"умните" изречения, мисли, сентенции,които харесваме и използваме в трудни момен

[Pavell]

"...Аз съм номер 1... " - Peshko1   

[Obezymelia]

Мързела е вроден талант    - Obezymelia 

[php_sessid]

не винаги съм прав,но никога не греша ! 

[Pavell]

с всеки изминал ден знаем повече и разбираме по-малко

[absolute]

Невежият е щастливец.

[Pavell]

ако не съм единствения ще съм най добрия

[vidomina]

Леден полъх ..разпръсква огнени целувки

[vidomina]

На човек му отнема една минута да хлътне по някой, един час да хареса някой и един ден да се влюби в някой - но и един живот не стига, за да забрави някой

айде момчета и момичета ..темата е отключена 

[ahilix]

...и се наблюдава много внимателно..

[vidomina]

...и се наблюдава много внимателно..

  хиляди целувки    весело посрещане на новата година 

[През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му.
– Кой хлопа? – попитал човекът.
– Ние: конят, волът и кучето.
– Какво искате?
– Искаме да влезем при тебе, за да се постоплим на твоето огнище. Ако не ни отвориш вратата си, ще пукнем от студ.
Човекът отворил вратата и трите животни влезли вътре. Наместили се край камината, където бил наръшкан буен огън, и хубаво се затоплили. Човекът бил гостолюбец. Той мръднал в другата стая и оттам донесъл храна за гостите си: за коня – едно кринче овес, за вола – трици, за кучето – една голяма порязаница хляб.
– Похапнете си! – подканил ги човекът, седнал и той до огнището и хванал с две ръце главата си.
Гостите се нахранили и попитали добрия домакин защо е кахърен.
– Защото ми се свършиха годините и трябва вече да умра – отвърнал стопанинът, – нали за всички са отредени еднакъв брой години – колкото на мравката, толкова на камилата, толкова и на човека.
Конят, волът и кучето се погледнали и почнали нещо да си шепнат.
– Чувай – обърнал се след малко конят, – ако си съгласен, да ти дадем от нашите години. Ние ще си запазим само по десетина. Повече не ни трябват.
– Как да не съм съгласен! – зарадвал се човекът. – Дайте тука да подпишем договор.
Подписали договор. И получил човекът остатъка от годините на коня, на вола и на кучето.
Годините на коня той присъединил към своите младини, затуй младите хора са буйни, необуздани и пъргави като коне.
Годините на вола човекът прибавил към зрялата си възраст, затуй зрелите хора работят като волове.
Годините, взети от кучето, оставил за старостта си. Затуй старците са малко избухливи и раздразнителни, но са домошари като кучето.

[ahilix]

Весело и на теб , Виде

„Нито един човек не се бори против свободата — човек се бори в най-лошия случай против свободата на другите.“

[Groznii]

„Нито един човек не се бори против свободата — човек се бори в най-лошия случай против свободата на другите.“

Щастието, свободата и благото за един, може да са истинско мъчение и непоносим товар за друг , но понякога е нужно да жертваш малцина , за благото , свободата и щастието на мнозина

"Защото не човека , а света около него е станал ненормален" А.Арто

Моят оптимизъм се основава на увереността ,че тази цивилизация е на път да се разпадне.Песимизма ми е във всичко ,което тя прави,за да ни повлече със себе си в падението .

"Каква е ползата за човека ако предобие цял свят , а в замяна на това погуби душата си" Евангелието на Марко

[markizata]

  Преди да стигнеш до върха,първо трябва да удариш дъното ....

[vidomina]

   Какво е Щастието?

Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си. -Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак …

-Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.

Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:

-Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?

-Какво? – с удивление попитало котенцето?

-Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…

[php_sessid]

Има два вида хора-които се еб*т и които ги еб*т ,предпочитам да съм от първия! - Мишо Шамара