DesTroY
The Only
Редник
Karma: +0/-5
 Неактивен
Публикации: 1
Откъдето мина,там са руините
|
 |
« -: Януари 13, 2008, 19:52:10 » |
|
Пролог
Тъмен съюз
Анталион седеше на трона си в крепостта си Наиндерот.Като Архангел на Унищожението той имаше право да притежава такъв разкош.Беше облечен в просто пътническо наметало, понеже тъкмо се беше върнал от поредната скучна мисия като лечител.Негова работа беше след падението на Тримата да броди прикрит сред смъртните и тайно да ги цели от болки и страдания.Но това не беше истинската му природа.Той беше създаден, за да наранява, за да убива, да унищожава.Не, не биваше да е като някоя старица, която само мърмори напевни заклинания и лекува глупци.Скоро, Анталион щеше да заеме полагащото му се място на велик воин, съществуващ само заради убийствата.Ако всичко се развиеше по план...
Той се сети за бронята си и прокара ръка през нея.Естествено, тя не се виждаше заради наметалото, но всички, и ангели, и демони знаеха колко могъща е тя.Черна на цвят, с изобразени на гърдите тъмна роза, прелитащ гарван и миниатюрно копие на собствения му меч, тази ризница беше спасявала душата му стотици пъти.А самото му острие...мнозина казваха, че е най-силното на този свят, омагьосано да убие всеки, дори докоснал се до него.То беше гордостта на Анталион, ако той вече изобщо можеше да се гордее с нещо.Поквареното му съзнание вече служеше само за негова изгода.Не го интересуваше нищо...
Той чакаше някой.Някой, който щеше да му помогне да извоюва властта от Висшите Богове.Ала още не можешe
да се сравнява с тях по сила и мощ.Затова му трябваше странична помощ.Макар че дори времето беше загубило своята стойност за него, той почна леко да се гневи.Колко още трябваше да чака?
- Закъсня.
Макар и тихо изречена, в думата имаше толкова ярост, че би убила всеки смъртен.Ала гостът му не бе такъв...
- Бях възпрепятстван - беше отговорът на забулената фигура, току-що влязла в Тронната зала. - А, и бих те посъветвал да не ми държиш този тон.Все още си слаб, за да се изправиш срещу Боговете.И ако им кажа...
- ...ще накажат и теб.Неизбежно е.Единственият начин планът ни да успее, е да действаме в тайна.А и знаеш, че държа познание, което ще е..."полезно" на теб и господарите ти.
- Така е.А ако сведенията, които ми дадеш, са верни, те могат да ти бъдат много признателни.
- Е, в такъв случай ще желая двойна отплата - заяви Анталион. - Ако, както ти казваш, ще са "признателни"...
Лицето на гостът му се изкриви от гняв, ала това не се забеляза под дългата роба.
- Ако успеем в начинанието си, ще имаш всичко, което пожелаеш...
П.П.Не бъдете твърде критични, моля ви, все пак съм "нов" във творческия...Ако ви хареса, мога да измисля по-нататъшни епизоди.
|
