"умните" изречения, мисли, сентенции,които харесваме и използваме в трудни момен

[viki4]

Вървял човек и намерил щастие.
-Ти чие си? - попитал той.
-Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.
-Щом си загубено и не знаеш чие, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
-Защо така? - попитал човекът щастието.
-Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

[red_pill]

Заслужава си да бъде прочетено -
http://poznanie-bg.com/2011/05/18/зa-селяните/

[Jimmy_the_Hand]

"Клиентът е нашият най-важен посетител.Той не зависи от нас.Ние зависим от него.Той не прекъсва нашата работа.Той е целта и.Той не е външен на нашия бизнес.Той е част от него.Ние не му правим услуга,когато го обслужваме.Той ни прави услуга , като ни дава възможност да го обслужим."
                 Махатма Ганди

[lyubo_78]

"Клиентът е нашият най-важен посетител.Той не зависи от нас.Ние зависим от него.Той не прекъсва нашата работа.Той е целта и.Той не е външен на нашия бизнес.Той е част от него.Ние не му правим услуга,когато го обслужваме.Той ни прави услуга , като ни дава възможност да го обслужим."
                 Махатма Ганди

Иди го разправяй на обслужвачия персонал в България! 

[Groznii]

Любе .... то за всички се отнася ....стига да има кой да го види и усмисли

тук една журналистка им го казва много точно .... но няма кой да го осмисли

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=0iq8xPqOjrs

"...Това не е ваша пресконференция . Ние сме ваши избиратели , това е наша пресконференция ... " 

[straho]

Aetate fruere, mobili cursu fugit (Seneca) - Ползвайте живота, защото е бързотечен. (Сенека).

[viki4]

Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа ...
-Аааа ... - се чуло в отговор.
-Кой си ти? - учудено извикало момчето.
-Кой си ти? - дошло отдалеч.
... -Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! - свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! - чуло се в отговор.
-Татко, какво става? - в недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавам! - последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ...

[vidomina]

   
Всеки чува, това което казваш. Приятелите слушат, това което казваш. Най-добрите приятели слушат това, което не казваш



Притча за въплъщаването

Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

- Защо искаш да се въплътиш?

- Искам да се науча да прощавам.

- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

[vidomina]

Докосване до децата

Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”

Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”

(Подобното лекува подобно – колко хомеопатично.)

[vidomina]

История за любовта

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:

- Богатство, вземи ме със себе си.

- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

- Суета, моля те помогни ми.

- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

- Тъга, позволи ми да избягам с теб.

- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен.

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

- Кой ми помогна?

- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

[vidomina]

Не се стреми към външност, тя може да е измамна. Не се стреми към богатство, то може да изчезне. Стреми се към някого, който те кара да се усмихваш, защото е необходимо .....

ЖЕНСКОТО НЕПОСРЕДСТВЕНО "ШЕСТО" ЧУВСТВО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОНЯКОГА ПО-ЦЕННО ОТ ВСЕКИ ЛОГИЧЕСКИ ДОВОД

Настоящето са решенията, които вземаме; бъдещето са последствията; миналото са спомените. Живей така, че да не съжаляваш от взетите решения, да си щастлив от последствията и никога да не забравяш спомените.

[vidomina]

"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

[vidomina]

Купил Глупак на пазара Истина. На сметка я купил, дума да няма. Дал за нея три глупави въпроса, взел я и си тръгнал. Но просто е да се каже "тръгнал". Да вървиш с Истината не е така лесно. Който е пробвал, той знае. Голяма е тя, Истината, тежка. Да се качиш на нея - няма да тръгне, на гръб да я метнеш - далеч няма да стигнеш. Влачи Глупакът своята Истина, мае се. Да я захвърли, жал му е. Все пак платил е за нея. Добрал се до вкъщи едва жив.
-Къде ти, Глупако, се губиш? - нахвърлила се върху него жена му.
Разказал и той всичко, както е, само едно не можал да и каже - за какво е тя, тази Истина, как се използва.
Лежи Истината насред улицата, през никаква врата не могат да я вкарат, а Глупакът и жена му провеждат семеен съвет - какво да я правят, как да я приспособят в домакинството. Въртели, сукали, нищо не измислили. Даже няма къде да я сложат. Какво да направиш, няма къде да се дене Истината.
-Иди, - казва жената на Глупака - продай твоята Истина. Не се пазари, колкото ти дадат - толкова. А то сега - полза никаква.
Върнал се Глупакът на пазара. Застанал на видно място и вика:
-Истина! Истина! Който иска Истина, да взима!
Но никой не взима.
-Ей, хора, - вика Глупакът - вземете си Истина, на сметка я давам.
-Нее, - казват хората - не ни е притрябвала твоята Истина. Ние си имаме своя Истина, некупена.
Но намерил се един Търгаш, завъртял се около Глупака и Истината. Поогледал и пита:
-Какво, момко, Истина продаваш? А скъпо ли я даваш?
-Не, евтино, съвсем евтино, - зарадвал се Глупакът - за едното "благодаря" ще ти я дам.
-За "благодаря"? - взел да усуква Търгаша - Нее, скъпо ми е това.
Но тогава се появил още един Търгаш и взел да преценява. Мислили, гледали, решили двамата една Истина да купят. Така се и договорили.
Разрязали Истината на две части. Получили се две Полуистини, всяка и по-лека и по-удобна, отколкото била цялата Истина. Такива Полуистини, просто красота. Вървят Търгашите по пазара и всички им завиждат. После и други търгаши, по техен пример, почнали да си правят Полуистини.
Режат търгашите Истината, с Полуистини се запасяват. И им станало далеч по-лесно да разговарят помежду си. Там където е правдиво да кажеш:"Вие сте подлец!", вече можело да се каже:"Имате труден характер". Нахалникът може да се нарече пакостник, лъжецът - фантазьор. Даже и нашият Глупак вече никой не нарича така. За него казват "Човек със собствено мислене"

[straho]

Aditum nocendi perfido praestat fides - Доверието, оказано на вероломния, му дава възможност да вреди.

[vidomina]

В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...