|
Къртача
|
 |
« -: Ноември 09, 2012, 23:09:03 » |
|
Тъмнината почти беше превзела полето,когато ярката светлина на факлата,в ръцете на препускащия конник,я разцепи.В далечината озари група войни,които бавно тръгнаха в посока на сигнала.Много бавно - уморени от изминалата година прекарана в тежки битки за поделбата на Тринадесета земя.Точно тая земя,бе най-кървава и най-коварна,а людете,които я населяваха сякаш,ядейки от плодовете ,пиейки от водата ,ставаха подли и безскрупулни.
След по-малко от час завързаха и последния кон,а пълководците се бяха отделили на малки групички,и някой тихо обсъждаха предстоящото,други пък разказваха отминали истории.Когато зад хълма се показа величествения силует на лидерът всички замлъкнаха.Buhala слезе от коня си и подаде юздите на един от придружаващите го слуги.Докато оглеждаше присъстващите,с няколко стъпки стигна до стола и седна.Всички останали последваха примера.Aleuname,mesi,kruco_kk,stefanis, ward и tupa-lupa бяха заели местата си от дястната страна на масата.Срещу тях седяха kopraim,lucifer,ukoi,Djotto и AZZAZEL. С едно кимане,младият лидер нареди да напълнят чашите с вино,след което подкладиха огъня.Почти всички от клана Бастърд присъстваха на тази сбирка,с малки изключения.Беше организирана в красива местност в средата на земя Тринадесета. Малка поляна,сгушила се насред вековни широколистни гори.Избирайки най-уязвимото място,клана Бастард показваше,че е неуязвим. – Е,mesi... - младият мъж надигна бокала и жадно отпи. – Остана ли някой по тези земи с който да трябва да приключим? - mesi,беше слаб и висок на ръст мъж,който боравеше умело с меча.Имаше изумителни способности и беше дясната ръка на великият лидер.Нямаше някой,който да не бе чувал за името му - легенда,която най-верояно щеше да стане нарицание. – Не.Бастард приключиха с всички. След като lucifer,azzazel и останалите се присъединиха към нас,няма към кого да насочим войските си.Предлагам дори да разпуснем момчетата за да починат и да се порадват на жените си. Бухала се усмихна.Отначало малко тъжно.В следващия миг обаче,очите му грейнаха. – Я кажи mesi,какво стори на турският лидер YIKICI? Това е една история,която за мен остана в мъгла. - Нищо,заклевам се! - подсмихна се лукаво високият пълководец. – Той сам забоде сабята в себе си,след като избра да превземе главната ми крепост от северната и страна,преминавайки през плантациите от гръсти.Силно неадекватното поведение на многобройната му армия,озадачи дори мен. – Гръсти...гръсти,за какво използвахте тия гръсти в твоя край? - прокара пръсти през гъстата си черна коса Бухала.- Рогоски ли правехте от тях? – Рогоски ми! - засмя се mesi. – Оказаха се много лепкави и по-добри от рововете с вода. - лицето му грееше в лукав отенък при спомена за великата битка.С по-малобройна армия,mesi успя да премаже YIKICI,и когато турският лидер видя завръщащите се останки от армията си,сърцето му не издържа.Това беше края на един обещаващ клан.
Най-доблестният войн в историята на великите империи,следеше разговора с интерес.kopraim беше ненадминат в потушаването на всички бунтове и малките военни лагери на врага.Бърз,подвижен,с малка,но изключително елтина армия той беше страшилище за всички.Сърцето му,изпълнено с невиждана смелост,му помагаше да повали противници с пъти по-голяма армия от неговата. Тъкмо когато набра смелост да се включи в разговора,всички се развълнуваха от новопристигналите.До коневръза спряха синовете на Бухала Blast,beliata и confessor,придружени от Al_Bundy.Лидерът стана за да ги приветства,като се ръкува с всеки един. Първите трима бяха неговото оръжие през цялото време.Под строгите напътствия на баща им,младите мъже геройски посякоха хилядни войски в името на клана Бастард.
– Хайде,чада мой!Закъснявате.Така ли съм ви учил?И къде ми забравихте внуците? - заплашително размаха пръст Бухала.Всъщност,се шегуваше.Вече никой нямаше за къде да бърза.Бастард бяха непобедими.Кимна,за да им налеят вино.Когато слугничето стигна до чашата на Al_Bundy,същият възспря ръката му.
– Благодаря.Аз нямам нужда.
Останалите от клана се спогледаха.Все още не бяха свикнали с мисълта,че пълководеца се отказа от всички сладости на които те се радваха.В живота му вече нямаше ни жени,ни вино,ни битки.Al_Bundy се оттегли за да стане монах и да се отдаде на аскетичния живот,който останалите не разбираха.
- Искам просто да изчакам всички. Елементарно уважение. - прозвуча малко префърцунено,но всъщност бе съпроводено от руменина по бузите.Всички се засмяха,защото обичаха и уважаваха Al,и им липсваше на фронта.
Вечерта бе преполовила,а масата - почти пълна.Бяха дошли наскоро присъединилите се в клана воини SANATUS,RUTHLESS и Shamara.Пристигнал бе и manol - деен пълководец,активно включващ се във военните действия на клана,както и най-богатият император - CloXs,който имаше над шест милиона декара земя.Сбирката не пропуснаха и тримата вълшебници DingiDongi,surround и green111 ,чиито заклинания закрлияха Бастард през цялото време.Без тяхната подкрепа нищо нямаше да е такова,каквото е и всеки един от клана го знаеше.Затова и се прекланяха пред великите чародеи.Единствената магия,която не бяха успели да премахнат,беше тази над великия лидер - Бухала,замразен от злата ръка на черения магьосник Support.green111 като водач на чародеите и довереник се бе впуснал жертвоготовно за да спаси своят приятел и лидер,но и той попадна под лапите на черната магия и така,земите и на двамата останаха сковани в лед,сякаш изтрити от картата на земя Тринадесета.
Нощта бе обгърнала всичко и се бореше единствено с пламъка на кладата,който имше достатъчно сила за да озарява ярко лицата на всички.Озари и фигурата на последният пристигнал конник.Черната качулка,продължение на тогата с която бе наметнат,не позволяваше присъстващите да видят лицето му.Бавно опъна юздите на коня и,след като животното спря неподвижно,слезе също така бавно от гърба му.С рязко движение отметна черната тога,предизвиквайки течение,което сякаш се пребори със силният огън и поляната остана тъмна.Но само за миг,след което освети слабата женска фигура,която успя с няколко крачки да стигне до стола на лидера.Той вече бе станал прав и я прегърна,като я задържа така известно време.След това кимна на слугнчето,което чевръсто донесе стол и настани новопристигналата до него."Човека дата" – зашушука групичка в другия край на масата,която не бе имала възможността да участва с нея в битки. "BabaMeca е това бе" - чу се глухо от другаде. Всъщност това беше един и същи човек.Ловка,дръзка и неуморима,Meцa беше непожалима към враговете,но всички в земя Тринадесета я познаваха като Човека дата.Датата на която нейният брат бе роден и тридесет и три години по-късно паднал в битка.Същата тази дата съсече главите на милионни войски,за да може сега да оглави всички пълководци и да се нарече най-могъщ войн в земята Тринадесета. 12.05.1975
– Хей,Confessor,какви пакости правиш ти? - младата жена побърза да прекъсне тишината,като се обърна към един от синовете на Бухала. – Каква бе тази свада и защо избяга от Бастард?
– Ами... - младият мъж се изчерви.Отпи нервно от бокала и очите му зашараха. – Любов.Но татко ме шляпна през ръцете. – засмя се.Както и всички на масата.Знаеха за способностите му,но лудата глава му изневеряваше на моменти.Затова се наложи братята му,под ръководството на баща им,да му дадат урок,след който се върна обратно в редиците на клана Бастард вече помъдбрял. – Той татко обича така да прави.Нали си спомняш какво стори на старият му познайник pobeditell?
- Спомням си,но не разбрах защо забърка и ludetina в твоите приключения,та се наложи да последва твоята съдба?Добре че на нас жените не ни изневеряват главите чак толкова. - изсмя се Меца..-А случая с pobeditell го наблюдавах тихомълком.
Неколцина от присъстващите се спогледаха с недоумение,което накара и AZZAZEL_ да се намеси:
– Какво е станало с него?
- Ами какво,беше се откъснал от своя клан - започна меси. – Бухала ме накара да го поканя да се присъедини към нас,при положение,че старата вражда не е заровена.Той пък взе че прие - засмя се слабият мъж. - Организира присъединяването си към клана,като гордо заяви пред армията си,че вече са част от великите войни на Бастардс.Всички бяхме в тронната зала на лидерът,когато чухме прииждащата кавалерия на pobeditell.Знаеш го какъв е Бухала - не го пусна през портите,а извика вестоносецът и му изпрати няколко писма от сърце,в които спомена всичките роднини,след което го изрита като мръсно коте не само от клана,а и от земя Тринадесета.Ужасна подигравка.И може и да отрича,но го видях да плаче. - самодоволно заключи mesi.Истоията наистина беше гротеска.Като си припомни и Меца се засмя.Погледна Бухала.Той умееше да поставя всеки на място с такава лекота сякаш самият той бе чародей.
- Aleuname,ще извадиш ли хрониките от войните,за да ги прехвърлим набързо? - усмихна се Меца.
– Да.Всичко е тук. - мъжът бръкна в дисагите си.Дълго бе събирал всички писма и пишеше хроники за войните.Изключително доблестен и верен на своите събратя и приятели,той бе допринесъл много за клана Бастард и бе един от най-доверените хора на Човекът дата. – Двадесет и три завършили войни - всичките в наша полза. Половината от тях противниците ни са напускали бойното поле,но най-ярък пример за това са клана ITALIА,които успяват да избягат страхливо в две от войните.Третата не успяха и бяха разгромени. Всъщност когато прегледах хрониките сутринта,преди да тръгна за тазвечерната сбирка,установих че нямаме сериозен противник - всички с които успяхме да влезем във война бяха грозно съсечени.Останалите кланове се разпокъсаха и оставиха сами някой от пълководците да браят имането си. Тях,разбира се не ги сполетя добра съдба. - Aleuname вдигна погледа си към lucifer.След това кимна за да го посочи. - Ето този хубавец унищожи _kiks_ и цялата му армия докато всички войници спяха.Ти самата направи същото с Uruk_Khan.Няма да изреждам точно сега поименно,но останалите живи късметлии,са тези на далечната граница.Единственият който заслужава да споменем като добър войн е Gighen - но и той разбира се падна накрая съсечен от меча на kpuco_kk.Абе,като се замисля,я да спомена няколко ярки образа - TARHAN,besiktas,xxx-men,playrr,LICANTROPO,braveheart,calinoro1,giga_ ... да не забравя и BEN_MEN. - Aleuname вдигна глава.Избърса с ръка потта от челото и една тънка ивица слюнка стичаща се по брадата му.Всички го гледаха слисано. - Абе не ме гледайте,че съм се наплюл бре!И BEN_MEN така се беше зазяпал в писмата на съседа му по земи - mesi,и докато диктувал на писара отговор,в който твърди,че е непобедим,войниците му умрели.Накрая някой откри писмото.Така и не го изпратил навреме. - засмя се гръмко,след което прибра всичко обратно в дисагите. – Бухал,моля те разкажи ти за lo1989.
- Ама разбира се! - изсмя се младият мъж.Очите му блестяха в злодейски отенък. - И той като BEN_MEN обичаше да пише."Велик съм,неуловим съм". Явно бе забравил какво му сториха преди това tupa-lupa и kpuco_kk. След поредното писмо се опита да избяга - точно тогава обявихме поредната война на неговият клан ITALIA и като негов лидер се наложи да поостане още малко.Но нали ме познаваш? - Бухала се разсмя още по-гръмко. - Незнайно кой ... - огледа се невинно.
- Незнайно кой,какво? - усмихна се tupa-lupa. - Уреди му гости от Support и докато Io1989 се правеше на добър домакин,ти подшушна на Меца да изпрати многобройната си армия на партито по случай пристигането на черния магьосник ли? - вдигна бокала с вино. - Ние знаем кой.
– Всъщност да...аз бях,но той задигна милиони жълтици от своя приятел Caesar71. Дори като техен враг не можах да остана безпричастен и ми се наложи да се изправя пред моя стар познайнк Support.Всичко беше прецизно измислено. - замечтаният поглед на Бухала се рееше така,сякаш бе ден.Беше взел решението тази нощ да се оттегли.Заедно с него щеше да се оттегли и Меца,както и други от пълководците в клана.Изморителните години прекарани в битки бяха дали вече своят плод.Земя Тринадесета бе покорена,бе срещнал Меца още в битките през предното лето в земя Деветдесет и пета,и сега щеше да остави своите синове и внуци да управляват.Останало беше само едно недовършено дело - Billyes.Същият бе част от клана Бастардс няколко месеца,през които подмолно се бе вживял в образа на верен приятел.Когато Support стовари своята магия върху великият лидер и клана бе уязвим,Billyes се опита да направи преврат и да го свали от трона.Този опит бе осуетен и когато подлецът видя какво се случва избяга от Бастардс и се присъедини към друг приятелски клан - Spartans,като повлече лъжливо със себе си още един пълководец - Maksimuss_ и това доведе до прекратяване на приятелската спогодба ...
"... – Хайде Меца,извикай генералите си и им нареди да оседлаят конете.Тази нощ Billyes ще бъде разгромен.От там потегляме на изток през Сърнения проход и ще ударим на сутринта и Maksimuss_.Тези мерзавци трябва да си получат заслуженото.Никой не може да прави преврат в Бастардс.Никой не може подмолно да се промъква на нашата трапеза. " - мислите на Бухала се бунтуваха в главата му,а погледа потъмня при спомена. " - Войската на Billyes е унищожена.Войската на Maksimuss_ е унищожена ... " - думите бяха последвани от мечешка прегръдка на радост и удовлетворение. " Войската ми! Златото...хазната...крепостта! Какво за бога се е случило? " - силният крясък на Меца изпълнен с болка,гняв и отчаяние все още кънтеше в ушите му.Дори тази вечер усети безпомощността,която изпита,когато разбра какво се е случило.Докато войската на Меца се прибираше към дома,Billies бе преминал в галоп цялото разстояние до земите й през козите пътеки и се бе възползвал от наивността на дворцовите стражари,които го познаваха като приятел и добродетел.Уви,това беше измамно и отвътре той успя да разсформирова и унищожи всичко,което Меца имаше.
– Ще си платиш. - измърмори тихо под носа си Бухала.
- Какво има? - младата жена се напъна за да може да чуе. – Kакво си говориш самичък? - засмя се.След което бързо посърна,когато видя познатия поглед в очите му.
- Нищо,Меца.Спомням си.Billyes.Ще си плати.Ти ще го накараш.Знам.Това,че избяга няма да го спаси. - разтърка с ръка лицето си,сякаш за да изтрие спомените.
Виното вече бе взело дейно участие във вечерта.Масата се бе разделила на няколко групички и се мереха с историите си.
- Виждаш ли го? - tupa-lupa посочи белега преполовяващ дясната му буза.Открояваше се силно от останалия цвят на кожата и беше явно,че е от сериозна рана.Най-вероятно няколко сантиметра са го спасили от това да се прости с главата си.Дългата му коса беше небрежно събрана в опашка която стигаше до раменете и по всичко личеше че из неговите земи слънцето пече неумолимо и беше позлатило тук-таме кичури. Високият му ръст вдъхваше респект и всички го слушаха внимателно. - calinoro1 ми го остави. - засмя се. – Всъщност реших малко да се погавря и аха да изтърва положението.Когато стоварих армията си в долината където бяха разположени войските му,не се виждаше земята.Имаше толкова много кръв,че на места почвата не успяваше да я поеме.И аз - тряс,тряс - натръшках десет души докато си проправям път към calinoro1,стигайки до него ми се наложи да натръшкам набързо още десетина,когато все пак разчистих пътя той се обърна към мен и започнах да се смея - беше много нисък,набит...може би дебел и имах чувството,че ако си мушне меча в ножницата ще се влачи по земята.Замахна с него,а аз стоях и не мърдах - мамка му,сигурен бях че няма да му стигне за да ме прореже. - ядоса се tupa-lupa. - Подозирам,че е стъпил на някой камък.
– Беше много кървава битка. - намеси се смеейки ward. - и аз оставих спомен на deligado_ след многобройните му набези. - атлетичен и бърз,младият мъж не обичаше много да говори.Когато можеше - действаше без да се напъва много,но опитно.Някой от близкостоящите даже се учудиха,че се разприказва.
- Ей,ward,май ти дойде в множко виното.Какво си се разбърборил толкова,не можеме да си кажем приказката от тебе. - закикокти се stefanis.Беше му много верен приятел от както се помнеше.Заедно бяха участвали в не една и две битки,и дори навремето бяха врагове с ... Човека дата.Сега от враждата нямаше и помен,и заедно се биеха рамо до рамо.
- Големи бабаити бре. - захили се Aleuname и поглади катинарчето украсяващо брадата му.Надпреварата между него и tupa-lupa беше стара и закостеняла.До преди да се съберат в Bastards,tupa-lupa беше войнът с най-колосални размери.След като се присъедини неговият побратим Aleuname,чийто кон изглеждаше като малко жребче под краката му,борбата за надмощие между двамата започна.И явно че не беше приключила защото дори в тази нощ решиха да се надхвърлят. - А ти виждаш ли това тука? - запретна ръкав и под него се откри белег от рамото почти до лакета.- Bahammut за малко да ми отреже ръката.Слава богу с другата се протегнах и го стиснах силно за гушата.Подмокри се и пусна сабята в целта си да се докопа до глътка въздух.Но аз стисках силно,докато не потече кръв от очите му,а кожата му почервеня така сякаш кръвта ще излезе от порите.В този момент оня горе ми помогна да вдигна ранената си ръка и да изтръгна сърцето му с длан. - последваха няколко мига на мълчание.
- Аз съм се бил напил. - силният смях на ward,съпроводен от капчици слюнка които попаднаха върху лицата и чашите на всички около него,наруши тишината.
- Ееееееееее - единодушно се възмутиха всички,след което споделиха смеха му.
– Хей,какво толкова смешно тука си приказвате? - kpuco_kk беше най-младият войн из Тринадесета земя.Неуморен и последователен постигна много успехи на бойното поле и си спечели уважението на всички.Чувството му за хумор беше несравнимо.Сигурно заради това бе така привлечен от групата кикотещи се мъже.
- Разказваме си весели истории.Ти имаш ли да споделиш някоя? - не можа да издържи да не се позаяжда manol_3. Очите му заблестяха и се опита да приглади рошавата си коса.Това,разбира се не стана,но той не разбра и се опита да изглежда сериозно. - Хайде,разкажи за някоя твоя сериозна битка. - разсмя се,а всички останали гледаха със стаен дъх.
- Няма да престанете даже на оня свят. - опита се да се намуси kpuco_kk. - Какво трябваше да направя според вас,конят ми бе повален в битката.С какво да се прибера обратно у дома.Ако не беше това магаре,сигурно щяха да ме убият някъде из вражеските земи. - сключи уж сърдито вежди.Историята беше много цветна,но явно не бе в настроение да я разкаже цялата.Факт е,че магарето го спаси и успя да се оттегли навреме,факт е и,че беше ужасно смешно да се завърне в двореца си на магаре. - Важното е че съм здрав и читав и го показах на Gighen! - Gighen бе негов стар и сериозен враг в съседство,с който имаше доста проблеми,и бе нападнал в една нощ войниците му,докато спяха.Всички мислеха,че без помощ няма да успее да се справи с нахалника,но kpuco_kk отмъсти в зловеща битка,през която Gighen почти не умря. Беше нощ,която всички в клана Bastards помнят и видяха истинските възможности на kpuco_kk,който разкри целия си потенциал.
В другия край на масата,разговорите бяха по-тихи и се въртяха най-вече около смъртта на _kiks_,който разполагаше с огромна армия,но за съжаление беше ужасен стратег и това доведе до кончината на почти цялата му войска и самият него.
- Ето го. - lucifer издърпа от пазвата си кожена връв на която бе завързано изсушеното ухо от скалпа на _kiks_ - Не слушаше,затова го отхапах. - гордо заключи пълководеца. - Но и Cloxs и mesi имат по едно от aslanbaba. - lucifer надигна чашата с вино. - Нека пием за непослушковците!
aslanbaba бе един от големите турски генерали,чиято многобройна армия бе заплаха за доста от членовете на клана Бастардс.Страхът у него обаче надделя.Започна да се отдръпва и по два дена да се барикадира в крепостта си без да си показва носа навън.Загуби представа за врага си и това доведе до неговия крах.По време на поредната двудневна барикада mesi нахлу и съсече армията му.Дни след това aslanbaba реши да потърси отмъщение и отпрати армията си за да разгроми Cloxs.Нищо от информацията му за врага обаче,не беше вярна.Заобиколи от северната стена на главната му крепост и точно там попадна на новопостроените казарми и ограждения,където армията му,начело с него,бе разгромена.Това беше края на aslanbaba.
Всъщност,бе дошъл края на много известни пълководци и лидери на кланове с история,които се мислеха за непобедими - commanders_Tomahawk_,Fenicee,ITALIA,Lasius,SCORPION,BRAVETURK,DEI,C_R_I_P_S ,TURKGUARDS,T_N_T,SARMATIANS,METALLERS,Bizancio - всички те,и много други,вече бяха минало,без да оставят светла следа в историята.В историята на Тринадесета земя остана само Bastards и неговите героични войни.
Нощта преваляше.Огънят отдавна бе загубил силата си и сега по-скоро мъждукаше.beliata774 и confessor отдавна не бяха сред будните,а брат им Blast от време на време ги побутваше в плах опит да ги събуди.В другия край на масата kpuco_kk бе взел думата и гордо разказваше как сам се е справял в битките като велик войн,а останалите полубудни го слушаха...сякаш.ward изглеждаше по-скоро заспал,както и tupa-lupa.Аzzazel и lucifer се бяха присъединили към компанията на войните без меч - DingiDongi,surround,green111 и Al_Bundy и се опитваха да разберат повече за тайните им заклинания и магии с които покровителстваха клана,както и да научат историите за битките им с черният магьосник Support. Aleuname и mesi обсъждаха няколко от слугинчетата,които съпровождаха Buhala и смятаха да се оттеглят скоро заедно с тях,тъй като беше явно,че лидерът им няма нужда в момента от услугите им.Заедно с Меца,бяха се оттеглили до коневръза.
- Спечелихме всичко.Всичко в земя Тринадесета е наше.Неколцината поробени чуждоезични пълководци сега внасят богат данък на клана ни и са лишени от правото да имат армия.Нямаме повече работа тук.Време е. - Buhala погледна жената,която всички познаваха като Човекът дата.За него беше неговата Меца. - Взехме много повече от къс земя. - развърза конете.Подаде юздите на коня,след това погали своя по челото. - Напор.Много хубаво животно. - усмихна се,виждайки погледа с който Меца гледа Напор.Бе му го подарила в знак на отплата по време на битките в Деветдесет и петата земя.Величествената осанка на Бухала стоеше достолепно върху коня.Лидер,който няма как бъде забравен,след като остави след себе си ненадминати постижения.Дори тъмната магия надвиснала над личните му земи,не попречи на жертвоготовния му дух и показа на всички,че е недостижим стратег.Сега бе дошло времето да завещае всичко в ръцете на синовете си и на най-доверения си побратим - mesi,и да се оттегли.Лекото побутване в хълбоците накара конете да тръгнат много бавно и тихо.Никой не усети кога Buhala и Meca напуснаха последната военна сбирка на клана.Огънят бе отстъпил място на луната и сега само тя хвърляше лека светлина върху фигурите на двамата отдалечаващи се,докато тъмнината не ги обгърна и те изчезнаха така,сякаш не са присъствали изобщо.
- Ставай бе,идиоте! - confessor плясна зад врата Blast така силно,че в уплах,започна да си търси меча.
- Оф.Много си глупав.Как може така да ме стряскаш.Спа ти цяла нощ на масата,сега се наспа и дойде да ме тормозиш,май си забравил как те напредаших наскоро? - сключи вежди след което разтърка толкова силно очите си,че аха - да ги извади. - Къде е бащата?Меца? - последва миг мълчание.Даже два. - Ах те.Измъкнали са се за да се венчаят тайно.Все пак си спазиха думата.Лика прилика са си - подли злодеи.Родени са един за друг - усмихна се Blast на себе си.
- Стига сте се мотали.Елате да намерим mesi и Aleuname,че са откраднали слугинчетата,ами и tupa-lupa като гледам го няма. - beliata774 бе събудил отдавна.Изглеждаше свеж.Имаше опит с подобни запои.Помогна на Blast да стане от стола и тримата се пръснаха в различни посоки да търсят липсващите си другари.Слънцето беше напекло вече доволно и бързаха да намерят слугинчетата за да се заемат с кочината,която бяха оставили след тях.Останалата част пълководци от клана вече се бяха оттеглили прилично.Или поне така си мислеха братята.
- Ееее.Какво правиш тука бре доблестни рицарию - размся се Blast,след като почти срита kopraim,опънал се в каруцата на прислугата. - Май си теглил една черта ниско долу? - изпадна в бурен смях,след като напрегна все още размътения си поглед и видя хубаво,разкрилата му се гледка на сладко спящия,полупиян мъж в каруцата. - Ама си истински Бастард!
Слънцето все така неумолимо напичаше.А беше късна есен.Благословени бяха тия земи за клана.Пропити с кръвта на милионни войски,подлост,любов и приятелство.Земята на Бастард!
Ти как ще си избягаш от съдбата?
Ще имаш ли сила да търсиш отплата?
Не искам отговор от теб -
мой враг,...войнико клет.
Зная отговора жалък.
Вече съм те виждал... толкова си малък.  Прииждащата армия на турският лидер YIKICI  
Gighen се опитва да избяга от лапите на kruco_kk Част от наемната армия на Човекът дата
 Човекът дата... 
_Buhala_
  
Aleuname kopraim tupa-lupa
 
mesi kpuco_kk
  
Cloxs lucifer AZZAZEL
  
confessor Blast beliata744
  
ukoi,RUTHLESS,SANATUS,Shamara и Abiff рамо до рамо на бойното поле stefanis ward
   
manol_3 ludetina Al_bundy Омагьосаните земи на Buhala
  
green111 в двубой със Support Маг Support DingiDongi
 
Книгата на чародеите surround
 Напор 
Едно от събранията на клана Бастардс начело с Buhala и Човека дата
|
