Imperia Online България  
Август 08, 2020, 09:50:58 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Хроника на Ера Първа в деветдесет и петата земя имперска  (Прочетена 7059 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Deli_inko
BabaMeca - Свят 95
Майор
*****

Karma: +1114/-694
Неактивен Неактивен

Публикации: 598


Ако няма къде да отидеш,ела на себе си!


Профил
« -: Март 15, 2011, 03:05:45 »

Пролог


                                                                                            
     Бяха изминали едва няколко столетия от голямата трагедия сполетяла земите на север от океана. Тогава много територии обезлюдяха,но в последствие находчиви императори ги заселиха и съградиха там столиците си,възползвайки се от каменистия терен,който и без крепости,бе трудно превземаем. Нещата бяха мирни и спокойствие витаеше из всяко селце и град,а императорите бяха организирали ежемесечни събрания,с които поддържаха мира и уреждаха търговията. Няколко столетия се минаха твърде бързо,и сякаш труда с които се градяха новите империи бе дал прекалено добри резултати за да е всичко това истина.
     Малко по-рано от зимното имперско събрание,което бе изпълнено с най-трудни решения,в едно от отдалечените пристанища беше акостирал търговски кораб с товар от царевица и дървен материал.Очакваха да замине три дни след разтоварването,ала на шестата сутрин кораба все още бе там...
     На зимното събрание успяха да се съберат всички императори.Масата бе дълга и празна,но трябваше време за да се обходят всички унили лица.Смъртоносна болест покосяваше наред.Поквара, убийства и кражби върлуваха във все по-обезлюдяващите селища и изпълваха душите на хората с отчаяние и гняв.Трябваше да има обединение и с общи усилия да се справят с проблема.Решението бе взето бързо - всички империи от засегнатите територии се изместваха във вътрешността. Някой управници бяха покосени от болестта и техните поданици се сляха по време на похода с други. Пътя бе дълъг и изтощителен. Първите месеци от пътуването много паднаха мъртви.Когато смъртността свърши,останалите живи императори решиха че е време похода да приключи и да се установят.Бяха вървели деветдесет и пет  дни почти без почивка. Затова взеха единодушно решение - новата земя,новата надежда е земята на Деветдесет и пет!

***

Глава 1

    Времето минаваше бързо, а владетелите вече се чудеха и маеха на благодатта, с която тия вътрешни земи ги даряваха.Първоначално изнемощелите императори успяха да се съвземат и се случи неизбежното - започна делбата на територии.
   - naTpuk,приятелю как я караш? - vladi77bg уморено завърза коня си.Последните дни прибирането на реколтата бе изтощила този виден земевладелец до крайност и той с нетърпение очакваше времето в което ще може да отмори очите и ръцете си. - Всяка минута ще дойдат няколко приятели и искам да поговорим!
     В този момент тропота на копита прекъсна мислите на император naTpuk. В далечината се откроиха няколко фигури на силните препускащи животни.Задаваха се BabaMeca,KrUmA,tiesto1 и компания.
    - Шшшш стой! Стой непокорно животно! - изръмжа Меца. - Vladi77bg,братко,дай му малко царевица,че е пощурял.Нямаш ли мостри на стоката в дисагите?
    Всички се разсмяха,но в същото време знаеха,че добрата храна поддържа зравите и силни коне,които са ключа към всяка могъща армия.
    - naTpuk, - почна Меца сериозно. - Императорите се разцепиха и започнаха да се коалират. Повечето от тях още по време на деветдесет и пет дневния поход са се разбрали и са сформирали обединения. R.o.Y. се загражда със силни приятели - заели са хубави земи и добиват много. Commander,Alien. и borpor,_jack_ и други от императорите са опитни със сабите и обработването на почвата! От другата страна VETERANITE тихо въртят мотиките,но не зная в кой момент ще се пробват да ги подострят.  Бразило говорящите ULISSEIA изостават с учението по техните земи,за разлика от ro_mania които инвестираха над шестдесет и четири хиляди сандъка със злато до този момент в обучението на воини и фермери. wiper поведе ASILTURK , а Manistra - Fire Storm!  
   naTpuk се усмихна се взря в далечината.От там очакваше солидна подкрепа и приятелско рамо. Император Mr.kikk заедно с borime4kata,Nikolay,bronks и soldier бяха известени за срещата на която присъстваха също FRIDRIH,1234veo и други организирани и верни приятели.
  
   Чашите с вино се разляха и императорите отпразнуваха новото приятелство - BlackGuard.
   - DEFENDER водят няколко войни,видяхте ли? - подметна bronks.
   - Да! Извоюваха победа във войната със SpartanS и WARRIORS,но сега са влезли в още няколко - скоро ще имам новини.Биткаджии са били,ще им видим уменията по-нататък,че то за тая работа трябва от всичко да си имаш,а сякаш почнаха рано. Има и няколко особи,които пращат хора да плячкосват царевицата на vladi77 и моята. Заложили сме капани навсякъде сега из посевите и ще дебнем. Дочух,че и други се оплакват от тях  - lukitukii , szpaki и още няколко императора се възползват от мирно настроените копачи. - умисли се FRIDRIH.
    "Историята на Деветдесет и пет започна да се пише ....Сериозната част тепърва предстои!" - Това си помисли borime4kata,докато обкрачваше коня си. Както винаги шегаджия и в най-трудните моменти.Погледна BabaMeca и се засмя:
   - Мецо,готви се за бой!  
  Всички след срещата знаеха,че съглашението ще е силно и сплотено ... подобни усещания витаеха и в останалите коалиции,и главнокомандващите знаеха,че ще се водят тежки битки и войни!  



***
                                                         
Градете кули,мили мои!
Градете,че очакват ни двубои!
Кръв и правда,мъст,
в очите прах,върху телата пръст!
Ковете саби,щитове,подкови
под песните на тъжни,нощни сови.
Приятелства,любов и страст
разделени от различна власт...

Градете кули,мили мои -
гответе се за чужди и за свои...




 

« Последна редакция: Април 26, 2011, 10:33:08 от Oton » Активен

"Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той."  
"Нищо не умира по-бързо от нова идея,родена в ограничен ум."  
"Някои хора говорят от опит. Други – от опит не говорят."          
Приказката на 95...цък
Зло съм,а и никога не съм харесвала добрата Фея.
Deli_inko
BabaMeca - Свят 95
Майор
*****

Karma: +1114/-694
Неактивен Неактивен

Публикации: 598


Ако няма къде да отидеш,ела на себе си!


Профил
« Отговор #1 -: Март 19, 2011, 00:17:38 »

  
Глава 2
 
   - Млого рукаш Мецо!  Де зна оти он взел толко млого мисир?!?  Я сам намислил ка да найдем злато,а он  ... будала! - Mr.Kikk ругаеше силно докато завързваше коня си и от устата му излизаше пара.Беше доста студено,а той видимо разгорещен.Израстнал в могъщата империя на помаците,този главнокомандващ беше запазил по-голямата част от обичаите и езика им,и всеки път когато беше бесен,покрай него се носеха благозвучни,но неразбираеми думи и ругатни.
  - Я пукам,и ся ке ме ... о,макьо,макьо.Ка ми текна да руча отнапреж соя тимар. Забарям ся!
BabaMeca се засмя.Не беше първият и приятел от тези земи,и добре разбираше какво си нарежда под носа. Mr.Kikk се бе ядосал на скатаната реколта от царевица,която бяха ограбили предната нощ от съюзниците му. През зимата тя се продаваше много добре,но също така добре трябваше и да се пази.
-  Знам,знам. С теб съм! - Засмя се Меца. - Знам,че се измори да поддържаш армията в готовност,остави я да почине малко сега.Няма какво да се пази.А сили ще и трябват за това,което предстои.
   Kikk се успокои малко и промени тембър,език и облик.  
   - Добре,Мецо.Права си - ще дойде верме в което ще се борим за всички земи.Реколтата заграбена сега е бял кахър.
  
   Империите сформирали пакта Revenger набираха сила във военното положение.lukitukii беше обучил сериозна армия и безскрупулно помиташе всеки по пътя си. Това неминуемо доведе до нова организация.Този път срещу чуждоезичните императори.Заради това се наложи d-rMengele да пришпори коня си толкова,колкото сили имаше бедното животно.Стигна пред портите на император naTpuk и когато беше вече в тронната зала се впусна жадно към халба с прясноизтискан сок,който се разтече навсякъде - като започнем от ризницата,чак до ръба на ножника,където спеше иначе неспокойният меч.След като утоли жаждата си с нисък,сериозен тембър се обърна към затихналата в изчакване висока фигура.
- naTpuk  - с MANEKENA,tannia,KASAPIN и останалите императори в нашият съюзнически лагер - BULGARY, искаме по-мащабно обединение. Чуждоезичните императори започват да действат грубо.За сега укрепваме селищата и повдигаме духа на поданиците.Скоро ще можем да мобилизираме младите мъже и да поведем към врага огромни армии,но сега трябва да сме единни.
  Император naTpuk се подсмихна.Той също имаше проблеми с полските съседи,както и повечето му приятели.А и вече бе чувал за Mengele хубави думи.Затова,стисна ръката му по,която все още се намираха лепкави участъци от жадно изпитата захарна напитка.
  
   През това време дойде вест относно войните на DEFENDER. Тези императори бяха дошли по-късно във вътрешността на северните земи и с мъки се бореха да извоюват достатъчно територия за себе си.Тези няколко и властни фигури,начело с vesojrebeca,още славещ се като  "Безпощтадния"  умело победиха в няколко войни. Kauboji,TURKIYE,SpartanS,WARRIORS бяха от разгромените им врагове. Сега обаче повечето от бойците бяха на заслужен отдих срещу десет от диамантите,които получиха в награда,успяха да подсигурят здрав сън.vesojrebeca пък,заедно с още няколко от съюза,се бяха оттеглили в местността GUGUTKA  +

След срещата с d-rMengele,BlackGuard се събраха да пият по халба вино.
  - Меца,я кажи какво се беше ядосало помашкото чадо днес? - хилейки се попита borime4kata
  - Е ка? - засмя се Меца.Добре разбираше,ала не до там владееше езика. - Ищаш ли да научиш? Млого е пришлевен!
   Всички дружно прихнаха,а Kikk преведе под нос,че Меца го смята за глезен. Истината обаче бе,че всички трябваше да пазят реколтата от военните набези.vladi77bg беше завзел територия с добър климат и успешно напредваше с добива.
   - FRIDRIH - започваш ли да ковеш щитове? - вдигна поглед naTpuk,към един от обещаващите воини.
   - Да разбира се! Ще му ... Аххх леле,колко съм набрал! Вече точа зъби за първият медал!
    
    В привидно тихата нощ,под привидно мирните клони се усещаше напрежението.Бе студено,конете мълчаха из конюшните и само тук там се виждаше някой пиян войник или някоя девойка,как се измъкваше под ръка с любимия си от сеновала. Наглед обикновени и нормални неща. Ала деветдесет и петата земя бе гъсто населена и тук нямаше да има място за всички!


***

Затвори очи,войнико!
Почини си! Полегни си тихо
и дай върху войнишкото ти рамо
глава любимата ти да облегне само.
Нищо се не знае!Кой ще падне в бой
или ще бие в страх отбой!
Затвори очи войнико,почини!
Когато дойде време - погледни
любимите си хора -
ти заради тях се бориш!
Сърцето ти нека лудо да бие!
Душата ти - бунта във тебе да скрие!
Изваждайки меча пробождай в гърдите -
враговете,лицемерите ... всите!
Бъди храбър,и верен на своите хора.
Храбрецът няма умора.
Бъди смел,брани ти честта си.
Ала сега поспи,отмори във съня си...




« Последна редакция: Април 16, 2011, 17:53:12 от Deli_inko » Активен

"Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той."  
"Нищо не умира по-бързо от нова идея,родена в ограничен ум."  
"Някои хора говорят от опит. Други – от опит не говорят."          
Приказката на 95...цък
Зло съм,а и никога не съм харесвала добрата Фея.
Deli_inko
BabaMeca - Свят 95
Майор
*****

Karma: +1114/-694
Неактивен Неактивен

Публикации: 598


Ако няма къде да отидеш,ела на себе си!


Профил
« Отговор #2 -: Април 16, 2011, 05:34:33 »

  
Глава 3  
                   


    От пронизващия вятър бе останал лек полъх неспособен да помръдне и жълтата шума покрила отъпканите пътеки.Птиците летяха ниско,предвещавайки скорошна буря,ала небето тази вечер приличаше по-скоро на огледално стъкло,в което се взираше самата безкрайност,отколкото на гръмотевичен дом. Въздухът - свеж и потаен.Време като това натрапваше усещането за безпомощност. Наглед всичко е ясно,ала навред императорите тънеха в неведение.
  
   - Бално ми е Мецо. Ся е тевно,та ми текна да се опия. - Mr.Kikk тихичко изломоти няколко думи - такива,каквито се чуваха от устата му само когато се намираше в особени състояния.На езика,останал от детството му из каменистите земи в които бе отрасъл,отгледан от истински помашки воини.
   - Защо ти е мъчно? Такава хубава вечер - утре пак ще му мислим.Селяните да са доволни и да има хляб - другото не е важно.
   - Бално ми е Мецо,оти ми ослекна кона.Внетре под сайвана,къргънин му среза гърчомана.Иметен кон,фъркотявичан! Съга и да ми гълчиш - домилява ми!
   -Ха ха ха. Време е! Време е да започнеш да отглеждаш по-безопасни култури,приятелю.Още утре ще мина да опожаря лично лозовите ти масиви,че не е добре работата. Коня ти е жив и здрав - никакъв разбойник не го е убил,какви ги дрънкаш?Пресушил си каната.  - превивайки се от смях Меца сграбчи Kikk под едната ръка и го отведе до верния му слуга,който на свой ред го придружи до покоите му.
    
     Доста неща се бяха случили в последните дни,а почивка не се очертаваше.Ясно бе,че трябва да се вадят всички възможни хитрости. Императорите съюзници от клана на R.o.Y.,бяха усетили момента - опожариха и превзеха част от територията на BlackGuard,като показаха добра организация в удобен момент - времето в което император naTpuk бе покосен от коварна болест и береше душа в едно от крайните селища на империята си - никой не знаеше къде точно. Беше се разнесла мълва,че някой се опитва да го отрови и най-вероятно това бе допринесло за потайността с която той изчезна. Когато тръгнаха с факлите към нивите на BabaMeca,Mr.Kikk,stefan4o и други от пакта на BlackGuard  - част от императорите се покриха,а тези чиито посеви бяха опожарени се оттеглиха за да може император FRIDRIH да мине в гръб и макар,и слабо,да отвърне на удара. Някой от полските приятели се опитаха да помогнат,докато в един момент не забелязаха,че FRIDRIH е в земите на Ma3x и,изобщо не иска да им пали нивите,дори напротив.  Ясно бе,че отрова е имало.Вътре в съглашението на BlackGuard .От очи с надежда - всички погледнаха на FRIDRIH с такива,които гледат предател...
  
    -  Кой? Я марш! Казах ти да не ме безпокоиш повече - имаш ли уши,девойко? - изръмжа Меца към една от придворните.В този момент иззад вратата се чуха стъпки и там се открои високата фигура на naTpuk.
   - Какво става? - отправи той поглед,който явно търсеше парчета от липсващата картина.
   - Радвам се да те видя!Радвам се,че си добре.Повечето неща предполагам ги знаеш. lens35 и lukitukii са много ядосани на сплетните покрай FRIDRIH.
  Още неуспяли да разменят почти никаква информация,отвън се чу женски писък,явно идващ от придворната,и мъжки кикот с неясен произход.След малко вратата се отвори с ритник и през нея се видя не какво да е,а ухиленото лице на MANEKENA.
  - Мецаааа! - още по-силно се засмя той. - Какво заговорничите пак?
  Императрицата погледна MANEKENA и се усмихна на себе си. "Господи,какво се случва - уж всички лозови масиви изгоряха - от изпаренията ще да е.Пощуряха." - помисли си тя.
   - Какво направи на придворната? Крясъци чух.Няма да се научиш в земите ми поне да се държиш прилично.
   - Приличен съм.И отговарям за FRIDRIH.Внимавайте какви ги вършите с lukitukii и lens35  в Revenger - ще ви следя изкъсо. - Намигна преди да се отправи обратно към празния коридор в който нямаше и помен от придворната девойка.
    
     Междувременно съюзът на vesojrebec или още - Безпоштадния,за пръв път от много дни,не беше във война за територия и явно всички в него се бяха отдали на почивка за да имат сили за предстоящото неизвестно.ма3х засилваха  войската,а бяха завзели и нови плодородни земи за своите ферми след като спечелиха войната с BlackGuard .
  crni_grga пък бе изпратен от император lukitukii да почива из зелените полета - или поне това което бе останало от тях,след като перфектно обучената армия на императорът от Revenger  бе минала от там,погазвайки всичко наред.Както между-впрочем,правеше редовно и за сега се славеше като най-кървавия боец из земите на Деветдесет и пет. ro_mania,начело със своя главатар  spuma1974 продължаваха да отделят злато за обучение и се очакваше това да ги направи народ - адаптиращ се бързо към събитията...

   Луната осветяваше водата в поилките.Тук там проблясваше мъждукаща светлинка от някоя ковачница,която напомняше за нажежената атмосфера.Все още бе студено и в конюшнята,конят на Mr.Kikk издишаше пара от ноздрите си - по-жив от всякога.


***


Не се плаши,че се страхуваш -
отиваш да воюваш
възседнал своя кон в галоп
без щит и без окоп.
Врага е силен винаги в двубоя -
не предначертавай ти развоя,
че мечът остър е,момче -
също като твоя,този на врага сече.
Не се плаши,че се страхуваш,
че любимата жадуваш.
Сега хомота от врата свали си.
Почини войнико,почини си.

Този път,миг ще имаш само...
не търси опора в чуждо рамо.



« Последна редакция: Април 16, 2011, 23:50:08 от Deli_inko » Активен

"Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той."  
"Нищо не умира по-бързо от нова идея,родена в ограничен ум."  
"Някои хора говорят от опит. Други – от опит не говорят."          
Приказката на 95...цък
Зло съм,а и никога не съм харесвала добрата Фея.
Deli_inko
BabaMeca - Свят 95
Майор
*****

Karma: +1114/-694
Неактивен Неактивен

Публикации: 598


Ако няма къде да отидеш,ела на себе си!


Профил
« Отговор #3 -: Април 26, 2011, 14:17:07 »

      

Глава 4

      - Тихо,Напоре,тихо. - Меца плавно и силно придърпа юздите на животното и то,с приведена глава,отстъпи назад в шумака.
      В далечината се открояваха десетина  едри фигури на ездачи придружаващи карета. Размера на ескорта,явно подсказваше стойността на товара. Пътят бе осеян с камъни и придвижването ставаше бавно,ала когато приближиха,Меца се наведе още повече,така че през ниските клонки и се откри добра гледка и успя да види женската фигура облечена в разкошна рокля,бижутата и отблясъците на златото,което явно се намираше в краката и. В пълен противовес с тая картина,бяха придружаващите войници - груби,без пълно снаряжение,с лошо изковани брони и закачени мехове с вино по седлата.Гледката бе гротеска."Наемниците на Kasapin" - помисли си тя. Из земите на Деветдесет и пет вече се бяха разнесли слухове за разгулния живот на императора на долните земи от пакта на BULGARY - изпълнен с разврат,среднощни пирове и тайни ритуали на Жриците от ордена на храма на Лесбос,които превръщаха обикновените слугини във всеотдайни робини на Manekena,Kasapin и обкръжението им от изверги. Именно това използваха останалите императори и пращаха  ценни дарове ,които целяха да си подсигурят спокойствие още известно време.Още малко тихи дни,в които да се обработват земите,да се градят крепостите и да се коват броните.
       След като пътя опустя,Меца пришпори коня си в обратна посока - право към побратима си по саби - lens35.

      Глухото прискърцване на портите и се стори цяла вечност.Без да изчака да се отворят  напълно,императрицата влетя и миг по-късно се озова с коня си право в предверието на тронната зала.Слугите на lens гледаха с недоумение жената,която без да чака позволение,нахлу при владетеля.
     - Lens,натъкнах се на карета по пътя за земите на Касапина. Трябва още след следващата луна да се срещнеш с Manekena,drМengele и техните доверени за да разбереш кой я праща. BleckGuard,Ma3x или други от съглашенията. Не бива да има изненади. Не отново.
     Lens кимна на вестоносеца,който безмълвно и мирно стоеше в ъгъла на залата. Извика го и му нареди,със слабо разбираем за Меца език,да обяви пристигането им в земите на BULGARY.Късно през следващата нощ се отправиха натам,знаейки,че ги очакват.

    - Император lens,lukitukii и BabaMeca. - с висок глас направи обявление придворния.
    Портите се отвориха и владетелите с уверена стъпка преполовиха помещението,на чийто отсрещен край,на пълна маса,ги чакаха MANEKENA,d-rMengele,KASAPINA и очарователната осанка на императрица tannia_072. Няколко жени обикаляха покрай тях и прислугваха на императорите,като се стараеха нищо да не липсва. По тези земи се държеше на тези неща,а празниците,разпростиращи се из цялата Деветдесет и пета земя тези дни,допълнително правеха всичко да изглежда по-скоро като един безкраен пир. Владетелите от спогодбата на Revenger се настаниха.Виното веднага бе разсипано по чашите и Manekena остави слугите да държат подноса с агнето докато вдигне тост.
   - За нашите скъпи гости! - подсмихна се той.Императрицата,заедно с Kikk и krUma бяха влезли в чуждоезичната спогодба и въпреки коректността на lans и lukitukii,на това все още се гледаше с недоумение.
   Всички надигнаха бокалите с вино. Само drMengele,явно отегчен от изминалите дни,по-скоро с отврата отпи от кървавата напитка.
  - По дяволите и това вино! - захили се той. - Не бих могъл да близна повече,нито придворните женици искам да виждам,нито велможите.В следващите дни от празниците ще почивам. - стана рязко от стола,олюля се леко,целуна ръка на дамите,опитвайки се да изглежда като истински джентълмен,и се оттегли.
  Вечерта напредна бързо,а към пира се присъединиха още няколко местни,доверени велможи,които седнаха в другия край на масата и заговориха шумно.
 
   - Меца, - видимо опиянен от виното,с типичната за него усмивка,Manekena се обърна към императрицата - подочух защо се подвизаваш из онези земи. - типичната усмивка премина в лаконичен смях.  -  Кога ще се научиш,че така сандъци със злато не се раздават,наивно момиче? vladi77bg e голям земевладелец,но кому са излишни 250 ковчега с богатства? Сега ще трябва сигурно и съседско рамо да ударя,че да си ги вземеш.
  - Това са само слухове.В Revenger съм по други причини. - намусено изръмжа BabaMeca,въпреки,че не беше особено убедителна.

   Оказа се,че каретата,която бе срещнала преди няколко дни е пратена от съглашението на Мa3x.Повече не можа да се разбере,но при подобни събирания,това беше нормално. Особено по време на празници по тия земи виното беше в повече,а стадата видимо намаляваха,след като агнетата биваха наредени шиш до шиш над огнището. Угощенията протичаха с дни,а императорите се оттегляха най-много да починат в покоите си с някое слугинче или придворна. Изобщо - странна атмосфера.Наглед - проста,но истината бе,че е доста объркана и държеше останалите съглашения в плашещо неведение.
Още преди да преминат към сериозната част на вечерта,вестоносецът беше донесъл съобщение,което гласеше:

"Императоре,армията на _jack_ е тръгнала към дома.Трябва възможно най-бързо да дойдете и да издадете заповеди за военните действия на командирите."

   Заради тази вест,веднага след като разбраха каквото трябва,императорите от Ревенджер се отправиха към конете си,като оставиха зад гърба си все по-шумната компания.Същата нощ luki отпрати армията си на поход.В Деветдесет и петата земя,повечето императори празнуваха или спокойно обработваха земите си,но някой нямаха почивка. Едва след като войската му премаза с един замах врага,младият владетел можеше да се оттегли в покоите си.Следващата вечер се разбра,че армията на R.O.Y е влизала също в кървава битка.Новината за толкова кръвави подвизи,разбуни духовете и вестоносците започнаха да кръстосват земите на Деветдесет и пет с интересни вести.Една от тях бе връчена на BabaMeca:

"На приятелството между DEFENDER и Ma3x е сложен край.Причините все още не са известни напълно,но най-вероятно всичко е измама и прах.Когато имам новини ще изпратя отново довереника си при теб."

   Пролетта прихождаше полека.Бе тъжно - как Деветдесет и петата земя успя да предизвика толкова много предателства,кражби и гибел.Приятелства от сърце почти нямаше вече.Сънят не успя да пребори императрицата тази нощ и тя слезе да провери стражата - трябваше да бъде вече бдителна.На връщане мина през конюшнята,в която се намираха едни от най-силните животни из земите от вътрешността.Истински обучени бойни коне. Изобщо не се учуди,когато видя Напор да подава глава - винаги изпълнен с енергия и вместо да отморява след прехода,бе готов за нови подвизи. Отправяйки се към покоите си,Меца се обърна към него за последно и си помисли на глас:
- Няма да чакаш дълго,приятелче.



***
Предателства,лъжи и лицемерие.
Доверие?
Алчност и гуляй,разврат.
Преврат!?
Надмощие ли търсиш ти?
Власт,пари,земи?
Без сърце останал,
меч с приятелската кръв в ръката хванал
бродиш,търсиш път отъпкан
да те изведе от ада,в който ти си стъпкан.
Ала пътя е трънлив,приятелю...
...Предателю?







« Последна редакция: Май 31, 2011, 17:36:47 от Deli_inko » Активен

"Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той."  
"Нищо не умира по-бързо от нова идея,родена в ограничен ум."  
"Някои хора говорят от опит. Други – от опит не говорят."          
Приказката на 95...цък
Зло съм,а и никога не съм харесвала добрата Фея.
Deli_inko
BabaMeca - Свят 95
Майор
*****

Karma: +1114/-694
Неактивен Неактивен

Публикации: 598


Ако няма къде да отидеш,ела на себе си!


Профил
« Отговор #4 -: Май 31, 2011, 15:05:19 »

Глава 5


   - Недейте,това ще бъде голяма грешка. - преговори генерала,управляващ пехотата на lukitukii.Седмица преди това същият бе разгромил армията на Commander след заповед на императора. Но сега усещаше,че нещата са различни.Сега редиците им бяха слаби и рехави.
   - Не.Трябва да обявим войната сега.Нямаме време за губене.

lens,в края на конюшнята безмълвно наблюдаваше разговора.Нямаше как да не подкрепи приятеля си в тава безумие.Решението е взето - официално обявена бе войната на Revenger с ma3x.Само с един поглед каза всичко,което трябваше - подкрепа в неодобрението.Миг.След това се обърна безмълвен и свирна на коня си с който отпраши в спускащата се все по-бързо нощ.
Времената бяха станали тежки - добивите се продаваха евтино,кражбите зачестяваха и БабаМеца се бе впуснала във все по-трудното организиране по събиране на реколтата.
   - Вие сте пълни лентяи! - развика се гневно. - Колко пъти трябва да обикалям по тия далечни ниви? - после,сякаш търсеща успокоение,се усмихна и потупа животното под нозете си: - Нали Напоре?
   След като свърши с обиколката,Меца тръгна  към покоите си - всичко беше тихо,а и тя имаше нужда от почивка. Не така,обаче мислеше lens,който я чакаше до главната порта - умислен и видимо загрижен.
   - Какво става lens? Какво се е случило?И какво по дяволите правиш тук?По това време? - в тихото му присъствие усети,че нещо не е наред. След като заговори - разбра,че наистина е така.

   Войната се развиваше по очаквания начин.Нямаше достатъчно опитни шпиони,както и следотърсачи.Нивите на няколко от пакта Ревенгер бяха неколкократно опожарени,армията - гладна и обезверена. Повечето крепостни стени - съборени. Войската се върна в замъците за да пази малкото останало от реколтата,жените и децата. Докато Mr.Kikk мислеше как да мотивира момчетата си,вестоносеца влетя с гръм и трясък:
   - Господарю! - последва звучно поемане на въздух. - R.O.Y. идва с голяма част от армията си.
   Младият владетел кимна към вратата и вестоносецът излезе.Стана също и с възможно най-бърза крачка се отправи към залата,в която се събираха генералите.С няколко думи разбраха какво ги очаква и миг по-късно бе издадена команда на всички войници тихо да се оттеглят към подземията на замъка. Стрелците стояха неподвижно и всичко бе сякаш заспало.Нито следа нямаше от току що прибралата се армия. Когато войската на Рой се приближи достатъчно стрелците се изправиха рязко и,предварително опънали тетивата,просто отпуснаха пръсти.Първите редици от пехотата се строполиха,а останалите запрескачаха агонизиращите и безжизнени тела.Последва втори рунд.От външния вход на подземието бяха излезли останалите воини - наредени под строи в тъмнината ....ала с една команда всичко свърши. Клането бе голямо.Мъртвите покриха земята - пропита с кръв и ненужни мечове. Малка част от вражеската армия бе оцеляла - останала без командир побърза да се оттегли - така бързо,както бе дошла.

   На следващия ден императорите от съглашението на Revenger се събраха.Имаше за какво да си говорят - въпреки кървавата нощ,войната бе тежка.Ма3х палеха и грабеха мирните селища,оставяха войниците без храна,без домове и това доведе до трайно изтощение.Обсъдиха надълго всичко.Единствената стратегия бе да изчакат нападенията в засада. След няколко часа всички станаха и се отправиха към конете.Докато вървеше из тесния коридор,BabaMeca чу бързи стъпки зад себе си - обърна се отбранително,но видя своя приятел tiesto1.
   - Хей,не ме стряскай така.
   - Настигнах те да поговорим - не мога да остана тук.Не мога да се бия,знаеш,че наскоро земите ми бяха покрусени от коварна болест - армията ми е слаба и немощна сега - единственото,което мога да направя е да ги пратя на сигурна смърт,ако реша да воювам.
  - Прав си,tiesto,трябва да се оттеглиш.Ще измисля нещо - обещавам.
   Двамата се прегърнаха и се разделиха всеки по своя път.Докато препускаше Меца мислеше как да помогне на другаря си. Трябваше да помолят някой за закрила - в отплата - най-вероятно,младият император щеше да остане завинаги да се бори за името на новото съглашение. "Единствения вариант е Manekena.",помисли си Меца. "Колкото и покварен,императора държи на поданиците си и на останалите владетели в пакта.Още утре ще ида да говоря с него."
   Сутринта,почти неспала,се озова отново в конюшнята.
   - Напоре, - погали верния си другар. - Няма почивка за нас. - говореше докато оседлаваше животното.
   Пристигна пред портите на злодея точно,когато слънцето беше най-високо.Познаваха императрицата и веднага поеха коня и,а нея отведоха до тронната зала. Там обаче нямаше никой.Обикаляйки нервно зачака.Мина доста време,разгледа всички трофеи и покварени стенописи,и започна да потропва нервно с крак. Най-накрая вратата зад трона се отвори и Manekena влетя шумно.
   - Мецаааа! - захили се. - Какво те води насам?Сама. - смееше се вече с глас. Знаеше каква слава им се носи из Деветдесет и петата земя и не очакваше да я види тука без останалите.
   - Дошла съм да поговорим за tiesto.
   - Какво искаш да говорим за него? Не го познавам - във вашия пакт ли беше?
   - Да.Населението му е изтощено и не може да понесе войната.Вземи го под крилото си - ще ти бъде верен.
   - Нали знаеш,че нищо даром не правя? - продължаваше да му е весело. - Какво ще получа аз - верни войни си имам.
   Този път и Меца се засмя.Явно беше,че императора току що ставаше. Физиономията му беше сънена,косата рошава,погледа все още блестящ.Из тези земи гуляите не преставаха.Беше чула даже,че Kasapina се е оттеглил трайно от бойните полета и срещу 10 диаманта си подсигурил време за безспирните пирове - или поне така се говореше. Войниците му не го бяха виждали от седмици.
  Меца поумува.За подобна молба,а и имайки в предвид своенравния нрав на владетеля,нямаше да се размине с нещо дребно. Сърцето и се скъса,когато си помисли,но нямаше друг вариант.
   - Ще ти дам нещо наистина ценно.
   - Сериозно?  Ей това чакам да чуя. - нагло се изкиска.Разговорът явно го разсъни.Доспехите му бяха както винаги добре надянати и императорът всъщност изглеждаше величествено,но BabaMeca реши да го подразни:
   -Пиян ли си още,Манекен? Ще ти дам коня си. Най-хубавото и вярно животно,което си срещал.Не една битка сме печелили заедно. - въздъхна. -Само ще трябва да ми дадеш някой за да се прибера обратно.
   Той погледна младата жена замислено.Имаше си цяла конюшня - един кон в повече или по-малко...Но тъй или иначе имаше всичко сега.Реши да го види. Когато стигнаха,Напор риеше с копито нервно,сякаш предусещаше какво ще стане. Явно се виждаше духа на животното и връзката между него и императрицата. Владетелят видя това,а и животното беше прекрасно.Струваше си да го приеме - щеше да е съкрушително за владетелката от неутралният пакт,който някой ден можеше да се окаже най-върл враг.Бе чувал и той за нея. Из много земи се носеха слухове,колко е безскрупулна когато се наложи.В по-младите години от управлението си,тя не веднъж бе предприемала смели походи - понякога граничещи с лудост.Сега,въпреки пламтящият поглед,бе по-скоро добра жена,отколкото луда пълководка.Поне така изглеждаше напоследък.
   - Добре,Мецо - човекът ти ще е с мен.Ще се пазиме взаимно и ще му помогна. Взимам твоя Напор. - самодоволно погледна страдалната и физиономия.
   Стиснаха си ръцете и,докато чакаха да доведат коня с който да може да се прибере императрицата,тя се обърна към Manekena:
   - Сега,като се замисля - ти ми дължиш услуга.  
   Замълча за миг,после още толкова погледа Напор почти виновно,след което се качи на младата кобила,която доведоха конярите и отпраши.
  Следващите дни бяха мъчителни.Шпионите бяха неуки,а войниците изнервени от глада и загубата на близките и на опожарените домове. В край на сметка войната беше изгубена. При това безвъзвратно,тъй като дни след края и,lukitukii и Mr.Kikk решиха да се присъединят към друг пакт. tiesto1 вече беше вярно куче на BULGARY и в Revenger останаха lens с още няколко приятели и BabaMeca - не до там добра картинка.
   Времето след войната беше време на равносметка.А и всеки събираше информация от новостите,които бе пропуснал по време на битките.crni_grga оглеждаше всички врагове.red_rose,от българският пакт SCORPION,който усилено водеше битки със свои,от няколко дни атакуваше d-rMengele.
  - Ах,ще му изям гръкляна! - гневен влезе той при приятеля си - Kasapina,на който явно му личеше двуседмичния запой и успя само да се усмихне. - Във виното била истината. - продължи да сумти Mengele: - Истината е в меча,скъпи деца.В меча!
   Касапина се усмихна отново,а този път - успя и да се огледа. "За Бога,какви деца видя този тук." - захили се.  "И за какво ми говори,не разбирам...".
  - Менгеле,не се пени - ела да ти налея една халбичка.  - изрече този път на глас и с моментално действие,вече подавайки я,накара ядосаният мъж да се предаде на виното.Картинката се очертаваше - за едни ясна,за други мъглява.

  Новият пакт на lukiituki водеше война с DEFENDER - поредната,може би и не последната,но отново загубена.DEFNDER имаха прекрасна стратегия за военните си действия и ,дори при явна неравнопоставеност на силите успяваха да спечелят.

  - naTpuk,naTpuk , ако не си ти да носиш всичките новини на крака тук - при мен,съм свършена. - Меца махна с ръка на слугинчето да донесе вино и обяд за госта.
  - Няма как да не идвам - готвачът ти прави най-хубавите агнешки глави,които съм ял.Изпили са ми мозъка. - засмя се младият император. Беше висок и слаб,и по-скоро приличаше на момче.Животът го беше хвърлил рано в огъня си,след като баща му бе станал пленник и земите на юг от Деветдесет и петата,и не бе могъл да участва дори в големия поход след коварната болест превзела крайбрежието преди години. naTpuk трябваше сам да понесе това на плещите си и се бе справил учудващо добре,въпреки грешките,които не го отказаха.
  - Е,какви ги вършиш?Изглеждаш добре,сякаш се забавляваш напоследък. - съзаклятнически го потупа по рамото Меца.
  - Да,изклах няколко армии,плених две придворни красавици на Mr_fJ,превзех и доста лозови масиви - сега се наслаждавам. Минах на идване покрай Манекена - каза ми за tiesto. Ма3х пък са приютили bina - говори се,че императорът управлявал тези земи изчезнал безследно и _CLEOPATRA в сянка се разпорежда в двете владения,което разбира се не е позволено,също както двуженството - нали се сещаш?  А и май ще се окаже чистата истина. Подготвям и няколко стратегически хода,но ще ти ги известя по-нататък.
  Меца,се усмихна и зарея поглед през големия прозорец,докато императорът настървено  се нахвърли върху храната.Също така настървено щеше и да продължава да се бие.Личеше си,че в кокалестото тяло се пробуждаше непокорен дух. "Всичко знам,приятелю.Всичко знам.Но няма как да ти кажа,че е така - затова ще те оставя да ми кажеш."  Погледа остана блуждаещ,а мислите и се впуснаха в бяг по неопределени пътища. Знаеше само,че трябва да има търпение.Трябва да издържи самотата - далеч от верните си приятели и нейният император. Щеше,разбира се,през какво ли не бе минала - но сега с Ленс,освен всичко останало,трябваше да подготвят няколко карти и да се заемат с изграждането на шпионската верига.Нищо работа...за някой.


***

Боиш ли се? Кажи ми.
Болят ли те очите ти незрими?
Не се страхувай.
Бъди запомнен и воювай!
Ала ти си верен на духа си
и на своите жалки сиромаси -
очите ти сухи и празни
покварени и силно заразни.

Ще си тръгнеш със врява,
но тихо ще бъдеш забравен...








    
 
« Последна редакция: Май 31, 2011, 21:50:16 от Deli_inko » Активен

"Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той."  
"Нищо не умира по-бързо от нова идея,родена в ограничен ум."  
"Някои хора говорят от опит. Други – от опит не говорят."          
Приказката на 95...цък
Зло съм,а и никога не съм харесвала добрата Фея.
Deli_inko
BabaMeca - Свят 95
Майор
*****

Karma: +1114/-694
Неактивен Неактивен

Публикации: 598


Ако няма къде да отидеш,ела на себе си!


Профил
« Отговор #5 -: Юни 21, 2011, 04:22:51 »

Глава 6

   Пепелява пръст и опушени камъни.От високите дървета бяха останали само обгорели дънери,а из пасищата,където до скоро бе расла буйна трева,сега нямаше нищо,освен охлювени черупки. Докато обхождаше земите си lukitukii събираше все повече хъс. "Не могат да ме спрат.Не сега.Не ми трябват ниви - всеки селянин ще бъде войн тук,а житото ще го заграбвам от другаде."  Такива мисли се въртяха в главата,ала сърцето му бе почти спряло от това,което попиваха очите му - прах и пустош.


   - Хей,naTpuk. - Mеца пъргаво прекрачи оградата на конюшнята,а дрехите ѝ бяха целите в слама. – Напоследък честичко наминаваш,гладен ли си или какво? Нали знаеш,че скоро ще организираме голям пир тук?
   – Знам. ivoavto ще се жени за втората придворна на Manekena. Брак по сметка.Защо тук ще бъде сватбата?
 – Заради арката,naTpuk,не си ли я виждал?
   В земите на БабаМеца имаше природно чудо.Поляна над която скали сключваха върховете си и наподобяваха арка,а върху тях,проправил си път в улеи,поток се стичаше там,където почти се допираха скалите. Мястото наистина бе прекрасно и придворната дама държеше Манекена да и уреди провеждане на сватбата там - тъй или иначе я продаваше на този незнаен император,поне това и дължеше.  
   – Ясно. - кимна naTpuk с...явно неразбиране.За какво им беше на тези развратници да празнуват на такова място?Можеха да се напият където и да е.Важно беше да има галони с вино,повече слугини и задължително свирачи,които да ги забавляват. – Ако ми беше казала,че е заради агнешките глави,които приготвя готвачът ти,щях да разбера наистина. - захили се младият император.
   – Скука е naTpuk,нека се повеселим.А и знаеш,че по такива поводи се събират врагове,непознати и приятели на куп.Ще извлечем все някаква полза. – намигна съзаклятнически императрицата.След което кимна в знак към бокса на кобилата зад гърба и.  – Роди преди две седмици.Прекрасно жребче от Напор.След по-малко от две години ще стане невероятен.
   naTpuk погледна светещите очи на Меца. Драго му стана,че приятелството между тях беше така силно и истинско,защото знаеше,че можеше да разчита на нея.
   След като се облажи с вкусотиите на готвача и предумаха това,което се случваше из Деветдесет и петата земя,късно привечер се отправи към собственият си замък.Летният полъх се усещаше по-силно из планинско-гористата местност,през която минаваше,и избистряше умът му.Освен совите се чуваха само съчките под галопиращите копита.След  няколко часа луната успя да огрее пътя му,който вече пресичаше безкрайна равна поляна.Тишината го заобгради.Галопа беше шеметен,но не още дълго.До скоро препускащото животно отдели предните си крака от земята и напрегна цялото си тяло,след което отдели и задните за да успее да прескочи това,което се намираше на пътя му.
   - Стой,Вихър. - naTpuk дръпна силно юздите,докато жребеца не изви шията си така,че докосна с бърни гърдите си. – Спокойно момче,спокойно.
   Слезе от коня и видя неподвижно тяло,облечено в доспехи.Луната бе достатъчно силна за да разпознае      -fenix-   -  млад император,който се бореше славно за своето съглашение ULISSEIA.  Наведе се за да усети пулса му. Беше едва доловим. "Господи,кой те нареди така?" Докато в главата му се блъскаха хаотични мисли,едва живият простена:
   – R.O.Y. , gatsbay ... – последва давеща кашлица,която завърши с храчка,обилно примесена с кръв.За няколко минути събра дъх и успя да продължи: – Генералите ми,пехотата,конницата ми,стрелите... връхлетяха неочаквано. Избиха почти всички.
   naTpuk  наблюдаваше плувналите очи на връстника си и сърцето му се скъса.Гняв и жал се смесиха. Помогна му да се изправи и го метна на коня си,въпреки опитите за съпротивление. -fenix- се бе почти предал и явно нямаше силата нито да продължи,нито да погледне в очите останалите живи войници,но съпротивата не бе дълга и скоро отпуснатото тяло се беше озовало върху задницата на Вихър. Сутринта,императорът от пакта Revenger,без да влиза,го предаде на личната му стража,която ги посрещна на портата на замъка.В края на деня,вече се излежаваше в покоите си,завит в собствените си мисли.


  

   През плътните завеси си проправяше път доста оскъдна светлина.Това напълно устройваше Меца,която до късно се бе занимавала с организацията по сватбата.Масите бяха подредени покрай арката,а подиума,на който свещеника щеше да изпълни церемонията,се намираше непосредствено пред стичащият се поток.На готвачите бе наредено да запретнат ръкави още през нощта,а слугините щяха да започнат подреждането на изящно изписаните бокали и прибори от сутринта,след което да се заемат с цветята - за да бъдат свежи.  Докато се излежаваше,надявайки се да събере сили,под прозореца се чу страшна врява. Копита,бурен смях,скърцащи колелета на  карети и гръмогласни нареждания. Всичко това се смесваше в такъв адски шум,че императрицата не издържа и изскочи на терасата. Когато погледна долу видя самият Maneken. На раменете му имаше необичайна наметка,наподобяваща ризница,частично изработена от типичната метална плетка,а на гърба,със златни букви бяха изписани инициалите му.Ножницата,която от далече блестеше,бе прилежно прикрепена към колана на коженият панталон така,че спящият в нея меч се спускаше плътно от дясната му страна.На лицето му,както винаги се изписваше доволна усмивка,а ръцете му жестикулираха в подкрепа на разпорежданията.На двадесет крачки зад него се намираше каретата,която бе докарала бъдещата съпруга на ivoavto - красива жена,не много висока,но с изящни форми,гъста кестенява коса,изписано лице и плах поглед наблюдаващ размаха с който Manekena организира стоварването на даровете и виното,което бе докарал от личната си изба. На още двадесет крачки зад първата карета имаше друга,от която бяха започнали вече да слизат дръзко облечени мъже. След кратко напрягане,Меца установи,че това са музикантите.По поведението им,обаче,изобщо не личеше,че са дошли да свирят тиха,бавна и лирична музика.По-скоро бяха свикнали да забавляват императорите по развратните им гуляи и най-вероятно идваха също или от земите на Manekena,или пък на Kasapina.Цялата гледка под терасата ѝ бързо разсъни императрицата - освен красивата невеста,нищо друго не се вписваше в плановете и за сватбата. Облече се и побърза да слезе долу.
   – Maneken,какво за Бога правиш?Атакуваш ли ме,или идваш за тържеството?Защото аз по-скоро имам желание да се отбранявам.
   – Как да те атакувам?В никакъв случай.Само донесох малко вино,подаръци и няколко човека,без които не мога да се забавлявам.
   Меца се огледа.Няколкото човека се състояха в четиримата,вече сякаш пияни музиканти,седем или осем слугини,петима от,изглежда,най-верните му стражи,както и една възрастна пълна жена,облечена доста добре,чиято функция не бе известна.
   – Хайде,заведи ме на мястото,предвидено за церемонията.Нямаме време. – усмихна се почти невинно Manekena,докато придърпваше Напор за юздите.Когато видя животното,мисълта на императрицата спря. Владетелят изглеждаше величествено,върху конят ѝ ... тоест,върху неговият кон. " Ужасно." – помисли си Меца. "Трудно се понася тази гледка." Махна с ръка  да доведат един и за нея от конюшнята,за се придвижат до арката.
   След няколко часа,предимно изпълнени с преговори и компромиси относно тържеството,всичко беше готово. В империята вече бяха пристигнали botari,d-rMengele,tiesto1,oldtimer,Kasapin,bioterorrr и още няколко императора от пакта на BULGARY.Заедно с тях беше и единствената открояваща се от групата tannia_72,която с цялото си великолепие,блестеше измежду останалите владетели. Тъй като Маnekena даваше своята скъпа придворна и тържеството бе като цяло негово,беше поканил и приятелите си от Ma3x - R.O.Y. , Alien. , borpor с които най-вероятно щяха да дойдат и останалите Commander,Vibration, Lynn,stella,Snow,_jack_,gatsbay и bobo2510.  Meца на своя глава извика naTpuk,lens,lukitukii,borime4ka и Kruma. Говореше се,че ще има представители и от  MANTIKORI,ULISSEIA и Mughals,а и по правило на подобни тържества идваха всички,които имат желание и са с достатъчно власт. Едни - за да видят стари приятели,други да извлекат полза от нови познанства,а трети - за да съберат достатъчно информация за враговете си.

   Ivoavto почти закъсня за собствената си сватба.След като дойде,церемонията се проведе тържествено.Всичко бе изпипано до най-малкия детаил и след бракосъчетанието прислугата започна да отрупва масите с храна и вино. Повечето от очакваните гости бяха дошли и всеки предвидливо бе разпределен. Имаше и непредвидени гости,като император stefan40,който отдавна бе напуснал земите нa Деветдесет и пет,но узнавайки за сватбата,нямаше как да не удостои с присъствието си своя стар познайник ivoavto.
   Музикантите засвириха.Виното се разливаше все по-често и скоро повечето владетели бяха подпийнали или направо пияни.lukitukii стана от стола си,олювявайки се силно и се отправи към tolmai,който се намираше на другият край на поляната.Докато си проправяше път между кръжащите слуги,личната стража на императорите и подредените наоколо подаръци,не успя да запази равновесие и се подпря на един от столовете в близост.Миг по късно усети силен удар от дясно на челюстта си и се строполи на земята.Болкта бързо го накара да изтрезнее,претъркули се и се изправи,за да види не кого да е,а borpor.С един замах извади от ножницата фамилният си меч и го опря в гърлото му.Не бе предвидил,обаче,че владетелят от пакта на Ма3х е заобграден от личната си стража,която без да чака команда се нахвърли върху него. От другият край на масата скочи botari и,като най-трезвен и премерен в движенията си,за няколко секунди се озова на мястото в опити да прекрати боя. За щастие успя преди пияните погледи на останалите императори да разберат какво се случва.
   – Това не е края. – усмихна се lukitukii.Обърна рязко гръб,мина покрай хората си,които без команда го последваха,и напусна тържеството.
   – Знам. – провикна се borpor.
   Вечерта продължи въпреки че ivoavto се оттегли с,вече законната си жена,доста рано.Повечето гости не успяха да разберат за създалите се пререкания,довели до насилие и настроението остана задоволително,особено покрай музиканите,които се грижеха усилено за това. Kasapina,d-rMengele и Manekena се забавляаваха с танцьорките,които бяха качили отгоре на масата,tannia се подхилкваше отстрани,а lens и tolmai от часове водеха почти безсмислен разговор,който явно ги караше да се смеят.botari вече беше напреднал с виното и от премерените му движения преди няколко часа,сега нямаше и помен.Всички останали също се веселяха,а се намираха и вече спящи по столовете.
   – Е,Меца,веселба стана. Очаквах,че някой ще си тръгне без зъби,но - кой както дошъл,така си отишъл.Само малко по-усмихнат и пиян.  – Manekena намигна на императрицата,след което нареди да изнесат подаръците към двореца.Идните дни щяха да им обърнат внимание.

***

Вино,мечове,любов.
Стар враг.Приятел нов.
Емоции от хаоса изплетени.
Пътища преплетени.
Ти знаеш ли приятел
как става най-големия предател
и,как врага подава ти ръка,
когато си в беда?
Достойно ли си ти живял?
Достигна ли до своя идеал?

За всичко да си просветен - не се стреми.
Живей.Не се преструвай и бъди това,което си.




« Последна редакция: Юни 21, 2011, 10:21:10 от Deli_inko » Активен

"Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той."  
"Нищо не умира по-бързо от нова идея,родена в ограничен ум."  
"Някои хора говорят от опит. Други – от опит не говорят."          
Приказката на 95...цък
Зло съм,а и никога не съм харесвала добрата Фея.
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!