Imperia Online България  
Март 29, 2024, 08:44:50 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Из хрониките на Оцелелия/част 1/: Сблъсъкът на два свята  (Прочетена 1812 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
martoP
Редник
*

Karma: +45/-15
Неактивен Неактивен

Публикации: 22


somewhere in the Hell ...


Профил
« -: Септември 16, 2007, 20:00:19 »


Взирам се в небитието,поглеждам в нищото-все интересни неща.Съзирам себе си,постепенно до сянката моя се появяват и други...
,бавно но с геометрична прогресия сенките стават все повече и повече-не мога да ги преброя.Задушавам се!Сенките напират-изсипват се пълчища-може би това е краят!На какво?Не!Това е началото-всичко избледнява.Поглеждам в нищото-проблясва свтлинка.Припламва пламък в мъгла.Озарява някой с тъга-пламъкът се свива,изгасна постепенно в пропастта.Там сенките се скитат-бродят денонощно.Огън в очите им се появи изведнъж-цялата долина светеше ярко.Поглеждам в нищото-небесна светлина,разсейва мрака с лекота.Гръм!Дочу се грохот.Скални късове се сипеха над главите им.Яростта беше неописуема.Нямаше жертви.Пълчищата ставаха повече.С огнени очи,мрачните фигури катереха долината.Още малко и щяха да излязат-бяха безчет.До мен се разнесе миризма на мрак и зло.Въздухът бе напоен с отровата на техните сърца.Разпространяваше се свткавично и ефикасно.Нямаше незасегнати.Тълпите прииждаха-бяха на метри да излязат от долината.Още малко оставаше...Ето виждам ги...Огромен лъч от свтлина,обагри небето-сменяйки всички цветове на дъгата,се стрелна с бясна скорост към центъра на долината.Лъчът се заби без звук.Ордите се отдръпнаха от възвишенията и отправиха поглед към центъра на долината,където беше се забил лъча.След секунда от него се отделиха десет по малки и бавно се въртяха,като образуваха окръжност-върховете им сочеха билото на долината.Въртенето им се усили-всички бяха застинали.Десетте лъча сякаш образуваха светлинен конус,обърнат надолу.Спряха се за секунда и се стрелнаха към възвишенията на долината...Десет ярки сияния се появиха на възвишенията,застанали на еднакви разстояния една от друга.Стояха и чакаха неподвижни.Пълчищата стояха и гледаха безмълвни и сякаш бяха вкаменени.О радост!Но след секунди неуписуем рев оглуши долината ,изведнъж сенките се раздвижиха и станаха безброй, а въздухът стана още по-пропит с отрова и зло,задушаващо всичко до което се докосне.Ярките сияния стояха все така неподвижни,но почнаха да светят с неописуем блясък.Почнаха да придобиват облик на вличествени бели конници,държащи в една ръка големи прозрачни щитове с неземна красота и респектиращи орнаменти,а в другата-извадени огненоно-синкави неестествено дълги мечове,потрепващи нервно в ръцете на конниците,сочещи към прииждащите орди от мрак.Пълчищата от тъмнина набираха скорост,а яростта им придобиваше свръхестествени измерения.Деляха ги няколко метра от конниците.Сблъсъкът беше неизбежен!Десетте бели конника тръгнаха едновременно надолу,с невероятна скорост,с насочени към тълпите от мрак мечове.Сиянията около конниците нарастваха с невероятна бързина.Тъмнината около мрачните създания растеше също толкова бързо-а ревът им беше като грохот от апокалипсис.Светлина и Тъмнина се сблъскаха и се сляха в едно.Бях заслепен,исках да затворя очи...Премигнах бързо-всичко беше свършило!Беше мъртешка тишина.Цялата долина беше потънала в непрогледна мъгла.Въздухът бе пропит от безвремие.Всичко наоколо като че ли трептеше от страх,но нямаше никой.Нямаше и следа от Белите конници,нито от тъмните сенки на мрака!Сърцето ми щеше да се превърне в пепел.Само някъде долу в дъното на долината мъждукаха малки огнени точки,сякаш цялата долина бе изпълнена с тлеещи въглени.Задушавах се,главата ми се въртеше.Постепенно цялото ми тяло почна да се тресе!Не умирах-чувствах как всички сили ме напускат постепенно.Паднах подкосен,бях неподвижен,безчувствен,но жив!Още няколко секунди и тялото ми вече съвсем не ме слушаше,клепачите ми се затвориха.Тялото ми беше като вкаменено.Но отвътре с душата си чувствах и усещах!Още не се беше свършило!Дочувах някъде в далечината нечие странно ужасяващо хриптене,което се разсейваше в далечината с всяка отминала секунда.Бях готов да се предам,ала нещо ме придърпа към себе си и изпаднах в неестествен транс... - ...взирах се в небитието,поглеждам в нищото-все интересни неща.Съзирам себе си,постепенно до сянката моя се появяват и други... .... .... .... ....
   
   Настъпваше нова ера!



Из хрониките на Оцелелия:Сблъсъкът на два свята


...

дата: 14.01.2007г
час: 12:45 - 14:25ч.
« Последна редакция: Юни 13, 2008, 01:02:55 от martoP » Активен

The chance favoures the prepared mind !

Khan martos(1981-...)-still alive  ;D *freak* >Grin

Ако искаш война-ела и си я вземи  *SPITEFUL* Grin *HUNTER* *BOSS* *BEACH* *SMOKE* *SARCASTIC* :evil3:
Krum91
Сержант
**

Karma: +15/-31
Неактивен Неактивен

Публикации: 97


Профил
« Отговор #1 -: Септември 17, 2007, 14:53:00 »

 Много е хубаво, макар аз лично да педпочитам да се пише в трето лице и това става  Smiley.
Активен

ManOwaR devil_k Fire_&_Fury Hail and Kill ManOwaR
martoP
Редник
*

Karma: +45/-15
Неактивен Неактивен

Публикации: 22


somewhere in the Hell ...


Профил
« Отговор #2 -: Септември 23, 2007, 05:53:32 »

Много е хубаво, макар аз лично да педпочитам да се пише в трето лице и това става  Smiley.
благодаря,само да кажа че  трябва да се разбира в 3-то лице като "Той" който пише за себе си (1-во лице)  Wink
Активен

The chance favoures the prepared mind !

Khan martos(1981-...)-still alive  ;D *freak* >Grin

Ако искаш война-ела и си я вземи  *SPITEFUL* Grin *HUNTER* *BOSS* *BEACH* *SMOKE* *SARCASTIC* :evil3:
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!