...
Празен път
претъпкан с ледени копнежи.
По него две фигури вървят,
ала кой да забележи?
Войник възседнал коня окуцял
във битката неравностойна
и след толкоз кръв и смърт видял
по пътя крачи в стъпка тъй достойна.
Проклета,прашна,дупчеста пътечка
в живота на безпътия войник
е сякаш най-прекрасната отсечка
в очите неми - приютили тъжния му вик...
"Какво си мислиш,друже?"
Потупа коня куц и уморен.
"Дали да продължим,ще може?
Или със съдбата си,си примирен?"
Усмихнат,във небрежна свивка на лицето,
усети из нозете си напиращата гняв
от животното,което
окуцяло с гордост крачеше по пътя пепеляв.
Често безмълвен.Тих събеседник
е войнишкият,единствен изповедник.