Здравейте...тази част на форума за сефте я виждам :Д Чак да не повярва човек
Ще се опитам да ви заинтригувам със запазената марка на моя милост..като редовно публикувам своите произведения...и както се очертава може и да започна да ви радвам и с нови такива...защото може би музата ми се завърна...но за сега ще се опитам да ви запозная с част от старите ми такива Та искам да разчупя малко раздела, като се надявам да му дам малко нов живот...защото определено тази идея за личното творчество на хората тук е много интересна и важна...а аз много обичам да контактувам с креативни хора като мен..
Та без много приказки искам да ви споделя един мой текст и ще се радвам изключително много той да постави началото на възраждането на този раздел...
Това е една моя стара творба която значеше изключително много за мен преди години...защото беше посветена на един много специален човек за мен,но по ирония на съдбата точно този текст се превърна в края на творчеството ми преди години...защото понякога колкото и добри да са творбите, които правиш...не получаваш нужното въздействие и разбиране от другите хора...За жалост историята на този текст е в списъка на несподелените чувства и емоции...но въпреки всичко накратко искам да я споделя...
Както обикновено става дума за това как момче среща момиче, което променя изцяло живота му в прекрасна насока...Момчето е несподелено влюбено в момиче което е зърнало само веднъж..и е намерило в очите й всичко от което се нуждае...момчето страда и се мъчи по това момиче в продължение на години...години наред не може да повярва, че това е любовта...и не може да намери в ничий друг поглед онзи пламък,който намира в това момиче...Никое друго момиче не може да привлече вниманието му...и малко, по малко започва да разбира, че това му е съдбата..да страда по някой,който не му пука за него...и тогава в един слънчев ден се появява ТЯ...момичето което за миг кара момчето да забрави за тази другата...момичето което най-накрая запалва светлината в края на тунела за него....и го освобождава от плена на несподелената любов...или поне той така си мисли...минават дни и седмици в разговори по чата/макар, че може да има хора които не знаят какво е това...става дума за мирката от едно време...всички,които са я използвали знаят за какво иде реч/ докато не се срещат отново...но момчето разбира, че момичето е във връзка с човек,който го няма за дълго време до нея...и въпреки, че чувствата на момичето са ясни..и двамата определено имат такива един към друг...за жалост..верността на момичето надделява и момчето остава само отново...но поне се е освободило от плена на несподелената любов..за да влезне в по ужасяващ плен...на споделената...но невъзможна в този живот такава...
Та ето и текста...по които е направена и песен дори...
http://www.vbox7.com/play:6618af2c ето и самият текст.
"Първородно Зло"
Припев:
Дух броди в тъмнината,
плашейки се от зората
изтръгва думи последни
от митове и стари легенди.
Като демон зъл край мен обикаляш
и душата ми без милост изгаряш.
Всеки миг плащам за това,
че не загърбих любовта.
1.
Тихи стъпки отeкват в тъмнината,
горещи молби потъват в тишината.
студен, призрачен и пуст е сякаш града,
притихнала и мрачна е в него нощта.
Вятърът шепти спомени изстинали
за легенди отдавна отминали.
Самотна сянка дебне в небитието
как една звезда ще изчезне от небето.
Припев:
Дух броди в тъмнината,
плашейки се от зората
изтръгва думи последни
от митове и стари легенди.
Като демон зъл край мен обикаляш
и душата ми без милост изгаряш.
Всеки миг плащам за това,
че не загърбих любовта.
2.
Заставам пред кръста отново сам сега.
Безсилен съм пред погледа на смъртта.
Връщам се пак и пак към отминалите дни,
но така и не застинаха сълзите ми.
Не искам да остана тук,но не знам къде да ида.
Бягам през локви, в тях теб мога да видя..
Мрак превзема изцяло моето съзнание
и в клетвите си търся оправдание!
Припев:
Дух броди в тъмнината,
плашейки се от зората
изтръгва думи последни
от митове и стари легенди.
Като демон зъл край мен обикаляш
и душата ми без милост изгаряш.
Всеки миг плащам за това,
че не загърбих любовта.
