Ера 2, Номадската пролет

[Oton]

Жестоката зима като че ли се умори да измъчва номади и имперци и с огромно нежелание започна да отстъпва мястото си на пролетта.
Но на смъртните врагове не им се размина.
Рязката смяна в температурите предизвика бързо топене на снега и почти цялата земя Имперска се превърна в разкашкано блато. Много реки излязоха от коритата си и заляха поляни, ниви, сечища и пазбища. Мостове бяха отнесени, домашни животни и добитък се изподавиха... включително и хората, които се опитваха да ги спасяват.
Свободните владетели разтревожено мислеха за това, че есента зърното няма да стигне.
А номадите... газеха калта отвратени и измираха с хиляди от блатна треска, неподготвени и неимунизирани срещу подобен вид болест, която я нямаше в пределите на Степта.
В подобни жестоки условия... трябваше и да се воюва.
Хаос знаеше, че не трябва да отслабва хватката си и имперските крепости трябва да бъдат постоянно удряни. Без почивка. Без милост.
Отон успя в известна степен да поотслаби икономическите връзки между кралете, но внезапното пролетно топене на снеговете и последвалите го наводнения накараха мащабната военна кампания, водена от Сахо, да зацикли в тежки преходи и още по-тежки позиционни и окопни ръкопашни боеве.
Номадите започваха да губят инициативата.
А подкрепленията.... така и не идваха.
Корабите вероятно чакаха по-добри дни, в които да плават. Степният вълк не можеше да вини капитаните им.
Той искаше да посрещне номадски армии, а не... малцина оцелели корабокрушенци.
А развилялото се море гръмовно и безмилостно удряше огромните си вълни в скалните източните брегове. Всеки кораб, дръзнал да акостира, щеше да стане на парчета, ако преди това не бъде унищожен в открито море.
Не бе това войната, която Хаос искаше да води.
Главатарят на ордата можеше да помирише във въздуха... нарастналата дързост на Императорите.
Кралските войски вече не бяха натикани в крепостите си, неспособни да се противопоставят на обсадите и палежите. Свикнали с жестоките природни стихии, които се стоварваха над земите им, идеално приспособени към "болното" време, познаващи великолепно затъналия в кал насечен терен, имперските армии посрещаха варварите още по време на придвижването им, устройваха жестоки засади и избиваха врага си до крак. Все по-малко разузнавателни отряди се завръщаха невредими в номадския лагер, за да докладват.
Малцината оцелели... носеха послания от врага. Много от тези послания... бяха подигравателни, обидни и предизвикателни.
Хаос беснееше.
Свободните крале не се страхуваха от него.
Смееха му се.
"Ако продължават така.... скоро ще дръзнат да нападнат лагера и... ще ни избият като плъхове!"
Мисълта за... поражение... беше унизителна.
Съдбата не беше на негова страна.
"Това вероятно е урока, който трябва да науча, затова че не приключих всичко още миналата година!"
А бе толкова близо.
Само още няколко удара...
Само още няколко кампании... и щеше да ги прекърши. Всички.
И сега... вместо да гази студената земя, превърнала се в кал... щеше да седи на имперския трон и да се титулува Единствен Имперски Самодържец.
Много пъти го бе сънувал. Всъщност... не сънуваше почти нищо друго. И сънят винаги бе един и същ.
Виждаше се да прекосява бавно огромната зала, наметнат с имперския пурпурен плащ... а от двете му страни, до огромните колони... свободните владетели подгъваха коляно един по един.
Сяда на трона, главният имперски жрец слага короната, съставена от мечове на главата му и му подава имперския скиптър.
И... става безсмъртен.
Но в момента... безсмъртието беше много далеч. Недостижимо.
Не и в тая кал.
В тая кал... в която Генерал Сахо, на когото бе решил да даде суров урок за назидание... затъваше вече цял месец.
"Нека види, че нищо в тоя живот не идва даром. Нека се поизцапа. Нека да помирише кръв. Своята - за предпочитане. Тогава ще се научи. Тогава... ще стане истински войник!"

Резултати от Четвъртата вълна:

Разрушени имперски крепости: 334
Победи за защитниците: 368

Резултати от Петата вълна:

Разрушени имперски крепости: 357
Победи за защитниците: 345

Резултати от Шестата вълна:

Разрушени имперски крепости: 70
Победи за защитниците: 165

Общо убити номади за трите вълни: 5642899
Общо убити имперски войници за трите вълни: 697275

Въпреки че пролетта се очертаваше не по-малко тежка и мъчителна, в номадския лагер цареше оживление.
Синовете на степта жадуваха за битки и знаеха, че суровото време все някога ще премине. И че е въпрос на време да обърнат отново имперските си врагове в бягство. Всички жадуваха за бойното поле, за слава и за плячка.
Жестокостта на Отон и гледката на сломените имперски пленници, с които той се завърна, повдигна духа на варварите. Знаеха, че имперци не са непобедими. Знаеха, че могат да ги скършат. И вярваха на своите Генерали.
Макар и затънал до ушите в кал, Сахо показа, че може да бъде, освен безумно смел, хазартен и понякога дързък до глупост, и дисциплиниран, разумен и мъдър тактик.
Този път младият Кръволок не се хвърли с главата напред, а вместо това се съобрази с терена и времето и разположи армиите си за дълга позиционна битка, дълбок фронт и бавно напредване. В тая киша за бой с конница и дума не можеше да става, затова Сахо построи армиите си изцяло от пешаци, като избра тези, които вече се бяха сражавали в подобни условия.
Мнозина от тях паднаха, но Кръволокът все пак успя да заздрави номадското предмостие в източните имперски провинции.
Но само толкова му позволиха суровото време и имперските армии.
За мощна номадска офанзива на запад не можеше и дума да става. Поне докато не пристигнеха значителни подкрепления от Степта.
Хаос знаеше това.
А знаеше още, че ако пожелаят, имперците могат да предприемат контраатака и бързо да отнемат инициативата.
Степният вълк трябваше за момента "да се разполага според чергата си".
И това го дразнеше.
Дори го вбесяваше. Пречеше му обективно да оценява обстановката и изкарваше животинското в него.
Хаос искаше да убива.
А когато искаше да убива... той пращаше на поход единствения, който можеше да свърши тая работа.
Отон.
Касапинът идваше.
А с него идваше и ада.

Втората номадска пролет бе настъпила.