Imperia Online България  
Март 28, 2024, 14:30:51 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Анкета
Въпрос: Трябва ли админките да бъдат интервюирани за да разберат играчите с колко добри, морални и професионално отговорни хора общуват във форума
Задължително!
Необходимо е!
Не трябва!
Ако са ни лъгали ще ги е страх от въпросите!
Трябва да се разследват до девето коляно
По-добре да ги почерпим!
Да ги повикаме на купон и да ги напием!

Страници: [1] 2 3 ... 6   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Админи/ки  (Прочетена 11151 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« -: Април 28, 2015, 14:56:58 »

Шах с пешката!
Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Cotillion
Редник
*

Karma: +6/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 19


Профил
« Отговор #1 -: Април 30, 2015, 09:17:15 »

Ша ги напиваме май.. Ще трябва да потърся из хелп-а "Пияна админка - начин на (зло)употреба ".
Активен
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #2 -: Април 30, 2015, 09:51:38 »

Мдаа, май ще се пие [:-}
Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
eulsivex
Полковник
******

Karma: +167/-624
Неактивен Неактивен

Публикации: 1027



Профил WWW
« Отговор #3 -: Април 30, 2015, 10:25:06 »

Ами ако те поканят на маса с определен съюз  ще пиеш и с тях Wink  *hihi*
Активен

http://i.imgur.com/gfY5ABR.gif

Если Бог с меня ,  то какая разница кто против меня ?

Где вера - там нет страха и уныния, там - мужество и твердость неодолимые...

Напълно уважавам правото ти да не си съгласн/а с мен, дотолкова дълго, доколкото е нужно да разбереш, че аз съм прав, а ти грешиш.
Изгубеният
Як съм като бик и почти толкова умен
Полковник
******

Karma: +770/-644
Неактивен Неактивен

Публикации: 2045


там тревата винаги е по-зелена от тук, и е чук!


Профил WWW
« Отговор #4 -: Април 30, 2015, 10:38:25 »

Ами ако те поканят на маса с определен съюз  ще пиеш и с тях Wink  *hihi*
Ако знаеш какви псувни сме си раздавали с някои съюзи навремето , а после сме правили славни запои. Или както ме бъзикаха на времето: каквото и да е станало в Габрово си остава в Габрово.  Grin
Активен

На света все още има адски много мотики, на които не е стъпвал български крак


ППП - Аз никога не губя ! Или печеля или играта не е свършила
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #5 -: Май 01, 2015, 16:16:25 »

Ракията си е ракия, ние ще си идем а тя ще остане, затова да я попиваме със кеф и мяра за да имаме в жовота вяра.
« Последна редакция: Май 01, 2015, 16:20:42 от Галахад » Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Изгубеният
Як съм като бик и почти толкова умен
Полковник
******

Karma: +770/-644
Неактивен Неактивен

Публикации: 2045


там тревата винаги е по-зелена от тук, и е чук!


Профил WWW
« Отговор #6 -: Юли 10, 2015, 21:14:04 »

Отмъщението
Автор: "Тимур и неговите командоси"
                                           
Всяка прилика с реални лица е, разбира се, напълно случайна. Историята е изцяло плод на моето въображение. Smiley

…Беше вечер; навън блестяха светлините на града, а през отворения прозорец се чуваха колите, които преминаваха по близкия булевард. Новите по телевизията току-що бяха свършили и много хора сядаха отново пред клавиатурите на компютрите си.
Цонка си направи кафе, запали цигара и също седна пред лаптопа. На екрана светеше модераторският панел, с който тя управляваше форума – триеше мнения, които не одобряваше (или за пред публиката, които не отговаряха на Правилата), а понякога и налагаше наказание „бан“ на по-разгорещените потребители. Тази вечер те бяха по-тихи и тя бързо обиколи статиите на различните автори, под които се коментираше.

И с огорчение установи, че Атила отново го нямаше. Тя стисна зъби и отчете още един загубен ден.

Три години по-рано Цонка бе назначена за модератор на форума, смятан за един от най-качествените у нас (впрочем, то почти във всеки форум участниците мислят така за себе си, затова ще приемем подобна оценка с известна резерва). Тогава тя прие това като свой безспорен успех – другото дойде доста по-късно. Трябваше да минат месеци, за да разбере Минка какво е усещането да затвориш устата на човек, който очевидно те превъзхожда интелектуално – момичето никога не бе срещало жив диктатор и просто нямаше откъде да знае.
Всъщност, тя не знаеше и други неща за живота – например, какво е да си харесван, уважаван и успял. Когато завърши българска филология, тя си представяше бъдещето примерно така – написва прекрасни стихове или разтърсващ роман с много любов и героизъм в него, критиците веднага го забелязват, издателствата й досаждат с молби за публикуване, тя организира нещо като търг, получава милион долара хонорар, в това време някакси неусетно идва и Нобеловата награда по литература. После принцовете вече не забелязват неугледната й външност, а само богата душа и изключителния талант и се избиват да искат ръката й… Нещо такова, или с малки разлики в подробностите.

Обаче когато изпрати първите си стихове в един вестник, оттам не харесаха звученето на:
Аз съм демократка,

а те ме наричат проста патка –

как ще го преживея,

да си помисля даже не смея.

Съвсем пристрастно редакторът злоупотреби с дадената му от собствениците власт и откровено заяви,ч е това били глупости и я посъветва да се заеме с партийна пропаганда, желателно – на някой нова, по-малка формация, без особени претенции. Или в крайна сметка да пробва да пише текстове за чалга-фуриите, но да включи повече еротични елементи и страст, а да изхвърли скучните философски терзания. Всъщност човекът просто искаше да се отърве от нея, но това Цонка го осъзна доста по-късно. А тогава тя бе достатъчно наивна, за да изпрати коригиран вариант:

Аз съм демократка,
а не проста патка,
ела, оскуби ме –
и сърцето вземи ми.

Тук вече редакторът не издържа, призна й, че е патка и я помоли повече да не ги безпокои.  Цонка възприе това много болезнено, отслабна с пет килограма и заприлича на вампир. Но не се отказа; написа остра статия в защита на феминизма и директно попита – а кога най-после ще видим първата българка-тираджия? Изпрати я до друг вестник, а докато там търсеха по-меки думи, с които да я помолят да не праща повече, тя написа и втора – против лъжливите твърдения, че хомосексуализъм имало и при дивите патици и срещу провокативните призиви – ами дайте сега и на тях да им организираме един парад в центъра на София? Изобщо, очевидно патешката тема й идваше отвътре.

Втората статия излезе в рубриката „Написано от вас … след третата ракия“ и дори получи два положителни отзива от ловджии; останалите читатели обаче изразиха съмнение дали ракиите са били само три. Последва учтива, но твърда молба от редакцията да забрави имейла им, придружен от кратък коментар, който може да бъде резюмиран като „от всяко дърво свирка не става“.
Това тотално обезкуражи нашата героиня и тя остави недовършен първия си (засега) роман „Сто и петдесет оттенъка на пембяното“, в който… Вместо това тръгна да си търси работа.

Обаче – в частния сектор искат да умееш нещо; никой не е склонен да плаща, за да му споделяш бурята в душата си. Тоест – последна дупка на кавала в офиса, а когато за трети път обърка коя оферта на кого да изпрати, шефът й благодари за усилията, призна й, че умее да пише без правописни грешки и изказа загриженост колко ще липсва подобно качество за в бъдеще на компанията, но той бил склонен да опита. С две думи - изгониха я.
В държавния сектор не беше по-добре – колко и да се напъваше, Цонка не можа да си спомни за виден политик от тяхното село, който да я препоръча. Някои пробиваха по друг начин, но при наличие на определени природни дадености и доста безскрупулност. Цонка беше готова да затвори очи, но даденостите нещо… А просто така вземаха на места, където нежната й литературна душа не би издържала дълго, пък и плащаха много малко.

И тогава дойде предложението от един голям вестник . Хората търсеха човек, който да модерира форума им през тъмната част на денонощието. Цонка подскочи от радост и почти не обърна внимание на предупреждението, скрито между две невинни фрази – „и внимавай, моето момиче, тук не пишат овчари. Нивото е високо, а когато един човек знае колко струва, той се контролира трудно. Само с камшика не става.“ И Цонка кимна, без изобщо да осъзнае, че й казват нещо, което дори опитните мениджъри разбират едва в средата на кариерата си. В този момент тя просто се радваше на спечеления конкурс и на възможността да допринесе за издигането на нивото на… и т.н., каквото там се издигало.

Впоследствие се оказа, че вестникът кани много външни автори да гостуват. Идваха всякакви – от отворени и затворени общества, блогъри – тест-драйвъри на нови коли (имаше по едно време такъв маркетингов ход – дадоха им нови коли, да ги карат известно време и после да напишат нещо хвалебствено. А на мен не дадоха и затова завиждам ), известни специалисти и бизнесмени, помогнали България да се отзове в сегашното си завидно положение и кой ли не още.
Понякога гостуваха и българи, постоянно живеещи в чужбина и признати там. Към тях Цонка изпитваше особен пиетет – все едно Ачо Ъперкъта от Филиповци да срещне Майк Тайсън на живо. От собствен опит тя знаеше колко трудно е да се пробие дори у нас, а в Америка или Канада например… За да успееш там, трябва да имаш интелекта поне на Джъстин Бийбър.

/Разбира се, Цонка нямаше откъде да знае, че подобни хора пробиват там (особено в журналистиката) по-скоро като екзотика, а донякъде и като дан към политкоректността. Достатъчно е да твърдят това, което се твърди от официалната пропаганда, да адаптират стила си към нивото на широката публика и да изпитват достатъчно презрение към бившите си сънародници, ако те случайно не са съгласни с тях. Подобни литературни еничари виреят основно отвъд океана, в Европа бързо им показват мястото им и обикновено те стават „левичари“, разочаровани от неоценилия ги капиталистически свят. Но в страните на койотите е друго. Вероятно понеже там нямат никакви „хелзинкски комитети“, нито са преживели „социализъм“ и населението не е имунизирано срещу лицемерието – не е виждало истинска демагогия. Средният американец съвсем сериозно вярва, че в България бият циганите с камшици, ако не работят добре на доматената плантация, че гейовете ги горят на клади, а на жените е забранено да си показват носа извън къщи. В подобна ситуация е съвсем естествено да бъдат поощрени някои мисионери, които с личен пример да покажат на диваците колко добре се живее отвъд океана, а после да им кажат какво трябва да се направи и у нас. За подобно нещо и хиляда НПО-та да създадеш, не е много – дълг пред човечеството, какво да го правиш./
Та – като видя статия от поамериканчен българин, Цонка изкукудяка от щастие и като истинска квачка се втурна да го пази от долните попълзновения на местните варвари, които – дето се вика – в един гей-парад не са участвали, а се мислят за цивилизовани.

Но понеже макар и дивак, българинът е упорит и държи да сподели мнението си за всичко, първо от форума започнаха да изчезват мнения, а после – и участници. Цонка много добре помнеше заветите на може би най-великият модератор на всички времена: „Има човек – има проблем, няма човек…“

Освен това, тя смяташе, че – първо, за това й се плаща и тя просто върши работата си. Второ – форумът заместваше личния й живот и тя отдавна бе свикнала да мисли за участниците в него като за свое семейство – и да напляскаш някого, за негово добро е. А че той се мислел за незнам си какъв – те много се мислят, но таблото за управление е у нея. (Нещо подобно изпитват начинаещите футболни съдии – Меси може да е Меси, но картоните са в моя джоб. Нищо че моето име ще го забравят пет минути след края на мача, сега командвам аз.)

Впрочем, „членовете на семейството й“ също бяха свикнали с нея – повечето от тях бяха тук от години и смятаха, че това им дава някакво положение във форумното общество и  се бояха да не ги блокират – на друго място никой не бе чувал за тях. Обстановката леко напомняше „Полет над кукувиче гнездо“ и беше само въпрос на време да се появи някой бунтар. Цонка дори подозираше кой ще бъде и напрегнато следеше постовете му, но потребителят умело балансираше на границата на позволеното.  Тоест, на позволеното според нея, понеже нали знаете – има правила, но има и тълкуването им, а то зависи от това кой го прави. А в случая го правеше Цонка.
Потребителят ползваше ник Атила.

 
Тошо Компира вдигна чашата си:
-          Наздраве, приятелю! Наздраве, наздраве и още веднъж наздраве! Ти направо ме спаси.

Георгиев поклати глава.

-          Не, това беше просто предупреждение. Беше на път да стъпиш много накриво, а все пак съм ти бил консултант някога…

-          Помня, помня… Абе усещах аз, че нещата стават сериозни, но чак толкова… А ти откъде разбра, че се канят да ме гръмнат?

-          Едно птиченце ми каза – усмихна се Георгиев – Наздраве.

-          Да бе – птиченце. Как не.

-          Е, добре де – един човек. Попитаха ме директно дали си разумен човек и ще успееш ли да разбереш за какво става дума. Аз им отговорих – да.

-          Оценявам го! Успях да върна тировете от самата граница. Един час да бях закъснял – и сега щях да съм част от новините, нали?

-          Да, предполагам. Всъщност – сигурен съм.

-          И аз. Е, искаше ми се и аз да познавам толкова хора, колкото теб. Явно помага.

-          Няма как – сви извинително рамене Георгиев – Но да – помага. Макар и не винаги. Но пък тогава новините биха били много скучни, нали?

В този момент телефона на Компира иззвъня, той погледна към екрана и се надигна:
-          Извинявай, аз само за минутка…

-          Няма проблем – кимна Георгиев и отпи от уискито – Вече няма за къде да бързаш.

После той се обърна към ноутбука, които лежеше пред него на масата. На екрана се изписваха мнение след мнение, под статията на поредния „американец“ се вихреше разгорещена дискусия.
„Попълнете вашето име и парола“ – поиска сайтът.
„Атила“ – написа Георгиев.
Десет минути по-късно Компира се върна леко запъхтян.

-          Извинявай, брато – имаше проблеми с един шлеп… Та – казвай сега как да ти се отблагодаря? Спаси ми живота, сам не зная колко струва това.

Георгиев поклати глава:
-          Изпълних молба на другата страна. Не ми дължиш нищо.

-          Е, стига и ти де. Добре, пари няма да ти предлагам – но да речем, една почивка в някое от хотелчетата ми? Обслужването ще е царско.

-          Не, знаеш, че ходя в планината на усамотени места.

-          Да ти уредя един джип на символична цена?

-          Не, благодаря – свикнал съм с пасата. Пък и ако искам, вероятно мога да си купя.

-          Добре де, но все има нещо, което не можеш да си уредиш сам. Няма начин да няма. Кажи какво е – и до края на седмицата го имаш.

-          Хм, ти май се вземаш за златната рибка – Георгиев меко се усмихна – Ами добре тогава.
Ето – преди малко ме забаниха в този форум. Това ме обижда и искам да решиш въпроса веднъж завинаги. ОК?

-          Ама, брато – какво значи „забаниха“?

-          Питай сина си – той нали учи информатика? Ето ти едно листче с адреса на форума, никът ми е „Атила“. А, и – без изпълнения в стил „Шарли Ебдо“, ясно?

-          Без кого?

-          Искам да кажа – да не вземеш да застреляш някого. Познавам ти стила.

-          Е, ти сега… Доказаха само за оня предприемач, дето вися от моста. Другото е фолклор.

Георгиев леко повдигна вежди.
-          Е, на някого може и да не му е издържало сърцето, докато сме си говорили, но то знаеш как е сега с профилактичните прегледи. Медицината не е като едно време. Добре, обещавам – трупове няма да има. Ще има само болка и унижение, но нищо повече. Наздраве!

И започна да разказва какво точно смята да направи.


… И тази вечер Атила го нямаше.Отново тишината на стаята, от която ти се иска да завиеш – и студеното празно легло. Отвън се носеха виковете на весела компания и Цонка стана, за да затвори плътно прозореца. Понякога не просто мразеше, а направо ненавиждаше самотата си.
А после се върна към работата си във форума.

Джипът спя на паркинга пред блока и от него слязоха двама яки мъже с черни кожени якета и тъмни очила. Единият извади листче от джоба си и свери номера на блока.
-          Тук е. Хайде…

Мъжете влязоха в асансьора и той ги качи до петия етаж.  Там те слязоха и застанах пред вратата вляво. По-високият позвъни.

Излезе жена на около тридесет години, облечена в развлечени дрехи и с цигара в ръка. Косата й стърчеше на всички страни.
-          Цонка Димитрова? - попита по-високият.

-          Да, аз съм. Какво има?

-          Има проблем – отговори мъжът и я бутна вътре, а след тях влезе и другият, като внимателно затвори врата след себе си.

-          Ама… Кои сте вие? Какво става? Сега ще повикам полицията, къде ми е мобилният телефон…

-          Никого няма да викаш – обясни й по-високият – Е, ако ти се живее де.

-          Но аз… вие… Кои сте вие?

-          Ние ли? – сви рамене по-високият – Смятай, че сме нещо като теб – модератори. Когато някой има неправилна преценка за живота, ние му я коригираме. А понякога и премахваме самия него, в по-сериозни случаи. Остави телефона, да не получиш „бан“ доживот.

-          Какво искате?

-          Да си свършим работата, какво друго. Значи, първата ни задача е да те накажем. Ще те унижим, за да разбереш как се чувстват потребителите на форума ти, когато се отнасяш несправедливо с тях. А после ще те предупредим да не правиш повече така.

-          И как ще ме … наказвате? И защо?

-          Понеже си ядосала приятел на шефа, затова. Шефът и без това няма много приятели (повечето или ги гръмнаха, или са в затвора), дай сега да обидим и малкото, които са му останали.  Просто няма как да стане. Що се отнася до наказанието… Навремето, преди десетина години, вероятно щяхме просто да те хвърлим през прозореца. Или да ти счупим ръцете, за да не можеш да ползваш клавиатурата. Обаче сега са други времена – евросъюз, общочовешки ценности, разни други такива… та отрекохме старите методи.

-          Какво ще правите с мен?

-          Каквото ни е поръчано – обади се по-ниският – Ти сега не прекъсвай Картофа – той ни е най-интелигентният, има един семестър висше образование даже. Слушай там за ценностите, а ние си знаем работата.

-          Та – продължи Картофа – По рано се залагаше изключително на физическата болка. Обаче тя с времето минава. От друга страна, една психическа травма остава обикновено задълго, понякога за цял живот. И това предпазва човека от нови погрешни стъпки.

-          Така си е – кимна по-ниският – Тотално го пази.

-          Ето защо ние няма да те бием, или да ти режем ушите например – не е хуманно, няма после къде да си носиш очилата. Смятаме просто да те изнасилим.

-          Но аз..но вие.. Ще викам!

-          Не мисля - поклати глава Картофа – В края на краищата, винаги можем да се върнем към старите методи. Та – къде е банята?
 

Час по-късно двамата се опитваха да успокоят дишането си, а Цонка стана.
-          Момчета, ще пиете ли по едно уиски, докато си почивате?

-          Всъщност ние вече свършихме – обясни Картофа - Дадохме ти необходимия урок, който ще помниш до края на живота си. Сега остана предупреждението и ще си ходим.

-          Абе, да ви кажа честно… не го разбрах съвсем този урок. Дали да не вземем да повторим…?

Призори двамата уморено се обличаха, а Цонка правеше кафе и си тананикаше. Тогава Картофа предупреди.
-          Значи, в оня форум там, дето го модерираш, има един потребител Атила. Внимавай много с него, ама наистина много. Изтриеш ли му мнение, получаваш жълт картон. Премахнеш ли две – червен – и ние пак идваме да те унижим. А ако го забаниш, ще доведем с нас още някой колега. Така че – прави си сметката добре, да не кажеш после – ама защо?
 
После изпиха кафето и си тръгнаха. А Цонка за пръв път от дълго време си тананика чак до обед.

....И сега тя се прехвърляше от тема на тема и търсеше въпросния ник, за да го забани. Дори не смяташе да чете поста му, само да й се мернеше някъде Атила – и тя на секундата беше готова да си заработи ново наказание. Но той не се мяркаше и това я вбесяваше.

Обаче Георгиев така и не се появи повече.
Това беше НЕГОВОТО отмъщение.



Активен

На света все още има адски много мотики, на които не е стъпвал български крак


ППП - Аз никога не губя ! Или печеля или играта не е свършила
KiLleR__666
Редник
*

Karma: +0/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1



Профил
« Отговор #7 -: Юли 10, 2015, 22:12:19 »

   *wall*     *hahaha*
Активен

Свободата не е дар, трябва да си я заслужиш!
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #8 -: Юли 11, 2015, 00:43:31 »

Власта дава криле! Едни стават крилати ракети, други орли а трети колибри... Вобще, необятно е птичето царство! Да живее Човекът!
Бях се зарекъл да не пиша вече из мъртви форуми за да не изглеждам като археологически артефакт или мумия, но пък от друга страна какво им е лошото на мъртвите Елисейските полета. Ето в тях звучи най модерна музика във всякакви стилове, тананикаш си и играеш. Естествено е че не трябва да има наболели теми. Това е игра, игра за разпускане а не за натоварване с наболели теми и проблеми. Бан за смутителите. Бан до дупка на тези хаймани и безстидници. Като игра, макар и в реално време, това е една илюзия на един илюзорен свят. От къде на къде ще се появява някой нехранимайко и ще ми смущава илюзията с наболели проблеми относно самата илюзия. Бан! Бан до дупка за такива избиколци! Но тази илюзия се продавала и ставала все по-скъпа и все по неуредена!!! Анатема! Кво ви е виновна илюзията че сте бедни бълхари и не моете да си я позволите. Мен ще ми се разширява кръгозора и печалбата а я ша се съобразявам с вас. Да не съм ненормален. Аре у лево. Бан! Бан до дупка за всеко мрънкяло търсещо равен старт. Равен старт нема, не е имало и никога нема да има. Бан за всеки твърдящ обратното. Или ще се учите да участвате в илюзията и да си плащате без да мрънкате и да сте вечно недоволни или гората ще ловите. Нема кво да се лъжем, от както свят светува по-силния изяжда по слабия. Аре бегайте с гола тояга се дървете на некоя лъвица в Сахара та за секунда да станете дупка до дупка като лейки!А, нещете! Нали? Правото е на силния и богатия а илюзията за правдини и равен старт...е, кой му дреме за това. Нали ме храните и съм си на завет. Като спрете да ме храните ставате безполезни и дирекно заминавате в девета глуха и бан за вас финансови лилипути. Тука има една воля и една правда. Моята! Къде се намирате вие, а? Бан! Бан до дупка за вас!
Опичайте си акълите за да имате възможност да слушате различни стилове музика в тези Елисейски полета и да творите върху одавна мъртва материя. За вас остава единствено опита да обдухате с живот това мъртвило, населено със сенки на одавна забравили го хора. Запомнете, важно е обдухването на изсъхналото дърво с животворното ви дихание в зеления спектър. В този свят трябва да има ред за да може да ви се подържа илюзията. Парите откак са изобретени служат за плащане. Е, като как тогава вие бедни цървули ще бъдете равни с белите хора от Бразилия и други такива високо интелигентни нации в зеления спектър. Че и за внимание ревете. Бан за вас. Бан до дупка!!! Красиво е птичето царство а орлиците са прекрасни. Лошо става обаче когато в тази птица се въплати харпия с малка миокарда...

Да живеят Елисейските полета!!!
« Последна редакция: Юли 11, 2015, 02:05:01 от Галахад » Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Изгубеният
Як съм като бик и почти толкова умен
Полковник
******

Karma: +770/-644
Неактивен Неактивен

Публикации: 2045


там тревата винаги е по-зелена от тук, и е чук!


Профил WWW
« Отговор #9 -: Юли 11, 2015, 05:28:14 »

Dum spiro, spero.  *beer*

https://www.youtube.com/watch?v=ictzKU815Js
Активен

На света все още има адски много мотики, на които не е стъпвал български крак


ППП - Аз никога не губя ! Или печеля или играта не е свършила
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #10 -: Юли 11, 2015, 11:01:36 »

Надеждата като бяла лястовица отлита последна към топлите страни! *beer*

« Последна редакция: Юли 11, 2015, 11:20:21 от Галахад » Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
eulsivex
Полковник
******

Karma: +167/-624
Неактивен Неактивен

Публикации: 1027



Профил WWW
« Отговор #11 -: Юли 11, 2015, 11:20:36 »

Много тъжна история . Кофти тръпка  Cry .
Активен

http://i.imgur.com/gfY5ABR.gif

Если Бог с меня ,  то какая разница кто против меня ?

Где вера - там нет страха и уныния, там - мужество и твердость неодолимые...

Напълно уважавам правото ти да не си съгласн/а с мен, дотолкова дълго, доколкото е нужно да разбереш, че аз съм прав, а ти грешиш.
Галахад
Вестоносец
*

Karma: +1084/-1010
Неактивен Неактивен

Публикации: 1487



Профил
« Отговор #12 -: Юли 11, 2015, 23:22:26 »

 Grin

http://bgkef.com/GLEDAYTE-kak-parite-promenqt-jenite-kraqt-na-tova-video-shte-vi-ostavi-bezmalvni-VIDEO

Напомня ливи с нещо за империята??!?
« Последна редакция: Юли 11, 2015, 23:25:24 от Галахад » Активен

Слава на Иисуса Христа - Бога наш!
"...защото езикът на селянина му е даден, не - за да плещи, а - за да лиже ботуша на господаря си... и, ако той не лиже господарския ботуш, езикът му следва да бъде изтръгнат!..


С кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Alex_899
Редник
*

Karma: +4/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 47



Профил
« Отговор #13 -: Юли 13, 2015, 21:48:52 »

Май вече се прехвърли и админките да интервюираш а Grin
Активен
eulsivex
Полковник
******

Karma: +167/-624
Неактивен Неактивен

Публикации: 1027



Профил WWW
« Отговор #14 -: Юли 15, 2015, 20:52:32 »

Ето как играя И.О. след като се намесиха от администрацията с хилядите банове над мен  http://prntscr.com/7t1zx8  .  Това е . Дано все повече хора да се усетят и да спрат да ги изхранват . На опомнилите се бих казал : " Добре дошли в реалният свят "  *SMOKE* *BEACH*. И понеже така и така съм решил да слагам кръста тотално на форума , защото без форум няма игра и без игра няма форум . Ще добавя само няколко неща :

Тук срещнах много истински хора . Хора които ми бяха опоненти след това ми станаха приятели и обратното . Искрено се надявам Мечовете да вземат 160 и да станат 2-рият БГ съюз  който е печелил международен . Това е вярната формула за успех . Браво на Кеер с които имах много интересни моменти заедно . Поздрави и на момчетата и момичетата от РУСЕ в БГ17 сега в 191 - с тях съм се забавлявал най-истински . Мерси много и на Нощните , че ме взеха при тях в първата ми ера изобщо в И.О. Момчета и Момичета благодарение на вас се запалих по играта .
Искам да кажа и едно специално Мерси на ВЕСО - Весопана , Братле благодаря ти много че имаше търпение да ми обясниш тънкостите за водене на битки на съюзно ниво .

И като за финал : Ваня ( админката ) , сега може да си спокойна , аз се махам от тук . Лека работа .
« Последна редакция: Юли 15, 2015, 20:54:09 от eulsivex » Активен

http://i.imgur.com/gfY5ABR.gif

Если Бог с меня ,  то какая разница кто против меня ?

Где вера - там нет страха и уныния, там - мужество и твердость неодолимые...

Напълно уважавам правото ти да не си съгласн/а с мен, дотолкова дълго, доколкото е нужно да разбереш, че аз съм прав, а ти грешиш.
Страници: [1] 2 3 ... 6   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!