Номадска песен

[Oton]

Прости ми, Майко, черна те оставих...
Черна, скръбна и бездетна, сама в Степта, и тъжна.
Прости ми, че щастлива пак не те направих,
И внуци нивга няма да прегърнеш.

Синът ти, Майко, днес ще стане ратник.
Ще яхне коня, ще препаше ятаган.
Ще гази враговете степни, Майко...
Ще замени постелята домашна с нощния саван.

Ще бъда ратник, Майко, в Ордата Велика...
Ще марширувам редом с моите братя към Смъртта.
Ще стана воин чутовен и безсмъртен...
А името ми ще оттеква в вечността.

Ще чуе цялата земя какво съм сторил,
ще имам сто жени – робини светлокожи, лични...
Ще знаят как със сто имперци съм се сборил
И как обсаждал съм твърдините им фантастични.

Ще ме командват, Майко, генерали страшни –
Отон Касапинът и Сахо Кръволока, Робуста Черен, Демоничен
и сам Бащата, Майко, Хаос Пълновластен –
ще определя на съдбата пътя ми епичен.

Недей да плачеш, Майко, и сълзите замени с усмивка.
Синът ти вече на Степта е Син.
На бран отивам аз велика, Майко...
Подай ми сабята от бащин скрин.