martoP
Редник
Karma: +45/-15
 Неактивен
Публикации: 22
somewhere in the Hell ...
|
 |
« -: Февруари 02, 2008, 05:12:01 » |
|
Нещо ставаше,нещо незнайно,необичайно с мен!Аз сънувах,потръпвах конвулсивно!Всичко беше реално,а дали сънувах.Гледах се отгоре и разбрах,че съм аз.Май наистина сънувах,но всичко чувствах и усещах,дори и кръвта обагрила страните ми.Долепих ръка до лицето си и погледнах-Да наистина това беше кръв,истинска кръв! И изведнъж спомените се върнаха за миг.И сякаш всичко се случи отново,по-истинско и по-страшно!...
.....
...Навън все още бе тъмно.Бяха минали едва няколко часа от унеса на странника.Нямаше признаци скоро да се съмне.Затова странникът наметна своя плащ върху себе си,избърса кръвта от лицето си и напусна руините на владението-тук нямаше повече работа,си мислеше той.Той се запъти към най-близкия голям град Анубис или каквото е останало от него.Съзря го след тридесет минутно препускане,като измина петдесет километра до града.Градът беше в доста добро състояние след пораженията на миналата оттук армия на Тъмните сили на Повелителя на Мрака...
Какво бе станало всъщност докато странникът бе изпаднал в няколкочасов унес!Господарят на Мрака и армията му от тъмни сили напредваше точно към последната крепост,към последната обител на Добрите сили,а именно здравата и непревземаема крепост на Белите Магове.Само че те знаеха за идването на Мрачния Повелител и армиите му,и се бяха подготвили за решаваща битка*.Битката между Тъмните сили и Белите магове бе колкото зрелищна,толкова и ужасяващо жестока.Армиите от двете страни бяха многобройни,ала злото изпълваше въздуха и задушаваше сърцето.Господарят на Мрака даде заповед за атака-без пленници!Той търсеше с поглед къде са Белите Магове-и те го търсеха също.Точно две секунди бяха необходими и на двете страни за да се открият взаимно.Точно в този момент армиите на Доброто и Злото се сблъскаха и се чу титаничен грохот.Точно и в този момент Господарят на Мрака и Белите Магове излетяха от местата си и полетяха във въздуха.Всички в един миг изричаха мощни и зловещи заклинания от тип Огън,Вода,Земя и Въздух.Всичко това-сблъсъкът на двете армии и на всички магьосници,в очите на извадилия голям синкаво-жълтеникав меч наблюдател,като че ли стана за секунди.И именно точно в тези секунди,като че ли времето почти бе спряло,а той се чувстваше много по-бърз,много по-могъщ!Само,че сблъсъкът-на Маговете и Тъмния владетел,продължаваше без да се повлиява от спрялото време.Странникът не издържа,кръвта нахлу в главата му и се насочи към Повелителя на Мрака за отмъщение.Още няколко метра го деляха от Тъмния Владетел,но сблъсъкът с Белите Магове бе към края си.Повелителя на Мрака бе тежко ранен,но постепенно избиваше Белите Магове.Около магьосниците беше нещо невероятно страховито-огън,вода,въздух и земя се сливаха в едно и всичко наоколо се тресеше.Земята се пукаше с тътен,валеше дъжд от лед,духаше свиреп топъл вятър,огън изригваше и заобикаляше бойното поле на магьосниците.Ето че Повелителя на Мрака и Белите Магове изрекоха в миг най-могъщите си заклинания и за миг ослепителна светлина озари всичко наоколо с радиус от хиляди километри.Но секунди преди тези заклинания,младия странник бе до Тъмния Владетел.Извади сега огнено-свтещия си стоманен меч и го прониза в гърба,като меча мина през сърцето на Тъмния Маг.Но бе късно!!!Бе късно и за Тъмния Владетел,който видя странника,но не можа да реагира на бързината му!Бе късно и за белите Магове,защото те бяха пометени от заклинанията на Повелителя на Мрака,преди младия странник да забие острието на меча си до дръжката в сърцето на Господаря на Мрака.И точно в този момент времето,като че ли се забърза и вълната от свтлина докосна момъка-хвърли го на стотина метра,заедно с ужасяващият грохот,чуващ се в далечината от сблъсъкът на двете армии на Доброто и злото.И в същия миг всичко утихна по някаква неизвестна причина.Наоколо нямаше и следа от живо същество.Нищо не напомняше,че на това място преди броени секунди се е водела титанична и кървава битка,че точно тук са се сблъскали две Древни могъщи сили.И все пак около цялата тази местност се носеше призрачен ветрец,като всичко наоколо бе изпълнено с тежка мъгла.В тази мъгла се носеха тайнствени светлинни проблясъци,които наподобяваха светлинни снежинки.И всичко това на фона на смразяващото кръвта спокойствие и тишина.Всичко бе потънало в тайнственост!Времето тук,като че ли бе спряло,усещаше се липсата на живот и всичко това си имаше причини...
По късно тази местност я нарекоха Руините на Безвремието.Като всички вярваха,че тук е имало процъфтяващо кралство,и че някаква магия или проклятие са причинили разрухата и опустошението му.Ала истината бе друга,толкова ужасяваща и потресаваща,че ако хората знаеха за нея-щяха да бъдат изпълнени с невъобразим ужас и щяха да живеят в постоянен страх от дебнещата ги неизвестност.Ала минути след станалото,нещо в мъглата конвулсира...Нещо ставаше,нещо незнайно,необичайно с мен!Аз сънувах,потръпвах конвулсивно!Всичко беше реално,а дали сънувах.Гледах се отгоре и разбрах,че съм аз.Май наистина сънувах,но всичко чувствах и усещах,дори и кръвта обагрила страните ми.Долепих ръка до лицето си и погледнах-Да наистина това беше кръв,истинска кръв!...
*-Официалните хроники бележат своя крах точно тук,защото няма сведения от тогава.Но затова четете тези стари записки на единствения оцелял/б.а./
Из хрониките на Оцелелия: Завръщането на Наследника-Руините на Безвремието
...
дата: 24.01.2008г
час: 16:00 - 17:30ч.
|
