Васильовден

[Groznii]

Покрай новата година да незабравяме именниците

 Честит имен ден на всички именници

 Непосредсвено след Коледа източноправославната църква празнува Васильовден или Суроваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един великите философи и писатели на раннохристиянската царква.

Свети Василий е роден в гр. Кесария Кападокийска около 350г. от н.е. в знатно хриситянско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий Богослов в християнските ценности.


По-късно Василий и неговия по-малък брат Григорий учат в Кесария . В това училище свети Василий се запознава с Григорий Богослов-негов приятел и съидейник. След това младия Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий.

След като завършва своето обучение свети Василий Велики се установява близо до гр. Неокесария при р. Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъйдинява и неговия верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква.

Свети Василий си остава един най-видните апологети на източната църква.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики със обичая суровакане. Въпреки тази малка съществена разлика коледарските и сурвакарски групи На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и суровакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деце, които също суровакат стопаните на къщите. Самото суровакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарието и прибира парите и другите дарове. И пак както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

В гр. Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Суроваки. Тя е следната:

”...Сурва, сурва година,

Весела година,

Златен клас на нива,

Червена ябълка в градина,

Жълт мамул в леса,

Златен грозд на лоза,

Пълна кошара с агнета ( стока ),

Пълнна къща с деца,

Да ви е честита новата година,

До година, до амина. ”

Накрая сурвакарите изричат следното: „ амин братко, кови магарето ”. Там където минат сервакарите хората ги даряват с пари и лакомства.

Вечерта на срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като дванайстия час най-възрастния представител в семейството завъртва баницата.

Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпапило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берет последни. Те се използват в народната ни медицина.

На празничната трапеза освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

Наред с Коледа и Суроваки може да се причесли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.

Използвана литература:

Бакалов, Георги ” Византия ”, София, 1995г., стр.118-119

Автор: emilia_n

[php_sessid]

Честито на всички 

ПРАЗНИЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ