Ziezi ex quo Vulgares („Зиези, от когото са българите“)

[gogata2013]

требе си поговорите с Андрей Пантев за тези неща 

[Галахад]

Хайде малко снимков материал за балканските войни и ПСВ.


Комендантското управление в град Алексинац (Сърбия) с българския комендант поручик Иванов и австро-унгарският майор Josef Kesserü, Алексинац 1916


Цар Фердинанд разговаря с Кайзер Вилхелм II, Ниш, 5 януари 1916 г.



Командващият III-та пехотна балканска дивизия генерал-майор Иван Сарафов докладва на командващия Втора армия генерал Васил Кутинчев обстановката и направените от него за този ден разпореждания, наблюдателен пункт на III-та пех. балканска дивизия на позицията при село Бараково, юли 1913 г.



Пощенска картичка, показваща момент от обявяването на Балканската война - Цар Фердинанд с генералите Никола Иванов (в ляво) и Михаил Савов (дясно) край Белица, пред ген. Иванов е граф Робер дьо Бурбулон, октомври 1912 г. - имената са дописани от генерал Васил Кутинчев



Пощенска картичка, издадена по повод началото на Балканската война с манифеста за обявяването на войната и портретите на Цар Фердинанд и генералитета, 1912 г.


Портрет на генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен (August von Mackensen), главнокомандващ германските, австро-унгарските и българските дивизии в Сърбия, подарен на генерал Васил Кутинчев в Ниш на 5 януари 1916 г.


Генерал Васил Кутинчев, командващ Първа българска армия в Балканската война и Втора българска армия в Междусъюзническата война (втора балканска), портрет от май 1915 г.


Щабен автомобил Мерцедес на тръгване от щаба на 3-та бригада при 11 пехотна Македонска дивизия, в автомобила е генерал Калин Найденов, военен министър, прави са бригаден командир полковник Наумов, командирът на 21 артилерийски полк п-к Александров и др., октомври 1917 г.

[Галахад]

Офицери от 12-ти пехотен Балкански полк, Южния фронт, 1917 г.


Генерал-майор Владимир Вазов, командващ 9-та пехотна Плевенска дивизия при позициите край Дойран, около 1918 г.


Офицери от 12-ти пехотен Балкански полк край поразено оръдие, Южния фронт, 1917 г.


Кавалерията заминава за фронта по улица “Оборище” на пресечката с улица “Васил Априлов”, София 1912 г.


Строева подготовка и организация на доброволците след обявяването на Балканската война, София 1912 г.


Заупокойна служба за загиналите бойни другари, отслужена след превземането на град Кешан (Keşan), ноември 1912 г.


Войници и население играят хоро на площада след превземането на град Кешан (Keşan) от българскита войска, ноември 1912 г.

[Галахад]

Битката при Булаир на брега на Мраморно море, позициите на българската войска, която отблъсква настъпващите от морето турски части, февруари 1913 г.


Българските войници, достигнали брега на Бяло море се радват на рядката възможност за почивка, 1912 г.




Офицери и подофицери от 28 пехотен Стремски полк, заснети по време на войната 1912-13, неизвестно къде


Входът на форт от системата на одринските укрепления, превзет от българската войска и използван за подслоняването на бежанци и оръжеен склад, 7 юни 1913 г.


енерал Панталей Киселов оглежда трофейния руски брониран автомобил Остин II - “Скобелев”, пленен в бой на 17 ноември 1916 г. на добруджанския фронт



Българската войска на щурм през Беласица, октомври 1912 г.

[Галахад]

Портрет на летец Коста Драндаревски от 1-во аеропланно отделение, летище Белица 1917 г.


Знаменосец със знамето на 10 Прилепска дружина на Македоно-Одринското опълчение от Балканската война позира с изваден нож - тесак, датирана 14 август 1913 г.


Товарене на керван от камили от обоза на българската войска, Чорлу край Истанбул, декември 1912 г.


Портрет на проф. Димитър Йоцов - дипломат, историк, политик, консул на България в Милано (Италия), и съпругата му Райна Вълнарова. По време на работата му там той издейства помощи от Италия за българските ранени войници през Балканската война, за което е награден с Дружествен кръст. Димитър Йоцов е бил личен сътрудник на Екзарх Йосиф, депутат в Петото Велико народно събрание, бил е на дипломатическа служба в Гърция и Германия, по-късно е преподавател във Военното училище и Военната академия в София. Снимката е правена в Милано около 1915 г.


Въздушна снимка на аеродрума в село Божурище по време на полагането на основния камък от строежа на аеропланния арсенал, юни 1917 г.


Фронтова снимка с надпис: “Изглед от Славната река Черна”, юли 1918 г.


Конен отряд и лодка с моряци, вероятно на брега на река Марица в близост до Одрин, 1912 г.


Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора армия и неговият генерален щаб с началник генерал Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г.

[Галахад]

Триумфалното влизане на царската гвардия в Одрин - ариергардът на българската войска навлиза в града след завземането му на 26 март 1913 г.


Придвижването към Одрин на 6-а батарея на 8-и нескорострелен артилерийски полк към 8-а тунджанска дивизия с командир Владимир Заимов (в центъра на кон), ноември 1912 г.


Каретата на сръбския крал Петър I, пленена от 29-ти пехотен Ямболски полк след боевете при Призрен, средата на ноември 1915 г


Позиции и лагер на българската войска на стратегическа височина край Чаталджа, ноември 1912 г.


Портрет на кандидат подофицер с два ордена “За храброст”, родом от село Две могили, завърнал се от Америка (САЩ) за да воюва като доброволец, 1917 г.


Генерал Вичо Диков (2 ноември 1861 — 5 май 1928) , командир на 7-ми пехотен преславски полк в Сръбско-българската война (1885 г.), началник на Щаба на армията (1907 г.), командващ 4-та армия в Междусъюзническата война 1913 г.

[Галахад]

Наблюдател в укритие на Южния фронт, 1917 г.


Офицери и войници от 25-ти пехотен полк в село Мезграя (Сърбия) на път за Лесковац, дни преди превземането на града, на знамето се чете надпис “Пеша дружина”, Сърбия 23 октомври 1915 г.


Полковник (бъдещ генерал) Димитър Русчев (1866-1936) командир на 2-ри артилерийски скорострелен полк, пред палатката си в село Инджекьой, до Чаталджа, май 1913 г.


Началникът на щаба на действащата армия генерал Иван Луков (в левия автомобил в средата) с два щабни автомобила Мерцедес, български и германски офицери, неизвестно къде, вероятно около 1917 г.


Български пилот, облечен с летателна куртка пред своята палатка, вероятно Южния фронт


Старата сграда на Централна гара в София, началото на ХХ век


Плененият Шукри паша, началникът на тайния кабинет Страшимир Добрович, Цар Фердинанд, генерал майор Петър Марков - флигел-адютант на Н.В.Царя, и младият княз Кирил, София, дворецът Врана 1913 г.


Българската пехота прекосява река Брегалница, лятото на 1913 г


Пленени сръбски войници под конвой по улиците на София, 1913 г.


Новобранци от родопското село Дедево празнуват службата на чаша бира, 1914 г.

[Галахад]

http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa

Ето едно наистина интересно и любопитно изследване!
Работата става хептем заплетена или напротив - много се изяснява и опростява.
 Явно и дефакто генетичните маркери показват, че сме се заселили по тези земи преди повече от 7000 години!!! Което ни прави един от първите народи поселили се на европейския континент и по-точно Балканите... Къде отива историята с нейната 681-ва?? Време е да потърсим сметка за изкривената ни и изфалшифицирана история!

[jekasus]

Къде отива историята с нейната 681-ва?? Време е да потърсим сметка за изкривената ни и изфалшифицирана история!

Къде отива, към истината идва един малък народ с коне, остави името си и е бил асимилиран от местните най вече Борис  окълца основата на прабългарите при покръстването.
Иначе статията е наистина е хубава, поне спокойно си признават, че прабългари са част от хуните.

[Галахад]

Анастасий Библиотекар (810-879) съобщава, че след разделянето на Римската Империя през 364 г. по времето на Валент и Валентиан „Българите нападнали и завзели всички земи около Дунава“ Трябва да се знае, че Анастасий Библиотекар в книгата си Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. Lat. 128, col.1393 f пояснява събитието с любопитната подробност, че: „ ...Quia Bulgares, qui jure gentili sibi patriam subjugantes“ т.е Българите обединили (по превода на Г. Ценов, но действителната дума е подчинили, т.е завзели са си го на сила, върнали са си го с война) своето отечество съгласно родственото (бащиното) им право.
стр.699 http://www.scribd.com/doc/37752678/1...-Tomus-CXXVIII

Какво точно представлява това РОДСТВЕНО ПРАВО, става ясно от писмото на
Папа Инокентий III до унгарския крал Емерих.
(Прилагам целия документ, защото е интересен сам по себе си) :

„Макар да ни пишеш, че ако да е завзел и държи сега една част от твоето кралство и друга част от царството на друг, гореспоменатият Йоаниций (Калоян) не е законен господар на никоя земя, поради което се учудваш, че сме предложили да коронясаме, без да се допитаме до тебе, така внезапно за цар толкова открития ти враг, това за да говорим, без да спорим, донякъде все пак не е така, тъй като ти знаеш напълно истината по това. Наистина от старо време в България последователно мнозина царе са били коронясвани от апостолическата власт, като Петър и Самуил и някои други след тях. Наистина и поради проповедта на свещенопаметния наш предшественик папа Николай, царят на българите, на чиито допитвания той твърде често отговарял, заслужил да бъде покръстен с цялото поверено нему царство. Но най-после, понеже гърците излязоха по-силни, българите загубиха царското достойнство, дори бяха заставени да робуват под тежко константинополско иго, докато напоследък, двама братя, сиреч Петър и Йоаниций, произхождащи от рода на предишните царе, започнаха не толкова да завземат, колкото да възвръщат земята на своите бащи, така че в един ден спечелиха чудна победа над големи владетели и безбройни народи. Ние не отричаме прочее, че те може да са нахлули насилствено в някоя част от страната, но ние положително твърдим, че те са възвърнали най-голямата част от страната по БАЩИНО право."

Съшият този Инокентий пише друго писмо адресирано този път към самия Калоян в края на 1199 г., в което се казва :

До благородния мъж Йоаниций

„......... А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по НАСЛЕДСТВЕНО право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници..........“

Оказва се, че няма какво да оспорваме наследственото, родственото, бащиното право , а то се затвърждава и от другата дума PATRIA – родина, отечество, което някои насила се опитват да преведат като земя, страна, защото това сведение на Библиотекар обърква твърде много сметки. Та какво се е случило по времето на Валент и Валентиан? Българите чисто и просто се завръщат с меч в родината си, подчиняват отново земите си ПО БАЩИНО ПРАВО и ги обединяват. Става дума за една огромна територия, позната ни и от други източници като ТИДЕ- Тракия, Илирия, Дардания, Македония и двата Епира... между Черно, Бяло, Адриатическо море и почти до Австрия и Унгария! Йордан, който живее по-малко от 2 века след описаните събития, казва на Равенския космограф: В Долна Мизия, Тракия или Македония само българи живеят- 'Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus, а самият той записва: "Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt". Getica V, 37)! Йоан Антиохийски пък пише, че около 480 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи с “тъй наречените българи”, които живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие. Тези българи живеят и в Македония - защото Зенон в случая се обръща към Сабиниян Велики, воеводата на Едеса (Воден), столицата на старите македонци, познат още и като БЪЛГАРСКИЯТ воевода. Придворният историк на готския крал Теодорих епископ Енодий Тицийски (съвремнник на събитията!!!- той е живял през втората пол. на 5 век и нач. на 6 век), пише, че в 504 г. Гърция (Романия) започнала война със СВОИТЕ българи, защото искала да ги подведе под опекунство!А Димитър Хоматиан в "Кратко житие на св. Кл. Охридски" разказва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич*ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." И това далеч не са всички сведения, които се припокриват в гояма степен като информация. Някак си не остана място за славянски морета и океани при толкоз много българи, не мислите ли?
И тук се пита голямата питанка- ако са били толкова много, (за „многото българи“ и „българите, колкото пясъка“ разказват както епиграфски паметници, така и ранносредновековни автори), къде им се изпари ПРАбългарският език?! И КАКВИ СА БИЛИ ТИЯ БЪЛГАРИ, ЧЕ ДА ИМАТ РОДСТВЕНО ПРАВО НАД ИЗКОННО ТРАКИЙСКИ ЗЕМИ??

П.П А за това, че именно БЪЛГАРИТЕ са имали вземане- даване с императорите Валент и Валентиан свидетелства и наш Паисий: „Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя ..., затова цар Валент тръгнал с войска против тях, но по Божия воля българите и готите победили Валента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил ... в един плевник. Те запалили плевника, там цар Валент изгорял ...“

Ето какво пишат и създателите на панславизма. Статията е показателна!


http://www.kominarod.ru/gazeta/papers/paper_822.html

"...Наконец, это – алфавит церковнославянских – то есть болгарских – книг, это болгарский алфавит, а вовсе не свой русский, белорусский или украинский...."

[Галахад]

Имало земетресение в Турция Югославия Гърция Румъния а при нас не. Отишли съседите при господ и го молят да има едно земетресение и в България
- Стига Господи при нас - рекли те
- Добре казал Господ...
И след година пак земетресение в Турция Гърция Югославия и Румъния ...
- Какво стана господи ? Нали ни обеща ? ....
Господ погледнал в една книга и се плеснал по челото :
- Оууу Аз съм гледал стара българска карта...

Има пробиви вече и истината ще лъсне! Ето едно английско видео, което е доста интересно!

http://www.youtube.com/watch?v=2oUwgGLiz0c&feature=player_embedded#

[Галахад]

Ето една статия:


1.Коя е Византия?
Византия се основава от Константин Велики,тракиец-родом от Ниш през 330г.,който е римски император, провъзгласен за август от войските си през 306 година, управлявал Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император. През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион(малко градче на Босфора) в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин) . В традиционната историческа литература за вододел между историята на античната Римска империя и историята на нейната средновековна метаморфоза Византия, често се избира 330 г. (обявяванете на Константинопол за новата столица на Римската империя), по-рядко 395 г. (разделянето на империята между синовете на Теодосий), най-често 476 г. (абдикацията на Ромул Августул от престола на Западната Римска империя), понякога 565 г. (края на управлението на Юстиниан) или дори още по-късна дата - 641 г. (смъртта на Ираклий).
Историята на Византия условно може да се раздели на три периода: първият - наричан романоезичен, латински или ранновизантийски от ІV до VІІ в., при който официален език на държавата е латинският език, а част от императорите произхождат от романизираното балканско трако-илирийско население; вторият - класически, гръцки или средновизантийски период, който започва през VІІ век и трае до 1204 г.; а третият - късновизантийския период, който трае от 1261 г. до 1453 г.
От 610 г. нататък се наблюдава издигането на императори произхождащи главно от елинизираното население на империята; в частност Мала Азия, Сирия и Армения. През втория и третия период, официален език на държавата е гръцкият език. Част от "реформирането" на империята е нововъведението на император Ираклий, който през 629 г. заменя своята латинска титла Augustus с гръцката титла Βασιλεύς (вазилевс )
Византия, както във възприятията на собствените си поданици, така и дефакто, е автентичната средновековна гръкоезична Римска империя, естествено продължение на античната латиноезична римска държава! Византийците наричат себе си ромеи (ρωμαίοι), т.е. - римляни, държавата в която живеят – Ромейска империя (Ρωμαϊκή Αυτοκρατορία) т.е. Римска империя, а също така Царство на римляните (Βασιλεία τῶν Ρωμαίων). За съвременниците империята била известна просто като Романия (Ρωμανία, Romania). Новата християнска столица Константинопол дори до средата на V в. също бил по-известен като "Нов Рим" (Nova Roma, Νέα Ρώμη). Самото наименование Византия е неологизъм, произлизащ от старото име на Константинопол: Византион (Βυζάντιον). През Средновековието името Византион и негови производни почти не се използват, освен в много редки случаи, стилизирани от някой хронист в империята. Изразът "византийски" ("византийска") в съвременния му смисъл се среща за първи път у Йероним Волф през 1557 г. и става традиционен за историческата литература.
Като всяка империя и в състава на Византийската империя влизат много народи и етноси като:българи,сирийци,арменци,грузинци и голяма част от тракийските племена (дардани, илири, одриси, мизи, пелазги, пеонци и т.н. )
Това, че в състава на Византийската империя влизат и българите можем да прочетем дори в съчинението за готските игри съставено от самия Константин Велики или по негова поръчка се описват коледните приеми и празненства на ромейския двор и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват българите, сините (вандали/венети), зелените (гърци) и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки. Всички се явяват в национално облекло. Българите са посочени сред местните народи.

2.Коя е България?
В състава на Българската държава влизат основно тракийски племена: мизи, гети, даки, илири, беси, пеонци, мирмидонци. Ще цитирам някои стари хронисти писали за българите:
Йоан Цеца - „Хилиади” (11 век):
“А пеонците са българи. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях.
Йоан Екзарх, 9 век – „Шестоднев”: "Тесалийските мирмидонци на Ахил са българи."
Византийският хронист Йоан Малала: ”И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.”
Йоан Цеца “А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,от река Аксиос, сиреч от известната Вардар, Хроми и Еном стояха начело на всички мизи."
Българите са посочени сред местните народи.
На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), който живее 3 века преди Аспарух е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Цезарийски (270-330), наричан "баща на църковната история". Запазена е в препис от 12 в.
На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името "bulgare"
И следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят". ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus) Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан- готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис.
Видният римски църковен писател от 9 век Анастасий Библиотекар съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г., "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Той пояснява, че "българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания".
Византийският император от 10 век Константин Багренородни пише за събитията при преместването на имперската столица в тракийския град Бизантин от Константин Велики:
„Императорът Константин, ...поради нападенията на българите направил от Тракия особена тема /област/ (за защита на Цариград)“.
Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за излизане от ситуацията, дал на Тракия автономия.
Самият Цар Калоян заявява, че ние сме наследници на Троя:
Според анонимни автори от средновековието, когато представителите на Ватикана дошли да сключат унията с цар Калоян, в разговорите с нашите първенци, те заговорили в поучителен стил за минали велики народи и за това че, Рим е произлязъл от тях, а видиш ли Българите са все още един млад и още недорасъл народ. Те споменали за Троя и водената война, след която от жителите бегълци по-късно се е съградил Рим. На тези думи Калоян се засмял и отвърнал:
,,Че кой по добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди”
Думите "трак, траки" на древногръцки означават "див, суров човек" - синоним на по-късното "варварин".На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини".
Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю, отбеляза точно и ясно в книгата си: “Археология и език”, че тракийският не се е различавал много от езика, говорен днес в България.
Английският е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%.

3. Защо са воювали ?
Разбрахме, че в състава на Византийската империя(на Балканския п-ов и Мала Азия) има много тракийски племена, а Българската държава е основно траки. Каква е била причината за войните:
Християнизирането на балканите започва още в I в. от н.е. с мисионерската дейност на апостол Павел в Македония и Тракия и първите църкви основани от него във Филипополис /Пловдив/ и Кабиле /Ямбол/. До IV в. митраизма и орфизма постепенно губят позиции пред утвърждаващото се християнство. Още от времето на Константин Велики в политическите борби във Византия се намесва и гръцката християнска църква. Част от тях са и църковни борби между гърци и българи в Източната империя, а те оказват влияние и на "църковните събори". Резултатът са заплетените "църковни спорове и войни". За съвременника те са неразбираеми, а причината е, че са резултат най-вече от политически интриги, а не от верски различия.
Още на Първия събор (Никейския) истинският въпрос, който го събира - как да се организират християнските църкви, за да действат по-добре - изобщо е изместен от дневния ред. Вместо това са измислени разни безпредметни спорове, а целта им е прозрачна - да се елиминират противниците на една върхушка, която узурпира правото да ръководи съдбите и дейността на християните.
КАК БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПОЛУЧАВА НЕЗАВИСИМОСТ ПРЕЗ 6 ВЕК
На 18-ти май 535 г. ,в желанието си да смири българите в Илирия и спаси Империята като примири религиозните противоречия император Юстниан /тръкиец по произход/ първи издава своята единадесета новела (закон), с която създава независима българска Архиепископия наречена Първа Юстиниана.- по името на града Юстиниана Прима, където е седалището й. Неин пряк приемник е ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ, която управлява църковно илирийските българи чак до 18 век, когато е закрита от султана под фанариотски натиск. : В своята 131 новела /закон/ император Юстиниан разпорежда , че Владиците на провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Превала, Дардания, Горна Мизия и Панония, да се ръкополагат от Архиепископа на Първа Юстиниана,а той да се ръкополага от собствения си синод и в подчинените си провинции да заема ранга на апостолския римски трон Той собственоръчноще бъде посветен от неговият съвет, и в подчинените си провинции в съгласие с предписанията на най- свещеният папа VIGILIUS да заема ранга на апостолския римски трон.
Градът бил построен от Юстиниан до родното му място - "укреплено селище, укрепление" (градче?) на име Ведряна. "Той е седалище на илирийския архиерей." - разказват Прокопий и Агатий. Никифор Грегорас пише, че Юстиниан отличил столицата на българския княз с архиепископия, затова архиепископията Първа Юстиниана била наречена българска архиепископия. Nic. Gregoras, Bonnae vol. 1, 26-27.
Това е един от центровете, където нашите "еретици" са поддръжали духовната и културната традиция на античността. По-късно гърците ги наричат "павликяни" и "богомили" и разправят, че учението им дошло от изток, а не е запазено от първите векове на християнството и от апостолите. А за Запада това е "българска ерес" и срещу нейните последователи Римската църква организира през 13 век най-кървавите кръстоносни походи в историята - превърнали в прах и пепел процъвтяващи градове на катарите /богомилите/ в Южна Франция.
Шести Вселенски събор (680-681г.сл. Хр.) - Вселенски събор, свикан в Константинопол по повод появилата се монотелитска ерес (монотелитите признавали в Спасителя само една воля). Съборът формулира православното учение за двете воли в Иисус Христос. Шести вселенски събор (Трети Константинополски събор).
2.Йоан Зонара в книгата EPITOME HISTORIARUM нарича Шестия Вселенски събор SYNODVS CONTRA MONOTHELITAS BVLGARI-Синод(Сесия) срещу Българите Минотелити.
,,Το δε των Βουλγαρων εθνοσ εισ τασ Ρωμαικασ χωρασ τασ περαν του Ιστρου γενομενον ταυταισ ακρατωσ ελυμαινετο."-,,Те Българите бяха етнос(народ) от Ромейската държава,натам от Дунав,и от началото на своето раждане(съществуване) "МЪРСЯХА ".
Та какво следва...........
Шестия Вселенски събор е свикан поради войната с Монотелите Българи,част от Ромейската държава,които със своята религия са ,,мърсяли" тази държава.
Войната не е била с някави чергари езичници идващи от степите а с Християнска България част от ИРИ,тоест тази война е била политическа, религиозна и война може би между федерати.
В словото си на 9.VIII.681 г. пред VI Вселенски събор презвитер Константин Апамейски подчертава, че византийците са претърпели поражение не от някакво племе, а във "войната с България.
„ Дойдох при вашият свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля нито тия, които изповядват две воли.”
През всички времена българската църква е независима и няма нищо общо с Цариградския патриарх и римския папа въпреки силното желание на гръцкото духовенство да я приведе под свое управление. Старият Символ на вярата на българската църква се различава и от гръцкия и от латинския. Става дума за формални различия във формален текст, които не касаят вярата на християните, а касаят само религиозната бюрокрация. Те не правят християните от изток и от запад различни по вяра, а удостоверяват принадлежност към определена официална религиозна партия. В България в редки периоди е имало гръцки свещеници - най-вече в кратък период след разделянето на Римската империя, през времето на визайнтийското владичество - и след това едва през 18-19 в
През 864-865 г. Борис I отчасти успява да осъществи своята мечта за обединение на християнската църква с „покръстването” на Мизия (Дунавска България). Всъщност това не е било покръстване на вече християнското население,а просто приемане на православната константинополска религия като официална. Не така обаче стоят нещата с Македония и Илирия – Първа Юстинияна, която остава самостоятелна. Това е и причината за Цариградския вселенски събор през 869-870 г. на който Рим и константинопол си поделят останалата независима архиепископия според политическите граници на двете империи. Цариград и Рим разкъсват и си поделят земите на българската църква според политическите граници на двете римски империи. Цариградската църква - чиято власт на Балканите дотогава стига до околностите на Цариград и гръцките църкви по брега на Бяло и Черно море - получава права да разшири властта си на Западния Балканския полуостров. А Римският папа - чийто диоцез отначало свършва до Равена и лангобардите в Северна Италия - получава права да разшири властта си над българската църква в Панония - защото тя някога време е принадлежала към Западната империя.
Дори и във времето на византийското робство - имп. Василий ІІ Българоубиец потвърждава с указ независимостта на българската църква -Охридска архиепископия. Днес се казва, че тя е създадена от имп. Василий. Но всъщност той само урежда правата й юридически и ги препотвърждава - в границите на диоцеза на Първа Юстиниана (старата българска официална църква). В неговия указ се подчертава, че границите и самоуправлението й се запазват "според така добре определеното от царувалите преди нас" - т.е. от Юстиниан Велики. Василий ІІ препотвърждава, че Цариградската патриаршия няма права да ръкополага в България, нито има други права над българската църква. Заповедта си е заповед и никой не я оспорва, но гръцките духовници намират хитър начин да унищожават българските книги. След 1020 г. в Българската Охридска архиепископия: имало е селекционер, знаещ кое да се унищожи! И той е известен от памтивека - изчезва онова, което е материална ценност. Без съмнение скъпият материал за писане - ПЕРГАМЕНТЪТ е още по-скъп като качество в царската и патриаршеската библиотека. Щом църквата в Преслав по онова време е наречена “Златна” - колко ли златни са били споменатите тук кодекси, включително и богослужебните книги на старобългарски: от най-избрани кожи, преработени от най-опитни майстори, със златни, а не с пиринчени закопчалки.
Кой и защо е унищожавал българските текстове през XI и XII в.? Изследователят ст.н.с. Трендафил Кръстанов се вгледа в гръцките палимпсести във Ватиканската библиотека в Рим (Ватикански гръцки кодекс) и разчете първоначално старобългарско изборно евангелие от X в. на кирилица - засега най-старото българско евангелие! (Палимпсест - книга върху пергамент, написана след измиването на първоначалния текст). Механизмът на унищожаване е документиран безспорно. На новите гръцки свещенослужители в новоучредената от Василий II, при завладяването на България, Българска Охридска архиепископия им е трябвал материал за писане. Те вземат завареното българско евангелие - измиват го, почистват “несресания български език” (изразът е взет от Теoфилакт) и написват същата книга вече на гръцки, за да не извършват повече богослужение на български в българските църкви.
България изчезва от политическата карта на Европа и остава под византийско владичество до 1185 г., когато братята Асен и Петър поставят началото на мощно движение за възстановяване на българската държавност.
През времето гърците са унищожавали български текстове, само защото са написани на кирилица или глаголица - дори без значение на съдържанието.
Гръцките фанариоти през XVIII—XIX в. съзнателно унищожават българските ръкописи в стремежа си да заличат всеки спомен от българската книжовна слава.
За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.

4. В заключение.
За двете най-големи държави на Балканския полуостров – Византия и България, съставени основно от траките, „народ, който е втори по численост след индийците” според Херодот, изповядващи една и съща религия – християнството, водили много и дълги църковно-политически войни, бихме ли казали че са водили „граждански войни на Балканите” ?

[Галахад]

Десетки видни наши историци се изредиха и ни учеха какви сме били ние и народът ни. То не бяхме турци, то не бяхме индонезийци, то не бяхме фини и чуди, унгарци, монголи, хотентоти и занзибарци, то не бяха карти с ареала на българското племе, опиращо само до Стара планина на юг. Това са хипотези, които не знам на какво почиват, на какви сведения и археологически артефакти, защото това са предположения с огромни пробойни и липси на фактологичен материал. Хипотези, писани не заради науката и истината а заради геополитическата обстановка в угода на едни или други велики сили и интереси. Защо. Защото древните автори, съвременници на събитията описвани от тях, много от тях ерудити и капацитети за времето си, достойни за доверие, са писали едно за българите а нашите "историци" пишат друго. Дошли сме били от Азия. Вярвали сме в Тангра. Това за Тангра незнам.  Нека някой ми покаже и един, дори само един надпис дето присъства името ТАНГРА. Поне един. Има в Азия бог Тенгри но бог Тангра няма. Дали българите са били тангристи незнам но четейки изворите оставам с впечатление че Източната Римска Империя воюва с християни "Византия - такава империя никога не е имало, тя е плод и измислица на историците", макар и те да са обявени за ариани. Много интересен е също въпросът - КАКВО ТОЧНО ПОКРЪСТВА КНЯЗ БОРИС. По нататък ще дам интересни извори с въпроса - нашите историци не са ли ги чели и с другия въпрос - на какво учат децата ни в часовете по история.

Едно обаче е ясно - няма как и никога не е било възможно един "мръсен и новопоявил се народ" , една ордичка от десет хиляди бойци да пребие огромната елитна армия на Източната Римска Империя, която току що е смазала арабите пред Константинопол и е на зенита на моща си. Съгласете се че това твърдение на тюрколозите ни е доооста, хмм, неумно.

[Jimmy_the_Hand]

http://perniknews.com/news/read/b-lgarskite-d-rzhavi-predi-681g-do-2137g-pr-hr?fb_action_ids=10201641295174794&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map={%2210201641295174794%22%3A394068124052260}&action_type_map={%2210201641295174794%22%3A%22og.likes%22}&action_ref_map

[Галахад]

Внимание: в тази тема никой не е писал от 120 дни. Може би е по-добре да започнете нова тема. Преценете сам/a/.


Гост   01:09:53   Принтира тема "Ziezi ex quo Vulgares („Зиези, от когото са българите“)".

Явно е добре издържана тема и все служи за нещо!