Световно е!

[Oton]

На тръгване

Изгрява слънцето жестоко над имперската земя,
а гарваните черни вече се събират...
Тръбачът свири сбор – ще пее днес Смъртта,
събуждат се войниците и жребият избират.

Сълзи целуват във очите на съпруги верни,
деца помилват със треперещи ръце, сковани.
Оръжия и брони се приготвят, а стрели – подреждат се в колчани черни,
безгласни думи пак мълвят войнските сърца, покрити с рани.

И вятърът горещ развява снежно бели знамена,
накацали като цветя прискърбни на калето.
Строяват се безброй отряди, после тихо свиват колена –
главите свеждат се смирено за молитвата последна.

И маршът тежък се започва - оглушителен, могъщ –
мъжете-воини тръгват, нека всички да покажат уважение!
Защото жребият на смелите е винаги един и същ –
да влязат битка, да сразят врага и гарваните да получат угощение!

И хоризонтът щом с пехотата номадска потъмнее,
сърцето войнско вече е забравило дома.
То острие е - противникова кръв по всяко време ще пролее,
а песента ще бъде за Смъртта.