Самота

[XERA]

Вечер, омайна и тиха
звън на китара долита.
Няма те в сънят ми не идваш
като птица самотна летя...
Прелиствам книгата стара
Спри..,не затваряй душата искам да вляза.
Не искам да ме победи самотата,
и отново да хлопна вратата.
За кой ли път поглеждам огледалото?!
Въпроси и упреци нареждам,
а утре,отговори ли ще чета?!
Нямям сили веч да плача,
сърцето ми до пръсване прескача.
За кой ли път поглеждам огледалото?!
И себе си не виждам вече...
Коя си ти, не те познавам..?!
И куп въпроси отново си задавам.
Нощта е тиха и омайна,
като в нощта, когато отне ми го мрака вечен..
Чупя с трясък огледалото,
на пук на всичко, Дяволе!
Нощтния мрак ме напусна
и сълзите пак ме откриха....