На война

[Oton]

Днес е Световният ден на поезията.
Трябва да се почерпи.

На война

Поглеждам те и всичко ми е ясно –
отново уморена си, не си във час.
Запалваш си цигара бързо, рязко –
аз чакам търпеливо и съм пас.

Отвън се чува страшен тътен, грозен –
Артилерийските оръдия трещят.
Специални части прегрупират се във ада огнен –
цивилни, падат, стават и крещят.

Светът около нас отдавна е в руини –
войната се превърна в начин на живот.
А аз тревожа се да не изстинеш –
и как изобщо ще намериш своя взвод...

Сред грохота неспирен чува се сирена –
противникът е вдигнал своите бомбардировачи.
А поразеното ти от шрапнел лице засмено –
ще го запомня, щом отново към смъртта закрача.

Последно и припряно ръкостискане –
след малко бомбите ще почнат да валят.
И думи неизказани, неподходящи и подтиснати –
тях никоя война не ще накара да умрат.