Има много теми за капитулацията и там е казано доста. Определено според мен капитулацията в този си вид и тази концепция се превръща в проблем за играта. Ако на някой не му се играе, защо пречи на другия да играе?? Не разбирам кое може да оправдае ситуацията, при която ен на брой играча, с които открито сме изразили враждебните си намерения един към друг, развяват байрячетата и спокойно се развиват, спокойно трупат армии и спокойно подготвят насрещна офанзива?? Не разбирам кое оправдава факта, че не мога да нападам враговете си?? Защо да не нападам враговете си?? Защото някой е натиснал един бутон?! Трябва да има някакви промени в концепцията за капитулация. На практика тази опция е безплатна за използващият я. Ако няма военни точки, ако те са в минимално количество, ако играчът не се бори за място във военната класация, то капитулацията му излиза безплатно. Нищо не струва! Това трябва да се разглежда като някаква част от стратегическия план ли? Поне да беше описана в ръководствата като недостойно действие. Капитулация пречи на играта, особено в Блица, където няма начин да си опазиш армията със сейф. Изведнъж скоростта на развитие, тайминга при комплектоването на армия, всички останали качества на играча, всички останали негови решения отстъпват по стратегическа важност на някакво натискане на бутон! Блицът се е превърнал в някаква говорилня, където всеки се договаря с другия кой да нападнат заедно и кога. Там индивидуалната игра е обречена на провал. Ясно, че като не ми харесва в този свят, имам достатъчно опции да се насоча към друг. Но според мен капитулацията не подхожда на свят, който се предполага, че трябва да е най-динамичния, че трябва да предлага най-активна игра. Освен това капитулацията поражда неравнопоставеност. Не стига, че не носи загуби на използващият я, не стига, че не носи изгоди на потърпевшият, ами носи неравнопоставеност. Капитулиращият може да промени условията така, че капитулацията му да падне в изгоден за него момент. Ако играчът, от който е капитулирано, участва в активен съюз, то капитулацията пада по два начина: пуска се война; кандидатства се в друг съюз, с който първия е във война. Някакси не ми се вижда честно. Въобще защо трябва да се притеснявам от противник, който вече се е предал от мен?! Когато започне да губи: "а, не, чакай, предавам се", след малко като се окопити: "а, не, то това беше преди, дай да се пробваме пак", после "а, пак се предвам, не, предавам се, спри", после: "такова, дай пак да се пробваме". Е... това как звучи?!? Като се е предал веднъж, по-добре да не може да напада до края на ерата. По-добре капитулациите да траят цяла ера, а един играч да има определен брой от тях на свое разположение. Не знам, но ... но нещо трябва да се измисли по отношение на този проблем. Аз лично продължавам да го виждам като проблем.
