Imperia Online България  
Март 29, 2024, 09:52:31 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Ера 2, Войникът  (Прочетена 1822 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Oton
Community Manager
*

Karma: +787/-1279
Неактивен Неактивен

Публикации: 1977



Профил
« -: Септември 26, 2008, 13:35:40 »

Израснал съм досущ в източните предели на Заронската империя, в малко селце, намиращо се досами границата.
Баща ми, дано почива в мир, беше селския ковач, а майка ми... е, нея я виждах веднъж-два пъти в годината, защото беше прислужница в кралския двор.
Децата все ми завиждаха, защото майка ми ни изпращаше всеки месец част от платата си - 10 златни крони и живеехме охолно.
С брат ми винаги бяхме нахранени и баща ни винаги ни обличаше добре.
Трудно му беше да се оправя с две момчета, с ковачницата и с всички други семейни обязаности, а хората не спираха да го одумват.
Не било редно да живее така сам, жената трябвало да си бъде при мъжа, така не можело.
От рано захванахме да му помагаме в ковачницата.
Искаше да ни научи да четем и да пишем, защото сам той беше неук. В почивни дни и по празници, изобщо - когато ковачницата беше затворена, все ни пращаше при жреца, да ни "учи на ум и разум". Брат ми не ги понасяше тези "срещи". Все говореше за това как един ден ще стане велик войн и ще служи на Краля, ще пролива кръвта си за него. А на великите войни... четмо и писмо не им трябват. Те са заети да командват хората в битка.
Горкият, спомина се от треска преди 10 години.
Така и не успя да стане... велик войн.
Майка ми си я спомням с радостта, която настъпваше, когато се прибереше вкъщи. Винаги само за няколко дни си идваше, но пък винаги носеше чудни неща от Кралския двор. Цяла сюрия деца се събираха вкъщи, за да видят какво е донесла мама от Империята. Все я разпитваха как живеят Великите Суверени, които бяха Господари на съдбите ни. Беше нормално, все пак - живеехме в един от най-затънтените краища на държавата и новините достигаха до нас чрез търговци, амбуланти и пътуващи бардове. Бяхме прости селяни, хорица, за които дори самата мисъл за война отдавна се бе превърнала в легенда. Войните, които ние водехме... бяха главно с природните стихии, които евентуално могат да съсипят реколтата за следващата година и със... селския бирник, който все ни вадеше душиците, като закъсахме за пари.
Такъв бе животът. И на всички ни харесваше.
Докато не дойдоха варварите.
И убиха майка ми.
И вместо да я оплаквам... се писах доброволец в имперската армия.
И ето ме тук - година и половина по-късно командвам хора, които умират в бой срещу номадската сган. И единственото, за което моля боговете... е да ми дадат сила, за да сразя и последното останало степно куче и да отмъстя за майка си!

Резултати от Деветата вълна:

Успешни опожарявания: 458
Победи за защитниците: 244

Убити номади: 4709602
Убити имперски войници: 1074030

Убити и отвлечени в робство цивилни: 1900468

Флинстоун - Дивият, Великият номадски пълководец, един от легендарните Генерали на Степта, едвам стоеше, коленичил пред своя Главатар.
Раните на гърба му така и не зарастнаха. Солта бе разяла тъканите му и лидерът страдаше от постоянна инфекция. Пришитата отново кожа така и не успя да зарастне и от покрития му с мехури гръб се разнасяше отвратителна воня.
И при все това Дивият продължаваше да живее. Продължаваше да се бори с адската болка и да иска да живее.
Защото не можеше да си представи... да умре по този начин. Не и той.
Въпреки предателството си той заслужаваше по-достойна смърт.
Затова... събра последните частици кураж и достойнство, които му бяха останали... успя да облече най-хубавите си доспехи, излезе от палатката си и се отправи пешком към шатрата на Хаос. Номадите, покрай които минаваше, го гледаха смаяни. Всеки друг на мястото на Генерала отдавна да бе умрял. Бе прекарал цялата зима в палатката си, без да може да се изправи. Но ето го сега - крачеше с високо вдигната глава, с каменно лице, облечен в блестящите си доспехи, с които обикновено водеше Ордата в битка, преборил адската болка. Истински номадски Генерал. Мнозина от войниците, които бяха служили заедно с него, му отдадоха чест. Тук таме се чуха тихи подвиквания:
 - Сила и чест, Генерале!
 - Поведи ни в битка, Флинстоун!
 - Ще проливаме кръвта си пак във твое име, Дивий!
А в шатрата присъстваха всички. Приятели и врагове. Съюзници и съперници.
Флинстоун коленичи, наведе главата си и помоли своя Главатар за достойна и честна смърт в битка.
Хаос се изправи и заяви:
 - Какво е решението на Военния съвет?
Настъпи тишина и известно време никой не помръдна.
След няколко минути пръв се изправи Отон:
 - Да се бие!
След него стана и Робуст, който също бе съгласен Дивият да командва отново.
Един по един останалите Генерали се изправиха и подкрепиха Великият Номадски Генерал.
Степният Вълк се съобрази с решението на своите предводители и заповяда на Флинстоун да влезе в бой с врага, начело на армията на Ордата.
Дивият възвърна честта си и тръгна на последния поход в живота си.
Вече можеше да гледа войниците си в очите.


Активен

ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf
ИО Световно:
httpс://worldcup.imperiaonline.org
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!