Приказка от миналите дни .... или историята продължава

[Chingiz]

С голямо нетърпение тук очаквам да чуя ... какво разказват вечер край камината героите имперски , на своите потомци ..... хайде време е да натопите перата в мастилото ......

П.П. Втая тема спам няма да допусна ...... мислете му

[enravota]

   

[Kalisto]

Злокобният звън долетя от камбанарията, последван от вика на съгледвача – “Идат, идаааааааат…” Капитанът на гарнизонат Ханк прекъсна бързо оскъдната си вечеря и грабна метнатия наблизо меч. Оръжието винаги бе близо до него, за да му е под ръка и да го използва, когато е нужно. Извитият меч с изкусно инкрустирана дръжка му бе служил вярно вече години. Сега той бе стиснат здраво в ръката на Ханк, докато капитанът  се изкачваше с шеметна скорост по стълбището, вземайки по три стъпала наведнъж…Амразурата изникна пред него и имперският боец се наведе над нея. По дълбоко дъх и се опита да се взре в далечината. Премрежените му очи бързо попиха обстановката и се ориентираха в нея – до където му стигаше погледа пълчища номадски орди бе образувала плътен кордон около крепоста. Високо вдигнатите знамена не оставяха съмнение – номадите се канеха да атакуват.
Капитанът усети леко побутване по рамото. Един от старите ветерани неусетно се бе приближил до него – “Много повече от предния път са капитане. Какво ще правим?”…Ханк кимна мълчаливо. Челото му се смръщи и той стисна още по – силно меча в ръцете си…Усети как вените му набъбнаха от прилива на кръв и ярост. В тялото му се промъкна нотка на нетърпение…и страх, страх, който не бе изпитвал дори и като новобранец. Сърцето му заби още по – лудо…”Уведомете императора” – заповедта се прокрадна през стиснатите му зъби, достатъчно ясна и отчетлива, за да бъде чута от войника наблизо…
Този път Отон идваше да пали. Ордите зад Касапина не знаеха пощада…Ханк си спомни последното клане. Повечето от войниците му паднаха, посечени от номадските мечове. В ушите му още звучаха писъците на изгорелите жени и деца…”Боже, ако можеше само да заличи този спомен. Само ако можеше”…
- Приберете селяните. Бързо..Въоръжете ги с каквото имаме под ръка и за Бога, изпратете пратеник бързо до някоя от съседните крепости да иска помощ – изкомандва Ханк на лейтенанта до него. Младокът не чакаше второ подканяне и бързо се понесе към стълбата, която водеше към двора на обширната крепост.
В далечината се чуваше ужасяващото думкане на тъпани. Номадите наближаваха…
- Как мислиш, дали ще ги спрем този път? – Севън, един от най – старите му бойни другари се бе приближил до дясното му рамо и Ханк не пропусна да му зададе въпроса, който стягаше гърдите му.
- Винаги сме ги спирали капитане. И този път няма да им се дадем…Само се чудя, коя ли майка ги е раждала толкова многобройни – Севън отвърна с усмивка на въпроса му, но беше повече от ясно, че веселата нотка в гласа му е опит по скоро да прикрие собствените си притеснение…
- Те си знаят. Но ние трябва да сме готови и за неочакваното. Отон е подъл и коварен и едва ли ще се спре пред нещо. Със сигурност ни е подготвил някаква изненада…
Звукът от тръба се разнесе откъм двореца и прекъсна думите на Ханк. Императорът викаше офицерите си на спешен съвет. Капитанът се обърна към Севън и му разпореди:
- Събирай мечоносците, част от гарнизона стрели. Разпореди да извикат конницата. Дошло е време да покажем на какво сме способни. Чака ни люта битка утре…И ако оцелеем- ще пием по бокал вино за победата. Отивам при императора…

[Glicerman]

Беше тиха звездна нощ.Липсата на облаци предвещаваше хубаво време на следващият ден.Хубаво ,но и още КЪРВАВО!
 На няколко км пред замъка се разстилаха симетрично скали, сякаш поставени от божията ръка.На една от тях ясно се открояваше фигурата на гигант ,чиято дълга коса се рееше под силата лекия нощен бриз.
Император Glicerman наблюдаваше съсредоточено хилядите движещио се светлини , които бяха на не повече от ден разстояние от столицата.
Една невзрачна сянка се приближи и след дълбок поклон заговори:
- Милорд ,съгледвачите се прибраха.- последва почти неоловимо секундно мълчание - Отон ,Милорд ,начело на 10000 копия ,10000 стрелеца и 1600 меча.
 Исполинът наведе леко главата си, присви лявото си око и стисна зъби от злоба осъзнал ,че не столицата е в опастност , а провинцията и селяните...Най-накрая императорът заговори:
- Къде се дяна оная невестулка ,военният ми стратег Гошо,чийто мозък е по-малък и от брачните принадлежности на катерица?
- На събрание ,Милорд.
- На тайната среща на Гилдията на селските идиоти има по-умни хора ,отколкото на това събрание!...Кое е първото село ,което това куче Отон ще стигне и колко население има?
- Гудсманд Вилидж ,Милорд.Население:три съмнително мизерни крави,дакел на име Колин и малка кокошка към петдесетте.Гудсмандското тресавище с празното кметсво в него са собственост на далечният ви роднина Хорхе.
- Незнаех ,че това старо куче е още живо.Прати му вест да се изтегля преди да е станало късно.А що се отнася до Отон, ще го посрещнем на зазоряване в равнината  "Дивия Сокол" ,малко след тресавището...
 Генерал Страхота се поклони:
- Милорд ,колко войска да мобилизирам?
- 2500 стрелеца , 3000 меча и 500 коня.
- Но това е почти цялата ви войска ,Милорд?
- И още нещо ,прати ми стратега веднага,освен  ако не иска обутото кокалено нещо с пет пръста на края на крака ми да влезе в остър сблъсък с тресящата се сбирка от предмети в панталоните му!
- Разбира се ,Милорд.
- След час потегляме...
..........