Imperia Online България  
Септември 27, 2020, 17:24:52 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Тридесет и третата вълна, Епилог.  (Прочетена 2024 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Oton
Community Manager
*

Karma: +787/-1279
Неактивен Неактивен

Публикации: 1977



Профил
« -: Август 19, 2008, 13:29:06 »

Номадската Орда дойде, видя... но не победи.
Да, тя удави в кръв земята Имперска. Да, тя нанесе тежък удар, избивайки милиони цивилни. Да, тя обезкърви и обезлюди търговските пътища, които бяха тъй нужната кръв за всички свободни владетели.
Да, Степният Вълк хвана тази земя в ръката си. Задуши я, запали я, поруга я, стъпи върху нея.
Но тя остана жива. Въпреки болката. Въпреки това че мнозина Императори погинаха, заедно с всичките си поданници.
Хаос не разбираше. Всеки друг отдавна би се предал. Всеки друг отдавна би преклонил глава и би помолил за милост.
Хаос не разбираше.
Всеки друг би опитал да спаси хората си, своите любими.
Но не и тези тук. Макар бити, опожарени, отвлечени в робство, жестоко обезкървени, останали без храна и вода в продължение на месеци... те излизаха срещу него и умираха с омраза в очите си. С омраза. Не със страх. Избиха близо половината от Синовете на Степта, които бяха дошли тук. И ако не бе успял да блокира пътищата им... вероятно щяха да дръзнат да нападнат главния му лагер. Щяха да дръзнат да го ударят в сърцето му.
"Що за хора са това? От къде този кураж? Кои са майките на тези мъже и жени?"
Хаос... за пръв път в живота си... нямаше отговор на този въпрос.
И... за пръв път в живота си... не успя да победи някого.
Мисълта бе нова и ужасяваща за него. Непонятна. И непозната.
И толкова шокираща, че разтърси издълбоко цялата му същност.
Ордата, всъщност, успя да направи едно-единствено нещо - успя да се установи трайно по източната граница на земята Имперска, създавайки солидно предмостие за бъдещи атаки.
"И, кълна се в Майката на всички ни, че... бъдещи атаки няма да има! О, не, в никакъв случай! Ще има само и единствено война! Изпепеляваща, унищожителна и ужасна война! Докато или ние, или вие... не легнем в земята!"
Нищо друго вече нямаше значение за Степния Вълк.
И днес, придружаван от най-първите си люде, бе дошъл на тоя хълм, където бе започнало всичко. Тук той бе пратил Отон за пръв път на поход към свободните земи... за да го посрещне на следващия ден победен и поруган. Тук, на това парче земя, той щеше да забие номадското копие, за да могат всички Императори да го видят. И да разберат, че... Ордата няма да си тръгне, докато не ги покори.
Слънцето припичаше жарко, въздухът представляваше тежка мараня, не се чуваха дори птици.
Синовете на Степта наброяваха няколко милиона.
Копията запълваха цялата долина, от край до край. Каре след каре, между тях - тежка степна конница, пешаци се редуваха с Монголи и Деца на Дървото.
Море от смърт, което нямаше край.
Стояха в пълна тишина, отправили взор към своите предводители.
Хаос бавно подкара коня си напред, а Маршалите му - малко зад него, в плътна редица. Робуст, Отон и Джейн - Първите сред Равните. Принцепси.
Кървави, безмилостни, ужасяващи предводители, които не знаеха милост, пощада и почивка. Пълководци, които бяха готови да жертват всичко и всички, за да му дадат това, което иска. И той щеше да го получи. Няма значение как.
Степният Вълк слезе бавно от коня си и направи няколко крачки.
Спря и с широк замах поби копието в сухата земя.
 - Това е земя на Степта - изкрещя той и цялата номадска Орда ревна заедно с него, разтърсвайки цялата околност, достигайки до всяко кътче на земята, ехтейки.
Ревът не бе стихнал напълно, когато Главатарят чу ниско жужене.
Дълга близо ярд и половина стрела прониза горната част на копието, на два инча от главата му.
Изстрелът бе невъзможен. Нереален.
Откъм Маршалите се чуха учудени възклицания.
Хаос присви очи и се загледа към дърветата, от където предполагаше, че е дошла стрелата. Нямаше никого. Тишината бе пълна, нищо не помръдваше.
Отчупи стрелата, на която бе завързан лист хартия. Разгъна го и се зачете, а гневът го изпълни до крайност, която граничеше с безумие:

От тази стрела на запад се намира земята Имперска, Главатарю. Тя никога не е била покорявана и никога не ще бъде покорена. И по-велики пълководци са опитвали... но са си строшавали зъбите. Ще строшим и твоите, Сине на Степта. Ние сме тук от две хилядолетия. И ще продължим да бъдем тук още много време. Дълго след като... ти легнеш в земята. Тук не сте добре дошли. Освен ако не желаете тази земя да бъде гроба ви. Не можете да ни покорите. Трябва да ни убиете всички. Но и това не можахте. Върнете се в Степта... или умрете.

                                                                                                                   Свободните Императори


Хаос накъса омачкания лист на парчета и изкрещя към гората:
 - Войната едва сега започва!
Да.
Войната за Земята Имперска... едва сега започваше.


Сила и Чест!

Резултати от Номадски нашествия, Ера 1

Брой на битките: 50951
Победи за номадите: 38203
Победи за имперските защитници: 12748
Убити номади: 327 818 353
Убити имперски защитници: 62 195 470
Убити или отвлечени в робство цивилни: 265490692
« Последна редакция: Август 19, 2008, 17:55:16 от Oton » Активен

ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf
ИО Световно:
httpс://worldcup.imperiaonline.org
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!