Щяло и не щяло - поети без претенции

[martoP]

много е хубаво ,харесва ми

[Gioia]

много е хубаво ,харесва ми

благодаря, ти нали си падаш по мелодрамата и езотеричната поезия 

Имах среща с дявола.Ти знаеш ли,
че оказах се от него по-най-зла.
Каза ми най-грешното правило:
че трябва да летя, но без крила.
Смешно е, нали?И аз се смях.
Не проумявах как може да стане.
Но той, добрият ме въведе в грях
и литнах от най-бездънната яма,
не защото съм повярвала в това,
а защото молих се на триста богове
да се измъкна някак си от тази тъма
и полетях... не помня вече накъде.
Извисих се във сияйни небеса,
та стигнах чак до седмото небе
и там ме срещна дявола, с лула
и кимна строго: сега видя ли?
Не вярвах, че ще мога да успея,
но ето, че съм тук и съм добре.
Той, дяволът, без глас ще онемее
кото разбере, че всъщност съм дете.

[vidomina]

Как искам да не те познавах...
Колко болка щях да си спестя...
Ден след ден те опознавах...
и малко по малко спирах да летя. 
Защо със сълзи пълниш ми очите?!?.....
Нима душа не носиш ти?! .. >
Не виждаш ли- убиваш ми мечтите и правя глупости...прости!!! 
И отново аз се извинявам... :
и отново прав си ти...
 И отново аз се съжалявам ...и победител пак си ти!!!... :-\
И все пак-щастлива съм че те познавам...
и знаи че за тебе ВСИЧКОдавам!!!

КОГАТО ЗАГУБИШ НЕЩО НЕ СЪЖЕЛЯВАЙ,А СЕ ГОРДЕЙ ЧЕ НЯКОГА СИ ГО ПРИТЕЖАВАЛ!!!!!

Ти не знаеш,че аз те обичам.За тебе аз съм просто дете.Детската обич е чиства и свята и тя с детето расте!


Аз тръгвам ти свиваш рамене
уверен си че утре ще се върна,
напразно,ти всичко ми отне-
дори силата да се обърна.

[Gioia]

Митко лежеше не леглото и беше потънал в мисли и спомени. Помнеше само хубавите, въпреки че и лошите не бяха малко. Днеска беше двадесет и петия му рожден ден. Изведнъж  в стаята влезе майка му. Плачеща му подаде един пожълтял от времето плик. Очите й бяха подути от плач. Намери сила само да му каже: „Това е за тебе, прочети го”. Митко остана леко изненадан от неочакваната поща. Въпреки нежеланието си да се занимава с такива неща точно в този момент, той взе плика много внимателно. Отпред пишеше: „Мила, предай го на сина ни когато навърши 25 години”. Вътре се намираше още по-жълтеникаво писмо. Митко зачете.

„Сине, аз съм баща ти, незнам какво да напиша точно в този момент, няма да е много, но просто момента е такъв. Дано да ме разбереш някой ден. Предполагам, майка ти ти е разказвала как съм си отишъл. Сигурен съм, но в тези мой последни мигове искам и аз да ти кажа. Умирам сине. Умирам от рак. Причината най вероятно са цигарите и алкохола, но не ми се прави равносметка точно сега. Искам да се грижиш добре за майка ти. За тази невероятна жена, която въпреки всичко остана с мен до края, сине. Знаеш ли...още когато се запознах с нея си казах, „боже, това е жената на живота ми”. Странното е, че излязох с нея точно един път преди да разбера че съм болен и умирам. Още по странното е, че след като събрах сили да й кажа какво става с мене, да й кажа, че заминавам, че приключвам всякакви връзки с нея, че искам да си намери някой, който я заслужава, тя ми каза: „Не, не...не, оставам с теб до края, знаеш ли защо? Защото още когато се запознах с тебе си казах, че ти си мъжа на живота ми, и защото няма да повярвам в това, което ми казваш докато не се случи. Знам, че ще се случи, но отказвам да го повярвам”. Беше ми много трудно да й позволя да направи това, но я оставих. Може би от страх, че ще остана сам в последния си миг. Чувствах се като егоист от тази ми постъпка. Чувствах се виновен. Докторите казаха, че имам една година. Майкати ми каза, че за тази година ще изживеем любов за 3 живота. О господи, колко я обичам. След 3 месеца разбрах че е бременна. Господи, колко щастлива беше, господи колко щастлив бях аз. Тази жена напълно успя, със своя оптимизъм да ми вдъхне надежда. Напълно успя да ме накара да забравя за съдбата си. Сине, дори на Господ не съм толкова благодарен за живота, който ми е дал, колкото съм благодатен на тебе и на тази жена за надеждата, която ми вдъхнахте. За тази една година съм й казвам безброй пъти „обичам те”, безброй пъти съм я целувал, безброй пъти съм я прегръщал, безброй пъти сме се смяли, безброй пъти сме се любили... но те не бяха достатъчни за да й покажа колко наистина я обичам, колко я обожавам. Сине, дори смъртта няма да ме отдели от нея и тебе. Както и да е, сега съм легнал, в почти парализирано състояние и едвам си движа ръката. Днеска ми е двадесет и петия рожден ден и по ирония на съдбата ти се роди на него. Преди малко разбрах че имам син. Господи колко съм щастлив, това не мога да го опиша с думи. Просто вие със майка си, направихте от един ходещ труп, най-щастливия човек на света, дори в момента на смъртта си. Обичам те сине, боже как искам да те гледам как растеш. Как искам да ви гледам двамата с майка ти още няколко живота. Как искам да споделя с вас моменти на щастие и тъга....но няма да успея. В някои моменти от живота не само желанието е важно....
Живей достойно сине, създай семейство и не забравяй всеки божи ден да им показваш колко ги обичаш и какво означават те за теб. Сбогом сине.”

Митко през сълзи на очите остави уморен писмото встрани. Усети как очите му се затварят и го обзема непознато досега спокойствие. Опита се да повдигне писмото и да го сложи до сърцето си, но не успя. Не успя да направи нито едно движение повече. Нямаше и да успее. Чу се монотонен писклив звук и в същия момент влетя сестрата. Единственото което успя да направи е да регистрира часа на смъртта....а в същия момент, в родилното отделение на същата болница, супругата на Димитър роди прекрасно момченце, за което не остана време за писмо.

м да, ама все късно става докато проумеем нещата, типично човешка черта, непреодолима...

[Gioia]

специално за martoP 

Пръщи
трънакът сух
и се възпламенява
под вятъра
на подранила вечер
и са искри
строшените му стави,
забили в мрака
блясъка си млечен.

Хвърчат
калчищата
на мекотели, бурени
и свистят в нимбите им
зъбите на тръни.
Кое чело,
горещо като фурна,
целувката им чака,
за да тръгне?

Какви ли
светли притчи,
главите си ще вдигнат
под стъпалата бавни
на кротката му странност
и ще пълзят
в пътеките им,
за да го настигнат
евангелските погледи
на неговите храненици.

Но той ще е прекрачил.
Отвъд ще е прекрачил.
И облак
като риза
ще гизне във небето.
Навярно -
ще е мъртъв.
Такъв ще го оплачем.
Но жив
ще ни е нужен.
Навръх разпети петък.

На мъртвото му тяло
под
сините пети,
ще скупчим гърбове
като безплодна глина
И дивата ни вяра
за нас ще отмъсти,
покръстила смъртта му
в надежда
и родина.

[Gioia]

Искам те!
Сега те искам!
Лудо, огнено горещо.
С дива ярост да изпивам
устни, пламенни, горещи.

Искам те!
Сега те искам!
Тялото да обладая,
силите ти да изстискам,
да потънем във безкрая.

Искам те!
Ще бъдеш нежен.
В плътта ти ще се потапям,
като своя плът и във безбрежен
океан ще те разтапям.

Искам с теб!
Ах, кръв върху бодил от роза!
Границата да прегазя,
да те вдигна, да те нося
на вълната на екстаза!

Искам те!
С любовна ярост,
теб със себе си да слея
и в красива нереалност
сладостно да отмалея. 

[martoP]

специално за martoP 

Пръщи
трънакът сух
и се възпламенява
под вятъра
на подранила вечер
и са искри
строшените му стави,
забили в мрака
блясъка си млечен.

Хвърчат
калчищата
на мекотели, бурени
и свистят в нимбите им
зъбите на тръни.
Кое чело,
горещо като фурна,
целувката им чака,
за да тръгне?

Какви ли
светли притчи,
главите си ще вдигнат
под стъпалата бавни
на кротката му странност
и ще пълзят
в пътеките им,
за да го настигнат
евангелските погледи
на неговите храненици.

Но той ще е прекрачил.
Отвъд ще е прекрачил.
И облак
като риза
ще гизне във небето.
Навярно -
ще е мъртъв.
Такъв ще го оплачем.
Но жив
ще ни е нужен.
Навръх разпети петък.

На мъртвото му тяло
под
сините пети,
ще скупчим гърбове
като безплодна глина
И дивата ни вяра
за нас ще отмъсти,
покръстила смъртта му
в надежда
и родина.

мерси хубаво е 

а това

Искам те!
Сега те искам!
Лудо, огнено горещо.
С дива ярост да изпивам
устни, пламенни, горещи.

Искам те!
Сега те искам!
Тялото да обладая,
силите ти да изстискам,
да потънем във безкрая.

Искам те!
Ще бъдеш нежен.
В плътта ти ще се потапям,
като своя плът и във безбрежен
океан ще те разтапям.

Искам с теб!
Ах, кръв върху бодил от роза!
Границата да прегазя,
да те вдигна, да те нося
на вълната на екстаза!

Искам те!
С любовна ярост,
теб със себе си да слея
и в красива нереалност
сладостно да отмалея. 

също е хубавко 

[Табачка]

Ще се намери ли във форума един
със който да стихотворим
че темата в забрава тъне веч
..летс мейк ъ стихотворна сеч 

[Gioia]

Ще се намери ли във форума един
със който да стихотворим
че темата в забрава тъне веч
..летс мейк ъ стихотворна сеч 

Последния ти ред не дочетох точно
и в мен изплува нещичко порочно.
Стори ми се че написано е май латекс
и бързичко асоциирах със перверзен секс

[tonyboy]

ах това мръсно подсъзнание...
плени ти Кочев с твойто обаяние
а той горкия ходи си без риза
за кво му е таз златна виза

тук вече мойта мисъл се изчерпа
ще отида с нещо аз да се почерпа 

[Табачка]

Аз ще пия редом с теб
и ще мезя с блажно
чашките ще са без чет
вънка нека си е влажно
 

[Мрак]

мрачно в мозъка си ровя
мисля днес да се отровя.
в миг пред погледа ми съмна -
по-добре е да се гръмна.

малко след това ми светна
от балкона ще се метна.
а след тва какво да правя
може пък да се удавя.

ядохме с братчеда гъби
той пък нещо се озъби.
пироговки ли ?едва ли.
май орландовки сме яли.

днес размрънка се жената,
хич не е добре горката.
ходи й се на корида.
аз пък в гроба ще отида.

чувствам се тъй уморен
просто като разкачен.
шапка мисля да си сложа,
после да си тегля ножа.

имам някаква представа
динамит как да направя.
ще забъркам към кило
утре сте на опело.



първият куплет е на трендафил акациев,останалите са лично моя глупост.може да се продължава до безкрай,тоз живот се веч` не трай.

[Gioia]

Да умирам хич не се и сещам,
но виж секса ми е приоритет.
Кочев по форума пресрещам,
такъв излезе му късмет.
Та риза защо да му навличам,
предпочитам голото му тяло
в целувки с него се увличам
преди слънцето да е изгряло.

[anubhis]

Оставих ти очите си за спомен,
да те преследват, докато не изгориш
на кладата на мойто своеволие
и не започнеш името ми да крещиш.
На свойте чувства взех крилете,
отрязах ги - кой каза, че боли?
На любовта - откраднах й сърцето,
изядох го - и спря да ми тежи.
Сега съм лека и въздушна -
изпълнена с неистински лъжи.
Позна ли ме, когато съм бездушна?
Напомням ти на теб, нали?
 

[martoP]

del