Познах те...

[anubhis]

Познах те... Както никога красив,

надвиснал си над мен като стихия,

събудена от вятъра игрив

с ръцете твои - пясъчна магия.

Поисках те... Както преди...

Да ме разкъсаш с устни, безпощадно,

да ме убиваш нежно със очи,

да ме опиваш и още да съм жадна.

Проклех те някога... Сега

си искам клетвата обратно.

 На твоята любов със две лица

оставам пленница смирена. Безвъзвратно.


Душата моя стъпва боса

върху мечти, захвърлени на вятъра.

Магьосница ли тъмнокоса

беляза с кръстове съдбата ми?

От сънища недосънувани

се будя бяла и безгласна

и към сълзите ми изгубени

ме тласка мъката ми властно.

Познала болката отново,

която времето ми носи,

от две очи, така жестоки,

душата моя обич проси...

 


Погали с пръсти уморени

луната моето лице.

Една любов се спря до мене...

Една любов. Като дете,

изгубило приятел,

като сърце, оставено без зов...

Една любов до мене тихо плаче...

 Една... последната любов...

[Morrison]

Познах те...видях моите рани по твоите ръце... 

[anubhis]

Още съм


Луната ме облече в бяло

и спусна в клепките ми здрач.

Последна тръпка в мойто тяло

премина като детски плач.


Оставам в мисли неизказан

да спори с мене твоя глас.

Отново със любов белязан

поставен си под моя власт.


Нощта се стича по перваза

и чак от самота горчи.

За тебе още съм зараза.

За мен си просто две очи.
 

[LCFDIVINE]

4ift o4i ostanaloto ....