено от турски бей с турски лък, който е композитен! Изстрела е наречен - Престрелването на Босфора! Като качества, дългобойност, пробивна мощ, начална скорост и удобство  композитния лък е несравнимо по- напред от дългия такъв! Времето оказва влияние на всеки лък, или по точно няма лък, който да не се влияе от влагата! Древните българи като конен народ са ползвали композитния рефлексен лък с тежки накладки в двата края за  за стрелба с тежки стрели! Скорострелноста с композитния рефлексен е доста по-голяма от тази на дългия! Условията в степите на Евразия, където се ражда композитния лък не са се различавали много от тези в гориста Германия! Сибирските племеена, живеещи в тайгата при голяма влажност също ползват композитен лък! Траки, римляни, елини, египтяните след хиксоското нашествие, българи, унгарци, кумани, узи, печенеги, хуни, сармати и много др!!  Преекспонира се силата на дългия лък! При Креси, Поатие и Азенкур Стрелците с Лонг Боу изиграват решаваща роля но предимно избивайки конете на френското рицарство, а спешените рицари в разкаляното поле са били лесна плячка за повратливата и лека английска армия. Дългият лък спокойно пробива халчестата ризница, но е далеч по неефективен при ламелара а при цяла броня почти не нанася урон, докато българите в "овчата битка" размазват елитната армия на Чингиз точно с композитни лъкове, ползвайки изцяло железни стрели, като при това е упоменато че буквално са пронизвали целия конник, заковавайки го за коня!

Ако не беше така композитния лък щеше да се ползва от западното рицараство, но не е така.В действителност "Лонг боу" не могъл да пробие перфектните брони на рицарите от Франция, но за уцеления кон няма спасение.Повлича и ездача на него.По тази причина е въведен арбалета, който все повече измествал лъка.През късното средновековие лъка все повече отсъствал за сметка на арбалета.Абсолютно е вярно, че рицари в кал са неефективни и като заковани в тресавище, където са лесна плячка за леко екипирана пехота.И да в Германските гори са познати само копия, секири, по някой друг кован меч, боздугана, прашката, бойния чук и късия ловджийски лък.За композитен лък племената отвъд Рейн не са и сънували.Дори през времето на Рим композитните лъкове са се ползвали от онези легиони, които са били настанени на границите на империята само в южна и източна посока.Къде е логиката тогава това да е така, ако композитния лък се е ползвал на всякъде, което не е вярно.Да не би дивите британци в измръзналата Англия да са познавали композитния лък когато са били подчинявани от хората на Гай Агрипа?Нищо подобно... - имали са лъкове но късички.Стрелците с лъкове по северните легиони са набирани от местни варварски племена.Които са ползвали или къс лък или първи модификации на английския дълъг лък, но нищо подобно на композитен такъв.Сирийските стрелци и Критските които ползват композитни лъкове, не случайно са ползвали оръжията си в източните и южни части на империята, когато са влизали в нейния състав като спомагателни сили на легионерите.Композитния лък се е ползвал в райони където климата е топъл до умерен.Сиреч последна спирка Балканския район, на изток от балканите и южно от Италия и Испания.Централна и Северна Европа (дн. Франция, Германия, Полша, Чехия, Англия, Белгия до Скандинавието) си нямат на идея какво е това композитен лък.Къс лък и дълъг лък и след това направо на арбалети.Не отричам качествата на композитния лък спрямо дългия, но единственото по което той отстъпва е надеждност при лоши климатични условия, с което дългия лък го превъзхожда.Не случайно конните стрелци с композитни лъкове са имали кожени калъфи в които са държали лъковете си прикрепени за седлото.