"умните" изречения, мисли, сентенции,които харесваме и използваме в трудни момен

[Honey]

"Безсмъртен съм до доказване на противното, а тогава няма да ме засяга"

Не се страхувам да умра. Просто не искам да съм там, когато това се случи."
Алън Стюарт Конигсберг - Уди Алън

"Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята - ако си жив, значи не си!"
Ричард Бах "Илюзии"

"Ако говорите само истината, не ви е нужно да имате добра памет."
Самуел Лангхорн Клемънс - Марк Твен

[vidomina]

НеРеАлЕн ЖиВоТ,нЕрЕаЛнИ мЕчТи,НеРеАлНа ЛюБоВ,а РеАлНо БоЛи!!!
V ochite plamak, v gardite kamak ....
НяМа ЗнАчЕнИеЕ КакВо КазВаТ ДрУгИтЕ тЕ Не Mе ПозНаВаТ.СмеЯ Се На ПуК На ВсЕкИ,КоЙтО МрАзИ УсмИвкАТа Ми *сЪвЕсТтА мИ Е чИсТа..пРоСтО щОтО Не Я иЗпОлЗвАм*
ОтВоРеНа КнИгА За ЕдИн ЧоВеК,ЗаГаДкА зА ЦеЛиЯ СвIAт
::ЗнаМ КоЯ Да БъДа,ЗнаМ ЗаЩо сЪм ЛуДа!!! ЗнаМ КоГо ЦеЛуВаМ,ЗнаМ КакВо РиСкуВаМ,ЗнаМ И КолКо СтРуВаM !!! ::.

[v.valantine]

НеРеАлЕн ЖиВоТ,нЕрЕаЛнИ мЕчТи,НеРеАлНа ЛюБоВ,а РеАлНо БоЛи!!!
V ochite plamak, v gardite kamak ....
НяМа ЗнАчЕнИеЕ КакВо КазВаТ ДрУгИтЕ тЕ Не Mе ПозНаВаТ.СмеЯ Се На ПуК На ВсЕкИ,КоЙтО МрАзИ УсмИвкАТа Ми *сЪвЕсТтА мИ Е чИсТа..пРоСтО щОтО Не Я иЗпОлЗвАм*
ОтВоРеНа КнИгА За ЕдИн ЧоВеК,ЗаГаДкА зА ЦеЛиЯ СвIAт
::ЗнаМ КоЯ Да БъДа,ЗнаМ ЗаЩо сЪм ЛуДа!!! ЗнаМ КоГо ЦеЛуВаМ,ЗнаМ КакВо РиСкуВаМ,ЗнаМ И КолКо СтРуВаM !!! ::.

 

[vidomina]

Ако искаш да разбереш щастието, трябва да го възприемаш като награда, а не като цел.
За да се извисиш, не е достатъчно да изтребиш онези, които са те видели низък.
Самотата е плод на духа.
Съвършенството е недостижимо. То няма друг смисъл освен този на пътеводна звезда. То е посока и стремеж към нещо.
Аз не познавам никакъв път, който да има само една посока. Ако ти отхвърлиш отговорността за пораженията, няма да бъдеш отговорен и за победите.
Да подариш култура, значи да подариш жажда. Останалото ще дойде от само себе си.
Ако не продължиш да даваш, значи нищо не си дал.
Който умира от жажда, в мечтите си крачи към изворите.
Ти се извисяваш само от това, което сам си преобразил.
Любимият човек трябва да бъде не стена, в която се блъскаш, а врата, която води за другаде.
Мигът, в който преминаваш от едно състояние в друго, е празник.
Нямам какво да правя с приятел, който не ме познава и настоява за обяснения.
Когато храмът е построен, аз виждам храма, а не камъните.
Антоан дьо Сент Екзюпери

[vidomina]

Децата научават това, което са изпитали, Как живеят вашите

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.
Дороти Л. Нолт

[vidomina]

...Живея без да мразя-мразят само слабите! ...Живея без да лъжа-лъжат само страхливците! ...Обичам,защото обичат великите!

..Точно когато си мислиш,че светът е свършил се появява някой,който те променя изцяло...осъзнаваш,че без него животът няма смисъл,...но в любовта има добри и лоши моменти,а лошите я правят по-силна и чувствена...и когато обичаш някого,нищо друго няма смисъл...Любовта е механизмът,която движи света...Тя е вечна!!!

[vidomina]

ИЗБОРЪТ, ТОВА ТЕ ПРАВИ ЧОВЕК! ТОВА ОПРЕДЕЛЯ ПЪТЯ ТИ НАПРЕД! НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ Е БИЛ ИЗПРАВЕН ПРЕД ДИЛЕМА ... ВИНАГИ ИМА МНОЖЕСТВО ПЪТИЩА, НО САМО ПО ЕДИН ЩЕ ВЪРВИШ ... ЕДИН ЖИВОТ НЕ Е ДОСТАТЪЧЕН, ЗА ДА ИЗВЪРВИШ ВСИЧКИТЕ И ЧАК СЛЕД ТОВА ДА РЕШИШ - КОЙ Е НАЙ-ДОБРИЯТ ЗА ТЕБ!
 ПЪТИЩАТА ... СЯКАШ КРЪСТОПЪТ ... ТИ ПО СРЕДАТА ... И ЕСТЕТВЕНО - ГОЛЕМИЯТ ЖИТЕЙСКИ ВЪПРОС : "ПО КОЙ ПЪТ ДА ТРЪГНА? КОЙ ДА ИЗБЕРА? АКО, ТРЪГНА НАЛЯВО ИЛИ ПЪК НАДЯСНО..."
И ОТНОВО СЯДАШ ЗАМИСЛЕН, И В МИГ ОСЪЗНАВАШ, ЧЕ, АКО ИЗБЕРЕШ "НАЛЯВО" ЩЕ СПЕЧЕЛИШ, НО НЕ ЗНАЕШ КАКВО ЩЕ ИЗГУБИШ И ОБРАТНО ... АКО ИЗБЕРЕШ "НАДЯСНО" - МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИШ, НО НИКОГА НЯМА ДА РАЗБЕРЕШ КАКВО СИ ЗАГУБИЛ!
 СЕДИШ И ЧАКАШ, ЗАМИСЛЕН, ОНАЗИ ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА, КОЯТО ДА ТИ ПОКАЖЕ ПОСОКАТА, ПРАВИЛНАТА ПОСОКА ... НО, УВИ ... НЯМА Я ...
 РЕШАВАШ И ТРЪГВАШ, ЗАЩОТО ВРЕМЕТО КРАДЕ ОТ  ТЕБ БЕЗПОЩАДНО ... СЯКАШ КАТО ПЯСЪК В ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК СЕ СТИЧА ... ИЗБИРАШ СВОЯ ПЪТ В ЖИВОТА, САМ И ГО ИЗВЪРВЯВАШ ... И ПАДАШ, И СТАВАШ ... ПРОДЪЛЖАВАШ НАПРЕД! НО , ЧОВЕЧЕ ... ТВОЯТ ИЗБОР НЕ Е СЛУЧАЕН ... СЯКАШ НЯКОЙ ТЕ ВОДИ ... УСЕЩАШ НЕВИДИМО ПРИСЪСТВИЕ ДО СЕБЕ СИ, КОЕТО ТЕ КРЕПИ ... НЕ ТЕ ИЗОСТАВЯ ... И В ЕДИН МИГ ОСЪЗНАВАШ : ЧЕ ТИ САМ СИ ИЗБРАЛ КАКЪВ ДА БЪДЕШ, КАК ДА ЖИВЕЕШ, КАКВО ДА

[vidomina]

Щастието е единственото нещо,което човек може да раздава...без да притежава !!!
ПрАвЯ ТоВа КоЕто На МеН Ми Се ИсКА И ХиЧ Не мИ ПуКа,чЕ НяКоЙ Ми ПиСКа!ПрАвЯ тОвА КоЕтО На МеН Ми ДоПаДа И ХиЧ Не Ми пУкА Че НяКоЙ ПрОпАДа!
$---> БъДи НеПоВтоРиМа В ТоЗи ЖиВоТ - ЗаЩоТо ВсиЧко,КоЕтО Се ПоВтаРя ГуБи СвоЯ ЧаР! <--- $                    

[vidomina]

Mного хора ще влизат и излизат от от живота ти
Но само истинските приятели ще оставят следи в сърцето ти.

За да се справиш със себе си , използвай главата си.
За да се справиш със другите , използвай сърцето си.

Само една стъпка дели ярост от опасност.

Ако някой те измами един път – това е негова грешка.
Ако някой те измами два пъти – това е твоя грешка.

Великите умове обсъждат идеи.
Средните умове обсъждат събития.
Дребните умове обсъждат хората.

Този , който губи пари губи много.
Този , който губи приятел , губи много повече.
Този , който губи вяра ,губи всичко.

Прекрасните млади хора са творение на природата.
Но прекрасните стари хора са творение на изкуството.

Учи се от грешките на другите.
Не можеш да живееш достатъчно дълго ,за да ги направиш всичките свои.

Приятели – ти и аз…
Ти доведе друг приятел…
И станахме трима…
Основахме нашата група …
Нашият кръг от приятели…
И както кръга , вече нямаме начало или край …

Вчера е история.
Утре е мистерия.
Днес е подарък.

[vidomina]

* Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи. ПУБЛИЙ СИР

* Нищо не оскърбява така един приятел, както недоверието: защото какво е приятелството, ако не единство на две души? А къде е това единство без доверие. ЦИЦЕРОН
* Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята. СОКРАТ

* Който е добър сао за себе си, не е добър за никого. ВОЛТЕР

* Личният егоизъм- ето родния баща на подлостта. М.ГОРКИ

* Животът е заем, а не подарък. Ф.БОДЕНЩЕТ

* Не прави нищо, което ще те измъчва на смъртния одър. Защото животът е мигновение. ДРЕВНОИНДИЙСКА

* Странно е, че хората се надяват на своя живот като на нещо трайно. НИКОЛ

* Блаженството на тялото е в здравето, блаженството на ума- в знанието. ТАЛЕС

* Истинското знание не е вродено, то се придобива. ДЕМОКРИТ

* Не е важно колко знаеш, важно е как го знаеш. ФРЕНСКА

* Човек може толкова, колкото знае. Ф.БЕЙКЪН

* Думите на истината са прости. ЕСХИЛ

* Няма да чуем истината, ако сами не я казваме. ПУБЛИЙ СИР

* Кажи истината и бягай. БЪЛГАРСКА

* Ако говорите само истината, не ви е нужно да помните. МАРК ТВЕН

* Любовта е поезията и слънцето на живота. БЕЛИНСКИ

* Влюбеният се смее в сънищата си и плаче, когато се пробуди. ПИТАГОР

* Любовта прощава или всичко, или нищо. БАЛЗАК

* Любовта е по-силна от смъртта и от страха от смъртта. ТУРГЕНЕВ

* Всеки влюбен е безумен. ЛАТИНСКА

* Мързела се влачи толкова бавно, че бедността бързо го настига. ФРАНКЛИН

* Болният умира веднъж, а ленивият- всеки ден. БАШКИРСКА

* По следите на леността върви бедността. ПИТАГОР

* Нещастието сближава хората, а щастието ги разделя. К.ВЕБЕР

* Който се бои от нещастието, щастие няма да види. РУСКА

* Кроткият отговор отвръща гнева, а оскърбителната дума възбужда яростта. СОЛОМОН

* Кой Който претърпи една обида, няма да го отмине и друга. ТЕРЕНЦИЙ

* Обидите записвайте върху пясък, благодеянието върху мрамор. П.БУАСТ

* Раздялата за любовта е това, което е вятъра за огъня: слабия гаси, а силния разгаря. БЮСИ-РАБЮТЕН

* Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да останат една в друга. НАПОЛЕОН

* Отсъствието е пробен камък за истинската привързаност. Ж.ЛАКОРДЕР

* Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава. С.МОЪМ

* Времето употребено за мислене не е загубено време. ПУБЛИЙ СИР

* Умният човек не вярва на всичко което чуе, не казва всичко което знае и не харчи всичко, което има. ИНДИЙСКА

* Ако мислиш два пъти, преди да кажеш един път, ще го кажеш два пъти по-добре. Т.ПЕЙН

* Този, който не помни миналото е осъден да го повтаря. ДЖ.САНТАЯНА

* Опитът е учител, който взима твърде скъпо за уроците си, но в замяна на това, никой не обучава по-добре от него. Т.КАРЛАЙЛ

* От щастието хората оглупяват повече, отколкото от нещастието. МАРТИН ЛУТЕР

* От щастието хората оглупяват повече, отколкото от нещастието. МАРТИН ЛУТЕР

* Когато се изкачваш към върховете на щастието, не бъди жесток към околните, защото ще ги срещнеш на връщане. ***



* Щастието прилича на чаша: колкото е по-блестяща, толкова е по-чуплива. ПУБЛИЙ СИР

* Не говорете за своето щастие на човек, по-малко щастлив от вас. ПИТАГОР

* Щастието се дава на онзи, който много се труди. ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

* На мъжа му е нужна жена, защото не всичко на този свят може да се стовари върху правителството.
Леонард Луис Левинсън

* Ако минеш на диета и се откажеш от пиене, за две седмици ще изгубиш четиринадесет дни.
Джо Луис

* Никога не съди за човека по неговото обкръжение. Юда например е имал безукорни приятели.
Пол Валери

* Постави въпроса ребром, и той ще ти излезе през носа.
Закон на реброто

* За да постигнеш успех в този свят, единствено глупостта не е достатъчна, освен нея са нужни и добри маниери.
Волтер

* Ако тъпчеш все на едно място може да пропаднеш.
* Потупването по рамото вдига само самочувствието, за да го натовари с нови тежести.

* Плъзна се по повърхността на обещанията и попадна в благото на мизерията.

* Грапавините във взаимоотношенията се замазват с добри думи.

* Ако робуваш на чувства, могат да те направят безчувствен.

* Ако нямаха въображение, много хора не биха сключвали граждански брак.

* За да удържиш езика зад зъбите си е нужно да пуснеш волята си.

* На пръв поглед се харесват, на втори – се женят, на трети - се разделят.

* Най-често духовно богатите са най-бедни материално.

* Безочливите настъпват най-често скромните човеци.

* Алчният иска да е негов свят, но със сигурност и той получава само два квадратни метра.

[vidomina]

Има рози червени.Те напомнят цвета на жива рана и всяко тяхно цветолистче прилича на кърваво петно;има рози жълти,жълти като пламъка на восъчна свещ.Това са тъжните рози на раздялата,розите на премирението със съдбата.Има рози бели,бели като Луната...Това е розата на мълчаливата и безнадежна любов;има рози черни,те са рози вечни,защото никога не прецъфтяват...Тия странни рози растът в човешките души.Това са черните рози на тъгата...!!!                                                                                                                                           

[vidomina]

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замерят с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го загуби.
Тя плачеше, когато оставаше сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, не питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка пък - че ставаше по-немощна и слаба.
тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
  - Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена, защото съм имала шанса да плача за всичко това.

                                                                                                   доста натъжаващо                                     

[vidomina]

Понеже ми хареса, реших да я споделя с вас.

Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се - Любовта. Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта.

Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент.

Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ.

Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”.

Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма место за теб”.

Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!”

“Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна.”

Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта.

“Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме”

Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.


Изведнъж Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейния спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”

“Това беше Време”, отговорило Познанието.

“Време? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.

Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Време знае каква е цената на любовта”.



Някой е успял да открие в тази притча тези неща:

1. Никога не чакайте нещата просто да се случат - борете се за това. Не очаквайте нещо да ви се даде наготово, създавайте го, търсете го, бъдете активни.

2. Ако капка вода падне в езерото, губи идентичността си и изчезва. Но ако тя падне върху лист от лотос, тя ще блести като перла. Винаги има начин и вие да заблестите.

3. Когато паднеш, все още не си победен. Истински победен си тогава, когато откажеш да станеш и да пробваш отново.

4. Закотвен в пристанището, корабът е на най-сигурното възможно место… но неговото предназначение не е той да стои там.

5. Когато имате успех, имате много доброжелатели. Когато обаче го загубите, тогава наистина разбирате кои са вашите доброжелателите.

6. Иска се много доверие, за да споделиш недостатъците си с приятел. Иска се обаче много повече, за да споделиш неговите.

Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубиил диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.

[_LadyBlack]

Страшно хубава притча Виде...носи в себе си много мъдрост.

Да споделя и аз нещо, прочетено преди време...

                     Как чувствата си играли на криеница
                                        (притча) 

   Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
   — Хайде да играем на криеница, а!?
   ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
   — Криеница? Що за игра е това?
   Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
   ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
   — Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
   Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
   Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
   — Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
   Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
   И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
   Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.   
   ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
   И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка... 

[ghim-333]

eeeeeee, leidi, prekrasno e...