Сцена

[Did]

Прах

Кроим света около нас.
Кроим мечти, надежди.
Стремим се към върха.
Блестим с кристална чистота.
Суета!
Вглеждаме се в лица, одежди.
Ласкаем лъжливо, иронично.
Усмихваме се дори и тъжни.
Красива Сцена е света!
А зад колисите-
Вървим все в омъгьосън кръг.
Все търсим, а нищо не е намерено.
Тъжим самотни, огнетени,
закопнели по красивите мечти.
Наивници!
А дните се нижат неусетно
без да докосват душата.
Усмихваме се на света любезно,
но пак самотни тъжим на тази Сцeна.
Глухота!
Потъват хората в разруха,
а блестят все така лицата.
Твърде груба се оказа тази сцена,
водеща любезно към самотата.
27.11.2006

[_LadyBlack]

Опитай само да пооправиш малко граматическите грешки.

[Did]

e вечер ми е трудно  ... мерси за мнението 

[marodera]

От много, много отдалеч

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

[_LadyBlack]

От много, много отдалеч

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

Един страхотен текст на Михаил Белчев посветен на съпругата му Кристина...Благодаря, че ни го напомни

[Did]

Kрасив си, о боже мой, красив си!
Лицето лъчезарно ме изгаря.
Съзерцавала съм го, о ти спомни си,
колко чувства в мен възпламенява!
Ръцете ти по-топли от камина
галят ме, галят ми душата.
Тялото ти толкова потайно
страст предизвиква, така омайно.
В погледа ти чувства се откриват,
всички мисли изведнъж заспиват.
А тялото се движи бавно,
откликва, отдава се безкрайно.
Сърцето до край опиянено
подчинява се на чара ти склонено.
Душа и мисли се събират,
стенещи колко много те обичат!
23.11.2004г.

Много се извинявам за правописните грешки  , предпочитам точните науки, но от време на време ме обхваща музата