Аха.... така се пишеше през 80те години (томът е публикуван през 1983 г.), особено от Петър Петров, който беше човекът, който "обоснова исторически" Възродителния процес. Такава беше линията на Партията (с главно "п"). За жалост повечето даскали са си вземали изпитите по тази история. Всъщност, Цветана Георгиева, един авторите на точно на тази глава в 'многотомната история", значително омекотява тона и дава далеч по-балансирана картина в т.2 на "История на България" (изд. Анубис 1999).
Препоръчаната от мен по-горе нейна статия "Митологизирана реалност ...." наистина си струва да бъде прочетена.
Но да се върнем на цитираната от теб "многотомна история".
На същото място е написана вопиющата глупост: " .... Османската империя започнала системно и целенасочено ислямизиране на местното население. С това тя целела неговото претопяване в тюркския етнос" (с. 58). Човек да се запита за кой точно "тюркски етнос" иде реч. И един друг въпрос да се запита, ако помохамеданчването е трявало да "тюркизира" (все пак от кумова срама поне не са написали "турцизира") балканското християнско население, защо аджаба българските помаци не са "тюрки", нито са албанците-мюсюлмани, нито пък бошняците. Па и горките те дори не говорят разни "тюркски езици".
И все пак, дори и там се отдава дължимото на истината, макар и пречупено през призмата на повелите на Партията: " Самата обстановка, създадена от завоевателите, при която принадлежността към исляма съдържала всички предпоставки за преуспяване, а в много случаи при социално немощните и за съществуване", изключва представата за "доброволността" на помюсюлманчванията дори и когато те се осъществяват не със заплаха за живота" (пак там с. 59)
"Присъствието в градовете на хора, които се стремели да запазят своята власт, привилегии или благосъстояние чрез приемане на мюсюлманската религия, обяснява и по-голямата податливост на тази среда към ислямизацията" (сс. 59-61)
Би трябвало да ти направи впечатление и очевадната диспропорция в самия текст - страница и половина отделено на незначителния брой на "единични помохамеданчвания" по социални, икономически и културни причини и едва четвърт страничка за "насилствената ислямизация" (цитираното от теб). Както казах, чете се и се осмисля. Това е особено валидно за публикациите от комунистическо време.
Що се отнася до "ерес": ерес, ж. - ереста, ереси вж. Правоговорен речник на българския език, София: Наука и Изкуство, 1975, стр. 183.
Ето как употребява тази дума любимият ти (види се) Партиен историк Петър Петров, в същата комунистическата многотомна история в множествено число(т.2., стр. 377): " Поради това именно "всеобщите нападки срещу феодализма и преди всичко нападките срещу църквата, всички революционни, социални и политически учения трябвало да бъдат едновременно и богословски ереси" - цитирайки, разбира се, Маркс и Енгелс....
да през 80те години............останалото не го дочетох.
той и дядо Вазов го е писал преди много години
то и поробването де факто е било едно освобождение и приемане в една велика империя....
всички с радост и всенародно веселие са сменяли вярата си....
ЕЙ, Я СЕ ВЗЕМЕТЕ В РЪЦЕ.......ИСТОРИЯТА СИ Е ИСТОРИЯ, КАКТО И ДА Я ПОГЛЕДНЕТЕ. все пак не е толкова отдавна.
