рожденният ден на тарантио

[pecipicha]

Чудесна вечер и двоен празник: римляните празнуваха лесната си победа над разнородните племена обединени в съюз силите,а техният английски наемник тарантио имаше още един повод- денят в който се е родил.То не бяха наздравици чевермета  и чудо. новопридобитите роби от войната покорно обслужваха господарите си и им угаждаха на всички прищевки.Император ранд ал тор бе доволен от него и го нарече своята лява ръка.Нямаше как да го почете с повече, римските консули биха се разбунтували а и головин бе основният макар и трагичен герой от войната -неговите победи допринесоха основно за победата но армията му се обезкърви и подобно на цар пир трябваше да се отегли в почивка с почетен лавров венец и триумф по улиците на рим.Постепенно веселбата утихна и хората легнаха да спят кой където свари.тарантио едва се домъкна до столицата си крепен от оръженосеца си.кандилкайки се влезе в покоите си и се просна с дрехите в леглото.от хъркането му избягаха 2те му ловни хрътки и намериха покой до огнището. след 2-3 часа тарантио се събуди с главоболие и пълен пикочен мехур.излезе навън да се облекчи. гледайки на север се наслаждаваше на идиличната картина осветлявана от северното сияние.всичко бе спокойно и спеше блажения си сън. когато се обърна на юг се втрещи-многобройни светещи точки прииждаха от всички посоки и се насочваха към земите му .това бяха факли носени от войници .тарантио невярващо разтърка очите си тръсна глава и пак се вгледа точиците ставаха все по големи дори земята взе да се тресе от множеството копита и крака .тревогаааа изкрещя тарантио и паникьосано взе да издава заповеди. постепенно той се овладя и извади далекогледа си :най 1ви идваше годи,чийто тамплиери мъкнеха огромни требучети със себе си.смятаха да разрушат скъпоценната му столица.за да се защити той извика гарнизоните пазещи провинциите му мобилизира селската милиция и се затвори в крепоста очаквайки нападението.от наблюдателната кула видя как генерал годи спря войниците си огледа крепоста му търсейки слаби места на отбрана.явно не видя такива и кимвайки с уважение поведе войската си обратно -изненадата се бе провалила по някаква случайност на съдбата.нямаше време да си отдъхне докато посрещаше годи в столицата си провинциите му бяха ограбени от раптърите на алозавър-а и  ренегатите на джони,който искаше да излезе с чест от войната със силите защитавайки алианса си.,,свърши се ''помисли си тарантио добре че гарнизоните помъкнаха със себе си колкото могат от богатствата на провинциите . но не би идваше нова вълна нападатели които се насочиха към колибите на селяните смятайки да подпалят всичко живо и да си отидат с роби и плячка .тарантио изведе войската в помощ на селяните си .той се насочи към плячкаджиите на вирош, който не бе свикнал да му се дава отпор и свърна веднага.тарантио също обърна но бе твърде рано -вирош се бе презастраховал и бе пратил 2ра армия която подпали една провинция отдавайки се на погром.следваха некромантите на фобос- зъл немъртъв древен магьосник .той изкрещя някакво заклинание или проклятие и армията му се стопи в незнайно появила се мъгла .тарантио уморено поведе войската към столицата не успял да завърже нито едно сражение само го разиграваха като бик в корида .като се разсея мъглата се оказа че и фобос е имал друга армия която опостушила друга негова провинция.тарантио унило се върна в леглото си но не можа да спи спокойно а само се въртеше в кошмарен полусън.утрото го свари с махмурлук цепеше го главата сякаш някой гигант го е праснал с боздугана си.изведнъж се чу тревожен гонг. тарантио се огеда невярващо -фобос отново имаше наглоста да идва да опожарява незасегнатите му провинции .тарантио свири сбор и се впусна разярен да го посрещне .нямаше време да осъзнае в каква клопка се бе нацепил-фобос бе брилянтен тактик изчел множество стратегикони и имащ доста боен опит черпен от безсмъртието си .армията на тарантио се наниза на пиките на фалангите които прикриваха личове обсрелващи армията му .фланговете бяха притиснати от мечоносци а в гръб бе ударен от множество черни конници чиито мечове димяха и осезаемо излъчваха злост .тарантио имаше само миг да осъзнае че фобос го нападаше с цялата си мощ крита до сега в казармите си .армията му изкла всичко живо което не можа да се изскубне от капана и после се нахвърли върху беззащитните вече селяни.,,до тук беше '' каза си тарантио ,,отивам в 1ви имперски свят там ще е по спокойно поне в началото'' малко преди да се отегли получи свитък подпечатан с черен печат и донесен от един немощен старец който явно не ставаше за роб и бе пощаден от фобос ,,честит рожден ден ние имперци в свят 3 така го празнуваме  ето и поздрав -подарък  http://www.youtube.com/watch?v=k25X8RAjJ00

[pecipicha]

мерси за отзива очаквай нови имперски подвизи
бях в чужбина на гурбет но сега отново съм имперски поет