Imperia Online България  
Декември 04, 2020, 20:28:10 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: ИМПЕРСКИ ГЕРОЙ  (Прочетена 8325 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Oton
Community Manager
*

Karma: +787/-1279
Неактивен Неактивен

Публикации: 1977



Профил
« -: Април 14, 2009, 16:21:34 »

Малка част от художествените концепции, които написах за новия проект, върху когото работим през последните месеци...


Из „Хрониките на Империята”



Името ми е Арканд.
Израснах в земята Аярска, в едно малко селце, наречено Рабон, на около 100 левги от мястото, където се намирам сега. Макар семейството ми да водеше скромен живот, баща ми успя да посее в душата ми огромна жажда за знание. Спомням си, че ми казваше: „Земята Аярска е необятна като човешката душа, сине мой. Цял един живот не би ти стигнал да я опознаеш. Но струва си да опиташ..” Баща ми никога не беше напускал родния ни дом. Роди се неук и до края на живота си не бе прочел дори една книга. Умря така както бе живял през всичките тия години – в ковачницата си, размахвайки чука от здрач до зори.
По Бащината милост успя да ме изучи, за което ще му бъда благодарен до края на живота си.
Когато станах на 11 години, постъпих като послушник в Ордена на Чистотата и отец Корол, който се ползваше с репутацията на един от стожерите на вярата в епархията, ме взе под крилото си и отвори очите ми за знанието. Повече не видях баща си. Спомина се, когато ме ръкоположиха в сан. Бях осемнадесет годишен. Скоро след това го последва и майка ми. Винаги е била негова вярна спътница. Както в живота, така и в смъртта. Вярвам, че и двамата са в покой в отвъдния свят, защото го заслужават.
В епархията намерих своето призвание – да бъда писар. Никога не съм мислел, че на този свят има толкова много книги. Толкова много букви. Толкова много знание.
Архивите на епархията съдържат подробни сведения за историята на Ордена и са водени и пазени ревностно от монасите в продължение на много години. Уви, друго почти няма. Историята на Империята очевидно не е била сред приоритетите на моите предшественици.
Орденът на Чистотата е създаден преди около двеста години от... един войник. Генерал Арманд Сонория, оставил меча завинаги и заменил го с монашеска роба. Само Бащата знае ужасите, които е преживял и които са го накарали да се отрече от предишния си живот и да се превърне в монах. Случило се е по същото време, от което датира и родовата линия на Император Омерон – моят сегашен господар.
Последният поход срещу Номадите ги е довел и двамата тук – Суверенът и неговия войник. Единият взема земята Ааярска в десницата си, а другият – сочи пътя на миряните към светлината в душите им.
От тогава, та до ден днешен, Орденът пази душите човешки в провинция Сонория и прилежащите й територии, разпростирайки Светлината в пределите на Дома Сонория, основан от сестрата на Генерала, получила Имперски декрет да управлява поверената й територия. В архивите не се споменава нищо по въпроса за инсигнията, но според моите братя, които понякога се занимават повече със светски съблазни, от колкото да съблюдават правата вяра, Генералът отказал честта и предоставил административните правомощия на своята сестра, като по този начин недвусмислено показал, че не желае повече да има каквито и да било взаимоотношения със своя Суверен.
Нечуван позор и звучна плесница за родоначалника на Имперската династия. От тогава, та до ден днешен Орденът не се ползва с особени симпатии в имперския двор. Да не говорим и за Дома Сонория, който, дори и след триста години,  все още е нежелан на всички по-важни светски събития. Не един и двама Императори са опитвали да ги поставят извън закона, но това, сякаш е направило Дома и Ордена още по-силни и влятелни. Сънародниците ми обичат фанатично своята господарка – Лейди Алемония, а вярата им в Чистотата е твърда и непоклатима. Сегашният ми работодател – Император Омерон – е възприел много по-умерена политика, явно осъзнал, че силата на милостта, дипломацията и разума винаги е по-голяма от силата на конфронтацията. А и проблемите му с другите Домове са достатъчно на брой, за да отнемат мислите и съня му. Тежестта на короната винаги е много голяма, особено когато времето ти минава в целодневни арбитражи по сложни политически казуси и си заплетен в безконечни политически игри, борби за надмощие и безмилостни интриги, които са начин на живот за Домовете под негово управление.
Но аз се увлякох в светски приказки, за което моля за прошка.
След ръкополагането ми в сан, Отец Корол реши да ме прати в Имперския двор. Въпреки разногласията между Ордена и Двора, Отецът имаше достатъчно влияние, за да му бъде обърнато внимание. А и от политическа гледна точка Императорът щеше да изглежда много по-добре в очите на хората, ако покаже, че е способен да загърби многогодишния конфликт и в двора му присъства представител на една от териториите, които не са приближени на абсолютната власт.
Така момчето от далечното селце, син на ковач и перачка, стана Главен Писар на Императора.
Макар да бях чувал от пътуващите търговци за това какво представлява Замъкът на династията на Черните рицари, останах поразен от това, което очите ми видяха. Даже понякога все още си спомням със страхопочитание за първия път, когато чернотата на градските стени погълна взора ми.
Простираща се на няколко десетки акра, вкопана в естествено възвишение, Вечната Крепост беше символ на многовековното могъщество на една от най-старите имперски династии, които историята познава. Градена от строители, чиито имена никой никога не е знаел, а и вероятно – никога не ще ги узнае, твърдината сякаш отразява абсолютно всяка една частица светлина и остава многоцветнма дори когато слънцето не я дарява със светлината. Спомням си, че пристигнах в замъка точно в един такъв горещ летен ден преди 10 години. Слънчевите лъчи играеха своя лудешки танц по стените на твърдината и цветовете безспирно се сменяха един с друг. Поразен, потърсих информация за строежа. Би трябвало най-известната Крепост в света да има своята история, която да разсее хилядите легенди за своето създаване. За моя беда, макар и Имперската библиотека да е най-голямата в познатия ни свят, в нея се споменава единствено, че строителите са дошли заедно с първия Император след края на последното Нпмадско нашествие и, след като са направили това, което той е искал, са си заминали. И нищо друго. Говорил съм неведнъж с моя господар, но Омерон знае точно толкова, колкото знаят и архивите в библиотеката. Единственото, което ми е казвал, е че предците му никога не са говорели по темата. А и е очевидно, че когато нещата изглеждат мистериозни, те са в услуга на Суверена, придавайки на династията му онзи ореол на мистичност, който й помага да изглежда... почти демонична и свръхестествена.
Вечната крепост е главният административен център на Империята. Освен дом на Императора, тя е и мястото, в което са представителствата на Гилдиите, тук се намират и посолствата на Домовете, макар и всеки дом да има своя столица. Многобройни пазарища, страноприемници, дюкяни и кланови магазини са осеяли широките павирани улици. В центъра на Крепостта, където се намира и Имперския замък, се издига паметника на Черния рицар – първият Император, основал града и поел управлението на земята Аярска. Гвардейци от Елитната имперска стража кръстосват улиците, непрекъснато следящи за реда и спокойствието на гражданите. Наемници в тежки брони, с остри погледи, придружават странници от всички краища на земята, страноприемниците са пълни с войни, търсещи приключения, ловци и рейнджъри от западните провинции. Монаси, мистици и поклонници пристигат тук, за да посетят многобройните храмове и манастири и да се отдадат на молитви и медитация, както и на религиозни и диалектически спорове. Бардове, музиканти и факири предизвикват сподавени стонове на изумление с номерата си. Млади момчета гледат опулени и сегиз-тогиз се стрелкат запъхтяни, за да докоснат тежките брони на странстващите войни, мечтаейки един ден и те да тръгнат по широкия свят, търсейки приключения. Балконите на къщите са пълни с млади девойки, които от време на време се смеят звънко, сочейки някой герой с пръст и развълнувано си шепнат една на друга. Главните порти на Вечната крепост са широко отворени, пропускайки неспирния поток от търговци, благородници, занаятчии, селяни и всички други, които пристигат или заминават. Широко отворените градски врати символизират мира, който властва в Империята, откакто тя е управлявана от династията на Черните рицари. Дългогодишния мир е спомогнал една от най-безмилостните династии, възникнала в кървави времена, воювала векове наред, да улегне и - вече няколко поколения наред - нейните представители са заети със земеделие, търговия, дворцови интриги – всичко онова, което историците наричат „Блестящ застой”.
Имперската библиотека ми помогна да обогатя познанията си относно историята на моята родина.
Преди 300 години пределите на Империята са били покорени от номадските пълчища – диви варвари, не познаващи държавното устройство, неумолими, безмилостни и кръвожадни войни, водещи номадски живот, най-страшните врагове, които някога са се раждали на този свят.
Писмени исторически записки относно това как въпросните номади са дошли тук не съществуват, тъй като те не са имали писмен език, а и след като Имперската династия е дошла, новите господари са успяли да изтласкат варварите и да претопят тези, които са останали, да ги обособят и консолидират, ефективно премахвайки по този начин всякакви спомени за това какво е било тук, преди да се създаде държавата. Останало е само името – Аярия. За жалост – не са останали и бележки за това какво означава то. Но факт е, че предците на Негово величество са го запазили – единственият спомен, останал от Старото време.
Черният рицар построил своята твърдина на хълмовете в централната част на Аярската земя и обявил всичко в нейните предели – на север до непристъпните Ледени планин, на юг – до Пустинята на Отчаянието, на изток – до Морето на тъгата и на запад – до Тъмната гора – за свое еднолично владение. Историята не казва как народът на Черния рицар е дошъл тук. Според легендите половината от неговите поданници измрели по време на многогодишния поход, но се обединяват около твърдението, че династията му е дошла тук, преброждайки лишената от живот и от милостта на Чистотата пустош на Пустиня на отчаянието, където са воювали векове наред с пълчищата номадски. Само Бащата знае през какви трудности са минали, какви зверове, демони и свръхестествени същества са срещнали там. Някои поверия даже твърдят, че този народ не е бил съставен от човешки същества. Простите и необразовани хора, които живеят далеч от главните имперски градове, все още считат Негово величество за безсмъртен демон. Не бих ги винил, тъй като всеки човек, който притежава поне малко разум в главата си, знае, че Пустинята на Отчаянието е безкрайна и не може да се преброди, макар и много... глупци, търсещи слава и приключения, да са опитвали... и никога да не са се завръщали от там.. Тя, в крайна сметка, е границата на познатия ни свят.
Както и да е.
Спомените за това какво е правил и къде е бил народът на Императора също са много смътни споменава се, че предците на господаря идват от далечни и непознати земи, където също са се водели кръвопролитни войни в продължение на векове. Император Омерон, чийто интерес към историята е доста скромен, а познанията му – академични – често разказва родовите си сказания, които, да си призная често, звучат почти безумно. Предшествениците му са участвали във Вечната война – някакво събитие, което е продължило цяло хилядолетие. Многохилядни армии са се избивали до крак, напоявали далечни земи с кръвта си, обсаждали крепости, в сравнение с които Вечната твърдина изглеждала като малка къщурка, огньовете на запалените градове и села можели да се видят от десетки левги разстояние и куп други... небивалици, за които не се споменава в нито един от документите в библиотеката. Често, в моменти, когато виното е замаяло главата му, Суверенът се вторачва в горящата камина и говори за... Голямата война – някакъв гигантски световен сблъсък с варварите, който е довел народа му тук. За съжаление – в архивите не се споменава нищо и по този въпрос. А и, честно да ви кажа – такова нещо ми изглежда твърде неправдоподобно. От ясно по-ясно е, че земята Аярска е създадена от милостта на Бащата. Никакви световни войни не е имало и ние всички трябва да сме благодарни на Създателя, че ни е дарил с възможността да живеем в тази необятна и плодородна земя, управлявани от мъдър Суверен, който държи властта в справедливия си юмрук. Не съм имал възможността да пътувам по широкия свят, а и не смятам тепърва да го правя. Нито пък смятам да вярвам на небивалиците и богохулствата на тези безбожни и безверни... странстващи герои, за които явно е ежедневие да разказват за свръхестествените същества, с които са се сразявали, докато са странствали. Чистотата и Редът властват в душите на всички вярващи и за мен това е достатъчно.
Отново се увлякох, за което отново моля за прошка.
Черният рицар разделил Аярската земя между тримата си генерали – Арманд Сонория, за когото вече споменахме,  Джералд Харода и Дракмар Фаролин.
Така възникнали трите главни Рода, които управляват родината ми от името на своя Император. Разбира се, съществуват и по-малки благородни фамилии и те, както и своите господари, съществуват само и единствено поради една причина – борбата за власт и надмощие. Земята Аярска помни неизброими междуособици, братоубийства и предателства между Родовете. Бидейки равни под скиптъра на абсолютната власт, благородните фамилии винаги са смятали правото си да се борят за могъщество за рождено. И в това си право те не подбират средства и не знаят милост. Много императори преди Омерон напразно са полагали усилия да озаптят жадните за власт и богатства благородници, но, уви, напразно. В наши дни, под мъдрия взор и... твърдата ръка на Негово величество Родовете са общо взето под контрол. Но всички знаем, че въпреки привидното споразумение за мир, политическите интриги и игри никога не спират.
Главните административни центрове на трите Рода носят имената на своите създатели – Сонория, Харода и Фаролин. Макар и не толкова величествени колкото Вечната Крепост, те впечатляват с големината си и са най-важните градове в Империята.
Официалната държавна религия в пределите на Аярската земя е вярата в Бащата, създателя на Чистотата и източника на Светлината. Светлината огрява душите на хората, а Чистотата символизира реда, изместил хаоса и беззаконието. Според вярванията Бащата е имал много деца – съвършени и безсмъртни като него, които Неговото най-голямо творение – Човекът, е убил до едно, защото е мислел, че по този начин ще стане бог. В Денят на Голямата мъка Бащата е отвърнал взора си от своето творение и навеки се е оттеглил от мирските дела, оставяйки хората сами и отнемайки Светлината от душите им. От тогава, на този ден, хората отправят молитвите си към Бащата, молят го за прошка и го призовават да обърне отново към тях светлия си взор. Но Той така и все още не им е прости. Дори напротив – населил е земята с нечестиви твари, за наказание на хората.
Вечната крепост, заедно с другите три главни градове, управляват пределите, посредством имперски закони и декрети, осъществявани от правителство, което изработва системата за прилагане на тези закони. Правителството е съставено винаги от трима министри – по един от всеки Род – символ на обединението, равенствотото и политическата стабилност. Наследикът на Императора е винаги първородния му син или дъщеря. Министрите се избират пряко от Императора на всеки 10 години, като той избира по двама кандидати за всеки пост от всеки Род. Двамата кандидати за всеки пост се бият до смърт. Победителят от всеки от трите двубоя бива назначен за имперски министър.
Търговията и занаятите процъфтяват в земята Аярска. Поощрявани от Имперски закони, търговците и занаятчиите имат право да търгуват свободно с всички видове стоки, одобрени от Имперската Търговска Гилдия, а даже и с някои стоки, които изобщо не са одобрени от нея.
Религията, макар и да съществува официална държавна такава, е напълно свободна. Всеки има право да вярва в каквото си иска, стига да признава абсолютната имперска власт и да спазва имперските закони. Разбира се, много религии се считат за ерес и биват преследвани или санкционирани от Главните Ордени, но това са по-скоро локални проблеми, възникващи в различните провинции, които рядко стигат до знанието на централната власт.
Макар и Чистотата да присъства във всяко едно кътче на Империята, съществуват много места, лишени от всякаква цивилизованост, закони и ред. Останали от Старо време пещери и подземия, гробници на древни племенни вождове – свърталища на духове, мрачни и обвити с мъгла блата и лесове, невиждали никога слънчева светлина, варварски и скверни тотеми, олтари и светилища, в които хората тайно почитат зли демони, вярващи, че ще получат вечна сила и безсмъртие, диви и неизследвани гори, мочурища, поляни, сякаш възникнали от нищото, в страни от главните имперски пътища, паметници и статуи на митични и приказни същества и какво ли още не. Все места, по които лишените от разсъдък герои обичат да бродят и след това мътят умовете на младежите и девойките с невероятните си разкази за приключения.
Такъв е светът на Империята в земята Аярска.
Светът, в който аз и ти сме родени.
« Последна редакция: Април 14, 2009, 16:35:41 от Oton » Активен

ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf
ИО Световно:
httpс://worldcup.imperiaonline.org
billyes
DRAGON
Майор
*****

Karma: +1109/-656
Неактивен Неактивен

Публикации: 643


Голям и лош .... DRAGON


Профил
« Отговор #1 -: Април 14, 2009, 20:54:34 »

чел сам и други твои \\\"концепрсии\\\"  сериозно се замисли да пробваш да издадеш детски роман мисля че ще има голяма популярност ,и браво много е добро това
Активен

Cindarella
Гост
« Отговор #2 -: Април 15, 2009, 11:38:19 »

Браво!
Не съм се и съмнявала в способностите на Отон  *bravo*
« Последна редакция: Април 15, 2009, 12:38:50 от Cindarella » Активен
Wizard
Сержант
**

Karma: +9/-9
Неактивен Неактивен

Публикации: 50



Профил
« Отговор #3 -: Май 15, 2009, 19:22:44 »

Браво !!!  *bravo*
Активен
Surikata
Гост
« Отговор #4 -: Май 23, 2009, 12:25:42 »

браво!!!  *ok* *ok* *ok* *bravo* *bravo* *bravo* *bravo* *beer* *beer*
Активен
viki4
Гост
« Отговор #5 -: Февруари 25, 2011, 23:45:49 »

браво!!!   *bravo* *bravo* *bravo* *bravo*

 С закъснение  Grin
Активен
Изгубеният
Як съм като бик и почти толкова умен
Полковник
******

Karma: +770/-644
Неактивен Неактивен

Публикации: 2043


там тревата винаги е по-зелена от тук, и е чук!


Профил WWW
« Отговор #6 -: Февруари 25, 2011, 23:47:24 »

Браво! Wink Wink Wink

браво!!!   *bravo* *bravo* *bravo* *bravo*

 С закъснение  Grin
ИМПЕРСКИ ГЕРОЙ
« -: Април 14, 2009, 03:21:34 »

 Grin Grin Grin

Мани  Grin Grin
Активен

На света все още има адски много мотики, на които не е стъпвал български крак


ППП - Аз никога не губя ! Или печеля или играта не е свършила
Boreto
Капитан
****

Karma: +499/-474
Неактивен Неактивен

Публикации: 300


Какво му трябва на човек.................


Профил
« Отговор #7 -: Февруари 25, 2011, 23:52:05 »

Важното е, че поне го признаха хората, макар след почти 2 години, някой и след 100 г не ги оценяват  Smiley
Активен

duda
Гост
« Отговор #8 -: Февруари 28, 2011, 12:43:58 »

Което е добро,си е добро Wink
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!