Споделени нежни думи

[Hamlet]

Какво е любовта?

Казват щом падне ли звезда
сбъдвала се някоя мечта
небето черно то решава
кой щастието вечно заслужава

Как съдбата тъй виновно полудява
от облаци ли простора побелява
или от мисли и мечтания незнайни
останали без отговор, безкрайни

От очите пълни със въпроси
душата е принудена любов да проси
не побира чувствата във свойто тяло
търси някой друг да се слее в едно цяло

Питаш ме сега, какво е любовта?
не е паднала звезда на твоята глава
нито облаци от мисли за "съдба"
а е всяка сбъдната от теб мечта

[Hamlet]

Твоя мъжки свят суров

Къде сте думи необятни?
Скрихте вашта сила, пак от мен
търся ви за мислите любящи
в душата ми обсебена в плен.

С поглед мога ли да кажа?
Моя свят изгарящо бошуващ
с допир топъл искам да докажа
как в сърцето нежно ти ме чуваш.

Недоловимо тайнство ли оказах се за теб?
една невидима магия, изгаряща любов
и внезапно, миг от страх, обвземате,
че идвам аз в твоя мъжки свят суров.

Недей с уплаха стени високи да изграждаш
нима от силната ми обич ще се пазиш?
Макар и да прозирам, и догаждам,
вкуса на любовта, ти лесно няма да погазиш!

[Hamlet]

  Стихотворението е страхотно,продължавай все в същият дух 

Благодаря

[Hamlet]

А вятърът просвирваше на вънка,
тъй сякаш флейта от отминал век.

Ей конкуренцията какви красоти пише Браво , страхотно  е !

Много красиво сравнение .... сякаш флейта от отминал век.... 

[Hamlet]

Роптание

Безмълвен крясък
в душата ми разтилаш,
дума нежелана
старателно разкриваш.

Навсякъде стени високи,
спират моя бяг,
а ти, отвътре се протягаш
и изграждаш малък моя свят.

И без тебе се научих
да подавам аз ръка,
но уви убиваш,
част от мойта доброта.

А кой на теб крилете ти отряза?
..та сега ме учиш по земята да пълзя!
Стига ми,че ходя
аз знам, не мога да летя

[lyubo_78]

Нима обичта, която аз ти дадох
ще забравиш ей така?
Душата си на дявола продадох,
за да съм с теб и след смъртта.
Във вечна вярност се кълнеше
и казваше: "Обичам те"
В теб бях влюбен до полуда
обичах те, но ти се подигра.

Ти молеше ме да забравя,
че има нещо между нас.
Поиска прошка аз ти дадох,
но съжалявам, че простих.

Когато тръгна, бях уплашен
и мислех си, че ще умра.
Бях срещнал дявола ужасен
в прекрасен образ на жена.
През времето, когато бяхме заедно
обичах те, но не разбрах,
че твойта обич лъжа била е
и поредната ти ИГРА!

[lyubo_78]

Какво ли трябва да накара един мъж да напиша тези стихове? Дано са само художествена измислица Любо...
Стихът е страхотен...

Не, Ели.
Не са просто художествена измислица.
Благодаря ти!

[Hamlet]

Браво Любо    продължавай да пишеш....

[lyubo_78]

Браво Любо    продължавай да пишеш....

Е, като ми дойде музата пиша ) Благодаря все пак.

[Hamlet]

Посветено на Слънчо

Без рима, но смисъл има!

Денят ми се върти като дим през мъгли
в омагьосан кръг изпълнен със сълзи,

от мисъл на мисъл прескачам, за да намеря следа
и да тръгна по нея, да стигна до деня

в който ще свърши безумството на моя поглед
търсейките зад всеки ъгъл, а пред мен мъгла

да забравя поне за миг, че сега не си до мен
но изписал си името ми на сърцето си

а в утрото знам, че като видя твоите очи,
че ти си този, който не може без мен

отново проблясва оная непоносима болка
и не мога да забравя самотата жалка

вина не изпитвай сега, покрий ме с любовта,
всеки миг лети, а не мога да върна назад

да бях те срещнала преди, гълъб бял щях да съм
а не изгубен стих между хиляди души.

[kassap]

Посветено на Слънчо

От Варна? 

[Hamlet]

От Варна? 

От София 

[Hamlet]

http://store.picbg.net/pubpic/28/69/35d2a00c0ad62869.jpg

Браво! Добре казано 

[the_knight]

Много хубаво пишете, чак ме хваща носталгия по писането
От един стих обаче се излъчва не отчаяние ами...не знам тръпки да те побият

[lyubo_78]

Много хубаво пишете, чак ме хваща носталгия по писането
От един стих обаче се излъчва не отчаяние ами...не знам тръпки да те побият

От кой?