...

[XERA]

Пролетни котки ми плачат в душата,
но не в туй е липсата и бедата.
Нелепо-щом в кестена засвири вятър,
ти взимаш свята любов обратно.

Искам в рамото ти да удавя стона,
а ти небрежно четкаш панталона.
Спомен дъхав мина-в шеметни усои,
ти царица ме направи-беше мой.

Пролетни котки се любят в сезона.
Вечерница е слязла на балкона.
Котки разрязват със гласове тишината,
но е празна като чаша душата.