погромът над димажа

[pecipicha]

започна обещаната от алозавъра разправа с всички чужденци.пръв в ,,списъка'' по нетни точки бе димажа.той се българееше  пишеше на развален български бе приел в съюза си българи но и това не го спаси.в потйни доби към него се засилиха 1ви ренегатите на джони,които бяха нетърпеливи да вкусят сражение-нещо рядко за тях ,защото господярят им все се страхуваше за контраудар над столицата си .сега помирявайки се с българите той най сетне ги бе пратил на набег снабдявайки ги с обсадни требучети.димажа разчиташе на високите си гранични постове но уви .той бе капитулирал от плячкаджията вирош но неговите  шпиони бяха най скъпо платени и за тях нямаше прегради . според доклада им армията на димажа не бе голяма и джони си бе позволил лукса все пак да остави армия пазеща столицата ,защото някой чужденец можеше да го нападне .ренегатите се нахвърлиха безпощадно над заспалия лагер на сърбина.малцинатаспасили се потърсиха спасение зад крепостните стени но охраната на една от портите бе доста паникьосана и мудна ,не успявайки навреме да затвори крепостните врати след спасяващите се. в малката пролука преди да се срещнат 2те крила бе навлязла българска конница и посече пазачите.докато конницата нахлуваше от едната страна на крепоста другата бе подложена на обстрел и скоро бе съборена част от стената .от там се изсипа ядрото на армията на джони и притиснати от две страни сръбските войски бяха разгромени.само малка част от тях успя да се спаси през таен тунел .2ри идваше злият немъръв магьосник фобос.той подпали 2 провинции и разграби 3та .алозавъра и чичо васил бяха съгласували действията си и докато раптърите палеха войските на чичо васил грабеха .оцеля една единствена провинция където строителите на димажа работеха на дневна и нощна смяна и бяха успели да построят крепост 6то ниво баш когато не трябва или обратното в зависимост от гледната точка .

[pecipicha]

тук плюсчето е добра оценка жалко че имам само една фенка 

[Mit_pl]

Да , добре описано си е 

[Jimmy_the_Hand]

+1 и от мен .... което е приятно за четене ,няма как да не се отбележи:)

[pecipicha]

димажа пе покрусен.неговата безотговорност струваше множество човешки животи.той се отегли в манастир търсейки прошка от бога и спасение от набезите на българите.но имперския свят не знае що е милост.следващата нощ когато повечето българи празнуваха разгромът на димажа некроманът фобос бе все още недоволен. как той безсмъртният ще трябва да дели славата си с простосмъртните-плячкаджията вирош и дивайн имащи равни нему медали.в търсене на нов медал той реши да повтори набега сам.раздели армията си на 7 корпуса както и остави армия пазеща му столицата.най челният отряд бе снабден с требучети и поради това доста муден.генералите на другите 6 отряда бързо го изпревариха жадни за плячка.те освен пехота разполагаха с малък отряд стрелци които убиваха нощните пазачи и  армията покатерена върху стълби разграби страничните провинции на димажа .битката за столицата тепърва започваше.полевата армия като на шега бе изпотъпкана от всяващите ужас черни конници докато пехотата напредваше бавно избутвайки требучетите към стените.последните не издържаха дълго на последвалия обстрел и рухнаха в пушиляк,който бе добре дошъл за атакуващите. в бъркотията прикрити зад щитовете си те дадоха малко жертви добирайки се до сърцето на града.на заместник командира на димажа не му оставаше друго освен пак да прибегне до услугите на тайния тунел.малката му армия излезе в една горичка и се отправи към манастира където се бе укрил димажа.внезапно от крайпътните храсталаци се появиха черните рицари на фобос начело с предводителя си.магьосникът огледа с крива усмивка жалките остатъци пред себе си.зловещото му лице бе наполовина човешко наполовина изсъхнала плът а в празната очна кухина блестеше синкава енергия.,,мерси че ни опътихте от тук продължаваме сами '' каза фобос и замахна с жезълът си.черна мълния изпепели половината отряд и разпиля другите във всички посоки.подире им запрепускаха кониците съсичайки всичко живо.фобос изрече заклинание и труповете се надигнаха превърнали се в скелети и зомбита.,,ето ни  и пехота да щурмува манастира и отвори портите му ''доволен от себе си немъртвият даде знак похода да продължи ...

[pecipicha]

След смъртта на Димажа в земите му цареше пълен хаос.Властници се сменяха през  час, ковяха се заговори борба за власт и интриги.Дойде ноща и всички се изпокриха като мишки очакващи следващия набег на българите.Прошка нямаше:този път към земите на Димажа поеха чичо Васил- устремил се към столицата,Бахгу -грабещ и палещ каквото бе останало неподпалено и абонирания вече Фобос ограничил се само до 4 грабежа ,защото алозавъра го бе смъмрил,че действа егоистично(което си бе вярно)и че трябва да се дйства екипно.Фобос не обичаше да дели слава с простосмъртни ,но не му се искаше да има разправии с българите и за тая нощ си подели Димажа с останалите макар да настоя той да удари пръв(пак гледаше да изпъкне пред простосмъртните)Тук там построените нови крепости не спряха българската вълна ,която остави след себе си пепелища и смърт.
(П.С. имайте милост за неспазваната граматика все пак съм пряк участник в нощните нападения и съм като един от героите си зомби  болят ме главата  и очите и само ми е до препинателни знаци .Иска се много дебнене,защото чужденците си пазят кожичката сменят си блоковете и правят засади и за това трябва да се следят и през деня.)