"умните" изречения, мисли, сентенции,които харесваме и използваме в трудни момен

[olgaru]

-Всеки проблем си има решение, ако няма...значи не е проблем!
-Когато човек иска нещо, ще намери начин; когато не иска, ще намери извинение!
-Разковничето на стратегията не се крие в това да избереш пътя към победата, а в това да направиш избора си така, че всички пътища да водят към нея.
-Не взимайте живота прекалено насериозно. В крайна сметка никой не e оцелял. 

[LCFDIVINE]

ne6tata izglejdat po stra6ni ot dale4 ( i voiskata  )

[ahilix]

Темата се заключва ,докато автора и не прецени друго..

[vidomina]

Николо Макиавели - "Владетелят"

"Един владетел бива уважаван (още), когато е истински приятел или истински враг, т.е. когато открито застава на нечия страна против някой друг. Това е много по-полезно, отколкото да си неутрален, защото, ако двама твои могъщи съседни владетели враждуват помежду си и единият от тях победи, ти или ще се боиш от победителя, или не. Но и  в двата случая за теб винаги ще е по-изгодно да застанеш на една от двете страни и да водиш открита война; защото, ако ти не се противопоставиш открито, в първия случай ще станеш плячка на победителя за радост и удовлетворение на победения и няма да има към кого да се обърнеш за защита и убежище. Защото победителят не иска да има съмнителни приятели и такива, които не му помагат при нещастия, а победеният няма да те приеме, защото не си поискал с оръжие в ръка да споделиш съдбата му."

 



"И така, приемайки помощта на Бог и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него.
Има нощи, в които страда от безсъние. “Това е част от Пътя, разсъждава воинът.- Аз сам избрах да вървя по него.”
В това изречение се крие цялата негова мощ: той самият е избрал пътя, по който върви сега, и няма защо да се оплаква."

[Skeletan]

Иронията не изсушава: тя изгаря само плевелите. - Ж. Ренар

Потребителят пише, модераторът трие! - Глоби Модърейтъров

Потребителят пише, модераторът наказва! - версия на сър Тинков

Ако половината от човечеството бяха модератори, другата половина отдавна да е изтрита! - Глоби Модърейтъров

Човек никога не знае кога ще му забият гумата в гърба. Модераторът знае! - Глоби Модърейтъров

Модераторът е като отходната вода - оптива се да отмие всички екскременти, но не винаги успява. - Глоби Модърейтъров

Модераторът не е бог, но само потребителите са наясно с този факт. - Глоби Модърейтъров

Триенето е здраве!! - Глоби Модърейтъров

[joni_lo6ia]

kolkoto i da si umen , ne moje6 da zapomni6 vsi4ko . taka 4e kogato ti kazvat mnogo(na broi)  vajni ne6ta si gi zapi6i 4e moje da gi zabravi6

[ahilix]

Повече врагове , повече чест.. - Ервин Ромел

[tuning1212]

Престани да се чудиш какво ще ти донесе утрото,а започни с всеки изминал ден да вземаш това ,което ти поднася !

[vidomina]

"Човекът е като тревата. Когато силният вятър започне да я брули... тревата се навежда чак до земята. Но... в крайна сметка... все някога вятърът спира... и тревата отново се изправя."

[vidomina]

                                                   Наказанието на царя



Имало едно време един много лош и жесток цар. Мало и голямо било пропищяло от него. Докато царят и придворните му живеели в разкош, селяните работили денонощно за къшей хляб и вода. Страхували се от царя всички – и народ, и велможи, и съветници. Съседните царе също не смеели да помогнат, никой нямал кураж да се изправи срещу страховития цар.
И така минавали дните, царят безчинствал, а народът теглил и страдал. Само един от съветниците му, най-младият, имал смелостта да се противопоставя на владетеля.

Но за почуда на всички, царят не смеел нищо да му направи - като че ли някаква тайна сила закриляла съветника. И не подозирал никой, че тази сила била доброто във владетеля.

Та веднъж, преди поредното безчинство, смелият придворен му рекъл:

- Царю честити, недей прави това, че зло е. Така страдат другите, така ще страдаме и ние.
- Съветнико, как смееш да ме поучаваш, мен – великия? На мен ми е добре, какво ме е грижа, че страда някой? Знай едно – царство със здрава ръка се държи и управлява! – отвърнал строго суровият цар.

Тогава съветникът смело пристъпил напред и рекъл:
- Чуй ме царю, за последно! Има Бог и Той всичко вижда! Спри със злото, защото то е илюзия, и правейки го – ти сам се в небитието слагаш! Запомни, царю: добро правù и добро ще ти се върне!

И някаква странна сила имало в думите на младия мъж, та се сепнал закоравелия владетел.
Но после се окопитил и сърдито казал :
- Върви си! И не ме безпокой повече, да не ти покажа аз на теб кое е зло и илюзия ли е! Аз правя само каквото искам!


Не се минало много време и на двамата се присънил един и същ страшен сън. Не друг, а сам Бог им се явил и рекъл :
- За греховете страшни и престъпленията ужасни, за безчинства и неправда - ответ ще има. Три месеца ще минат и ще бъде царят безмилостно наказан!

Разбрал царят, че на двамата този сън се е явил и много се уплашил. И започнал тогава роби да освобождава, земи и добитък на селяните да подарява. Със съседните царства се помирил и половината си богатство на бедните раздал. Никой не вярвал на очите си, а царят се все повече се стараел да прави добрини на всички.

И все питал съветника си:
- Ще ме пощади ли Господ – нà виж: само от добро вече е животът ми изтъкан! О, не пожалих нищо аз – само Бог да ме помилва! Кажи, съветниче – ще бъде ли царят пощаден? И не е ли милостив и добър този Бог, та да види, че аз съм от неговите?

А той му отговарял :

- Да царю, прав си – милостив и добър е Господ. На училище на земята ни е пратил, та науката на живота да учим. Но – не знам, царю, аз плановете Господни – ако е рекъл, че наказание ще има – Божии думи са това! И само Милостта му може да те пощади, но знай : ти за нея трябва да си готов.

И улисан да прави добро, царят не усетил как се търколили три месеца. Ново чувство се било родило в душата му, непознато досега, и му било приятно в добрини да прекарва дните си.

Ето че настъпил и уреченият ден и царят цял ден от страх не излезнал от покоите си. Около него било пълно със стража и никой не бил допускан до царя. Минали денят и нощта, и нищо не се случило.
Тогава си рекъл царят :
- Ето че нищо не стана. Знаех си аз – няма Бог, а доброто е само за глупците. Три месеца от живота си пропилях за парцаливи селяни и слабите съседи, половината си богатство раздадох – колко глупав съм бил!

И казал ядно на стражата :
- Доведете ми младият съветник!

Дошъл младият велможа и се поклонил пред царя. Но това вече не бил онзи усмихнат и щастлив цар, който бил свикнал да среща последните три месеца. Пред себе си съветникът видял озлобен и нещастен човек, изкривен от яд и злост.

И учудено казал :
- Какво се е случило, царю? Нима Бог те наказа с нещо страшно?

- Никой не ме е наказвал! Ти не разбра ли, че Господ няма – ей ме : цял и невредим. И косъм не е паднал от главата ми. Но задето ме заблуди – аз ще взема твойта! Защото ме лъга три месеца, да стана за посмешище на мало и голямо, аз ще взема живота ти! Да видим тогава кое е по-силно: твойто смешно добро или аз - могъщият и всесилен цар! – отвърнал царят.

Рекъл тогава тъжно младият съветник :
- Вземи я, царю, вземи главата ми. Но аз виждам, че Господ вече твойта е взел. Няма го вече доброто в сърцето ти и разума в главата ти! Защо царю не се погледнеш в огледалото, и честно да кажеш – кого виждаш? Защо царю не погледнеш в душата си и право да отсъдиш – има ли живот там? И как беше довчера и последните три месеца?

Царят мълчал и хапел устни, но тайна и могъща сила го заставяла да седи и да слуша.

- О, царю – толкова ли си наивен? – продължавал младият мъж –Нима не виждаш, че Господ всъщност те наказа, както бе обещал? Бях ти рекъл аз – милостта винаги иде, но само за тоя, който е готов за нея. И нима има по-голямо наказание - на нечие сърце доброто да отнемат, а на ума - светлината? Ти успя, царю, да – ти успя – в тези три месеца показа какъв трябва да бъде истинският владетел. Но защо позволи, защо позволи царю, вярата ти да отнемат? И защо ваше величество изгуби онази тиха радост в сърцето?
И накрая, преди да ми вземеш главата – кажи ми: има ли по-голямо наказание за човека, да отнемат вярата му в Бога и доброто? Има ли по-голямо нещастие за човека, зло да прави? В злото царю, няма живот, защото то е мъртво и нереално – та знай, че преди мен да убиеш, че ти вече на себе си посегна – защото доброто в себе си уби!

Като казал това съветникът напуснал покоите.
А царят не повикал стражите. Но зли пламъчета проблясвали в очите му - смърт и кръв дирещи. Стражите говорели после, че вопли, плач и викове се чували – стонове на разкъсвана душа. И ту молитви и стенания, ту страшни закани и клетви долавяли.

Три дни се минали, а той не напускал покоите си, но и никого вътре не искал.

Дошъл на третия ден младият съветник и царят го приел.

- Дойдох да се предам, царю. Да не кажеш – страхливец излезе и се скри. Аз от съдбата си не бягам, а за истината съм готов да дам живота си – рекъл той.

Тогава царят казал :
- На теб, мой верен съветнико, аз не знам как да се отблагодаря. Незнам как се благодари на човек, който ти е върнал душата. Така или иначе, ти можеш да поискаш и вземеш от мен всичко – моето богатство е и твое! Защото аз намерих друго богатство – нетленно, вътре в душата – радостта от доброто! Да прав си, вчера го бях забравил и Господ ми даде урок. И сега прозирам мъдростта му – през тези три месеца аз преживях нещо, без което не мога. Разбрах, че само доброто съществува и то ни изпълва с живот. И сега мога да кажа с пълно сърце – нека Бог те благослови!


Оттогава насетне добрият цар се върнал за радост на всички хора. Продължавал да прави добрини, царувал дълго и честито, и всичко го почитали и обичали.
 

[vidomina]

Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

[vidomina]

Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:
     - Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!?
     - Приятелко - отвърнал скорпионът - твоята природа е да помагаш, а моята - да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?

[_LadyBlack]

Човек се ражда, за да даде любов на другия .../Рене Декарт/

Разковничето на стратегията не се крие в това да избереш пътя, който води към победата, а в това да направиш избора си така, че всички пътища да водят към нея... /Чарлз Буковски/

Човек не винаги може да отхвърли поражението, но в негова власт е да отхвърли капитулацията.../Богомил Райнов/

И една любима латинска мисъл на Апий в "Пимо до Цезар за държавата" - Faber est suae quisque fortunae - Всеки е ковач на своето собствено щастие

 

[vidomina]

ГРАДИНАРЯТ И БОГАТСТВОТО
(китайска притча)


Живял някога един китаец. В детството му предсказали, че на 36 години ще стане много богат. Страшно богат! Родителите му се зарадвали и разказали на всички. Цялото село се радвало, че при тях ще живее такъв богат човек. А по произход този човек бил от род на градинари. Той, разбира се, изобщо не започнал да учи занаята на семейството. Защо му трябвало? И без друго щял да бъде богат. Живял той, живял. Родителите му го хранили. След това родителите му умряли. Пари нямал. Продал той къщата, градината. Отишъл да живее в някаква барака на края на селото. Селяните го хранели, все пак нали щял да стане някой ден богат!
Минало време. Навършил той 36 години, а богатството му нито се вижда, нито се чува нещо за него. Съседите започнали да мърморят, не искали да го хранят повече. Помъкнал се той към гората да търси ягоди. Никакви ягоди не намерил. Тръгнал обратно и като се връщал към селото паднал в яма. Откъде дошла тази яма, така и не разбрал. Преди това там нямало никаква яма. За да се измъкне, трябвало само да изрови няколко стъпала, ама го мързяло. Седял, седял, докато случайно минали селяни и го измъкнали. Прибрал се в бараката си, легнал и умрял.
Попаднал китаеца на небето и веднага - към боговете с претенциите си. Как така? Нали му било обещано?! Било ли е?- Да. А къде са парите? Всички, разбира се, се засуетили, разбързали. Разтворили книгите на съдбата. Действително, всичко било точно: написано било - богатство на 36 години. Започнали да изясняват нещата: кой, защо, кога. Извикали дявола, който пазел златото. "Ами, да. Богатството е тука - имаше проблем с получателя. Когато дойде времето да се дава богатството, започнахме да го търсим при градинарите. Търсихме, търсихме, не го открихме. Гледахме и списъка на военното ведомство, на учените, на селяните. Никъде го нямаше. Пратихме отговорниците за неговия район. Те погледнали в къщата на родителите му - нямало го. Там живеели други хора. Обиколили цялата местност, не го открили. После случайно го открили в гората. Хвърлили му богатството в една яма на пътя. Трябвало само малко да изрови стената. Пак нищо не станало. Накрая го намерили в бараката да лежи, искали да му хвърлят богатството върху главата, но се изплашили, че ще го убият, толкова слаб бил. Пък после той сам умрял."
Така и не получил китаецът богатството си.

[vidomina]

МОНАСИТЕ, РЕКАТА И МОМИЧЕТО
 
Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма, не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си....