СЪРЦЕТО НА ДАРИТЕЛЯ

[Галахад]

СЪРЦЕТО НА ДАРИТЕЛЯ - това дами и господа наистина е най - пълния откъм съдържание медал, от дарителите тръгва успеха на БЪЛГАРСКИЯ ТИМ. Това са хората без които никой не може да спечели световното и купата. Няма да обяснявам сега че играта е много комерсиална. То се знае от всеки, но дарителят прави наистина нещо реално, прави го безкористно, прави го от чисто сърце за да може тимът на Република България да е на върха където му е мястото. Спомнете си миналата година, онова бедно и нарочено отборче, оплюто и дискредитирано как се изправи смело и дръзко и направи това за което беше там. Победи!!! Победи с вашата безвъзмездна подкрепа господа ДАРИТЕЛИ, победи защото стояхте зад отбора и макар и не блестящи, вие сте от този тим, вие сте ПОБЕДИТЕЛИТЕ.
След някой друг ден започва второто световно. Дали ще победим? Нациите са богати и борбата ще е тежка. Но бойците са нахъсани.

[Галахад]

Някога много, много одавна, имало на земята много кралства. Почти всички били богати и уредени, но имало и едно дръзновенно но бедно царство. Случило се така че народите започнали усилено строителство на храмове. Всеки крал искал да построи най - красивата и пищна сграда и по този начин одавна изгубения ВЕНЕЦ НА ЧЕСТА да бъде поставен в неговия храм. Могъщи и богати, гражданите на кралствата започнали да даряват злато и диаманти. От ден на ден кой от кой по прекрасни храмове никнели по земята. Само в бедното и малко кралство не било така. Царицата знаела благосъстоянието на народа си и неговата беднотия, и с горест гледала как в хазната се топят и последните дарения а храмчето било много малко - все още....
Затова тя свикала народа си и произнесла следната реч:
- Войни мой, генерали мой, мой народе, знам състоянието ви и затова не ви заповядвам а ви казвам.
- Нека всеки дари колкото може но от сърце да е, за да имаме и ние някакъв храм и за да не гасне надеждата в очите ни.
Блеснали очите на хората, вдовици продавали имота си, сираци работели по строежа, мало и голямо помагали - кой с каквото може.
Разбира се, храмът на бедното царство не можел да се мери с пищността и блясъка на другите храмове, но за сметка на това притежавал нещо което липсвало при другите, а именно - той светел, светел с вътрешната сила на народа си, светел с неизказан блясък от силната вяра на хората и безкористните дарители.

Реейки се в небето, безплътния носител на ВЕНЕЦА НА ЧЕСТА съзрял на земята ярка и неземна светлина.Само тя блестяла в мрака на ноща. Като с магнит привличала носителят, и той се понесъл към нея, слизайки все по надолу и надолу. Най - накрая стигнал до малкото и схлупено храмче от което бликала светлината, усмихнал се и с облекчение извикал:
- Моята мисия на носител на ВЕНЕЦА приключи, намери се достоен народ за короната. Подет от вятъра, могъщия му глас премина през цялата земя и всички кралства и народи преломили гръб пред жертвоготовноста на бедния народ и неговите дарители, а имената им останали в историята изписани със златни букви.