Из хрониките на Оцелелия/част 2/: Блясъкът на Славата

[martoP]

Имах усещането,че нещо се беше случило с мен,с всичко наоколо,а може би и изобщо с всечко във вселената...Когато отворих очи всичко си беше на мястото,може би малко мрачно,сигурно заради времето-небето се смрачаваше.Полъхваше студен свеж ветрец,който довяваше буря с неочакван край,а може би просто си въобразявах,та това беше само вятър.
Клоните на дърветата почнаха да си шушукат ожесточено.Запътих се към гората,виждайки пътека.Вглеждайки се напред,съзрях в далечината мъглявина.Знаех си че ще трябва да мина през мястото.Това беше моя път.Със забързана крачка приближавах мъглявината,или тя мен-неусетих нищо.Времето сякаш бе спряло и мъглявината премина през мен,не усещайки нищо,но дъхът ми спираше.Опиянението бе неописуемо.Бях в друг свят,пренесен от незнайна сила.Физически тялото ми не беше на това място,само духът ми,но той бе достатъчен.Улавях мистиката и тайнствеността във всяко движение на околоните,във всяко движение на природните сили.Аз не бях аз,всъщост не знаех кой съм,сред тълпата просто не се отличавах,бях един от многото.Сега видях на дясното рамо на всеки се отличаваха неговите инициали светейки бледо,като надписа преминаваше от синкав към червеникав оттенък.Всеки носеше някакъв пагон и черен плащ,под който се виждаше добре изработения стоманен меч,който въпреки че бе в ножницата,върхът на всеки един светеше със ярко сияние.Чувстваше се задушевна атмосфера и трескава подготовка.Всеки бързаше за някъде,всеки се отправяше на поход.Походите,наречени "Блясъкът на Славата" бяха открити и всички воини се бяха запътили за своята битка,за своята Чест и Слава...
...
     Минаха месеци,още си спомням кръвта по бойните полета,всичко беше честно,всеки се сдоби с къстче слава,някои бяха победени.Най силните оцяляха,с много рани и жертви,но това калява.Всички гледаха подозрително към съседа си докато,седяха и пиеха в дворцовата зала,където бе устроено голямо празненство по случай края на битките и походите наречени "Блясъкът на Славата".В началото на празненството обявиха победителите!Празненството траеше един ден,след което Пазителите бяха отредили три-дневна почивка.През тези три дни те оформиха нови по добри правила за по честна и доблестна игра,с което се надяваха да победят тъмната страна на някои от войните.Тридневната почивка свърши и Пазителите обявиха началото на следващия сезон на битките за Чест и Слава...
     През този сезон битките бяха оспорвани,всички владетели се биеха храбро,имаше доста паднали в боя,бойните полета бяха обагрени в кръв.Земята вече беше свикнала с тази кръв все едно че беше дъжд.Крепостите на доста владетели бяха срутени,имаше епични битки,някои владетели бяха съумяли да сформират алианси между своите съюзи.Водеха се славни атаки със славни воини.Всеки се сражаваше до последния си дъх,до последния убит войник.Голяма част от владетелите бяха загинали,други бяха изковани от стомяна и съумели да запазят бойния дух на честните битки,се бяха справили без жертви...Това може би бяха най-зрелищиние и храбри битки видени някога по тези земи.Към края на този сезон някои малки кръгове бяха сформирали и измислили тъмни и подмолни начини за заобикаляне на правилата определени от Пазителите.Но почти не можаха да прокарат плановете си сред воюващите воини,защото този сезон вече бе към края си....
     И така ето,че отново всички воини-владетели стояха по масите в голямата дворцова зала,и гледайки отново подозрително съседа до себе си,очакваха началото на празненството по случай края на първия епичен сезон на боевете,наричани "Блясъкът на Славата".Имаше доста нови владетели,но и доста от старите вече ги нямаше!Всеки бе изпълнен с желание за нови битки и довършване на стари вражди,но трябваше да почака!След обявяване на победителите,Пазителите изказаха неодобрението от методите на някои владетели,но думите им сякаш бяха отишли в нищото.Всеки от владетелите бе изпълнен с омраза и гордост.Празненеството свърши.Всички владетели се подготвяха за новия сезон "Блясъкът на Славата" за търсене на свите Чест и Слава........

.....

     Иминаха месеци,може би година,бойните полета все така се обагряха в кръв и напояваха земята.Вече е края на четвъртия сезон "Блясъкът на Славата".Смелите и доблестни владетели-воини храбро се бяха устремили в търсене на Чест и Слава...Почти нищо не се беше променило от тогава,може би факта че малките тъмни кръгове бяха обхванали сърцата на голяма маса от владетелите,и бяха прокарали своите подмолни и хитри капани,в които попадаха доста от владетелите-воини....Пазителите стояха и гледаха безучастни,те простно бяха безсилни и думите им вече не се зачитаха от повечето владетели...

     Обстановката се бе,като че ли променила...Мечовете на владетелите-воини вече светеха със съвсем бледа светлина,а инициалите на всеки съсвсем бледо се отличаваха като присветкаха ту в синьо,ту в червено.Чувстваше се мирисът на омразата,яростта,завистта.В очите на всеки присвяткваха тъмни огнени искри,сякаш бяха запленени от турнира "Бласъкът на Славата",но тъмната страна бе надделяла над повечето храбри владетели-воини...Всеки се криеше зад маската на добродетелта,всички се гледаха от високо.В очите на почти всеки се долавяше нещо неопределимо,но някакси пределно ясно и омразно....
     ...В този момент мислите ми бяха отнети,искаше ми се да навеста моите владения,но някаква сила издърпа Духът ми от приказния свят и се озовах на няколко метра от мъглявината.Веднага се забързах отново към нея,но в центъра и присветна,чу се грохот видях как се разиграват все още битките,синкаво-червеникави светкавици заиграха яростно.Мъглявината почна да се разсева,затичах се към нея,но тя се стрелкаше свткавично в далечината,като се разсейваше много бързо.От нея останаха две пламтящи огнено-синкави очи,и ехиден гласец ми прошепваше "ела и вземи Блясъкът на Славата" .Очите бяха спрели аз вече бях до тях,когато исках да премина през тях нещо ме прониза и смехът се засили.Кървава сълза се стече по лицето ми,бях прикован от болка...,мисля че аз бях дотук,неможех да продължа,просто силите ми се бяха свършили,само инициалите ми може би щяха да се пазат в архивите на ехидно смеещите се огнени очи.Не чувствах вече болка,може би защото губех съзнание...Изведнъж нещо ме пробуди.Имах усещането,че нещо се беше случило с мен,с всичко наоколо,а може би и изобщо с всечко във вселената...

Светът се бе променил...може би не само за мен...
...може би турнирът,наречен "Блясъкът на Славата" вече не бе същият както преди...

Из хрониките на Оцелелия: Блясъкът на Славата
 
...или Историята на ИО

...
дата: 09.05.2007г
час: 01:55 - 03:52ч.

[nezavisim]

браво