Книги и Поезия 2

[viki4]

Артър Хейли "Банкери"

"Това, което затворът не прави и никога не би могъл да направи...е да помогне на някого да стане по-добър член на обществото. Колкото и малко да остане в затвора, човек би могъл само да деградира и да стане по-лош, омразата му към "системата " се засилва, а вероятността да се превърне в в полезен, подчиняващ се на законите гражданин бива сведена до минимум. Колкото по-голяма е присъдата му, толкова по-малки са възможностите за моралното му спасение"...

[Oton]

Пещера.

Гръм. Влизат Трите вещици.

ПЪРВА ВЕЩИЦА
Трижди котка измяука!

ВТОРА ВЕЩИЦА
Трижди таралеж изписка!

ТРЕТА ВЕЩИЦА
Моят Харпир вика: „Почвай!“

ПЪРВА ВЕЩИЦА
Хайде, бърже кръг сторете,
мърши всякакви хвърлете
да се смесят във котела:
първо жаба мекотела
тридесет и един ден
в сън под камъка студен
своята пъпчива гнус
пълнила с отровна слуз!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ
Плам, пламти! Котел, бълбукай!
Адска смес, мехури пукай!

ВТОРА ВЕЩИЦА
Рибица от блатен смок,
остро жило на слепок,
мъх от прилеп, клюн на сова,
от усойница отрова,
кълка на дъждовник гаден,
пух от бухал кръвожаден,
рог на охлюв, кост на пес,
в общото вариво влез!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ
Плам, пламти! Котел, бълбукай!
Адска смес, мехури пукай!

ТРЕТА ВЕЩИЦА
Змейска люспа, вълчи зъб,
пръча жлъчка, свински пъп,
пуздра от търбух акулов,
недосмлял човешки улов,
мумия от дърта врачка,
тисов корен, куча жвачка,
бран по тъмно бучиниш,
от евреин косъм риж,
турски нос, татарска устна;
и — на таз магия гнусна
сокът за да стане гъст —
тигрови черва и пръст
на детенце, в трап родено
и от майка удушено!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ
Плам, пламти! Котел, бълбукай!
Адска смес, мехури пукай!

ВТОРА ВЕЩИЦА
Охлади я с кръв шебешка —
щом срази, да е без грешка!

Влиза Хеката.

ХЕКАТА
Добре! Готови сте навреме
и всяка своя дял ще вземе.
Сега на феите игрите
наподобете вие трите
и всеки чар, в таз гозба смесен,
доомагьосайте със песен!

Музика и песен: „Черни духове“, и т.н.

Хеката излиза.

ВТОРА ВЕЩИЦА
Чувствам, палци ме сърбят —
значи, злото е на път!
Гост на праг —
ключалко: щрак!

"Макбет", Уилям Шекспир, Четвърто действие, Първа сцена

[Groznii]

"Няма трудност,която любовта да не преодолее.Няма болест,която любовта да не излекува.Няма врата,която любовта да не отвори.Няма бездна ,над която любовта да не може да прехвърли мост.Няма стена,която любовта да не може да събори.Няма грях,която любовта да не прости.Колкото и големи да са трудностите,колкото и безнадежден да е хоризонтът,колкото и непоправими да са грешките-Любовта ще победи!
Ако можете истински да обичате,ще сте най-щастливи и силни на света."

Емет Фокс(от книгите на Луиз Хей)

[viki4]

„Здрач“ - Стефани Майър

" -И така лъвът се ВЛЮБИЛ в агнето-прошепна той.Извърнах глава,за да скрия очите си, изпълнена с възторг от думите му.
-Какво глупаво АГНЕ-въздъхнах.
-Какъв извратен,мазохистичен ЛЪВ - в продължение на една дълга минута се взираше в сенчестата гора и се зачудих къде ли са го отвели мислите му."

[Kilgor_]

На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път сбъркал бях в мрачината.[1]
Тъй буен, див и гъст бе тоя лес,
че спомня ли го, цял ме мраз побива:
при грозний страх, с кой пълни ме до днес,
смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива....

"АД" , Данте Алигиери, Песен първа

[viki4]

Из прозренията на съседа Ставри - Ваньо Вълчев

..."Какво е човекът? Парченце сапун! Един те вземе да си измие мръсните ръце с тебе. Друг те употреби за пране на нечиста съвест. Трети изпира с теб кирливите си ризи. Всички те ползват - нали си сапун! Ама докато те ползват, а ти само се пениш, току виж от тебе останало само една люспа! Че и тя накрая изчезва - язък дето си се пенил!"....

....................................

Е. Бурнаски

Бъди такъв, какъвто си -
... смирен, набожен и безбожен!
Целувай устни и коси,
и хладния резец на ножа!

Целувай хубави очи
и мигли с влага оросени!
Дори животът да горчи,
бъди живот! Бъди вселена!

Тъгувай, радвай се, греши!
И грешките си не отричай!
Със зъби чашите троши,
но трезвен - този свят обичай!

Обичай всеки земен глас
и всяко слънчево начало!
Спасявай верния Пегас
от думи, хвърлени на халост!

И ако в капка твоя кръв
една омраза се огледа,
ти никога не удряй пръв,
но винаги бъди победа!

[Kilgor_]

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;

съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,

от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;

в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен;
в зори усещам нощната прохлада;

лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Франсоа Вийон

[Галахад]

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;

съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,

от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;

в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен;
в зори усещам нощната прохлада;

лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Франсоа Вийон

ВЕЛИК....


Заключителна балада


Дотука всичко завеща
и свърши клетият Вийон.
Разчуе ли се за смъртта,
червете се - достоен фон
е туй на гонен от нагон
любовен и загнил млад, -
че кле се в Божия хормон,
разделяйки се с този свят.
Измама няма - любовта
му смачка целия фасон,
далече го прокуди тя
да скита сам и без подслон:
ни храст, ни заек - стръмен склон,
по който той раздра отзад
едничкия си панталон,
разделяйки се с този свят.

Бедняшка бе му участта
под тегнещия небосклон:
пронизан от любов в гръдта,
умря един ездач без кон;
но с порив като скършен клон,
отрупан целият със цвят,
той бе достоен за поклон,
разделяйки се с този свят.

Във разрез със добрия тон
(на Ваша милост тъй познат!)
гаврътна чашата Вийон,
разделяйки се с този свят.


БАЛАДА ЗА НЯКОГАШНИТЕ ЖЕНИ

 
Кажете ми в коя страна
е днеска Флора, в Рим ценена,
Таис, в чиято слабина
бе много сила изцедена,
и Ехо - с хубост вкаменена, -
мълвяща край безкраен бряг,
от шепот даже уязвена?
Къде си днеска, лански сняг?
А Елоиза? Тя узна
цената си зарад химена -
кастрираха го без вина
и расо Абелар надена...
А тази, с толкоз власт дарена,
че Буридан по неин знак
в чувал да бъде хвърлен в Сена?
Къде си днеска, лански сняг?

И Бланка, лилия една
със глас на мамеща сирена,
и Жана, храбрата жена,
в Руан на клада изгорена,
Алис, за рицаря мишена,
и Берта с мощния си крак -
къде са, Дево пресвещена?
Къде си днеска, лански сняг?

Но, Ваша милост, седем дена
да търсите - и пак, и пак
ще се завръщате с рефрена:
къде си днеска, лански сняг?

---
Франсоа Вийон пише "Голямото завещание" в края на 1461 г. То обхваща малко повече от две хиляди стиха, разпределени в 186 станси, 3 рондо и 16 балади. "Балада за някогашните жени", "Балада за парижките жени" и "Заключителна балада" са сред 16-те вмъкнати балади.


Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ПАРИЖКИТЕ ЖЕНИ

 
Минават за красноречиви
влюбчивите венецианки,
седят из древните архиви
на приказки дори спартанки,
а римлянки - републиканки,
и флорентинки, умни триж,
ще те побъркат със гатанки,
но най-устати са в Париж.
В устата, знам, че нямат сливи
добрите неаполитанки,
че кудкудякат като диви
за бой готовите германки;
египтянки и атинянки,
че и унгарките ги виж,
наред с прочутите испанки!
Но най-устати са в Париж.

Дори бретонките бъбриви
или швейцарските държанки
са като риби мълчаливи,
щом срещнат наши куртизанки;
знам, могат разни англичанки
или фламандки със престиж
да съскат като пепелянки,
но най-устати са в Париж.

Да славим всички парижанки
(че как ли да им устоим?!) -
признават го италианки:
но най-устати са в Париж.

[Kilgor_]

Отдавна виждам, че съм променен,
напразно е за младост да копнея-
и пролетта ми отлетя от мен,
и лятото ми хукна подир нея.

Любов, ти бе за мен всевластна фея,
слуга ти бях по суша и море;
да можех два живота да живея,
повярвай, бих ти служил по-добре!

Клеман Маро

[viki4]

Нямам повече време - то отлетя.
Портмонето на моя живот е почти полупразно.
Със синдрома на редките пръсти пилях
и сега ме е яд, че за дребни неща го похарчих.

Плащах честно със мои минути и дни.
Плащах винаги в брой, а получих в замяна досада.
Заплатих празнодумия и суети
и наместо с живот, разполагам със малък остатък.

Спирам всяко прахосване и ще пестя!
Занапред си затварям и стисвам кесията с време.
Нямам повече време за празни неща -
без това ми е малко и ставам от утре скъперник.

На остатъка време ще се насладя
и ще харча секунди, но само за стойностни хора.
Ще заплащам единствено човечността
и таланта, във всичко край нас, на създателя горе.

...Нямам време за маловажни неща.
Нямам никакво време! По-точно е - то ми е ценно!
И душата ми бърза към същността -
само нея си струва да плащаш от времето земно.

Марио Де Андраде

Апатия

Наоколо е тъмнина,
а ти седиш замислен в тишината.
Извън душата има светлина,
но ти избираш самотата.

Седиш, броиш минутите и чакаш
нещо да се случи, да те спре.
Да те издърпа вън от бездната, да те разтърси
и да ти каже, че така не е добре.

Желаеш някой да покаже, че му пука.
Да разбереш, че той държи на теб.
А не да гледаш хората, умиращи от скука
и борещи се, кой да каже глупост по-напред.

Ти чувстваш, отвратен си,
не ти се мисли вече. Нито миг!
Опитваш да забравиш… да не гледаш
и да не чуваш нищо, ничий вик.

Седиш на стола в празната си стая.
Вратата е заключена, прозорците ги няма
и всичко тъне в тишина…
Единствената крушка на тавана
не свети вече втори ден, наоколо е тъмнина.

Самичък с мислите си няма как да се спасиш.
Ще трябва нещо да измислиш, някак си да го решиш.
А как да стане нямаш и представа.
“Ще видим”, казваш, но… не става…


Живот

В затвор на собствения дом,
подвластен сам на своята душа,
обречен на мълчание от думите,
си сам-самичък на света.

Вървиш по пътя, който някой е избрал за теб,
по стъпките, които някой е белязал.
Нещастен, глупав, изморен,
подвластен на любов или омраза.

В главата ти се блъскат хиляди въпроси.
Разкъсван от съмнения не знаеш как да продължиш.
Желаеш да си нещо, но какво си…?
Не казва никой, значи трябва, продължаваш да търпиш…

Светослава Димова

[Groznii]

Лека нощ


Ти  “Лека нощ” ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
          тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с “Лека нощ” не ме отпращай,
          защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта.
Те “Лека нощ “ не си желаят,
            но винаги е лека тя!

Пърси Биш Шели

==============

ПП Да не отварян друга тема - някой да знае някъде онлайн да се продава книгата на Ъруин Шоу "Младите лъвове" в книжен или електронен формат - без значение

[Kilgor_]

Ликува буйний Рим. Тържествено гърми
от блясъци и вик арената широка.
А той? Прободен, клет, със раната дълбока
се влачи във кръвта, която се дими…
Напразно мътен взор за помощ той стреми:
надменний господар, ласкателят сенатор
венчават с похвала победата, срамът.
Що значи за сганта падналий гладиатор?
Един презрян актьор, освиркан от светът!
Тече, тече кръвта, минутите последни
настоят. Изведнъж приятен лъч блесна
в душата му: съзря през мислите си бледни
свещената земя, де волен се роди,
де Дунавът шуми с дълбоки си води;
той види челядта, отдавна що остави,
и майка си горка, и татка си болнави,
кои го чакат там с протегнати ръце,
за да им донесе от боя скъпи плечки;
и чу, че го зоват децата му и двечки…
Напразно: беден роб, със кърваво лице
той падна като звяр, тълпата да забави,
която в същий миг бездушно го забрави.
И той за сетен път отчаяно шепти:
„Прости, развратний Рим! Отечество, прости!“

Джордж Гордън Байрон

[viki4]

~Вероятности~

Ако можех да обичам,колкото мога да мразя.
Ако можех да се влюбвам,колкото пъти разлюбвам.
Ако можех да те откривам,колкото пъти те изгубя.
Ако можех да прощавам,колкото ми прощават.
Ако можех да давам,колкото мога да вземам.
Ако можех да искам толкова,колкото мога да не искам.
Ако работех със същото въображение,с което почивам.
Ако можех да бъда толкова жилава,колкото мога да се огъвам,
щях да върна времето назад,
щях да залича разстоянието между всички влюбени,
щях да накарам враговете да си подадат ръка.

Добрина Симова

[Groznii]

Предполагам, че това би ти свършило работа. Обявата е актуална. Посочен е и телефон за връзка:
http://a1178683.obiavi.portal.bg/print.html

 

Ана

Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.

Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга, та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.

Върви си, дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана!
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!

Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз - при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! ...

Робърт Бърнс

[viki4]

" Беки Б. и аферата с чантата"


"Обожавам  шкафа си за обувки!
Разбрахте ли ме добре?Буквално го обожавам!Това е най-хубавото нещо за мен в целия свят!Всичките ми обувки са подредени в редици,а вътре има дори вградени лампи,за да се виждат по-добре.Обхващам с наслада редиците,а после изваждам оттам най-шикозните обувки с високи токчета и ги захвърлям на леглото."

Софи Кинсела