Брех, че си умен!
Първото изречение - бива, само не разбрах въпрос ли е или констатация. Второто изречение - добре, помислих, че има някакво позитивно отношение. Третото изречение започва нормално, но накрая - излагация...
Така че, смей се на себе си, наистина си смешен... пък може и на монокена. Най-смешни все пак са бисерите на даскала след смяна в портиерната. Питай го дали е нахранил кучето и дали му текат лиги като го види.
Така. Нека помислим какви послания ни отправя брахман Нуни (съкратено от Нуниспандантрамишми):
- Като един истински апостол на правата хиндуистка вяра, той търси мъдреци. Защо са му тук някакви неумни според него - върховният вселенски дух Брахман!?
- Могъщият анализатор на мисловните процеси на ближните си, разбира се, не пропуска тиха язвителност по отношение на семантиката. Не разбирал, милият, въпрос ли било или констатация. Че те не са в смислово противоречие, бре, младеж! Какво пречи на един въпрос да бъде констатация? И защо изобщо ги поставяш в антиподна двойка?
- Второто изречение било ... "добре". Хехехе, миличък, след експанзията по отношение на лингвистичната коректност в първото си изречение, тук изпадаш в противоречие. Не ли?
- Третото изречение започвало добре (тавтология в анализа), "но накрая - излагация". Би било добре и тежащо някак да определиш естеството на излагацията. Иначе, би следвало сам да се сетиш, доколко квалификациите на "експерт" като теб са определящи?
Поздрави от даскала и ... ъъъ, това за кучето не го схванах, но не схванах и доста други неща, които сигурно си искал да себеизразиш, но не си могъл, та ще чакам да изясниш на бедният даскал от портиерната (който зловещо те обича) ... Хайде остани в добро здраве и цунки-мунки!
