ВИЦОВЕ

Приказка за крал Густав, принцеса Балдрузина, кривогледия програмист и змея

Имало едно време, преди много MHz, една далечна страна, на която някои викали Media, а други - Daventry, а пък всъщност тя не се казвала никак, защото кралят бил склонен към икономии. Този крал бил забележителна личност. Или поне забележима, тъй като бил 2х2х2 и можел да седи в трона си в каквато 3D ориентация си поиска, понеже короната стояла еднакво добре на главата и други части от тялото му.
Освен това, кралят, чийто идентификатор между другото бил според някои Густав, а според други - Ханс, обаче той самият се наричал за по- представително Кунц Шайсмахер III, се бил заобиколил със също така забележителни личности, например дворцовия шут Киликойкин, чийто специален номер бил да си напъха двата крака в ушите, при това - левият крак - в дясното, и в същото време с едната си ръка да си чопли носа, през който между другото пее народни песнички, а с другата да подхвърля повече от двадесет ашика и самовар.
Друга ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ФИГУРА от двора на крал Густав-Ханс-Кунц била неговата прелестна, обична, НЕСРАВНИМА, ненаситна, сладка дъщеричка, която според често цитираните дотук историци изглежда се занимавала с бойни изкуства, но за това ще стане дума по-късно. Злите езици разправяли в кодирани файлове по кръчмите и кьошетата, че тя не била особено архивирана, DIET-ната, LZEXE- ната, PKLITE-ната и т. п., т. е. не била особено компактна. Също така добавят, че интерфейсът й не бил много по-привлекателен от този на DEBUG.COM от MS DOS 1.50.
Тъй като обаче, образът й се показвал най-много от WINDOW-а на върха на една кула, повечето съвестни граждани не обръщали внимание на зловредните слухове, още повече, че кралят много мразел да се говори лошо за роднините му, а MASTERът на дворцовия DUNGEON бил китаец от татарски произход с баща - аборигенски шаман и майка - френска вещица и си падал по процедури, чиято цел била да изтръгва високочестотни samples от тези, които му паднели.
Живеел в това кралство и един млад, кривоглед момък, който криво-ляво си изкарвал хляба като понаписвал това-онова - я на PASCAL, я на C, я в някой донос или вестник и много-много не си поплювал да crack-ва или hack-ва игри, програми, банкови сметки и мадами (тук повече последното). Както и на много други млади кривогледи момъци, на него му се искало да изкомуникира отблизо с един интерфейс, който вече споменахме, и това почти му се удало, макар и не точно както той смятал, но за това - forward.
А през девет директории в десета, в един замък от изгубени клъстери живеел един змей. Той пък си падал по това, да прави поразии където свари, компоти за зимата и лодки от хартия, обаче последното не му се удавало особено, тъй като непрекъснато плюел огън, понеже зъбите му били редки, защото ги бил откраднал от някакъв стар интрудер, който се бил заблудил в замъка му, като го мислел за Kitchen Quest XXXIV, въпреки, че над вратата на откраднат volume label пишело "Western Digital".
Този змей си имал един компютър, който го съветвал каква поразия да execut-не чрез един много сложен алгоритъм в основата на който лежала функцията Rnd. Така един ден на екрана му се изписало:
"КраР ГусРав има РРРРРР Ръщеря. Защо не я РРРдРРР?"
(Това било, защото змеят имал навик да оставя любимите си игри като Digger, Buck Rodgers и Храбрият рицар в режим на пауза, докато се бръснел, и тъй като бръсненето при змейовете е толкова трудоемка, дълга и мъчителна, колкото и безполезна процедура, екранът бил прогорен на някои специфични места. Това се оказало определящо за по-нататъшните събития.)
Змеят решил да открадне дъщерята на крал Густав. Това било тактическа грешка, но той не знаел.
И така, змеят възседнал своя Harley-Davidson и отпрашил за Media (или Daventry, или N/A). Там се скрил в един хам-БАр ЗА данни до вечерта и когато свестните поданици на краля се прибрали по къщите си да играят Rexx Nebular, а крадците подготвяли своите CISCopy-та, Copyright-и и друг инвентар, той debug-нал черния вход на двореца и през кухнята, избата, басейна, няколко министерски кабинета, няколко тоалетни и една сауна, после през помещението за стражата и тронната зала накрая тихо и незабележимо се промъкнал до покоите на принцесата, която лежала и ХЪРКАЛА, така че оставеният на масата laptop се отварял и затварял, а харддискът му се включвал и изключвал.
Змеят я погледнал стъписано, после извадил последната версия на ARJ, с която разполагал, и здраво я пакетирал, така че да не може да мръдне. Сетне се заел да прави една от подлите си магии и преместил себе си и нея обратно през девет директории в десета чрез команда RENAME.
На сутринта кралят се изтъркалял на стълбите на двореца и се развикал през един мегафон, че който му върне дъщерята, ще получи ръката й и не само това плюс петстотин гигабайта от личната му колекция arcade-игри (в повечето от които се разказвало за едно малко кубоподобно човече с червена мантия, което плюскало като DoubleSpace в края на всяко минато ниво.).
На зова му откликнали веднага около 435.89 кривогледи юнака и един късоглед, като повечето от тях били прости програмисти.
"Ега ти пасмината" - мислел крал Густав наум (да, той можел да прави това, защото бил един модерен, интелигентен крал). - "От една страна, не мога да дам Балдрузина на някакъв си селянин. От друга страна, ако не ми я доведе някой от тия, никой няма да го направи, защото всички в двора я познават. От трета страна, змеят едва ли би се разделил с нея само защото някакъв селски мухльо си размахва debugging tool-а към него. От четвърта страна, време е да престана да мисля, защото ми се препълни стека."
Както и да е, Щрумпф, както за свое щастие или нещастие се казвал нашият програмист, тръгнал да търси откраднатата дъщеря.
Много патила преминал, затъвал в тресавища от слаби битове, промъквал се през плетеници от непреместваеми клъстери, сражавал се с кръвожадни вируси и зърнал отдалече самата Дяволска дружина от версии на Eddie.
По пътя случайно избавил един дядка, който работел на една стара, древна операционна система без директории, и след като си бил архивирал цялата работна зона от диска заедно с архиватора, се усетил, че не е трябвало да го прави с опция за изтриване на оригинала.
"Вземи, момко" - рекъл дядото, копирайки нещо на Щрумпф - "На мен за какво ще ми потрябва такава магия..."
Дълго вървял след това Щрумпф, но не можал да намери замъка, защото, както споменахме, той бил от изгубени клъстери.
Накрая, отчаян, решил да изпробва магията от стареца. "SEEK" - разнесъл се мощен тътен. "...And destroy" - рекъл си озадачено Щрумпф, а в това време от някъде долетяла главата на харддиска. "Бре, късмет!" - Щрумпф се метнал върху нея и запрепускал от сектор на сектор, от цилиндър на цилиндър, докато най- сетне забелязал замъка на змея и скочил.
Изправил се пред портата и се опитал да я отвори, но получил съобщение за грешка.
Дълго се потил Щрумпф, докато накрая разбрал - копията на FAT-а на замъка били огледални и затова в него не можело да се влезе. Щрумпф призовал на помощ BIOS, после се захванал с контролера, а вътре в замъка змеят решил да разархивира принцесата.
Накрая Щрумпф се озовал в блуждаещите, гърчещи се коридори на замъка, из които скитали всевъзможни отрепки - откраднати или изгубени герои от quest-и, клавиатурни драйвери, които поддържали само по един режим, часовници, които на всеки кръгъл час скапвали екрана и всякакви сгазени, извратени и изопачени парчета код.
Стените били облицовани с дефектни GIF-ове, изобразяващи непристойни и садистични сцени, а по тях се стичали струйки битове, изпаднали от хлабавите връзки между модемите в замъка. Отнякъде се чували избрани MOD файлове от Rap-Techno-Hip hop колекцията на змея, които всъщност били още по-ужасни, отколкото току-що си помислихте, защото змеят обичал да размества сампълите и да ги обръща обратно.
Щрумпф стигнал в стаята на змея тъкмо навреме, за да види как той се опитвал да смаже принцесата под тежкото си туловище. Известно време той ги гледал глупаво (което не му било много трудно), защото нещо го карало да мисли, че всъщност ситуацията е малко по-различна, докато накрая разбрал, че ситуацията е инвертиртана, ще рече, Балдрузина, която тренирала сумо и кеч, се опитвала да обясни нещо на змея, който отчаяно се дърпал.
Щрумпф се поколебал, защото все пак бил дошъл да спасява принцесата, но накрая решил, че е по-добре да спаси, отколкото принцесата, и казал решително:
- Ваше Величество, бихте ли оставили бедното влечуго да си поеме дъх?
- УгигагугаХРУАААА! - казала принцесата и пак се опитала да целуне змея.
- Добри човече! - изревал отчаяно змеят. - ПОМОООЩ!
- Ъъъ. - казал Щрумпф смело. - Баща Ви Ви търси, Ваше величество.
- НЕ СЕГА. - казала принцесата. - ЗАЕТА СЪМ. НЯМА ЛИ ДА МЕ ЦЕЛУНЕШ НАКРАЯ, МУХЛЬО?
- АаАаАаАаАаА! - изквичал змеят.
- Ваше ве... - започнал Щрумпф.
- КАКВО ИМА, НАТРАПНИКО? - ядосала се Балдрузина и метнала змея в ъгъла.
Щрумпф се видял натясно, а змеят решил, че сега е добър момент за стратегическо отстъпление и го оставил насаме с принцесата.
- ИМАШ ЛИ ДА МИ КАЖЕШ НЕЩО, ПРЕДИ ДА ТИ ИЗВИЯ ВРАТА? - принцесата изпукала с трясък кокалчетата на юмруците си и се запътила с кръвнишки поглед към Щрумпф, чийто скучен живот се заизнизвал като на лента сред обърканите му мисли.
"Да й предложа еликсир за отслабване?" - мислел си панически той. - "Не, така по-скоро ще я ядосам още повече. Да й се подмажа? Не е толкова умна, че да разбере и елементарен комплимент, пък и ще ме фрасне с тая ръка като свински бут веднага, щом се обадя."
Принцесата изтикала Щрумпф в ъгъла и го вдигнала с една ръка за яката. Той започнал да съжалява, че не е религиозен, защото така поне щял да знае какво да прави. Тогава от джоба му нещо изпаднало.
- КАКВО Е ТОВА? - Балдрузина погледнала надолу подозрително.
"Сега е моят шанс!" - помислил Щрумпф, но взел, че не се сетил какво да й отговори.
Принцесата се видяла затруднена, тъй като имала сериозни проблеми с навеждането, а била адски любопитна. Тя закачила Щрумпф на дръжката на огромния прозорец и с грохот се стоварила по четирите си букви на пода. Това било грешка. В момента, когато се протегнала към спрея против хрема, каквото всъщност представлявал изпадналият предмет, каменният под изохкал скърцащо и поддал, а неговият колега на долния етаж със сигурност не бил разчетен да издържи куп камъни и Балдрузина, при това ускорени от земното притегляне до неразумна степен.
Змеят се подал колебливо от гардероба, и като видял дупката и липсата на Балдрузина, бързо възстановил съществената част от събитията. Той свалил нашия програмист от прозореца и запечатал подземието на замъка, въпреки, че му било жал за компотите, които по време на следващите десет години били единствената храна на принцесата. После от благодарност отмъкнал една наистина много готина принцеса от King's Quest XIX, а тя нямала нищо против това и дори с радост се омъжила за Щрумпф, защото в KQ19 и без това била третостепенна героиня и отгоре на всичко отстраняването на грозния магьосник, който я държал в клетка, носело на играча само 11 точки и никой не си правел труда.
А десет години по-късно Балдрузина отслабнала достатъчно, за да се измъкне от подземието през едно малко прозорче, избягала и тъй като в двореца никой не я познал, тя се върнала и се омъжила за змея, който също не я познал, макар малко да му липсвали грохотът и трополенето от първите години и двамата отвреме на време ходели на гости на Щрумпф, койти ги черпел със собствените си компоти.

	Автор	Тема: ВИЦОВЕ (Прочетена 572057 пъти)
0 Членове и 3 Гости преглежда(т) тази тема.