Требе ти препоръка от специалист по това бойно изкуство и документ който доказва че имаш психични отклонения каращи те да се млатиш със всеки къде срещнеш-независимо истински или измислен и да носиш на ракия
Мълиййй, па като ви глеам тука сте се сбрале све дзен гурута по бойни изкуства и оръжия и моа да сте яки и диви ма от манарчето по яко оръжие нема.
Съга ша ви разкажа една бойна сага от началото на по миналио век, дека е участвал у нея на комшията пра-пра-пра деда му. Та деда му бил у айдушка дружина по времето на Осман Пазвантооглу видински. Били мрачни и тежки времена и свичко живо пищело от кърджалийте. Било през месец Руен и тамън били набили из топраците да дират да бастисат неко турчин или чорбаджия и да му изпият кръвчицата ма но се немало и немало. През шестио месец на лето господне 1806-то, индиктион 12, около 10 сутринтъ, големуто междучасие, резко попаднали на следите на Кючук Хасан Кръвника и джихадската му групировка. На комшо деда му веднъга, по миризмата на следите разбрал чии са и зел да хълца от кеф, що баш те тоа джихадист бил виновен дека он станал айдук. Бил го извардил коги си неа дом и му окраднал сичкуто виното и рикията и нашио легнал болен от мъка 99 дена. Едвам го спасили и като оздравел положил юта клетва и се врекъл у свите свертии, у дявола, у на поп Манол брадата че ша фане тоа народен изедник.
Подушил още веднъж следите та а се увери че нема грешка дигнал глава и рекъл - ейй, еееейййй, копиленца, видим ви я че барате манарчетата вече ма баш таа битка не е ваша. Тоа караконяк е мой и само я ша се бием с ньего. Целъта дружина се уплашила що на комшу деда му бил верно израстен и личен омраз, некъде къде два аршина и половина висок с мустаки до кръсто длъги дека ги ползвал да гони муите с них като с конска опашка а с крайщата им си чистел кирта от ушите, песници като лопати на челен товарач Липхер и ръце като крила на ветърна мелница.
-Вие, рекъл, само ша ни глеате и ако я загинем ша ги пущите да си одат, ако я го утрепем ша доизтрепеме по мъжествените а по женствените като либерали ша ги обладаваме вкупом. Дружината викнала в един глас. Победааа, Гого, победааааа и без да се усетат започнали да почешват коня.
Качил се Гого Страшника, оти така се казувал тоа пустиняк, на най големото дръво и ревнал та буките зели а са кръшат куто зелен боб.
Кючук Хасане, я съм Гого Страшнико и ако не дойдеш да са доелираме ша фанем да та настигна и ша ти изам дробецо още докато мръдаш.
От там се чуло - аллах акбар, идем, чекай ма. Гого рипнал от връх дръвото и зел да размотва поясо си, да си фръга дрейте и се съблекъл пръстен гол и изревал като кулски нерез гърлесто та да концентрира дзен енергията си у главната чакра. В това време пристигнал и Кючук Хасана ссъс сбирщината си от отрепки и като съгледали голия Гого са вледенили и само започнали да мълвят в ужас - въй Аллах.- баро карабина и зели да говорат н а главатаро си - молим ти са Хасанчо, не дей да губиш битката, оти ти ша умреш славно а ние ша плащаме с дирник твойте прегрешения.
Намазали са със Зеатин и двамата и решили първо да са пуцат. Заредили пищаците и започнали гонитби и престрелки, гонитби и престрелки и така 9 дена и 9 нощи. През това време дружинуите изпекли 99 ягнета и изпили 33 бадъня осмарски пелин и мелнишко резерве. Хасан и гого изстреляли 33 товара олово и никой не надделел. По некое време Гого освирепел що си одрал пениса на една капина и викнал - ей, негър мръшав, яла тука да се сечеме с ладно оръжие. Оня понеже и он бил прославен рицар веднъга фрълил пищаците и измъкнал сабля дамаскиня и я размахал с движения от кухг-фу - драконов зъб. Гого Страшника са пресегнал и побарал манарчето с едната ръка, а с другата надигнал цел котел с новоселска гъмза и го резнал на екс след което медиаторски се оригнал за да изпомпа негативната енергия и да се доближи до нирвана.
Започнал бойот. Ефиро се озвучавал само от съсъка на железораците. Сичко живо било притаило дъх и турци и българе и синигере и чафки и секва зла гад из таа гора.
По неко време Гого рекъл - абе ей негър, щеш ли а ти дам да ма удариш пръво ти, а после я тебе. Хасан рекъл - глей сега и подфрълил нагоре на жена си носната кръпа от коприна, замаанал с саблата и я срезал на две. Гого му рекъл - абе конь, тва не е остро бре и като замаанал с манарчето докъде оня се дивял на острата си сабя, го ударил по врато...и
...и н ищо. Хасан усетил нещо като ветър само и лек гъдел и рекъл - е това ли можеш само бре гяур и зел да се хили предвкусвайки победата си.
Гого страшника само му рекъл - яяяя кимни с глава, кимни. Оня кимнал и главата плавно се отделила от плещите му и тупнала на земята като най нова топка на ФИФА.
Та, извода е че може да има секви уръжия, и винкеле и браникета, ма като манарчето нема друго подобно оръжие, а и да не забравяме че колко и да е бил свиреп и як Гого Страшника, моя дедо се пак му е бил войвода