Ера 2, Касапинът

[Oton]

Нека ви разкажа приказка.

Приказка за мрачни времена, война безмилостна, жестока и безкрайна.
Дойде врагът неканен, черен и брутален. Зачерни хоризонта с пиките си дълги. Дори дървета, птици и животни се смълчаха, очакващи гневът му всепоглъщащ да залее таз земя Имперска.
Дойде във ден студен, но слънчев, ясен и съдбовен. Изправил копията към притихнало небе.
Дойде, за да убива, коли, пали и съсича. Без ред, без милост, без почивка.
Начело на сганта номадска язди Едноръкия. Наричат го Отон. Наричат го Касапина. Мнозина даже го зоват Смъртта.
Лицето му навеки озарено е от лудост. Очите му горят в безкраен гняв. Където стъпил е, оставил е след себе си мълчание. Мълчание, което означава гибел.
Стотици хиляди невинни паднаха във този кървав ден. Огньовете насищаха околностите със воня. Воня на жива плът, натикана във тях насила. Воня, просмукваща се тъй дълбоко във душата.
Касапинът премина през земята като буря. Не спря дори когато нямаше останал никой. Запали къщи, градове, села, жени, деца. Дълбока рана зейна във смразената земя.
Малцина дръзнаха да се изправят срещу него. Малцина превъзмогнаха страха си. Имперски армии сразиха се със копията степни. Снегът превърна се във аленочервена каша.
Но твърде малко бяха. Морето варварско заливаше ги пак. И пак. На всяко копие, което падаше, явяваха се други две.
Не бе това денят на Императори свободни. Не бе им писано да защитят свободните си кралства. Да оцелеят - толкова им даваше Касапинът.

Вериги с роби тръгнаха обратно, краката боси газеха в снега на запад.
Падналите ги оставяха така, на милостта на зверовете. Хиляди не издържаха Дългата разходка.
А оцелелите разбраха, че... да паднеш в бой е по-добре, отколкото да си пленен от варварската сган.
Мъчения и писъци огласяха околността със дни. Кръвта се лееше бясно като пролетна река.
Такъв бе починът на Отон - Черния Касапин. Това бе той - дори и Звяр да се зове не е достатъчно.
Защото зверовете все нявга се насищат. А безумието Отоново не знае мярка.
Дошъл бе той, за да накара таз земя да стене. Дошъл бе да убива, да потапя в кръв.
Най-жестокият измежду всички - пръв убиец, луд, безжалостен, съдбовен меч в ръката на Вълка.
Не ще смили се, дорде не умре.

Резултати от Третата вълна:

Успешни опожарявания: 524
Победи за защитниците: 178

Убити номади: 1867518
Убити имперски войници: 433653

Убити или отвлечени в робство цивилни: 1273935

Гърбът го болеше.
Нищо не помагаше.
"Дори и проклетите билки на оня чернокож вещер!"
А утре трябваше да поведе номадската армия на нов поход.
Но повече го болеше наранената гордост. Хаос не знаеше милост и цяло чудо бе, че го пощади, след като бе пристъпил заповедите му.
Сахо лежеше по корем, докато Джейн увиваше гърба му с тънко ленено платнище. Пресните рани от камшика все още кървяха. Бяха се подули и гноясали. Вонята бе отвратителна. И макар и да го докосваше внимателно, Амазонката му причиняваше ужасни болки.
 - Стой мирен, в името на Майката! И престани да ревеш, дръж се като мъж!
Кръволокът я погледна с едното си око, докато лежеше и процеди през зъби:
 - Аз съм мъж, поне това трябва да си забелязала досега!
Амазонката само изсумтя.
 - Ако имаш предвид многобройните слугинчета и робини, които си "ощастливил", тогава съм съгласна. Но за мен, а и не само за мен... все още си оставаш сукалче. И докато не ме убедиш в обратното, завинаги ще си останеш такъв.
Джейн пристегна превръзката здраво и Сахо изрева от болка.
Тя моментално го зашлеви през лицето.
 - Преглътни гнева си и наранената си гордост и използвай мозъка си.
Тя го погледна в очите.
"Майко моя, той наистина все още е дете!"
 - И твоето време ще дойде, Генерале. Но не сега. Не утре. Не дори и тази година. Мълчи. Наблюдавай. Бъди търпелив. Нека другите да направят първите си ходове. Нека грешат. Съдбата те обича. Твоите войници те обичат. Използвай това в своя полза. Ако се гмурнеш прекалено бързо с главата напред, реката ще те отнесе.
Джейн стана и му наля вино.
Младият номадски пълководец я гледаше. Нямаше си никого. Тя му беше като майка. Винаги го беше съветвала и той знаеше всичко за войната благодарение на нея.
"Но и тя има своите планове и интереси!"
Кръволокът отпи от виното и присви очите си.
 - А какво е твоето място в цялата тази игра, Амазонке?
Известно време Страховитата не отговори нищо. Да отрича би било глупаво. Сахо така и така нямаше да й повярва. А да му каже... бе прекалено рано. Твърде рано.
 - Когато му дойде времето, ще разбереш.
Въпреки адската болка в гърба Сахо се ухили.
 - Когато му дойде времето, казваш... А дали тогава.... ще има значение... дали съм разбрал или не?
На този въпрос... Амазонката нямаше нужда да отговаря. И двамата знаеха отговора му.

А отвън... всички се завтекоха, за да посрещнат... кървавите робски кервани на Отон.