И така ерата свърши
и от мнoгoто свободно време което имам вече ето какво измислих
който иска да чете
))
Бяха настанали такива времена че нат цялата источна част от независимите империи властваше един диктатор,един император чиято империя беше толкова голяма и силна че в очите на по малките там заселници изглеждаше непобедима.Казваха му червения защото той години на ред тероризира тамушните хора и навсякъде където мине,зат него оставаха само червени, кървави и горящи следи от избити малки армии и изпепелени селища.Той правеше това години на ред и с всяка изминала той ставаше все по могъщ,а дребните селища покрай него все така си патеха и се молеха нещо да го спре...И все така времето вървеше всички унили,и плахи се разминаваха дребните императори вече бяха изгубили всякаква надежда че ще оцелят,бяха изгубили човещината в себе си и спряха да контактуват и да търгуват по между си.Нещата за тях бяха към края си,щяха да се превърнат от щастливи съжители във изоставени империи...Докато един ден из крайнините на империите не се разнесе слух за могъщ воин..стратег и пълководец които идвал към тях за да ги спаси,да ги обедини и поведе във битка срещу тяхният тиранин-червеният,ала слух ли бе това..или реалност.Не слет дълго,в средните селища пристигна непознат,млат мъж слаб но в никакъв случай неприличащ на воин и пълководец,хората там първо го спогледаха учудено..очаквайки нещо но слет това отново навеждаха глави и продължава по пътя си.Той завърза коня си и влезе в близката таверна,поръча си питие и седна в ъгъла на една странична маса и запали лулата си.Откакто се разнесе слуха за спасителят им вече бяха изминали няколко дни и хората вече се отказаха от тази идея че ще се намери такъв воин а и слет като този странник очевидно небеше явно са наистина сa слухове от отчаяното население...казваха си те.На другата сутрин странника излезе от гостилницата където беше отседнал и отиде да си напои коня сипа му кофа със вода и отново отиде във таверната и пак на същата маса седна отсрани сам.До него на съседната маса имаше 2-ма селянина които тайно го поглеждаха и си шепнеха..говореха си за обединителят че на днешният фестивал които се организира там може би ще се каже нещо за него нещо което ще им повдигне малко духа за още малко надежда..Макар и империята да не разполагаше с мн големи средства тамошния император все още организираше фестивали ,веднъж седмично колкото да повдига настроението на така или иначе замрялото население.И днес беше точно такъв ден,във които предстоеше фестивал,чу странника от 2-мата селяци да си шепнат...доиспи на екс питието си и излезе от таверната.Отивайки към коня странника видя млада девойка,спря се и я заговори.
-Здравей,би ли ми казала къде тук се организира фестивала.
Тя се спря,огледа го от глава до пети,изви глава и продължи по пътя си без да каже и дума.Странника си каза...ех явно нещата са били по лоши от колкото си мислех ще е трудно да се вдигне куража им но аз няма да се откажа докато неразгрумим този тиранин червеният.Нима това е наистина спасителят...но той..може ли да стори това...тепърва ще се разбере.
Докато вървеше към коня си странника се оглеждаше и се чудеше къде може да е фестила..погледна напред към коня които беше на площада,там се беше събрала малка тълпа от хора говорещи си и чакащи нещо.Тогава му просветна...Ама разбира се там се прави фестивала на площата а аз да си оставя коня точно там...но нищо все пак това ми трябваше за да съобщя на всички кой съм и защо съм тук при тях.Отиде до коня си и го дръпна от площата зави зат сградата и зачака фестивала да започне.Прииждаха все повече и повече хора гледаше ги унили и тогава се сети какво бе чул да си говорят за него..че той не би могъл да ги води.Никoй не го забелязваше тогава той реши че му трябва нещо за да изпъкне нещо което да му помогне да спечели доверието им освен приказките които следваше да каже прет тях.Яхна коня си и се скри зат сламената конюшна.Хората вече се събраха фестивала започна и представленията си вървяха,хората танцуваха и макар и унило някак си се радваха,а и какво друго им бе останало на тях бедничките...Тогава изведнъж изпот къщите искочи странника със своят бял и силен кон,той препускаше бързо към площата и със чуден скок се качи на сцената пред изуменото население.Музиката стихна,всички погледи бяха втренчени във него,те неможеха да го познаят беше целият в дуспехи и брони лускави пот парещото слънце,гледаха му и медалите които той си бе закичил за да изглежда подобаващо за да спечели вниманието им..което и стана.Той слезе от коня и мина 2 крачки напред,и каза с висок и самоовержен глас:
-Аз съм tiesto и съм тук за да ви обединя,тук съм за да ви науча да ви помогна и заедно да се справим веднъж и завинаги с червеният и да сложим край на неговото владстване.
Слет кратко мълчание той извика силно:
-С мен ли сте и вдигна високо меча си.
Селяните това и чакаха от много време и всички във един глас извикаха слет него...
Празненството продължи а и сега вече имаше повод всички бяха мн радостни и вярваха че спасението за тях е дошло!На другия ден той свика събрание във замъка които все още беше изпочупен от последните подвизи на червения.tiesto стана и излезе пред императора и малкото генерали които бяха останали и каза:
-За да се справим с червения ще ни трябват още много хора затова ще ида във всички странични империи както бях и тук и ще обединя всички ни,за една обща цел и заедно,със упоритост и труд ще се справим.Вие ме чакайте тук слет седмица ще се завърна и ще започне нашата ера - ерата на tiesto.Той излезе от замъка яхна коня си и се запъти към империите.И така империя слет империя,селище слет селище той обиколи всичките околности и вдигна на крак всеки император.Сега обаче им предстоеше по трудното,сега трябваше да се хванат в ръце и с много работа да се обучат и щаха да станат истинска мнoгoбройна армия която да се противопостави на тази на червения.И така всичко се започна започна се събирането на желязо което се добиваше много трудно събираха камъни и сечаха дърветата.Дърво слет дърво падаха в горите а от тях се строяха казарми където tiesto и генералите обучаваха други селяни и слет всеки изминал ден ги превръщаха в елитна армия.Строяха се и големи машини с които ще превземат крепоста на червения.От камъка се вдигаха стени строяха се големи крепости които да ги пазят,от желязото се лееха корави мечове,стрели..и копия правеха се силни и устойчиви 6титове и брони и така малко по малко нещата се нареждаха.И така слет упорити месеци на работа и обучение армията на tiesto беше готова всички бяха с дух със гордо вдигнати глави и чакаха командата в която ще тръгнат на поход.червения обаче бил умен,при него много трудно било ако не и неважможно да се вкара шпионин,които да им помогне да им даде информация за него и армията му.Но нямаше какво да направят изпратиха шпионин и зачакаха.часовете се точеха,слънцето вече беше почти се скрило и деня си заминаваше,но от шпионина нямше и следа.Тогава tiesto излезе от замъка и каза:
-Това е! часът които чакахме и за които се готвехме толкова време настъпи,шпионина които изпратихме не се завърна-най верно са го хванали,затова нямаме никакво време за губене трябва да се действа!
И така яхнал своят кон tiesto поведе армията за битка.А червения хванал шпионина и вече знаел че ще предстои нещо и се подготвил.tiesto и армията вървяли бавно,и гледали към хълма зат които била империята на червения.Качили се отгоре и останали изумени,стени дебели колкото 2 каруци и високи колкото 2 дървета,това бил замъка които пазел червения и неговата армия,а тя...била толкова много на цялата дължина на полето на което се намирали във замъка и всичко било сякаш във огън от запалените факли които държали.
-Така си и знаех..казал tiesto
червения ни е чакал,но няма какво да правим ще се бием ако трябва ще умрем със чест,но няма да избягаме.Събра генералите.
-I така конете да седят посредата до тях да бъдат мечоносците,фалангите отпред и когато кажа атакуваме всички заедно.Стрелите минават първи и започват да стрелят заедно със машините...да се надяваме че ще ни стигнат за да сринем тези стени.И така битката започна машините заеха местата си на хълма и заредиха снарядите които бяха огнени каменни топки.Стрелите започнаха стрелбата стреляха навътре към замъка стрела слет стрела,машините опанаха докрай въжетата и запускаха горящите кълба към стените.Вече беше станало нощ топките летяха и се удряха в стените,машините зареждаха и пак стреляха.Топките летяха силно и надалече в нощта такавa гледка от хиляди летящи огнени топки била изумителна-определено тази битка ще се помни дълго...каза си tiesto.Топка слет топка удар слет удар те се разбиваха във стените които малко по малко почнаха да се чупят,армията вече тръпнеше и чакаше мига във които ще се сбият и ще се реши съдбата на толкова милиони души занапред...Най накрая главната стена поддаде пред лицата на стрелците на tiesto,стените се сринаха.Всички затаиха дъх!
-Това е каза tiesto-АТАКАА!!!
И във миг и адски ревове двете армии се втурнаха една във друга и се почна битката.чуваша се ударите от стоманените мечове които се сблъскват,чуваха се ревовете на конете които падаха пред копията чуваша се и хората които даваха живота си във тази битка.И така час слет час двете армии се биеха неуморно труповете падаха все едно са дървета...цялата поляна се превърна във кърваво меле...Битката продължаваше и двете армии вече малко по малко се изморяваха докато накрая всичко нестихна...погледите на 2-те армии се извиха към tiesto които беше опрял меч във шията на червения.Гледаше го във очите с гняв поглеждаше и войниците и каза:
-Толкова много невинни жертви толкова човешки животи дадени във такава безмислена битка...ако всичко това можеше да се избегне... и със замах отсече главата на червения.Качи се на коня си и вдигна висока меча...това беше края на тази кървава битка армията на tiesto победи!
-Урааа!!!
Всички викнаха силно,вече бяха свободни тиранията вече се беше свършила сега всички щяха да заживеят спокойно и щастливо вече нямше кой да ги тормози и избива,благодарение на tiesto!!!
Дори и днес все още има макар и малка част от тези селища,и до днес старите хора разправят история на децата покрай огниовете...история за един велик владетел история за човек обединил милиони хора и победил...непобедимия червен...историята за TIESTO!
