Imperia Online България  
Февруари 25, 2021, 20:06:05 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: 1 [2] 3 4 ... 15   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Убийства ...  (Прочетена 33214 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Δăþ Ĥěδěĉěн
Капитан
****

Karma: +30/-32
Неактивен Неактивен

Публикации: 377



Профил
« Отговор #15 -: Август 14, 2008, 21:08:33 »

Дамата в черно - това беше нейния псевдоним. Тя беше една тъмна магьосница свикнала да прави обикновенните хора нещастни. Опожаряваше реколтата, пресъхваше кладенците и какво ли още не - само и само да има някой да страда. Хората разбраха кой е виновен за тяхното отчаяние и нищета и решиха да я прогонят. Събраха се на селския път водещ към нейната тъмна кула нагоре по хълма. Беше вече тъмно и те носеха факли. Бавно пристъпваха към извисяващата се като че ли до небесата каменна кула. Чу се писък, такъв че всички замръзнаха на място,  дори огънят от факлите не се движеше. Настъпи гробна тишина, но всички чуваха още в главите си онзи ужасяващ писък. Едно малко момченце се промуши из тълпата и отиде най отпред. Там седяха трима мъже и една жена. Мъжете бяха навели глави и гледаха някак виновно в пръстта под краката им, а жената.. жената държеше в ръце своето момиченце. /// ..но какво е станало.. се чудеше момчето. Това тя ли е. Мари ли е това? /// Малкото момиченце бе приятелка на изплашеното дете. То обърна поглед към кулата и видя Дамата в черно да се кикоти лицемерно и да раздава смръзяващи погледи. Момчето се закле да отмъсти за смъртта на своята приятелка докато е живо.

Мина се време. Момчето вече беше поотраснало, но беше недохранено затова се разболя. Не след дълго то почина с една горчивина в сърцето,която нему даде да отиде одвъд, неизпълнената му клетва да отмъсти за Мари. Това не му даваше мира и то бродеше из гората около кулата всяка нощ. Времето течеше, а неговата мъка не стихваше. Дамата в черно продължаваше да всява ужас и да тероризира хората в селото. Те вече се бяха примирили с това, пък и не искаха да загубят още някое дете при опит да и отмъстят. Но те не знаехе че имат лъч надежда криещ се в гората. Момчето. Това беше тяхното спасение. Само то можеше да убие вещицата. Но за да стане това трябваше да има сили, силите на ослепителната светлина скрита в сърцето му, изразяваща неговата искрена любов към Мари. За да се отключи обаче тази сила трябваше селото да бъде обединено и обедено че могат да се справят с Дамата в черно. Вече неможещо да чака момчето се помоли на глас като вярваше че все някой ще го чуе в нощта. Селото обаче спеше непробудно.
Но в замъка Крал Дъар Небесний се събути от силно главоболие. Той стана и седна в леглото. Държайки се за главата си той чу някой да говори. Но в стаята няма никой.. Кой е това? .. помисли си краля. ..Да не би господ да ми говори ?.. Силно набожен той се вслуша в гласа. Събра армията и тръгна, тръгна без да се сбогува дори с кралицата. След 3 дни краля пристигна в селото. Видя с очите си как живеят поданиците му и се вбеси. Попита един старец кой им е причинил това. Белокосият посочи кулата без да я погледне и да издаде и звук. Беше ням. Вещицата го беше проклела, защото този човецец се мъчеше да обедини селото срещу нея.
Вече се свечеряваше и крал Дъар Небесний реши първо да си починат от дългия път и на сутринта да се справят с Дамата в черно. Тъмнината покри всичко наоколо за броени минути. Армията това и чакаше. Всички се отдадоха на заслужена почивка. Палатката на краля беше близо до гората. В нея беше момчето, което тъкмо се беше пробудило. Ослушвайки се то дочу как пръхтят коне, върваят хора и се дега лека врява. Това не беше обичайно за селото по това време. Любопитно какво става момчето изтича към светлините, които едва се виждаха от гъстите дървета. Докато стигне обаче всички бяха заспали, а конете хрупаха доволни сеното си. То успя да познае палатката на краля и се запъти към нея с един въпрос витаеш в мислите му .. Нима някой е чул милитвите ми?.. Краля спеше както и неговата охрана явно изморена от пътя. Момчето се вмъкна вътре и се огледа. Нямаше нищо по специално както си мислеше, че изглежда кралската палатка - Едно легло, един сандък до него и нещо наподобяващо масичка. ..Явно са бързали и затова не са взели много неща.. опита се да си обясни бедната кралска палатка развълнуваното дете.
Без да губи повече време то се всели в краля. Ярка розова светлина излизаше от очите му. Това вече не беше краля. Това беше детето, но не беше само. С него бяха всички обединени и решени да се бият, макар и заспали, то усещаше че е така. Момчето- крал се изправи и взе меча облегнат до съндъка. Той засия със същата светлина, с която светеха очите му. Това беше силата скрита в сърцето му, силата способна да победи Дамата в черно. Той излезе и навън видя как всички спят все още въпреки ослепителната светлина. Продължи направо към кулата без да поглежда назад. Там беше немият старец, който го гледаше и не можеше да повярва. Всичко сякаш стана за миг. На върха на кулата броблесна за секунда. Чу се страшно пукане. Всички се стреснаха и скочиха от леглата. Но навън беше вече светло. и какво да видят - навсякъде зелено и пълно с живот. Само кралят спеше. Охраната нахлу в палатката му и видя как той стиска меча си в лявата си ръка. Това ги очуди повече отколкото,че изобщо го стиска, защото той беше десничар. Краля се събуди и ги попита какво е станало. Излезе навън и първоначално не разбра къде се намира. Всичко беше променено - имаше трева, реката ромолеше, а вятъра поклащаше огромните корони на дърветата. Той се огледа и още веднъж попита какво се е случило. Една жена се приближи до него, целуна муръка и му каза : ..моето момче ми каза да ви благодаря.. Вие спасихте нашето село.. ... Но как е възможно това, та аз спях .. помисли си краля.. Искам да се видя с твоето момче, жено.. Каза той...Тя му обяснила, че няма как да се случи това, тъй като то е починало отдавна и й се явил на сън облян в бледорозова светлина. Като чу това кралят изведнъж се сети какво бе сънувал - същата ярка светлина, която жената му описва, но само нея и нищо повече. Тогава дойде стареца, но този път ухилен и ведър. Той посочи отново кулата и продума - Вие бяхте там кралю, аз видях..видях как убивате _LadyBlack и тя вече няма ДУМАТА за нашето бъдеще, а само вие. Бог да ви поживи крал Дъар Небесний..

 Lips Sealed Embarrassed
Активен

Ама иначе любезни бе..
_LadyBlack
Гост
« Отговор #16 -: Август 14, 2008, 21:41:57 »

За втори път ме убиват в течение на една тема и още съм жива Embarrassed
Май ще се окажа с девет живота като котките Wink Tongue Tongue Tongue
 *bravo* Дар Небесен Smiley
Активен
smehh
Write the future®
Лейтенант
***

Karma: +1294/-581
Неактивен Неактивен

Публикации: 201



Профил WWW
« Отговор #17 -: Август 14, 2008, 21:55:09 »

За втори път ме убиват в течение на една тема и още съм жива Embarrassed
Май ще се окажа с девет живота като котките Wink Tongue Tongue Tongue
 *bravo* Дар Небесен Smiley

чесно казано много искам да видя как някой се "кикоти лицемерно със смразяващ поглед"

 *write* *write* *write*
« Последна редакция: Август 14, 2008, 22:00:14 от smehh » Активен
Δăþ Ĥěδěĉěн
Капитан
****

Karma: +30/-32
Неактивен Неактивен

Публикации: 377



Профил
« Отговор #18 -: Август 14, 2008, 22:10:58 »

Е да де именно не мреш, а това е идеята хахахахах А smehh, ако има нещо, което не ти е харесало не мога да ти помогна, защото това е мислено за 10на минути пък и не сме писатели така че.. това можеше да си го спестиш. Има още странни работи в писанията, но пак ти казвам това е амтьорска работа..  *tired* Embarrassed
Активен

Ама иначе любезни бе..
smehh
Write the future®
Лейтенант
***

Karma: +1294/-581
Неактивен Неактивен

Публикации: 201



Профил WWW
« Отговор #19 -: Август 14, 2008, 22:20:33 »

Е да де именно не мреш, а това е идеята хахахахах А smehh, ако има нещо, което не ти е харесало не мога да ти помогна, защото това е мислено за 10на минути пък и не сме писатели така че.. това можеше да си го спестиш. Има още странни работи в писанията, но пак ти казвам това е амтьорска работа..  *tired* Embarrassed

Не се стягай просто завиждам че немога да измисля такова нещо.  *pardon* И все пак трудно мисля и като чета се старая и да си представя и ... ... ... така се получи 
Активен
Serdican
Гост
« Отговор #20 -: Август 16, 2008, 22:46:38 »

Такаа, настана време круши да береме... Смехът е здраве, смехът удължавал живота... да ама не... сега стана точно обратното... То си е очевидно, човека е болен от ултра-извънземна едра шарка, ама се смее... завиждам му, но не искам да съм на негово място...
 За повече инфо, симптоми, скрит период на болестта и начини да се справите с краткия предсмъртен период от 6 часа след първите големи черни петна по лицето може да прочтете в Енциклопедия галактиkа >
                                 http://enciklopediagalacica/bigblackspotontheface/daed
Проблемът обаче е следният - основен начин за предаване на болестта е четенето на спам във форума на ИО. Пазате се!

P.S. Ако имате проблеми при отварянето на страницата, то е от слабите предаватели и голямото разстояние до сървъра на една от планетите около Алфа Кентавър.  *hahaha*

« Последна редакция: Август 16, 2008, 23:50:34 от Serdican » Активен
hArd
Лейтенант
***

Karma: +31/-65
Неактивен Неактивен

Публикации: 171


Профил
« Отговор #21 -: Август 17, 2008, 00:38:14 »

Гледайки доволно монитора и чакайки отговор на темата _LadyBlack бе изпратила безкрупулен убиец , познат под секретното име "ИО - Интернет Отмъстител" . Той бе човек без душа и сърце по студено от ледник в Антрактида . Идеята бе следната :

_LadyBlack звъни по телефона : Ало търся ИО ?
ИО след секунда мълчание : Колко и къде ?
_LadyBlack : Само един е - smehh  .. колкото по бързо толкова по добре .
ИО : Искам адрес и дата!!
_LadyBlack Казала ДНЕС ! Изапочнала да диктува адреса блока входа .. докато не я прекъсва ИО с въпроса ..
ИО : Колко ще платиш за това удоволствие ?
_LadyBlack : 200 хиляди
ИО се усмихнал доволно и казал : Тогава входа можеш да не го казваш ... Мухахаха

 И след няколко часа в " Календар " по Нова Телевизия бе съобщено за зривена коуперация и за съжаление живи не останали Smiley
« Последна редакция: Август 17, 2008, 00:45:38 от hArd » Активен
smehh
Write the future®
Лейтенант
***

Karma: +1294/-581
Неактивен Неактивен

Публикации: 201



Профил WWW
« Отговор #22 -: Август 17, 2008, 00:58:08 »

Браво. Брутално и грубо  Grin Grin Grin
Активен
hArd
Лейтенант
***

Karma: +31/-65
Неактивен Неактивен

Публикации: 171


Профил
« Отговор #23 -: Август 17, 2008, 08:48:31 »

Браво. Брутално и грубо  Grin Grin Grin


 Мерси Smiley
Активен
Seifer
Mr. Torturer
Редник
*

Karma: +14/-34
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


Гаден по природа


Профил
« Отговор #24 -: Октомври 29, 2008, 13:53:23 »

 Поредния инцидент поради некомпетентна първа помощ - Вчера след пътен инцидент, hArd издъхна в следствие на опита за първа помощ оказан от лицето карало превозното средство. Едно от счупените ребра пробило белите дробове, след неправилно приложен сърдечен масаж. *hmm*
Активен

Обичам слушателите ...... Пресни и сочни.
kassap
Лейтенант
***

Karma: +432/-182
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


Semper Fidelis


Профил
« Отговор #25 -: Октомври 29, 2008, 14:45:49 »

Seifer беше бракониер. Вече бе натръшкал няколко тона риба с ток от близкия силов далекопровод, когато усети определено неудобство в областта на пикочния мехур.
Реши да се облекчи в язовира...
Активен

Qui audet adipiscitur
Seifer
Mr. Torturer
Редник
*

Karma: +14/-34
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


Гаден по природа


Профил
« Отговор #26 -: Октомври 30, 2008, 11:17:09 »

 kassap се връщаше от близкия магазин най спокоино, когато от сенките се появи фигура. Той се вгледа по-внимателно и видя че това е Seifer. Стреснат и объркан от появата му(все пак той трябваше вече отдавна да е мъртав) kassap се отдръпна назад, и това действие предизвика лека усмивка на лицето на Seifer. Но тази кратка усмивка беше достатъчна, за да може kassap да види нечовешки дългите кучешки зъби в устата му. Осъзнал срещу какво е изправен той побягна, но естествено това не можа да го спаси. Ужасен писък огласи ноща, но бързо секна и последва гробовна тишина. >Grin >Grin >Grin
Активен

Обичам слушателите ...... Пресни и сочни.
katya_t
Forum Staff
*

Karma: +1193/-152
Неактивен Неактивен

Публикации: 407



Профил
« Отговор #27 -: Октомври 30, 2008, 13:53:49 »

ловецът на вампири се огледа, разбра че той е някъде наблизо, усещаше миризмата на кръв. придвижваше се бавно и безшумно. В ръцете си държеше дървен нож, който смяташе да забие в сърцето на вапмира. Така щеше да го обездвижи. Видя го. Приближи се. Вампира се обърна. С едно бързо движение заби ножа в сърцето на вампира, който падна на земята. Ловецът извади ултравиолетовия прожектор и започна бавно да изгаря вампира. Реши, че това става много бавно и го застреля с пистолета пълен със сребърни патрони, подготвен за вампира. Той започна да се гърчи и бавно започна да изгасва огънят в очите му. За да е напълно сигурен, че вампира е мъртъв извади сребърния си нож и му одряза главата.
п.п. вече си на 100% мъртъв Grin
« Последна редакция: Октомври 30, 2008, 14:38:03 от katya_t » Активен

Seifer
Mr. Torturer
Редник
*

Karma: +14/-34
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


Гаден по природа


Профил
« Отговор #28 -: Октомври 30, 2008, 14:31:36 »

 *hmm* Ти четеш ли предишните постове? *scratch* Мен вече ми убиха човешката форма. Измисли някакъв начин за убийство на вампири, щот те не се нуждаят от въздух. :Smiley
Активен

Обичам слушателите ...... Пресни и сочни.
kassap
Лейтенант
***

Karma: +432/-182
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


Semper Fidelis


Профил
« Отговор #29 -: Октомври 30, 2008, 14:49:23 »

kassap пушеше дългата си лула на верандата на луксозната си вила, когато забеляза тъмна сянка да се промъква в градината. Огромната, пълна луна, освети за миг голото теме на Seifer, промъкващо се между редовете с домати.
Нашественика, очевидно бе свършил доматения си сок за "Блъди Мери".
kassap побесня! Замери наглеца със сребърната лъжичка от чашата с горещ индийски чай. Seifer изпищтя и тътри да бяга, но сбърка посоката и попадна на чесновите лехи...
Домакина, с ловко движение, прескочи парапета на верандата, изтъга в движение един кол от доматените насаждения и прободе черното вампирско сърце.
Активен

Qui audet adipiscitur
Страници: 1 [2] 3 4 ... 15   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!