прихващането на mxze

[pecipicha]

Тежки дни настанаха за mxze де що по як българси владетел имаше все налиташе към него да разбие армията му.Наложи се да праща войската на далечни походи за да не я разбият докато си почива от битките.Това бе доста натоварващо за икономиката му.Парите не стигаха и така не можеше да наема нови попълнения,а така все повече властници  го нападаха усещайки слабостта му.Вечерта  изловените чужди шпиони в столицата му бяха повече от населението там.Не стигаха бесилките за тях.Явно доста водачи си бяха наумили да му ,,гостуват'' за през ноща и сигурно вече тия от по далечните земи вече бяха отправили армиите си в поход към столицата му .Умората вече тежеше на клепачите му и той реши отново да прати армията на далечен поход и заповяда на слугите си да не го будят по никакъв повод-нека враговете  си грабяти палят  колкото щат утре ще им го върне.На сутринта уморената армия на
mxze се връщаше изтощена от дългия път.Конниците спяха по седлата на конете ,копиеносците се подпираха на копията, гвардия и стрелци се бяха смесили в безредна тълпа,която креташе към столицата.Вместо радостни викове ги посрещна зловещ тътен.Алозавъра бе нападнал столицата с требучетите си ,но бе строил армията си  си с гръб към нея очаквайки пристигането на противниковата войска .Първите турски войници се спряха сепнато не вярвайки на очите си,но задните не усетили заплахата и вървейки в полусън ги избутваха напред.Войската се скупчи в центъра на полето приличайки по скоро на тълпа новобранци не знаещи какво е боен ред.Алозавъра наблюдаваше паниката и хаоса в противниковите редици и се радваше, че не се налага да командва подобна паплач.Той изсвири с бойния си рог и от всякъде наизкачаха войските му скрити до сега в засада.Облак от стрели покоси неприятеля и още повече засили объркването и паниката.Алозавъра тъкмо щеше да дава заовед за атака когато реши че няма смисъл да дава излишни жертви.Той заповяда повторен обстрел след него и потрети...Турските войници обезумяха в отчаянието си.В стремежа да се спасят от безжалостните стрели се нахвърлиха върху обкръжилата ги армия разделени на малки групички.Никой не командваше а всеки се стремеше да си пробие път и да избяга на някъде си.Някой войници успяха да пробият кордона и се пръснаха по полето ,но бяха съсечени от конницата.Други имаха повече съсмет разпилявайки се в горичките.Останалите паднаха изпосечени намушкани или изпотъпкани.Алозавъра спря устрема на войсите си да преследват и избягалите из гъсталаците.Тилът му бе сигурен а цяла столица го чакаше да я разграби-докато траеше клането требучетите също си бяха свършили работата...