Ден един единствен

Загубена душата му стоеше
на място странно, прокълнато.
А времето по своя път вървеше,
накуцвайки като кутре сакато.

А спомняше си -
вечност сливаше се със безкрай
във ден един единствен.
А мислеше си -
Къде остана онзи рай,
Къде е неговия пристан....?

Обречено, сърцето му стоеше,
на място странно, прокълнато.
А от чувствата наоколо кипеше
....да усети молеше се бясно.

А спомняше си -
океан взривяващ сетивата
във ден един единствен,
А мислеше си -
защо оставих Сатаната,
над мен да властва тъй убийствен....?

Замъглен умът му също беше,
на мястото така познато
И мисли за промяна той редеше,
но уви.... безрезултатно.

А спомняше си -
знание опияняващо го страстно
във ден един единствен
А мислеше си -
обрекох ли се аз ужасно,
на евтин, скучен драматизъм?

Но не искаше да спира да се бори....
опитваше със сили всички да отвори...
там, онази скритата врата
...и да влезе във света му светлина

И знаеше -
че във ден един единствен
ще я види, ще я разпознае.
И чувстваше,
че духът му от демони изгризан
вечната игра отново ще играе

....

И тогава махна и с ръка
...и каза,
"хей, Алиса, на къде така"
А тя усмихна се със поглед бистър
...и каза,
"към ден един единствен"

	Автор	Тема: Ден един единствен (Прочетена 1579 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.