"СеВеРоЗаПаД" Е нема такова место!

[Дънди]

тия дена ше се появя и у блица  ма Стефи е сменила паса  явно ма неще вече 

[Martin]

..явно ма неще вече 

Натр'кала си е коленцата у копривако и за това не мой се говори с нйея сиги... 

[Дънди]

тя знае ,че я не прикаам ми напрао съм с рогите напреде 

[Галахад]

тия дена ше се появя и у блица  ма Стефи е сменила паса  явно ма неще вече 

Опааа, само да я найдем, ша и убелим коняка! Таа Стефка и мене ма дразни та чак са изприщих по гъзарете! Оня ден вика по телефоньо - идем у вазе! Реко и - па идвай, ша турам джезвето, а но ми ока- не бре, идем с мъжо си и сино, големио! Изтръпнах! Реко си, ча сега даде фира Галахаде! Маке, она една свита, скромна, не смее и дума да каже! Мъжо и като тропне с крак она козирува! Та пиаме по 6 ракий и он и вика - рипай да караш!

[Martin]

Разбрах, че тайно е идвала у вазе...па ти си я познал и не си я подминал тоз път.. 

[Галахад]

Мани баце, изтръпнах куто ми рече че и мъжо и и големио и син идат! Реко си, сино и иде да крадне щерката, мъжо и да ме трепе що нали знаеш че я вече 6-та годин я тормозим за да си доставям духовен комфорт, и си реко - таа само го е насъскала връз мене а она иде да ми глеа сеиро! Размина ми се! А я бе приготвил пушки, пищаци, РПГта, Взрив и други и бе почнал да дигам фортификация

[Apuyc1912]

Яяя баце нема се плашиш.Ке дойдем те спасяваме от Стефи

[Martin]

Она не е опасна, само на такваа са праи. 

[Галахад]

Се пак е жена и требе да се има едно на ум! А иначе верно е убав човек и я съм във възторг от нейната визита, само дека риташе сино си и мъжо си из поди масата, да не пият! Ма мож ли спреш северен ветър и гората да се разлиства!

Съга, понеже я съм силно предвидлив и гледам у бъдещето с ясен взор, знам че она след тия ми слова ша ме дири да ме овика и затова перманентно ша се покрием!

[Галахад]

Да ви поздрава с те тва парче на Парни Валяк

https://www.youtube.com/watch?v=5zcyf2eRm-Q

[Apuyc1912]

Ауу Влад направо прегази моето срце с тоз Валяк ..ке издирим с Стефи и Марто и ти додем на гост *rose*и

[Галахад]

Те един разказ, посветен на митичното северозападно дао-дзен монашество и великио манастир!

Дзен коан - част 1-ва

Категория: Владимир
Посещения: 493
Наближаваше средата на ноември. Планинските усои тънеха в гъсти мъгли. Листата вече бяха окапали и доскоро шарената гора изглеждаше проскубана и сива. От надвисналото небе ръмеше ситен дъжд. Влагата му попиваше в земята и разкалваше пътищата. Резките повеи на студения вятър свиреха в голите клони и гонеха найлоновите торбички по поляните. Оловният цвят на облаците предвещаваше скорошното идване на люти студове.


Комините на Кулския Дао и Дзен манастир пушеха и, освен мирис на дим, през тях се измъкваше навън една магическа смес от неподражаеми аромати – на пилешки супи, печени зайци и варени кокошки. В нея обаче доминираше миризмата, която никой ловец не би сгрешил – на задушено глиганско. След широко известната сред местното население среща на стражаря Дай Би Лет със сенсей Ямато, завършила със съчиняването на класическо хайку, споменаващо незнаен гроб, първият не смееше да припари до околностите на манастира и монасите на воля практикуваха ловните си умения целогодишно.
Предстоеше най-големият манастирски празник – първата дегустация на младото вино. Днес се навършваха точно четиридесет дена откакто гроздето беше омачкано и, съгласно вековните традиции в манастирското винопроизводство, сокът му заедно със зърната и чепките бе налят в буретата. Монахът Вин Це Пий – майсторът на направата на вино – внимателно беше проследил този процес. Той лично беше определил колко от чепките да бъдат изхвърлени, водейки се от записаните в тайните манастирски книги напътствия, до които имаха достъп само избрани послушници. По три пъти дневно той минаваше през мазето да слуша шумовете на ферментационните процеси и по време на вечерните медитации беше разсеян и не можеше да се съсредоточи. Макар и да беше следвал указанията на своите предшественици, макар и буретата да бяха запарвани с орехова шума и след това многократно и старателно измити до потичането на бистра вода, Вин Це Пий беше нащрек. Той не можеше да отговори на въпроса  кое е определящото: виното – дзена, или дзена – виното, затова и все още бе монах, а не прозрял сенсей. Но на него твърдо му беше известно, че вино може без дзен, но дзен без вино не може. Ако трудът му беше отишъл нахалост, братята му щяха да бъдат обречени да изкарат зимата без сгряващата мислите и тялото напитка, водеща до просветление и дзен-откровения. Умът на Вин Це Пий не притежаваше свръхестествени възможности и не можеше да си представи вселенските измерения на подобна катастрофа. Впрочем, това никой не би и могъл.
Подготовката на празничната маса вече бе завършена. Навън се заздрачаваше. Дъждовните капки галеха червените керемиди и силата им, обединена в малки ручейчета, ромолеше в улуците на манастирските сгради. Под този успокояващ шум в трапезарията бяха насядали сенсей Ямато, монасите и няколко отбрани гости. Обикновено външни хора не се допускаха на дегустацията. Това се дължеше не толкова на ритуални забрани, колкото на извечния страх да не пострада старателно изгражданото реноме на манастира. Никой сенсей не би понесъл новината, че виното от новата е реколта е кисело, да напусне манастирските стени. А тайнственото изчезване на присъствалите на ритуала светски лица неминуемо би породило множество въпроси и би довело до нежеланото присъствие в манастира на градския стражар Ми-Ли-Цяо, който и без това страдаше, че не получава покана за обилната трапеза.
Тази година бе направено изключение за двама гостенина. Първият от тях беше Валери-сан, шогун на източните области. Семейството му от шестдесет и едно поколения се занимаваше с внос и усъвършенстване на технически средства, използвани в бойните техники. Нямаше нововъведение, което да е непознато на мъдрия шогун. Сенсей Ямато се надяваше с негова помощ и техническа подкрепа и през следващата година да спечелят традиционния турнир по бойни изкуства на доджотата от околията. Но решаващ аргумент за присъствието на Валери-сан на тази закрита сбирка беше фактът, че той не близваше капка алкохол.
Вторият гостенин беше странставашият мъдрец Каго Кумико. Много добрини беше направил той за манастира и разнасянето на славата му надлъж и шир из Резервата и съседните територии. Мъдрецът беше проверен човек, който въпреки тесните си връзки с представители на неблагонадеждни медии, не би обелил и дума, накърняваща доброто име на братята си по дзен. Освен това уменията му в готварското изкуство бяха ненадминати и нямаше кой друг да се справи с приготвянето на отбраните ястия за тържествената вечеря. Дори митичният майстор-готвач О-джак, забягнал от Перлата на Северозапада в столицата на Шопското поле, се прекланяше пред изкуството на Каго Кумико и го смяташе за жив светец.

[Галахад]

Дзен коан - част 2-ра

Категория: Владимир
Посещения: 441
Ямато-сан кимна на гейшата Повехнал лотос:
- Бегай да наточиш една кофа вино от пръвия бадънь!
Гейшата грабна бялата емайлирана кофа, поочукана през годините, и припна към мазето. Дръжката поскърцваше, докато жената слизаше по каменните стъпала надолу. В огнището тихо припукваха цепениците от бук, насечен от Чуката.

Светлината от огъня хвърляше отблясъци върху тавана на трапезарията и придаваше още по-голяма тържественост на сюблимния момент.
Повехнал Лотос се върна с пълната кофа. Съгласно ритуала, всеки от монасите си гребна от виното със стъклен буркан. Само сенсей Ямато си напълни една пръстена паница, гледжосана отвътре със зелен глеч. Този съд, събиращ цяла ока, беше една най-важните реликви, съхранявани в манастира. Той е бил купен от легендарния Рео Тан сенсей, основателя на манастира, и оттогава се ползваше само при особено важни случаи. Ямато се изправи и кратко каза:
- А наздраве!
И надигна паницата.
Бурканите се наклониха и тъмночервената течност забълбука в гърлата на монасите. Последва мълчание. Лицето на сенсей Ямато беше непроницаемо. Той мълчаливо оглеждаше насядалите около масата братя. Накрая Вин Це Пий се осмели да пророни:
- Тава вино май понакиселява.
Монасите закимаха в съгласие. Чревоугодникът Кво Ша Ям обаче се обади:
- Става за пиенье, дако не е баш догодено. Давайте да мезиме, че има още три бадънья да пробваме.
Братята зашумяха одобрително и започнаха да пълнят чиниите си с вкусотиите, наготвени от Каго Кумико. Прочутият готвач обикаляше около масата, лично добавяше мръвки в поизпразнените подноси, но все пак намираше време да надига кратунката, която си беше донесъл специално за дегустацията. Сенсей Ямато му беше разрешил това нарушение на традициите, понеже бурканът е неудобен за носене и хлъзгав. Смяташе се, че счупен по време на церемонията съд с вино носи нещастие и цялата продукция ще се вкисели.
Когато кофата беше изпита, градусът на настроението на масата се приповдигна. Монасите се поотпуснаха, а лицата им поруменяха. Ямато махна с ръка към гейшата:
- Дай от втория!
Повехнал лотос се завтече към мазето. Процедурата се повтори. Бурканите и паницата се напълниха и сенсеят отново произнесе:
- А наздраве!
Този път Суджуки първи наруши кратката пауза:
- Абе, по-добро е, ма има тънка кисела жилка!
Думите му бяха посрещнати със съгласие. Напрежението обаче беше понамаляло. Комбинацията между алкохол и месо с планински подправки си казваше думата. Навън съвсем се беше стъмнило и топлината на огъня и пламъците на свещите създаваше уютна атмосфера, в която незримо витаеше усещането за трупана векове мъдрост.
Супата и кокошките бяха вече изядени. Сестрите-гейши Окачиме сама и Нагъзисе сама раздигаха подносите и донесоха печените зайци. Ямато заповяда на Повехнал лотос:
- Точи от другия бадънь!
Кофата отново мина по познатия маршрут. За трети път сенсеят стана на крака и изрече:
- А наздраве!
Свалянето на бурканите беше придружено от примлясквания и Дойно виме се провикна:
- А те така, тава вино е екстра!
Сърцата на монасите се отвориха и постепенно трапезарията се огласи от задълбочени спорове по въпроса за бойните изкуства. Вин Це Пий разпалено доказваше, че Стилът на разлютения рибар е най-доброто, достигнато в Северозапада от основаването на манастира. Яж Ми Куру обаче му опонираше:
- Бегай маани са, кунфуто на ШаоЛинската пиана тояга, дека я ашладиса на месна почва дзен-шидоши Са-мо-ток, е къде-къде по-велико. Без него сме живи загинали!
- Ей, я съм привръженик на месната традиция, - провикна се Дойно виме. – Досеги не е имало чръна нинджа, дека да е устояла на Настъпената мотика!
- Бе да ви ебем у гъзарете пепейиви, - добродушно се обади сенсей Мичикуро. – Колко и да е наклепана мотиката, она не може да се опре на епонска техника, нал’тъй, Валери-сан?
- Верно е тава, сенсей! – мъдро изрече шогунът, надигна купата с жасминов чай, погали брадата си и любовно потупа лежащата до него на пейката полуоска от Тойота, с която никога не се разделяше при пътуванията си извън границите на източните провинции.
Постепенно и третата кофа вино се опразни. Кокалите от зайците се търкаляха из всички краища на трапезарията. Гейшите щяха да ги изметат на сутринта. Сега те отново разчистиха масата и донесоха задушеното глиганско, киснато в марината по тайна дражинска рецепта и приготвено със зеленчуци от градината на тъщата на Каго Кумико в Покрайна.

[Галахад]

Дзен коан - част 3-та

Категория: Владимир
Посещения: 474
Повехнал лотос нямаше нужда от подканяне. Тя донесе от мазето кофата още веднъж. Ямато пак се изправи и отново прозвуча ритуалното:
- А наздраве!
След като с огромна глътка преполови буркана, Суджуки щастливо ревна:
- Малиииийййййй, къф е тоя еликсир?!!!!! Я такова вино не бех пил откъ съм са родил!!!!


Със следващата глътка монахът опразни буркана и скочи на крака:
- Ей, чекайте я да ви кажем! Те тука те са расправяте вие за разни нефели и недоклатени школи. Нема по-велика школа от тая на кулския манастир. Само она измежду сички е успела да овладее силата на отела! Ни една друга не е могла да са справи с тава. Мигар има некой от вазе, дека да са го били било послушниците от Грамадското доджо, еле па кьопавите нинджи от Киреево?! Никой джедай от Видинския край не ни е побеждавал, а каратисти от Старопатица не смеат от пет годин да дойдат на турнира, що после се са прибират дом кой с потрошен крак, кой със сцепена глава. Не видите ли, че и сръбските самураи само идат на госкье и нещат да участват у двубоите?! Па у селията у равнината ептен за заебали бойното искуство и са го ударили само на пиенье. Оно затава са ги и превзели индо-българите, дека не моат една дъска с глава да строшът!
Суджуки се поизкашля, за да прикрие издайническото притрепеване на гласа си. В ъгъла на лявото му око проблясна влага. Той надигна отново буркана, бързо напълнен от чевръстата Повехнал лотос и продължи малко по-спокойно, но с горчивина:
- У отела е най-гулемата сила, дека познава човечеството. Откък е култивиран он у Северозапада, цел свет е сакал да я овладее. Нали затава онова племе, дека е направило тава велико уткритие през фтората половина на петото хилядолетие преди Христа из околностите на Криводол, са разраства и от целия полуостров са стичат ората тука да получат просветление. Еле па ония, изродените у источните провинции. Заебали са си и злато, и сичко и са са изнесли накъде Врачанско със се покъщина. Ми после, през бронзовата епоха? Мигар без отел щеха ората туканка те да достигнат сатори и да изрисуват Магурата, а? Що комшиите си немат тикива стенописи? Оно тая работа без отел не става! Па лазда некой без отела може да направи онея, златните съдове, къде беа скутани у земята до Вълчитрън? Ебем ги у гъза тея учени, дека че ми обесневат, че тава не е у Северозапад! Такива убавиньи мое само тука да са направени, лазда некой прародител на оня шмекер Мен-Так ги е гепил негде из Ломско и ги е завлекъл нататика. Па ако не беше отела, що щеа да дират тука разни келти?! Па после Ситалк и оня, етнически заблуден омраз Филип, еле па бесниа му син Александър?! Ми нали затава тоя изклесък беше ръгнал накъде назе – що сакаше да тури ръка на отела и да завоюва цел свет. Епа те, завоюва го, ама на трибалите отела не можа да превземе. Он да имаше отел, мигар щеше да умре насред циганьора? Лазда са а бил натровил с некое менте, връъ му го!
Бурканът отново бе напълнен и краткият курс по история продължи:
- Що, мислите, от цела България, само тука те има толко републикански денари?! Не се или бе, Вин Це Пий, много знаиш, кво а тава. Само за динари си чувал ти, па лазда и за ньих немаше да чуеш, ако не бееме та пратили на събора у Салаш миналата годинь! Та с тия те денари римляните са купували отел. Без него не от Апенините, от Лациум да не са мръднали! Не видите ли, че ако не беа завладели отела, да са имали световна империя друг път! Лазда тия пущини са развалили убавото грозгье и са го кръстосали с некой италянски киселоч, оти оттигива на нашия край се не му връви. Ми що славяните пръвом тука са минали Дунава? Що не са тръгнале през Добруджата, ами са преджапали на ебем ти страна от ньихната прародина? Що са си сътривали опинците да бият толко път, ако не беше отела? Епа те, они напреде са превзеле селата с лозята, па отпослем, коги са сбрали сили от виното, са бастисали де що градове и кастели са виделе. Деебем ньихната семка я, на тия клесове само им дай да рушат камънье! И они ич не са разбирали дзеня. Оно само такива ботуре моат да измислат кривата малтарка и изчепения отвес!
Суджуки, явно забравил родствената си връзка с обижданото от него племе, за пореден път отпи от буркана.
- Ей, тава отела е гулема работа! Ча диваците у Монголия са го знаяли! Оно сите тия пустиняци, къде са се влачили навам, само за ньего са идвали! Тава сармати, алани, готи, авари, хуни – гулем бой за отела е било! Оти Кубер е заебал токайското вино и е ръгнал къде нази? Па он без отела щеше ли да бие тука аварите, дека са го гониле?! Ма те, византийците, деебем пичка им майчина, не са го оставиле тука, ча доле при ония диваци, дека си мислат, че са на изклесъка Александър рода, са му дали место да са шири. Е, я си мислим, че само он, Кубер де, е писал на брат си за отела. Иначе оня да си е гнил из блатата на Онгъла, додека ревматизма и комарьете не изморат неговите ора. Оно затава и краката са им биле криви на тия пущини, много са знаяли ромеите, та са писале, че тава е от ездене на коньете. Па има ли некой, кой че сака да пие на кобилите прокисналото млеко, ако знаи за отела? Те затава а дошъл Аспарух тука, те затава са а бил с Византия, те за тава ги е и бил куту маче у дирек – що отела е бил у ньего, а у византийците – уй!
Езикът на подпийналия монах вече съвсем се заплиташе и речта му все повече и повече изобилстваше с остри попръжни. За сетен път той надигна буркана и рухна без сили на стола си.

[Галахад]

Дзен коан - част 4-та

Категория: Владимир
Посещения: 445
- Верно дума Суджуки! – изправи се Мичикуро. Той отпи от виното си и продължи:
- Те и я си мислим – оти отпослем от четиримата комитопули баш Самуил е станал цар? Епъ кък – нали он е управлявал Видин! Мигар може некой да е цар без отел?! Оттигива и сръбите са задрапали къде отела, ма и досеги не моат го помириса и дзеня им е нефелен. И от мене да знаете, он, таа жена Самуил, само а минал на некви изкелиферчени вина доле къде Преспа. Да бе пил отел, и Солун да а превзел, и до Цариград да а стигнал.


След поредната глътка Мичикуро задълба в историческите си хипотези:
- Те вижте куманите, да ги еба. Плъзнали из цела България, ама се покрай Северозапада са са уврътали. Лазда коги оня кияк Манастър е утрепал Калояна и отпослем ни са а чул, ни видел, тоа плякор и он а разбрал, че без отела цар са не става. Оно затава и бунта срещу Борила е бил у Видин. Тава си е било чист бой за отела. Ма тоя сбироток най-много от гъмзата да а опитал. Не че я я не уважавам, ма отела си е отел!
За да подчертае тежестта на този аргумент сенсеят пак надигна буркана.
-  Те, коги Шишмановци владеят Видинско, тоя край е най-добре от сичките български земи. Верно, че бая зор е било и ту унгарци, ту сръби, ту татаре са ни дръпале къде ньих си. Лазда кьосове са клюцали грозгьето, ели градушка го е била, та виното не е стигало. Ма па не сме са давали де! Да знаете, само отела е направил Михаил Шишман цар на България! И я съм сигурен, че ние немаше да се дадеме на турците, ако не е станало нещо с лозята! Тая трезвена паплач ще да ги е изсекла, деебем ги у фанатиците да ги ебем!
Отдавна беше превалило след полунощ. Младото вино беше ударило в главите ситите монаси. Почти никой не слушаше излиянията на Мичикуро. Кво Ша Ям похъркваше, разкопчал последното си копче на панталона и огромният му корем подпираше масата. Яш Ми Куро бе заспал с глава в празната чиния и от ъгълчето на устата му се проточваше лига. Вин Це Пий и Дойно Виме издаваха нечленоразделни звуци, а празният поглед на Суджуки бе закован в една точка върху тавана на трапезарията. В този момент сенсей Ямато, който от началото на вечерта не бе проронил и дума, освен четирикратното ритуално: „А наздраве!” и подканянето на гейшата, удари с юмрук по масата и ревна:
- Сичкото вино беше от един бадънь, да ви ебем у разбирачите!
Стреснатите монаси ококориха очи и отвориха уста. В настъпилата мъртвешка тишина се чу, как примига гущерът, скрил се под долапа. Сенсеят рипна и на излизане така затръшна вратата, че чак керемидите на манастирския параклис се разместиха. И само шогунът Валери-сан отпи глътка от чая, криейки хитрата си усмивка зад дъното на купата.