може и да е истина

[determine]

- Къде, тъмничарю,
с този твой ключ окървавен?

- Отивам да пусна свободна,
ако вече съвсем не е късно,
тази, която обичам,
тази, която затворих
жестоко
и нежно
в най-тъмните мои желания,
в най-дълбоките мои страдания,
в смешните лъжи
и в глупавите клетви.

На воля искам сега да я пусна.
Искам да бъде свободна,
дори за мен да забрави,
дори да си иде,
дори да се върне,
и пак ме обикне,
дори да обикне някой друг,
щом той й хареса.

Когато си иде от мен
и остана самотен,
единствено,
вечно,
до края на своите дни
ще запазя в двете си празни ръце
нежността на гръдта й,
изваяна
от самата любов.

/пр. в. ханчев

[determine]

Защо се тревожиш?                                                                                                                                                       

Има само две неща в живота за които да се тревожиш:

Единия случай е когато си добре здравословно а в другия – когато си болен.

Ако ти си добре,
тогава няма за какво да се тревожиш.
Но ако си болен,
има само две неща за които да се тревожиш:
Дали състоянието ти ще се подобри
или дали ще умреш.
Ако отиваш към подобрение,
тогава няма за какво да се тревожиш.
Но ако умираш,
има само две неща за които да се тревожиш:
Дали ще отидеш на небето или дали ще отидеш в ада.
Ако отидеш на небето,
няма за какво да се тревожиш.

Но ако отидеш в ада,

ще бъдеш зает да се здрависваш със всички свои приятели,

до такава степен, че няма да имаш време за безпокойство.

Така че, защо се тревожиш?


Бъди щастлив!


 

[determine]

 Понякога създаваме си истини,
 в които вярваме като деца.
 И като тях разлистваме албума на мечтите,
 където сме рисували слънца.
 А облакът на мислите изцежда вярата       
 по звездни висини...
 Рисували сме изгреви и залези,
 запалени от нашите очи.
 Понякога създаваме си истини
 в които вярваме като деца.
 И като тях очакваме наистина,
 утро от албумните слънца.

[the_knight]

Нека се замислим:

Ако съкратим цялото човечество до едно село със 100 жители, запазвайки пропорционалните съотношения, ето как ще изглежда населението на това село:


57 азиатци
 21 европейци
 14 американци (северни и южни)
 8 африканци
 

 
 
 
 

52 жени
 48 мъже
 

 
 


70 цветнокожи
 30 бели
 

 
 


98 хетеросексуални
 2 хомосексуални
 

 
 


6 души ще владеят 59% от цялото световно богатство и всичките ще са от САЩ
 
80 ще имат лоши жилищни условия
 
70 ще бъдат неграмотни
 
50 ще бъдат недохранени
 
1 ще умре
 
2 ще се родят
 
1 ще има компютър
 
1 (само един) ще има висше образование
 


 

 

Ако погледнеш на света от тази гледна точка, се вижда каква необходимост имаме от солидарност, разбирателство, търпимост и образование. Помисли за това...


 

Ако тази сутрин си се събудил здрав, ти си по-щастлив от 1 милион хора, които няма да доживеят до другата седмица.


Ако никога не си преживял война,
 
самотата на загворническата килия, агонията на мъченията
 
или глад,
 

ти си по-щастлив от 500 милиона души на този свят.


 

Ако можеш да влезеш в църква (джамия) без страх от затвор или смърт, ти си по-щастлив от 3 милиарда души на този свят.

Ако в твоя хладилник има храна,
 
облечен и обут си,
 
имаш креват и покрив над главата си,
 
ти си по-богат от 75% от хората на света.
 


Ако имаш банкова сметка, пари в портфейла и малко дребни в касичката,
 
 
ти принадлежиш към тези 8% от хората на земята, които са обезпечени.
 


 

 

Ако четеш този текст, ти си двойно по-благословен защото:


някой се е сетил за теб,
 
 
не принадлежиш към тези 2 милиарда души, коита не могат да четат
 
 
и... ти имаш компютър!
 
 

 

 

Както някой е казал:


"- работи, все едно нямаш нужда от пари,
 
- обичай, все едно никой никога не те е наранявал,
 
- танцувай, все едно никой не те гледа, 
 
- пей, все една никой не те чува, 
 
 - живей, все едно на земята е рай."
 
п.п. това не е лично творчество, но го постнах, защото е озаглавено именно " Истини"

[mortqga]

Истинската светлина –
или я използваш, или я губиш.
Не забравяй
откъде си дошъл,
къде отиваш и най-вече
защо си забъркал кашата,
от която не можеш да се измъкнеш.
Не забравяй, смъртта ти ще е ужасна.
Всичко е добра подготовка,
която ще ти бъде по-приятна,
ако не забравяш фактите.
И все пак подходи сериозно
към смъртта си.
Смееш ли се по пътя към лобното си място,
по-изостаналите форми на живот,
общо взето, няма да те разберат
и ще те нарекат безумец
Да се учиш,
ще рече да откриваш онова,
което вече знаеш.
Да правиш нещо,
ще рече
да показваш, че го умееш.
Да учиш другите,
ще рече да ги подсещаш,
че те знаят точно колкото теб.
Всички ние се учим, вършим нещо,
учим другите.
Единственото ти задължение
през всичките животи
е да останеш верен на себе си.
Не само е невъзможно да бъдеш верен
на някой друг или на нещо друго, това
е белег и че си лъжемесия.
Най-дълбоки
са най-простите въпроси.
Къде си роден? Къде е твоят дом?
Къде отиваш?
Какво правиш?
Замисляй се от време на време
върху тях и наблюдавай
Как отговорите ти се променят
Учиш другите най-добре на онова,
което самият ти имаш най-голяма нужда
да усвоиш.
Живей така,
че никога да не те е срам,
в случай че онова,
което правиш или говориш,
бъде огласено някъде по света,
дори огласеното да не отговаря
на истината.
През живота те води
едно вътрешно ученолюбиво създание,
палавото одухотворено същество,
което е истинският ти Аз.
Не обръщай гръб
на възможните бъдещета,
ако не си се убедил, че
няма какво да научиш от тях.
Винаги разполагаш със свободата
да размислиш и да избереш
друго бъдеще или
друго минало.
Не съществува проблем,
който да не ти носи подарък.
Търсиш проблемите,
защото имаш нужда
от техните дарове.
Онова, което свързва
истинското ти семейство,
не е кръвта, а уважението
и радостта от съвместния
ви живот.
Захванеш ли се да доказваш,
че нещо ти пречи,
бъди сигурен, че
то наистина започва
да ти пречи.
Облакът не знае
защо се движи точно в
тази посока и точно с тази
бързина.
Той просто усеща подтик...
тъкмо насам трябва да се движа сега.
Небето обаче
знае движещите сили и пътищата на
всички облаци,
ти също ще ги знаеш, стига
да се извисиш достатъчно,
за да надникнеш отвъд хоризонта
Никога не те спохожда желание,
без да те споходи и силата,
с която да го осъществиш.
Но все пак може да се наложи
и да се потрудиш
за това.
Светът
е твоята тетрадка,
върху нейните страници ти правиш
своите сметки.
Светът не е истински,
въпреки че, ако искаш,
можеш да изразиш в нея истината.
Освен това разполагаш със свободата
да пишеш глупости,
лъжи или да
късаш страниците.
Първородният грях –
това е да ограничаваш
Аз-а.
Недей.
Ако известно време
се опиташ да си измислен,
ще се убедиш, че измислените
герои понякога са по-истински
от хората с тела и туптящи сърца.
Съвестта ти е мерило за това
доколко честен си в своята себичност.
Вслушвай се внимателно
в нея.
Всички хора,
всички случки в живота ти
са в него, защото си
ги привлякъл ти.
Твоя работа е
да решиш
какво ще правиш с тях.
Истината, която
изричаш, няма нито минало,
нито бъдеще.
Тя просто съществува
и от нея не се иска нищо
друго.
Ето как ще провериш
дали си изпълнил
мисията си на Земята.
Ако си жив,
не си.
За да живееш
свободен и щастлив,
трябва да пожертваш скуката.
Тази жертва невинаги
е лесна.
Не се плаши, ако трябва да се
сбогуваш.
За да има нови срещи,
първо трябва да има сбогуване.
А щом сте приятели,
непременно ще се срещнете,
било след броени мигове или
след няколко живота.
Мерило
за невежеството ти
е степента, в която вярваш в неправдата
и трагедията.
Онова, което за гъсеницата
е краят на света,
за Учителя е пеперуда.

[Serdican]

Какво е истина... за повечето хора истината е тяхната функция за осъзнаване, оценка и оправдаване на неоправданите им деийствя пред хора, за които тези действия са неоправдани, а за други истината е техният двигател за оправдани действия, които за първата група са неоправдани.

[marodera]

Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!...
А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?
Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!
И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера -
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!
Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара...
Не, не съм самичък на света!
Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар...
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!

[determine]

 Можем ли да сме си самодостатъчни ?
 

[determine]

Мortqga, от доста време искам да благодаря че сте писали тук 

[Morrison]

Аз съм българче щастливо-
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!

Кредита е първа стъпка-
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
с други думи- груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата-
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет-
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори-
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори-
той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Ех ти българче щастливо
пак си стъпило накриво.

Туй че майстор те люлее
в мрежата си и ти пее -
то е песен безобидна.
Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази.
Нека Господ да те пази
от горещия му дъх във къдриците ти черни!
Помислите му са скверни
и туй дето ти убива,
докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата,
ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент -
кредит за апартамент.

 

[determine]