Втората вълна отмина. На път към нашите имперци е трета.
Запасала хермелинов сюртук с копринен пояс, на който гротескно подскачаха човешки скалпове, трофеи от прежни битки и вперила блестящ взор нейде на юг, млдата и красива Iva_Nina яздеше към съдбата си.
Под вещите съвети на Хагана Отон, волната щерка на северозападните степи придоби бойни умения, голяма слава и...
...и ето я сега препускаща смело, като предводителка на едни от най кръвожадните конници и демони от степта.
Всеки воин от ескадрона и бе запасал в бойния си пояс факла. Какво бяха решили да правят? Каква бе заповедта на Хагана?
В ясната и хладна есенна утрин прозвуча рязко звънливия и глас:
- Спрете на място.
Тутакси цялата номадска конница замръзна като ледена картина.
- Първата империя по пътя ни е тази на Limbize. Той пръв ще изпита нашата ярост. Избивайте хората му, така че да усещат че умират. Ако някой прояви жал ще бъде кастриран.
-Следвайте ме, извика свирепо младата предводителка а слънцето озари развятите и коси.
Приклекнали зад нискорасъл глог, съгледвачите съзряха в далечината номадската конница, дочуха глухия тътен на копитата. Спогледаха се и с ловкоста на пантера възседнаха бойните си коне, препускайки в бесен кариер да съобщат на Limbize грозната новина.
Самият той обикаляше унило площадката на донжона си. Беше му лошо. Главата му тежеше от изпитата снощи текила в кастелската магерница, сред млади кръчмарки.
Конски тропот го изтръгна от унилия махмурлук.
Съгледвачите скочиха от конете си и с бързи крачки, вземайки стъпалата на един дъх, стигнаха при него. Доложиха.
В миг и последния алкохол излетя от главата му. Лицето му стана сурово.
- Приберете населението в крепоста. Копиеносците да се строят от двете страни на портата в засада. Мечоносците след тях. Стрелците да се прикрият зад зъберите. Конницата да се построи в дъното на главната улица. Чакайте сигнала.
За кратко време всичко бе изпълнено според плана.
Двукрилата врата остана отворена.
-Дано всичко мине добре, промълви угрижено Limbize.
Iva_Nina съзря пред себе си разтворената порта на крепоста и хищна усмивка разтегна кораловите и устни.
-Нищо не подозират, палете факлите и да приключваме с тези нищожества.
Сигурна в победата, младата предводителка подкара коня си в галоп и навлезе в града. не обърна внимание на тишината.
Изсвистя аркан. Клупът му стегна ръцете и тялото и. Последва рязко дърпане и тя политна от коня си.
-О господи, какво стана. От удара в земята изгуби съзнание. Беше пленница.
Прозвуча пртяжено звук от рог. Могъщ вик се изтръгна от хиляди уста. Limbize Атакуваше с цялото си войнство същисаната номадска армия. Настана клане. Звъна от удари по брони се смеси със съсъка на стрели и гавелоти. Предсмъртни викове огласяха улиците на столицата.
От главната кула, изправен и скръстил ръце на гърдите си Limbize наблюдаваше клането и сурова радост изразяваше лицето му.
Свърши се. Номадите бяха избити. Малкото пленницци трепереха побити на колове. Влачена на въже, докараха пред победителя гордата допреди час Iva_Nina.
Limbize я погледна свирепо и промълви едва едва:
-С лошо дойде, с лошо ще ти заплатя. Огледа радостното си воинство и извика.
- ВАША Е.
